Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
30



БХК: Прокуратурата отказва да предостави становищата, на които основава експертното си предложение за промени в наказателния процес

БХК: Прокуратурата отказва да предостави становищата, на които основава експертното си предложение за промени в наказателния процес

Държавното обвинение заключи, че нямат връзка с обществения живот документите, въз основа на които иска да обвинява по-лесно гражданите.

 

Прокуратурата отказа да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) три становища и един анализ, изготвени от външни на прокуратурата експерти, на които се основава законодателното предложение на държавното обвинение за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

До искането на БХК за предоставяне на тази информация като обществена такава се стигна, след като главният прокурор внесе в парламента предложения за промени в кодекса, основаващи се на три становища и един сравнителноправен анализ. Становищата и анализа обаче не бяха приложени към предложението и не са публично достояние.

През юни главният прокурор анонсира наблюдението си, че НПК има нужда да се промени и създа̀де работна група, която да изготви доклад за недостатъците в процесуалния закон. В работната група участват прокурори от Върховна касационна прокуратура, Военноапелативната и Апелативна прокуратура – София. БХК поиска да му бъде предоставен и докладът на работната група, но и това беше отказано.

Докладът е бил прегледан от Експертния съвет към главния прокурор и в резултат на това са и трите изготвени становища по него, които стоят в основата на предложението, внесено в Народното събрание през октомври.

Становищата са изготвени от д-р Ивайло Цонков, проф. Никола Филчев и проф. д. ю. н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен анализ. Тези четири документа, както и докладът на работната група, са цитирани нееднократно в предложението, като те са използвани да се потвърдят тезите на прокуратурата за конкретни изменения в наказателния процес. Поради това БХК ги поиска от главния прокурор по реда на ЗДОИ.

ЗДОИ определя като обществена всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според прокуратурата обаче исканите документи нямат такъв характер. В отказа на институцията е посочено, че сравнителоправният анализ не е прокурорски акт, съответно от него не може да се съди за работата на прокуратурата, а изисканият доклад е служебна информация, която не може да бъде разкрита.

„Така целият процес по работата за изменение на НПК остава скрит за обществеността“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК. „Главният прокурор е преценил, че НПК следва да бъде облекчен и прокурорите да разследват и съответно обвиняват при занижени изисквания, създал е работна група от прокурори, всички подчинени на него, възложил е на негови приближени съветници да изготвят становища, които стоят изцяло в основата на така изготвеното и внесено предложение в Народното събрание“, допълни тя.

Адв. Качаунова напомни още, че на 6 ноември Министерският съвет възложи именно на прокуратурата да изготви експертно предложение за изменение на НПК в отговор на препоръките от критичния доклад на Европейската комисия към върховенството на закона у нас.

„Така на практика главният прокурор законодателства без право на законодателна инициатива“, заяви адв. Качаунова.

Неотдавна самият главен прокурор атакува адвокатурата за участието ѝ в консултациите при президента относно необходимостта да се въведе механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор, като нарече наглост някой друг, а не той да предлага изменения в наказателния процес.

Сериозната безконтролност на главния прокурор е факт, отчетен от не една международни институции. Такава критика идва от Европейската комисия, от Комитета на министрите към Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на човека и от Венецианската комисия. В документи на всички тези институции по един или друг начин е застъпена тезата за силна нужда да се въведе механизъм за контрол и отчетност.

Припомняме, че през юли БХК осъди в два случая главния прокурор за отказа му да предостави информация по реда на ЗДОИ. Няколко месеца по-късно при всички случаи, в които БХК е поискал информация по реда на ЗДОИ от прокуратурата, е получил отказ.




Източник: Български хелзинкски комитет, 16 ноември 2020

 

 

 

Сходни публикации

25.11.2020
БХК: най-голяма тежест от прилаганите ограничителни мерки понасят най-беззащитните членове на обществото БХК: най-голяма тежест от прилаганите ограничителни мерки понасят най-беззащитните членове на обществото

Българският хелзинкски комитет изразява своята дълбока загриженост от продължилия недопустимо ...

12.11.2020
Липсва амбиция в предложенията за План за възстановяване на България, което ще се отрази на средствата от ЕС Липсва амбиция в предложенията за План за възстановяване на България, което ще се отрази на средствата от ЕС

На 30 октомври заместник министър-председателят Томислав Дончев представи Проект на План за ...

06.11.2020
Гражданският сектор оспорва субсидиите за НПО в Бюджет 2021 Гражданският сектор оспорва субсидиите за НПО в Бюджет 2021

В Бюджет 2021 липсва обосновка за избрания принцип и начин на финансиране на гражданския сектор. Не е ...