Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
25



България и борбата с климатичните промени: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал

България и борбата с климатичните промени: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал
Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу климатичните промени и какъв бюджет ще бъде отделен за това.

В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и "За Земята". Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които "За Земята" включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително. 

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.



Източник: Eкологично сдружение „За Земята“, 18 юни 2019

 

 

Сходни публикации

14.01.2019
Какво трябва да направи държавата след разораването на дюните до къмпинг „Смокиня” Какво трябва да направи държавата след разораването на дюните до къмпинг „Смокиня"

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, ...

18.12.2018
Граждани настояват министър Нено Димов да подкрепи строги евро мерки срещу замърсяването с пластмаса Граждани настояват министър Нено Димов да подкрепи строги евро мерки срещу замърсяването с пластмаса

За по-малко от 3 дни над 1000 души изпратиха писма до министъра на околната среда и водите Нено Димов ...

05.12.2018
Проформа за чист въздух: Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух? Проформа за чист въздух: Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния ...