Позиция на БХК относно расистките прояви по време на мача между България и Англия за европейската квалификация за Евро 2020

Организацията призовава за разработване на стратегия за борба с расизма, ксенофобията и хомофобията в спорта.

Българският хелзинкски комитет посреща с дълбоко разочарование, но без изненада грубите расистки прояви по време на мача срещу Англия на 14 октомври 2019 г. от квалификационната фаза за европейския футболен шампионат Евро 2020.

Изненада липсва, тъй като подобни прояви не са просто част от ежедневието по българските стадиони. Напротив, в българското общество е добре известен от години проблемът с расистките, хомофобски и неофашистки или неонацистки настроения и движения сред българските футболни агитки. Добре известно е, също така, участието на тези групи в редица събития, несвързани със спорта — от провокации по време на протести, до погроми над уязвими общности на роми, на бежанци и мигранти и на ЛГБТИ хората.

Случилото се вчера е само последна и много видима проява на този проблем. То представлява не просто тежък удар по международната репутация на България, а предупредителен сигнал за растящия и задълбочаващ се проблем с радикализацията сред ултранационалистически, крайно десни групи.

Отговорност за това носи не само цялото ръководство на спорта в България, но и всички институции, които от години неглижират както ангажирането на отговорността на правонарушителите при подобни прояви, така и мерките по превенция на националистическата радикализация.

В светлината на това бихме искали да посочим, че съгласно чл. 4 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, българската държава се е задължила да въздигне в престъпление предоставянето на каквато и да е помощ за расистка дейност, включително финансирането ѝ.

Паралелно с това приетата от българското правителство Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 – 2020 г.) е документ, изцяло фокусиран върху радикализацията и тероризма свързани с ислямисткия радикализъм, която разбира тези опасности като предимно външни, свързани с миграционни потоци и с изповядването на исляма, но по никакъв начин не адресира и дори не споменава националистическия десен екстремизъм.

Този подход на апатия и отричане на проблемите е стройно поддържан от редица правителства през последните две десетилетия и е несъмнено част от факторите, довели до разрастването на проблема.

Ето защо призоваваме за разработване на стратегия за борба с расизма, ксенофобията и хомофобията в спорта, както и мерки за активното въвличане и поемане на ясно определени отговорности в този процес от страна на спортните клубове и клубовете на техните привърженици.