Когато българските институции бездействат, време е да потърсим справедливост от европейските

Около това мнение се обедини коалиция от 14 [1] неправителствени организации, които изпратиха писмо [2] до трима комисари от Европейската комисия — Кармену Вела, еврокомисар за околната среда, морските въпроси и риболова, Корина Керту, комисар за регионално развитие и Вера Йоурова, комисар за правосъдието и потребителите. С него те ги информират за опитите България да нанесе тежък удар върху правата на собствените си граждани.

Спорните законопроекти са предложени от група народни представители от ГЕРБ на 1 юни 2017 и за по-малко от месец бяха гласувани и приети на първо и второ четене. Промените в АПК предвиждат драстично повишаване на таксите и разходите за водене на административни дела — увеличаването на таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите е 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). В някои случаи таксите могат да достигнат 9000 лв. Докато предложените промени в ЗООС въвеждат сериозни ограничения при обжалване на оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) на “обекти с национално значение“. Терминът включва проекти от енергийната и транспортната стратегии на България и показва кои са мегаструктурите, които управляващите искат да бъдат приети безкритично от гражданското общество — АЕЦ „Белене“, АМ „Струма” през Кресненското дефиле, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, газопроводите „Южен поток" и „Набуко“, АЕЦ „Козлодуй", ТЕЦ-ове.

Законопроектите бяха сериозно критикувани от правозащитници и неправителствени организации, защото са в остър разрез с принципите на правовата държава. Тези промени в законодателството противоречат на нормативната уредба на България, правото на Европейския съюз (ЕС) и редица международните актове. Липсват данни законопроектът за промяна в закона за опазване на околната среда да е бил подложен на обществено обсъждане, което събужда съмнения в прозрачността при взимане на решения, касаещи правата на гражданите. След призив на неправителствените организации, президентът Радев наложи вето на закона [3]. Разглеждането му от парламента се очаква да се състои след 1 септември, когато започва новата пармалентарна сесия.
 

[1] Неправителствените организации, подкрепили писмата до Европейската комисия, са:
СНЦ Зелени Балкани, СНЦ Зелени Балкани – Стара Загора, Български дарителски форум. Национална мрежа за децата, Български център за нестопанско право, Фондация „ЕкоОбщност”, WWF България, Сдружение за изследователски практики, Асоциация на парковете в България, Български институт за правни инициативи, Българско дружество по фиотоценология 2001, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Екологично сдружение „За Земята”, „Грийнпийс" - България

[2] Прилагаме писмото до еврокомисарите Кармену Вела, Корина Керту и Вера Йоурова на този линк