10 години, 10 урока за дарителството

20 септември 2019 г.Позиция

Десислава Тальокова е изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“ от създаването ѝ през 2009 година досега. Преди да се присъедини към Фондацията, е мениджър в Българо-американската кредитна банка. Госпожа Тальокова е магистър по международни отношения от университета „Джорджтаун“ във Вашингтон, САЩ. Завършила е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Английската езикова гимназия в Бургас.

„Америка за България“ работи в България вече 10 години и е подкрепила 896 проекта на обща стойност 200 милиона долара. Фондацията си партнира с компании, институции, общности, граждански организации и лидери с визия, които отстояват икономическата свобода, предприемачеството и върховенството на правото като жизненоважни за процъфтяваща икономика и демокрация. Работя в „Америка за България“ от създаването ѝ и това са 10 урока, които научих за тези 10 години:

Работата в нестопанския сектор не е хоби. Нестопански, неправителствен, граждански сектор – независимо как го наричаме, работата в тази сфера е професионално занимание, което изисква експертиза и постоянно усъвършенстване както всяка друга професионална позиция в бизнеса или държавните институции. Често, този сектор се занимава с едни от най-тежките социални и обществени проблеми. Работата в неправителствена организация е професия и страст.
Нестопанският сектор не се основава непременно на теорията за търсенето и предлагането. Тези, които най-много се нуждаят, често не са в състояние да си платят… а понякога даже не осъзнават от какво имат нужда. Помислете си за децата без родителска грижа, които след като навършат 18 години, буквално остават на улицата и трябва да вземат съдбата в ръцете си. Обикновено неправителствени организации им помагат да придобият умения и професионална квалификация, за да живеят продуктивен и смислен живот, а да не зависят от социални помощи. Или пък хората, изпаднали в беда по една или друга причина, които разчитат на местната хранителна банка или социална кухня, и двете неправителствени организации, за да могат да се нахранят.
Необходимо е повече от пари. Парите са важни. Също толкова важна е подкрепата за самата организация, за развитието на нейния капацитет, за създаване и укрепване на нейния борд на директорите, за кариерното развитие на хората, които работят в нея, за нейните административни разходи. Както вече споменах, работата в НПО не е хоби. Още повече, често спонсорите отказват да финансират административни разходи – наема на офиса, тока и телефона, разходите за счетоводство или заплатите на други членове на екипа, освен основния програмен координатор. Искат да сложат логото и името си на плаката за концерта, на инициативата за почистване на гората или на кампанията за събиране на топли дрехи за нуждаещи се хора, на обучителната програма по предприемачество за ученици, но държат да финансират само най-видимата част от събитието или програмата, а не всичко, което е необходимо, за да се случи. Миналата седмица лидерите на Форд, Хюлет, МакАртър, Отворено общество и Пакард – пет от най-богатите американски фондации, обявиха, че обединяват сили, за да увеличат финансирането си за административни разходи на неправителствените организации – наем за офис, достойни заплати, нови технологии и други. Лидерите на тези фондации също обявиха, че това е началото на голяма кампания за насърчаване на други дарители да се включат, за да покрият по-голяма част от най-важните за работата на едно НПО разходи.
Хората са ключът. Не сме само спонсор или финансиращ механизъм. Процесът ни на одобрение на проекти предвижда диалог и сътрудничество между Фондацията и кандидатстващите организации при планиране на дейностите, тъй като вярваме, че общите усилия постигат най-добре устойчива промяна. Не търсим най-оригиналното, перфектно написано проектно предложение на всяка цена. И най-великата идея, и най-старателно изложения план са обречени на неуспех, ако зад тях не стоят посветени, подготвени и почтени хора.
Резултатите идват бавно и се измерват трудно. Истинската, дълбока промяна изисква време, постоянство и финансов ресурс. В сферата на обществените и социални отношения, измеримите резултати трудно идват бързо и това е големият проблем на НПО особено в отношенията им с бизнеса, когато търсят от него подкрепа. На хората, които се занимават с бизнес им е нужна само една справка от финансовия отдел, няколко ключови параметъра, за да знаят дали са успешни. В гражданския сектор, често желаната промяна идва мъчително бавно. Нужни са години, за да се видят и отчетат конкретни резултати.
Да празнуваме малките победи. По-горе вече говорихме колко трудно се измерват резултатите в нестопанската сфера. А резултат не е броят проведени обучения и присъствалите на тях участници, не е и броят отпечатани брошури, раздадени на конференцията. Резултат означава повсеместна, устойчива положителна промяна в обществото. Понякога се случват пробиви, но обикновено поредица от малки стъпки бележат пътя до истинския резултат. Затова е важно да се празнуват малките „побeди“, да се възнаграждава упорството и постоянството, които дават сили да се върви напред.
Ние посяваме семената. „Америка за България“ осигурява финансиране за различни идеи в началната им фаза с ясното съзнание, че някои от тях, няма да успеят. Други може да дадат обещаващи резултати и да покажат възможни решения. Това е роля, която нито правителството, нито много бизнеси могат да си позволят, защото рискът в началото е прекалено голям. Но това, което правителството и бизнесът могат да направят, е да дадат размах и мащаб на успешните идеи.
Заедно. Сериозните обществени проблеми рядко се решават само от един сектор.Големите, устойчиви решения са възможни когато енергията на гражданския сектор срещне иновативната и предприемаческа мощ на бизнеса, политическата воля на правителството и обективния и завладяващ разказ на медиите. Само чрез конструктивното взаимодействие на всички сектори може да се постигне социален, политически и икономически напредък.
Да кажеш „не“ на смислена идея и да се разделиш с дългогодишен партньор, който си подкрепял, е може би най-трудната част от нашата работа. Болезнено е когато трябва да кажем „не“ на проект, разработен с професионализъм и страст, който адресира общественозначим проблем. Както всяка организация в държавния или частния сектор, имаме основни сфери на дейност, стратегически приоритети, определен бюджет и водещи принципи, които ръководят ежедневната ни работа. Не всички проектни предложения съвпадат с нашата мисия и отказваме около 90% от запитванията за финансиране. Също толкова трудно е когато трябва да се разделим с организации, които години наред сме подкрепяли, защото са постигнали резултатите, които техният проект първоначално си е поставил, или защото нашите приоритети са се променили. Това не означава, обаче, че пътищата ни завинаги се разделят. Както споменах по-горе, не само парите са важни. Продължаваме да подкрепяме партньорите си с контакти, с информация за други източници на финансиране, с обучения, със съвети или просто с приятелски разговор. Искрено се интересуваме от развитието им и се гордеем и празнуваме постиженията им и всяка тяхна нова победа, голяма или малка.
За дарителите трябва да се говори високо и гордо. Познавам и уважавам дарители, решили анонимно да подкрепят каузите, които смятат за важни. Но силно вярвам, че за дарителите трябва да се говори високо и гордо. В миналото с дарителски средства са създадени едни от най-уважаваните български институции в образованието, културата, здравеопазването, социалната грижа, на които всички се възхищаваме и до днес. Как, обаче, ще възродим традицията на дарителството в България, ако отказваме да споменаваме имената на дарителите и не искаме да показваме лицата им, оправдавайки се със закона, който твърди, че това е скрита реклама?

Слонът в стаята…

В днешно време стигнахме дотам, че не само не се споменават имената на дарителите, но организациите, на които те помагат, са системно очерняни с всякакви грозни етикети като „грантаджии“. А знаете ли, че „грантаджии“ помагат и разрешават проблеми там, където никой друг не успява, дори отбягва, поради липса на финансови средства, експертиза или воля? Ето само някои от нещата, които „грантаджии“ правят за България:

подготвят млади хора, завършили престижни университети на Запад, да посветят поне две години от живота си, за да преподават в училища с едни от най-лошите академични резултати в страната, вместо да започнат високоплатена работа някъде по света;
обучават деца от села и градове да получат знания и умения, необходими за професиите на бъдещето;
подготвят хора без големи възможности в икономически слаборазвити райони да започнат собствен бизнес, вместо да зависят от социални помощи или да емигрират в чужбина;
помагат на деца с образователни проблеми и на техните семейства да получат най-добрата грижа у нас, за да имат шанс за пълноценен живот;
подготвят най-талантливите български ученици за участия в научни олимпиади по целия свят;
модернизират училища и болници, неремонтирани от построяването им;
почистват, възстановяват и съхраняват доскоро тънещи в забрава паметници на културното и историческо наследство;
показват на бял свят малки и големи случаи на корупция, от която всички страдаме;
практикуват професията си на журналисти професионално, принципно и етично, в защита на обществения интерес;
информират и мотивират българите в чужбина да се ангажират с родината си, като се върнат и започнат работа, инвестират в прохождащ бизнес или подкрепят общественозначима кауза;
събират излишъка от храна, оставащ в хранителните магазини и заведенията за хранене, за да може да достигне до гладуващи хора;
осигуряват транспорт за деца, за да могат да ходят на училище в най-близкия град или село;
помагат на общините да станат по-отворени към гражданите и да предлагат повече електронни услуги;
информират земеделските производители за щадящи почвата обработки, които подобряват свойствата ѝ и допринасят за повишаване на добивите; за нови методи за борба с вредителите и за застраховане на реколтата срещу капризите на времето;
работят в малки, обезлюдени села за създаване на туристически продукти, които привличат български и чуждестранни туристи и така дават поминък на местните хора и причина да останат…

Това са реални примери, а списъкът е много по-дълъг. Добрата новина е, че все повече представители на бизнеса и държавата знаят за тези добри примери и виждат в организациите, които ги създават, партньори в общия ни стремеж България да стане по-добро място за живеене. Лошата новина за тези, които измислиха обидната дума, за да ги уязвяват, е, че дарителството и неправителственият сектор все повече се припознават като „петата власт“ в световен мащаб. Фондации, фирми и частни дарители от целия свят обединяват усилията си и даряват средства, за да осигурят финансовата стабилност и административния капацитет на неправителствените организации, защото съзнават тяхната ключова роля за решаване на едни от най-мъчните социални и обществени проблеми.

Дарителството и подкрепата за смислени каузи е израз на споделена човечност и отговорност. Да помагаш на своето училище или университет, да отделиш от времето си, за да споделиш опита си с млад човек, за да стане и той успешен професионалист, да бъдеш доброволец, да подкрепяш качествена журналистика като си плащаш абонамента, са само някои от лицата на модерния патриотизъм.

Снимка: Десислава Тельокова, Фондация „Америка за България"

Източник: Фондация Америка за България , 20 септември 2019 г.

Сходни публикации

28 април 2022 г. Позиция

10 години, 10 урока за дарителството

Сходни публикации

Дарителите помагат достатъчно, политиците са на ход: отворено писмо от Български дарителски форум

Дарителството като справедливост

БАПРА: Готови сме да работим заедно с представители на НПО сектора за осигуряване на по-голяма прозрачност