Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
25



Защо съм против прилагането на телесно наказание?

Защо съм против прилагането на телесно наказание?

Във връзка с публикуваният  и представен за обществено обсъждане „Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г.”  и поляризираните мнения около частта, предвиждаща  пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца и криминализиране на домашното насилие,  ви представяме мнението на един от експертите в  Институт по социални дейности и практики – Петя Димитрова.

 

Петя Димитрова е програмен директор в Институт то социални дейности и практики и работи по няколко проекта за намаляване на насилието над деца. Преди това е работила в публичния, така и частния  сектор в областта на правата на децата и тяхната закрила. Съ-автор е на публикации, посветени на темата за телесното наказание. Майка на две деца.

 

Защо съм против прилагането на телесно наказание?

 

На сайта strategy.bg е качен за обществено обсъждане проект на Национална стратегия на детето 2019-2030 „Всички права за всички деца”. Той възбуди различни полемики в общественото пространство най-вече по темата телено наказание и трябва ли родителите да лежат в затвора за един шамар. Интересното е, че никой не говори за влизане в затвора, но това като че ли е единствената разпозната в обществото наказателна мярка и именно тя се обсъжда. В крайна сметка, дори и да е криминализирано, наказанието следва да съответства с тежестта на  простъпката и едва ли автоматично ще води до присъда 20 години затвор при тежък режим.


Мненията могат да се обобщят в две посоки: в 1-2 шамара от време на време няма нищо лошо, даже изграждат родителски авторитет и е чудесно средство за възпитание; и телесното наказание спрямо деца въобще не трябва да се прилага, дори трябва да се криминализира.


За да не бъда голословна, се обърнах към научните анализи – в крайна сметка всеки може да изкаже мнение, но политиките следва да се правят на база на доказателства. И така, след изчитане на над 60 изследвания и проучвания, включително от България стигнах до няколко извода:

  • Даже и да се приложи, от телесното наказание няма полза, поне не дългосрочна;
  • Децата разбират много добре, че шамаросването е израз на безсилие, което всъщност сериозно вреди на родителския авторитет;
  • В следствие на телесното наказание има един куп доказани вреди – включително последващо насилие, агресивно поведение, по-ниски резултати в училище, злоупотреба с алкохол и други подобни в по-късна възраст, противообществени, дори криминални прояви, доказани на органично ниво промени в организма и в хормоните, повишена тревожност, депресии.

Запитах се – заслужава ли си да удряш един шамар по дупето за моментно 5-минутно спокойствие или е по-добре да се научиш как да се справяш по друг начин?

Възпитанието на децата е право и отговорност на родителите, и аз искрено не искам държавата да ми казва как точно да възпитавам детето си, даже съм леко стресирана от тази възможност. Обаче от време на време имам нужда от съвет. И ако ролята на държавата е до това да предоставя възможност за консултации – защо не? Ако държавата е загрижена децата ни да растат спокойни и да се развиват и се опитва да предостави възможности за това – отново, защо не? Не ми се вярва социалните работници да тръгнат по градове и паланки, из палати и палатки, за да проверяват дали едно дете е шамаросвано, пък и да дойдат в къщи – някак си не ме е страх, че ще ми вземат децата. Няма защо.


Изборът ми да НЕ използвам телесно наказание е личен, а подкрепям предложената Стратегия, защото тя отговаря на този избор. Уча децата си да изразяват мнение и да, понякога това мнение може да не съвпада с моето, но децата са отделни личности от мен. Това не е причина за шамар. И да, понякога тийнейджърските капризи са си истинско предизвикателство, но пък това е част от процеса на съзряване и на отглеждане на отговорна, мислеща и независима личност.

 

 

Публикувано от:

Институт по социални дейности и практики

 

Сходни публикации

10.07.2018
Насилието като социално-педагогически проблем Насилието като социално-педагогически проблем

„Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята ...

17.07.2017
Цвета Брестничка: Насилието в медиите се обезсилва, ако наблегнем на дигиталната и медийна грамотност при децата  Цвета Брестничка: Насилието в медиите се обезсилва, ако наблегнем на дигиталната и медийна грамотност при децата

В много случаи медиите си позволяват нарушения в гонене на висок рейтинг в по-скандални предавания и ...