БХК излезе с отрицателно становище по промените в Закона за НПО сектора

БХК изпрати в Народното събрание отрицателно становище по повод предлаганите промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Предложеният законопроект противоречи на Конституцията на Република България, на правото на ЕС и на международни договори, по които България е страна.           

Българският хелзинкски комитет изпрати в Народното събрание отрицателно становище по повод предлаганите от ВМРО промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Така предложеният законопроект противоречи на Конституцията на Република България, на правото на ЕС и на международни договори, по които България е страна.

Според експертите на БХК приемането на предложените изменения ще доведе до тежко нарушаване на правото на сдружаване на българските граждани. Самото внасяне на този законопроект издава голямата тревога на властта спрямо дейността на неправителствените организации, които са се превърнали в единствен коректив и единствен критик на нейната дейност.

БХК отправя призив към народните представители да не приемат законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като се позовава на няколко аргумента.

Законопроектът възпроизвежда всички основни разпоредби на приетия през 2017 г. от Унгария Закон за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина – а именно: задължение за организации на гражданското общество да декларират и оповестяват получена пряко или непряко чуждестранна финансова подкрепа над определен праг, неизпълнението на които задължения е обвързано със санкция. Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 18 юни 2020 г. по делото Европейската комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването) установи, че посочените разпоредби са в разрез със задълженията на държавите членки за гарантиране на свободата на движение на капитали, както и на правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и правото на свободно сдружаване, закрепени от Хартата на основните права на Европейския съюз. Личният и семейният живот, личните данни и правото на свободно сдружаване са защитени и с чл. чл. 32 и 44 от Конституцията. Тази права ползват и защитата, дадена от Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.

Ако бъде приет в настоящия си вид, законопроектът ще влоши свободата на сдружаване в България и би станал предпоставка за осъждането и на България по подобие на Унгария. 

Административна тежест върху юридическите лица с нестопанска цел

Определени текстове в законопроекта създават прекомерна административна тежест върху неправителствените организации, чиито краен резултат би бил спиране на дейността им. Обслужването на тези нови изисквания би затруднило организациите до степен да не могат да ги изпълняват.

Предлаганият строг режим на контрол върху финансовото състояние на НПО не съответства на тесния обхват на правомощията, които имат. Политическите партии, чиито решения и действия влияят в много по-голяма степен на обществото, с дълготрайни последици, не са обвързани от подобен строг контрол на източника на финансиране на партията или на начините на разходване на средствата. Гражданите нямат свободен достъп до финансовите отчети на партиите, така, както имат до финансовите отчети на юридическите лица с нестопанска цел. 

Съвет за развитие на гражданското общество

Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО) беше избран чрез гласуване по електронен път неотдавна като апогей на десетгодишни усилия за създаването му. СРГО не е започнал дейност все още, но непосредствено след избирането на членовете в него, се появиха критики както към част от членовете, така и към процедурата по избор, основно в близки до властта издания, а председателят на КПКОНПИ, Сотир Цацаров внесе предложение в Министерски съвет за изменение на Правилника за организацията и дейността на СРГО. 

Тези действия, съвпадащи по идеен замисъл с настоящи предложения в законопроекта са насочени към отнемане на правомощия на СРГО, без да има законосъобразен мотив за това. Ако бъдат приети предложенията би се обезсмислило съществуването на съвета, независимо как бъдат избирани неговите членове. Разпределянето на средства от държавния бюджет за неправителствени организации би останало изцяло на сянка, непрозрачно.