Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
30



Българският жестов език - бъдещето на глухите хора

Българският жестов език - бъдещето на глухите хора
Едно от най-значимите събития, коeто глухата общност в България с нетърпение очаква, е приемането на Закон за жестовия език. На 12 ноември 2020 г. в Народното събрание се разгледа на първо четене проект на Закон за българския жестов език.


Хиляди глухи споделят своето вълнение в социалните мрежи и следят новините по темата. Всички те обсъждат, дискутират и се надяват най-накрая в България да се случи това, което навсякъде по света от десетилетия съществува – Закон за жестовия език.

У нас свободата на словото повдига много въпроси. Международните класации ни отреждат незавидно място заради ограниченията, които съществуват. Но словото има своето място. Българският е официален език и макар правото на мнение, изразяване, мисъл да се изкривяват от дефектите на системата в страната, никой не може да ограничи напълно неговото използване.

За съжаление, проучванията имат един съществен недостатък. Те не обхващат всички социални групи. Има една общност в България, която е лишена от своето естествено право на „слово”. В нормативните актове не е уредена възможността хиляди българи да се самоопределят като естествени носители на жестовия език. Едно такова проучване би показало, че България е дори много по-назад в свободата на изразяване, тъй като държавата не гарантира човешкото право на глухите хора да живеят пълноценно чрез български жестов език.

Как бихме могли да очакваме глухите хора да учат, работят и участват пълноценно в социално-икономическия живот на страната, ако на тях им се налагат ограничения, които оказват пряко влияние върху развитието им? При липсата на стандарти, методики, държавна политика този език не е равнопоставен на словесния. Оттам и хората биват неравнопоставени на своите чуващи съграждани, защото не могат пълноценно да се приобщят в обществения живот.

Досега в българската образователна система никога не е бил използван българският жестов език като пълноценен език за общуване, образование и достъп до информация и комуникация. Така глухият човек от ранна детска възраст бива изключен от заобикалящия го свят.

Ние, глухите хора на България, не искаме такова бъдеще за себе си. И именно затова нашите надежди са чрез Закона за жестовия език да започнем постепенно да преодоляваме всички зависимости и ограничения, които не природата, а институциите неволно ни поставят.

Глухите хора са носители на българския жестов език. В глухата общност са всички глухи лица с различна степен на слухова загуба и владеят български жестов език. Българският жестов език възниква от глухите хора и е в центъра на българската глуха общност.

Целта на Закона за българския жестов език е признаването му и създаването на възможности за неговото устойчиво развитие като пълноценен език. Българският жестов език е естествен и самостоятелен език. Той има своя собствена граматика и няма нищо общо с българския словесен език. Жестовият език е триизмерен, визуален език за разлика от словесния, който е звуков и линеен. Ключова роля за автентичността на българския жестов език имат глухите хора

И ако българското слово се е съхранило през вековете, защото духовници и будители са го разпространявали и преписвали в манастири и училища, то българския жестов език се е съхранил и развивал благодарение на общуването между глухите, които като пламък от свещ на свещ са предавали знаците един на друг през вековете.

Изразяваме подкрепа на Законопроекта за българския жестов език, като равноправни членове на работната група по изготвянето на самите текстове. Жестовият език е за българската глухата общност, а не за институциите.

Възражения

В проектозакона съществуват няколко спорни точки, които не отразяват волята на глухата общност и се опитват да омаловажат водещата роля на глухите в правото им да избират как да се информират, така както и чл. 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания гласи.

На първо място, нашето настояване е да отпадне чл. 2 Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности.

Този член не предписва права, нито вменява конкретни задължения, но отваря възможност за подмяна на волята на глухата общност за признаване на българския жестов език като естествен самостоятелен език.

Налагането на всякакви допълнителни средства извън естествения жестов език в езиковото и комуникативното обучение, както и в жестовия превод, води до изкуствено влияние върху чистотата на езика.

Законодателят вече се е погрижил чрез системите за комуникации като мултимедийна образователна среда, специализирани софтуерни продукти, аудио-визуални средства и алтернативни форми да създаде достъпна среда (Наредбата за приобщаващо образование, изм. и доп. ДВ. бр.48 от 26.05.2020г).

Съгласно Доклада  за цялостната предварителна оценка на въздействието на закона за българския жестов език е записано, че калкиращата реч също представлява изкуствена комуникационна система.

Калкиращата реч (буквален превод жест по жест следвайки логиката на българския словесен език) и българският жестов език имат различни граматични правила и структури. Въпреки това към момента се използва активно в обучението на жестовите преводачи и в образованието на глухите деца и ученици.


Считаме, че жестовият език е иновация, която ще доведе и до въвеждането на билингвистичния подход на образование и ще обогати Наредбата за приобщаващо образование, като добави още един несъществуващ подход на образование за глухите деца. Никой не отхвърля съществуващите подходи, но е време да се подготвим да въведем българския жестов език пълноценно в системата на образованието за да се постигне реална билингвистична среда за глухите деца и младежи в тяхното образование.

Второто искане на представителите на глухата общност за промяна в проекта на закон за българския жестов език е педагогическите специалисти в специалните училища за ученици с увреден слух, ресурсните и профилираните ресурсни учители, които работят с деца и ученици със слухова загуба в системата на предучилищното и училищното образование да са и с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалност „Български жестов език”. Същото се отнася и за професията „Жестов преводач”.

Без обвързване на БЖЕ със специалности в университетите с педагогически факултети качеството на преподаването на езика няма да отговаря на нужните стандарти, за да задоволи потребностите на глухата общност.

България трябва да се подготви за момента, когато законът влезе в сила да има силни, мотивирани и достатъчно педагогически кадри, които да обезпечат и реализират предвидените възможности за използването на българския жестов език в детските градини и училищата, както и добре подготвени жестови преводачи.

Третото искане е за промяна в състава на Съвета по български жестов език, който ще е консултативен орган към Министерството на образованието и науката. Предложението на глухата общност е този Съвет да се състои от 15 членове.

Считаме, че глухите членове следва да имат мнозинство от осем представители на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица. Няма как болшинството от представителите в съвета да са от чуващи хора, за които жестовият език не е присъщ. След като това е Съвет за българския жестов език, редно е болшинството от членовете му да са глухите и сляпо-глухите хора, носители и ползватели на български жестов език.

 

Глухите хора в България винаги са откликвали на призивите за обединение, съпричастност, справедливост. Понасяли са несгоди, дискриминация, лишения.

След години на непрестанна работа е настъпило време да бъде издигнат мост, който свързва различни култури, където общуването между света на глухи и чуващи да се случи. Два свята, които, за съжаление, у нас все още се разминават и не се разбират напълно.

С приемането на Закон за българския жестов език глухите отварят своите врати за всички чуващи и езикът на знаците ще разкрие своето богатство, като равнопоставено, естествено изразно средство.

НИЩО за НАС без НАС!

Благодарим Ви, читателю, че ни „изслушахте”!


С уважение, 

Българска глуха общност



На снимката: отляво на дясно - Ашод Дерандонян, изпълнителен директор на фондация “Заслушай се”, Иван Бургов, председател на фондация “Взаимно”, Валентина Христова, председател на фондация “Глухи без граници”, Александър Иванов, председател на Младежка организация на глухите активисти - МОГА, Николай Нинов, председател на Съюз на глухите в България.




Източник: Фондация „Заслушай се", 17 ноември 2020

 

 

 

Сходни публикации

22.10.2020
 Три правозащитни организации с искане за среща до министъра на здравеопазването по повод противоепидемичните мерки Три правозащитни организации с искане за среща до министъра на здравеопазването по повод противоепидемичните мерки

Въвеждайки различни мерки, министерството не държи сметка за специалните нужди на хората с ...

30.09.2020
След насилието в Пловдив правозащитни организации настояват за законодателни промени След насилието в Пловдив правозащитни организации настояват за законодателни промени

Призивът идва в деня на 12-ата годишнина от смъртта на Михаил Стоянов, 25-годишен студент по ...

30.04.2020
Огромен брой хора в България са без адресна регистрация Огромен брой хора в България са без адресна регистрация

Хората без постоянен адрес в България са 81 360. За този проблем става ясно от данните, които БХК ...