Отворено писмо на правозащитници: Българската държава да поеме категоричен ангажимент за изграждане на ефективна система за закрила на децата ни!

Ние, долуподписаните представители на неправителствени организации и граждански активисти, от няколко месеца с тревога наблюдаваме разгръщащата се в нашето общество кампания от клевети срещу приемането на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030 г. Тази кампания е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия. Твърденията на нейните организатори за произволно отнемане на деца от техните семейства, за насърчаване в българската образователна система на сексуалните перверзии, за реинстуционализиране на деца с цел промиване на техните мозъци в духа на „джендър-идеологията" и други нелепости, уж съдържащи се в проекта за Национална стратегия, бяха нееднократно опровергани от компетентни експерти.

През последните няколко дни негативната кампания ескалира лъжите и мракобесието и възприе отявлено пропагандни похвати. Дървета и огради в София и в други големи градове на страната са „украсени“ със самоделни плакати с лика на Джордж Сорос и надписи, инсинуиращи, че организациите, спонсорирани от него, „започват кампания за отвличане на деца от българските семейства“ и призиви: „Ако не дойдеш да протестираш днес, те ще дойдат да вземат детето ти утре“. В пощенските си кутии софиянци и жителите на други големи градове намериха листовки с подобно съдържание и с призиви за забрана на неправителствени организации. Публикувани в Интернет и разлепени по улични стълбове листовки съдържат призиви за отказ на българското правителство от участие в механизмите за международно хуманитарно сътрудничество и дори за забрана на УНИЦЕФ да извършва дейност в България. На системни клевети е подложена системата за закрила на детето на Норвегия, страната с най-високи стандарти за защита на правата на човека в Европа.

Тази кампания се провежда в името на „традиционните български ценности“, а всъщност – срещу въвеждането на ефективни механизми за защита на българските деца от насилие, сексуални злоупотреби, пренебрегване и спъване на тяхното личностно развитие. Тя не се ограничава само до това, да се възпрепятства приемането на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030; тя иска отмяна на отдавна приети закони и подзаконови актове в сферата на закрилата и семейните отношения, както и отказ от ратифициране на популярни международни договори.  Инвективите срещу конкретни лица и организации, отправени чрез самоделни листовки от дънерите на дървета и огради, напомнят за едни времена, за които по-възрастните от нас не биха искали да си спомнят.

На фона на това ескалиращо мракобесие с тревога наблюдаваме бездействието на българските власти и отказа им да се ангажират с активна позиция. Нещо повече, в угода на протестиращите срещу Националната стратегия в края на април тази година министър-председателят разпореди прекратяването на всякаква работа по нея. С това той загърби труда на десетки висококомпетентни експерти в българското държавно управление и се подаде на откровено фалшива пропаганда.

Ние, долуподписаните, излизайки с имената си и с имената на нашите организации, се обръщаме към представителите на висшето държавно ръководство с настоятелно искане да се ангажират с ясна позиция в подкрепа на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030 и да отхвърлят категорично лъжите и инсинуациите на нейните критици. Призоваваме ги да утвърдят по категоричен начин ангажимента на българската държава за изграждане на ефективна система за закрила на българските деца и за гарантиране на техните основни права и свободи в съответствие с международните стандарти.

Подписали:

Юлиана Методиева, Сдружение за човешки права “Маргиналия”

Красимир Кънев, Български хелзинкски комитет

Даниела Михайлова, Сдружение “Равни възможности”

Лилия Макавеева, Асоциация “Интегро”

Деян Колев, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”

Огнян Исаев, Ромски Образователен Фонд – Будапеща

Александър Оскар, ОЕБ “Шалом”

София Коен, Централен Израелтянски духовен съвет

Йорданка Бекирска, изп.директор Български адвокати за човешки права /БАПЧ/

Емилия Славова, преподавател, СУ

Майя Грекова, социолог

Валентина Георгиева, преподавател СУ “Св. Кимент Охридски”

Светла Енчева, Genderland

Елена Божинова, клиничен психолог – Вариант Б – Център за психологично консултиране и психотерапия

Бойко Ценков, клиничен психолог

Лъчезар Маринополски, графичен дизайн и предпечат

Виктор Лилов, издател

Павел Попов,  Собственик и ръководител на малки компании в сектора на информационните технологии

Антония Чиликова, родител, общественик, природозащитник

Лилия Росенова Йорданова, юрист, майка на три деца

Росица Атанасова, юрист

Рада Цанева, Amnesty International

Мария Спирова, журналист и редактор

Ели Иванова, визуален артист

Вера Петрова Славова, дизайнер

Надя Данова, историк

Ивайло Дичев, писател, културолог

Мила Минева, преподавател, СУ

Кети Мирчева, историк

Георги Богданов, активист за правата на детето

Анна Кръстева, политолог

Юлия Берберян, Председателка на Български женски съюз

Весела Радославова Анчева

/По реда на подписалите/

Писмото е отворено за подкрепа

Изпращайте подписите си  на този адрес: yuliana.metodieva@gmail.com