До нищо няма да доведат санкции за родители на деца, които не посещават училище, смятат експерти

Политологът Румян Русинов адмирира целта на министерството на образованието да се възстанови посещаемостта на училищата, да се намали отпадането на деца. По думите му пред БНР обаче набелязаните мерки със сигурност няма да доведат до желаните резултати. Вчера министърът на образованието Красимир Вълчев изрази мнение, че непосещаването на училище трябва да се счита за престъпление, а 90% от ромите са с образование под средното.

"Преди всичко се игнорират важни аспекти от проблема с образованието изобщо и с образованието на малцинствата в частност. Игнорира се много важен въпрос със сегрегираното образование. То съществува у нас от много дълго време и всъщност проблемите са в него. Това са училищата в циганските махали. Тези училища, учителите и децата на практика са жертва на тази, бих казал, архаична система, на тази аномалия – децата да са разделени едни от други. Качеството на образование в тези училища е драстично по-ниско в сравнение с това в останалите училища. В тези училища и учителите са демотивирани да държат добро ниво на образование и те предават тази демотивация на децата", каза Русинов в интервю за БНР. Няколко години той е работил в ромския образователен фонд на Институт "Отворено общество" в Будапеща.

Според Румян Русинов семейство като институция и училището като институция трябва да действат заедно, а не взаимно да се обвиняват, както в момента. По думите му програмата за задържане на децата в училище трябва да е по-добре фокусирана.

Наказателните мерки не вършат мотивационна работа, смята Цвета Брестничка от асоциация "Родители". "Това е прехвърляне на отговорността изцяло върху семействата. Този начин на говорене от страна на институциите е изключително обезпокоителен. Да се демонизират семействата, които по една или друга причина не подкрепят децата си да получават образование, е неработещо. Това още повече изолира тези семейства и прави обществените нагласи срещу тях", каза тя.

По думите й при много от тези семейства не е въпросът в това, че нямат желание, а че не са подкрепени да изпратят децата си на училище и децата им съответно в училище не получават това, от което имат нужда като качество на образованието."Вместо да се адресират тези съществени проблеми – че бедността, изолацията и лошото качество на образованието отблъсква семействата и децата от училището, ние смятаме, че просто като наложим едни санкции, тези проблеми ще се решат. Не, те няма да се решат. // За нас посоката е в търсенето на партньорството, а не в соченето с пръст, заяви Брестничка.

Тя смята, че учителите трябва да са в тясно взаимодействие със социалните работници, които подкрепят семейството и всяко дете да има индивидуална оценка на нуждите, от каква подкрепа има нужда. "Не е работа на учителите в никакъв случай да се занимават със социалните помощи", подчерта Брестничка. По думите й демотивацията не идва от това какво се случва навън, а от това какво се случва в самото училище и там министерството трябва да насочи своите усилия.