Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
18



Насилието като социално-педагогически проблем

Насилието като социално-педагогически проблем

„Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава…” (1)


Държава, власт, цялост, истинност…тези „сили" произтичат от народа. Отделната личност, междуличностните й отношения създават обществен живот, който гради достойнството и правата на човека, създава благодатност в условията за свободно и качествено развитие у него, а оттам и на гражданското общество.


Престъпление е да действаш неморално и антиценностно. А бездействието? Безразличието, в което се „обличаме“? Жестокостта и агресията са най-тревожните проблеми на съвремието ни. Върху тях оказват разнородни причини и фактори. „Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да се бият.“; „Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.“; Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.“ (2). Понякога прогнозирането и контролирането е труден и продължителен процес, но ранното откриване и овладяване е превенция. Нека да сме превантивни, мислещи, да се „кичим“ с мнение, характерност, насочена към справедливост, задълбоченост в съзнание, личностна извисеност.


Неприемлива форма на поведение е всяко злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо  отношение във връзка и взаимоотношение, което е използвано от партньор, роднина, от познавателен кръг и пр., за да получи власт и контрол над личност и неговия живот. „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ (3)


Равенството се изразява в приемането на различието, в уважението му, в съществуването на „цветовете“ на света, в недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, „основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“. (4)


„Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.“ (5) За насилието над жени и деца плаща обществото. Защо? Защото именно насилието в дома води до разпад на традиционното семейство, а децата ни пренасят тази агресия в училище, а оттам и като възрастни. Получава се порочен и омагьосан кръг, кръг на насилие, на разпад в семейната структура. Семейството е изхождащия феномен. То „ражда“, създава, твори, реализира, подкрепя, учи, възпитава, обича, насочва, отговаря, търси…Фундаменталната му стойност е неприкосновена, като ЧОВЕКА. Основните права и задължения на гражданите е съхранението на семейната цялост, но е нужно изхождане от чистото съзнание на личността, на общността. Резултат: семейство с нравствени традиции и обичаи.


„Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.“ (6)


Държавата защитава, формира нагласи, изгражда светоглед на взаимно уважение и признание. Аз вярвам в това! И тя расте, и ние растем … с нея, създаваме я, крепим я, обичаме я…тя ни обича. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между граждани, за свободата на съвестта и нейното правилно житейско приложение, за обществения ред, народното здраве и морала като фундамент на достоен и качествен живот. Държавата е силата, пример на доброто лидерство.


Конституцията на Република България е висш и върховен закон, нейните разпоредби имат непосредствено действие; те представляват началото, придават завършеност и смисъл на съществуванието на всяка форма и изява на живот. Тя дава право на обществено осигуряване и социално подпомагане, чрез нея държавата се насърчава да образова своите поданици, които да се ползват от националните и общочовешки културни ценности и притежания, да развиват етична култура и етническа търпимост.


Насилието има две разновидности: физическо и психическо. Физическото е „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето“. (7)


Психическото се измерва във „всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие…подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“. (8)


Всяко действие или поведение, което е насочено срещу друг човек или към собствената личност с аспект на физическо, психическо и емоционално страдание, се нарича насилие.


По своята социална същност насилието е антихуманен акт, което го прави вид престъпление; нарушава се достойнството, свободата и интересите на личността. Агресивното поведение е явление, което може да възбуди престъпното деяние.


Агресията е проблем на цялото общество. То е изначален пункт на престъпността и болките на един народ. Причините за появата й са липса на такт, на внимание, на толерантност. Родителят трябва да бъде положителният пример в семейството; поведението му трябва да е изпълнено с морал и ценност, държанието му, отправено към останалите членове, да е с качествен и наситен нюанс от благодатни емоции. Липсата на обич, на поощрения, на отговорности оставя трайна травма у подрастващото поколение, което, превръщайки се във възрастен, се проявява като насилник и агресор. Ето защо ранната превенция няма място, време и час; семейството, училището, всички институции е нужно и решаващо да работят усилено, постоянно с агресията и насилието.


Семейството е мястото, откъдето трябва да тръгне процесът на правилно и здравословно съзряване. Всичко, посято и обгрижвано с любов в семейството, води и до позитивно възпитание и отношение към преживяванията, до приятно и полезно общуване.


Автор: Десислава Христова


___________________________________________

(1) Конституция на Република България, Преамбюл

(2) Дороти Л. Нолт (12 януари 1924 г. - 6 ноември 2005 г.) е американски писател и семеен съветник. Издател на поемата "Децата научат какво живеят", която е защитена с авторски права през 1972 г., а през 1998 г. я разширява в книга, съавтор на Рейчъл Харис: "Децата научават какво живеят: родители да вдъхновяват ценности".

(3) Конституция на Република България, Чл. 6. (1)

(4) Конституция на Република България, Чл. 6. (2)

(5) Конституция на Република България Чл. 14.

(6) Конституция на Република България Чл. 29. (1)

(7) § 1 2. от Допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето

(8) § 1 3. от Допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето



 

Публикувано от:

Сдружение за социални дейности ЗВЕЗДА

 

Сходни публикации

17.07.2017
Цвета Брестничка: Насилието в медиите се обезсилва, ако наблегнем на дигиталната и медийна грамотност при децата  Цвета Брестничка: Насилието в медиите се обезсилва, ако наблегнем на дигиталната и медийна грамотност при децата

В много случаи медиите си позволяват нарушения в гонене на висок рейтинг в по-скандални предавания и ...

19.09.2016
Талибани, учители, родители, медии, казарми – или кой е отговорен за децата ни Талибани, учители, родители, медии, казарми – или кой е отговорен за децата ни

Едно момиче насилва друго да си свали дрехите, докато трето ги снима. И трите са малолетни, но ...