Задържаният за надпис върху паметника на Съветската армия студент е обвинен несъразмерно тежко

Прокуратурата се проваля в установяването на подходящ баланс между характера на деянието и тежестта на налаганата наказателна репресия.

Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява загриженост във връзка с наказателното преследване на 22-годишния студент, който на 15 ноември 2018 г. вечерта бе заловен да изписва със спрей надпис върху паметника на Съветската армия в София в подкрепа на бежанците и срещу посещението в България на ултранационалистическата френска политическа лидерка Марин Льо Пен. Лидерката на френската крайна десница „Национален сбор“ дойде в София на следващия ден (на 16 ноември 2018 г.), за да подкрепи участието на ПП „Воля“ на Веселин Марешки в изборите за Европейски парламент през 2019 г. Надписът върху паметника гласеше: „Refugees welcome, Le Pen go home” („Бежанци, добре дошли, Льо Пен върви си вкъщи“).

Практиката на българските съдебни органи по наказване на подобни деяния е противоречива – има извършители, които са наказани по наказателен ред; такива, на които е определено административно наказание в хода на наказателното производство; такива, на които са наложени наказания по Указа за борба с дребното хулиганство или по силата на други административно наказателни закони; както и такива, които са оправдани.

БХК бе изненадан, че по случая е повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно – за хулиганство, което се отличава с „изключителен цинизъм или дързост“. Подобно сериозно обвинение е вероятно да се отрази на изхода от производството дори ако то приключи със споразумение.

Наред с това студентът е бил задържан за едно денонощие в едно от софийските районни управления на полицията и след това за още 72 часа с прокурорско постановление в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров“ в София, където е настанен в килия при унизителни материални условия. Тази най-крайна мярка за неотклонение се налага единствено при престъпления с висока обществена опасност, каквото не  е налице в случая.

БХК със съжаление констатира, че в този, както и в редица подобни случаи, българската прокуратура се проваля в установяването на подходящ за стандарта на едно демократично общество баланс между характера на деянието и тежестта на налаганата наказателна репресия. Това е видно както от тежкото обвинение, така и от ненужното задържане на извършителя за 72 часа при упражняване на едно от най-произволните правомощия, които българската прокуратура има в наказателния процес.

„Всичко това е в ущърб на правото на свобода на изразяване. То бива нарушено не само, когато лице или група хора се наказват неоправдано за своите публични действия и изразени идеи, но и когато те са наказани несъразмерно тежко“, коментира директорът на Правна програма на БХК, адв. Адела Качаунова.

БХК също така обръща внимание на прилагания двоен стандарт при идентични случаи, а именно наличието на многобройни надписи с расистко и фашистко съдържание навсякъде в София, чиито автори органите на реда очевидно не могат или не искат да установят и накажат. С тези си бездействия, със стремежа си да накаже политическа реч, критикуваща лидер на националистическата политическа идеология, каквато е г-жа Льо Пен, както и с множеството случаи, в които не преследва ефективно престъпления от омраза с расистки и ксенофобски подбуди, българската прокуратура демонстрира уклон в това да не наказва идеологиите на расизма, ксенофобията и крайния национализъм и да наказва техните опоненти.