Greenpeace: Разливът от депо за отпадъци в Перник е предизвестена криза

Социалните и екологични проблеми, наследени от въглищната индустрия, са много дълбоки, а институциите не показват инициатива за намиране на решение. Това за пореден път стана ясно след скъсването на стена на изкуствено езеро с отпадъци от свързвания с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ „Република“ в Перник, което наложи спешна евакуация на два квартала в града. 

В депото за отпадъци се съхраняват отпадъчни продукти от изгарянето на въглища. На теория ТЕЦ „Република“ — има 2 депа, които се казват съответно „7-ми септември“ и „Кудин дол“. За 67 години дейност ТЕЦ „Република“ е генерирала повече от 26 млн. тона отпадъци, които са депонирани в сгуроотвал „7-ми септември“ и повече от 6 млн. тона отпадъци, депонирани в „Кудин дол“ [1]. 

За огромно съжаление настоящият сценарий не е изненада — той сбъдва опасенията на местните хора, които от години се борят със слабия контрол и неспазването на правилата за безопасност. Кризата е предизвестена и дори преди два месеца Сдружение „Дишай, Перник" изпрати въпроси до институциите във връзка с т. нар. сгуроотвал или депо за съхранение на отпадъци от производството на енергия във въглищната централа „Република“, но не последва каквато и да е реакцията. Освен опасност от разлив, въпросното депо е почти постоянен източник на запрашаване в Перник и околностите, с което организацията се бори, но не среща подкрепа от институциите. 

Крайният срок за рекултивация на „Кудин дол“ е бил краят на 2014 г., а рекултивацията на „7-ми септември" е трябвало да се състои до декември 2016 г. Макар че тези дати отдавна са отминали, ТЕЦ “Република” е продължила да използва депото “7-ми септември”, което вероятно е довело и до инцидента от началото на май 2020 г. С проблемите на тези депа институциите са наясно не от вчера. Само през миналата 2019 г. е имало поне 5 аварийни ситуации, при които шламови води от сгуроотвал „7-ми септември“ са достигнали р. Струма по данни от проверка на РИОСВ - Перник. 

От своя страна и тецът се е доказал като ненадеждно съоръжение. Той оставя редовно перничани без отопление и топла вода в най-дълбоката зима. Честите аварии показват, че в момента въглищата повече вредят на Перник, отколкото да създават някакви ползи и категорично нямат бъдеще дори в град, дълго описван като сърцето на въгледобива в България.

Вместо да планират заменянето на въглищата с алтернативи като слънчева енергия, която не генерира отпадъци от производството на енергия, припомняме, че през изминалите 2 години ТЕЦ „Република” правиха опити да въведат изгаряне на смесени отпадъци и биомаса като гориво, които също генерират шлам и пепел с потенциално опасни характеристики. Ако не беше изразената активна гражданска позиция на стотици хора в Перник [2], то в сегашното препълнено депо, щеше да се “съхранява” и такъв вид опасен отпадък.

„Подобни аварии се случват и ще продължават да се случват, докато не се намери цялостно решение. Преди половин година, заедно с „Дишай Перник“ инициирахме обсъждане на Визия за Перник, с която да предложим алтернативи за производството на енергия в града. Непрекъснатото генериране на нови отпадъци и исканията за нови депа или разширяване на настоящите по никакъв начин не отговаря на представите за енергетика на бъдещето“, припомня Меглена Антонова от „Грийнпийс - България“.Една от ключовите идеи във Визия за Перник е идеята за слънчева топлофикация, която няма да замърсява въздуха и няма да се нуждае от депо за отпадъци. Подобни проекти са реализирани успешно в страни, със значително по-малко слънчеви дни — Дания, Финландия, Австрия. 

От шламохранилището, което показа, че в поддръжката му има сериозни пропуски, през незаконния въгледобив и нуждата от рехабилитация на старите мини, всичко това са проблеми, за които има решение, но е нужен конкретен и работещ план за действие.

Инициативните хора на Перник са готови за бъдещето — въпросът е кога управляващите ще го осъзнаят.