Настояваме държавата да поеме отговорност за хората, търсещи закрила

Незабавна работна среща по повод липсата на ясна и координирана държавна политика за противодействие на каналджийството, трафика и условията за прием на бежанци и мигранти поискаха Национална  мрежа за децата и 54 граждански  организации в отворено писмо  до управляващите и отговорните институции.

От години получаваме множество сигнали, че хора, легитимно търсещи международна закрила и по тази причина преминали незаконно границата на България, са пребивани, унижавани и в крайна сметка – насилствено отблъснати обратно в Турция – без достъп до справедлива процедура за международна закрила. В същото време данните от наблюдението на границите сочат, че значим брой мигранти преминават транзитно през страната ни, без изобщо да бъдат засечени от властите. Публична тайна е, че и двете практики са свързани с факта, че представители на държавата покровителстват каналджийството и трафика на хора. Този „покровителстван от държавата бизнес“ трябва да бъде преустановен. При това държавата ни – умишлено или поради некомпетентност – не прави разлика между бежанци и мигранти, като първите имат право на достъп до територията ни и възможност да влязат в процедура за предоставяне на международна закрила.

Трагичният инцидент в гр. Бургас от края на м. август, в който при опит за задържане на автобус с нелегални мигранти загинаха двама служители на МВР, за пореден път извади на показ проблеми, за които организациите, работещи с бежанци в България, сигнализираме от години. Тези проблеми са свързани с действията и бездействията на българската държава в ангажиментите й за контрол на границата, осигуряване на достъп до процедура за международна закрила, провеждане на интеграционни политики към лицата, получаващи закрила. Особено видими са проблемите в сегашната ситуация на нарастващ брой търсещи закрила, насочили се към Европа.

Нещо повече, през последните няколко месеца е налице и тенденция за атака срещу неправителствените организации, работещи с бежанци и мигранти. Правят се опити да се внуши, че проблемите в системата идват от организациите, които превързват пребити хора, дават им вода и храна, осигуряват хуманитарна и правна подкрепа, първа психологична помощ. Може би защото тези организации системно осветляват и критикуват проблемите на българските институции в справянето с натиска по границите и работата с търсещи закрила в страната ни. Само за последните три месеца над 250 лица, сред които непридружени деца и жени, са потърсили помощ в центровете на Фондация “Център за правна помощ – Глас в България” в София и на Фондация „Мисия Криле” в Харманли.

Ние като граждански организации, които ежедневно помагаме на деца и хора, пострадали от каналджийство и насилствено отблъскване, обръщаме сериозно внимание на следните държавни институции:

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) няма необходимата водеща роля по отношение на хората, търсещи закрила. До момента ДАБ не успява по категоричен начин да даде яснота на неправителствените организации и на държавните институции, работещи профилирано в страната с бежанци и мигранти, за начина на взаимодействие при наличие на насилствени практики, каналджийство и пр. В предвидените национални координационни месечни срещи не са представени всички организации, които активно работят по темата. Същевременно провежданите срещи са формални, основно за предоставяне на статистика, без да се обсъждат реалните проблеми и да има желание за диалог и търсене на решения. Опитите за иницииране на диалог се провалят системно. През последните седмици има данни за сериозно повишаване на броя настанени в центровете. Бяха повдигнати обвинения към професионално ангажирани и дългогодишно работещи организации, които  решават изключително тежки проблеми на една много уязвима и непривилегирована група, каквато е бежанската и мигрантската общност. Тези обвинения са резултат от нежеланието на институциите да се регламентират и координират дейностите по отношение на пристигащите на самоход бежанци в звената на организациите, оказващи подкрепа, въпреки настояването от страна на организациите за създаване на подобен регламент. Липсват ясни правила и насоки от ДАБ по какъв начин следва да процедират неправителствените организации, разпознати и търсени за съдействие от бежанците, пристигащи от границата. Предвид това е наложително да се направи цялостен анализ на всички нива и структури на Държавната агенция за бежанците, който да оцени начина ѝ на работа, ефективността и качеството на дейността й.

Министерството на вътрешните работи, Главната дирекция „Гранична полиция“ и всички силови структури по границата е необходимо да преразгледат своите практики и да започнат незабавно вътрешни разследвания. Според доклад на Human Rights Watch, отразяващ констатации на Български хелзинкски комитет, в рамките на тристранния механизъм за наблюдение на границите, през 2021 г. има данни за над 2600 инцидента с насилствено отблъскване от границата с Турция на хора, желаещи да влязат в страната ни, за да потърсят закрила. Тези инциденти са засегнали близо 45 000 души.  Години наред са подавани сигнали от неправителствени организации, граждани и институции на телефон 112 за бедстващи бежанци и хора, намиращи се в състояние на безпомощност, изпратили локация с молба за помощ от неизвестна за тях местност, или информация за лица, извършващи каналджийство на територията на страната. Много често тези сигнали за пострадали хора са пренебрегвани от страна на Гранична полиция или с тях е злоупотребявано, като са използвани предоставените данни и лицата са били насилствено отблъснати. Сигналите за каналджийство са били пренебрегвани от МВР и не е осъществявано достатъчно задълбочено и навременно разследване. Това се потвърждава и от мнението на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев от 2 септември 2022 г. През годините продължава незаконната практика за настаняване на непридружени непълнолетни в затворените центрове на МВР, за което многократно е сигнализирано както от доклади на омбудсмана, така и от редица неправителствени организации.

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) има незначителна роля по отношение на децата, преминаващи южната граница, което води до редица лоши практики. Например в периода на пандемията от COVID-19 непридружени деца, включително такива на възраст под 14 години, бяха поставяни под карантина в самостоятелна изолация в заключени стаи за целия карантинен период – между 10 и 14 дни. ДАБ допускаше забавяне на уведомяването на Националното бюро за правна помощ за необходимостта да се определи представител на новорегистрираните непридружени деца, в някои случаи – за период по-дълъг от един месец. За да се защитят тези деца, проверките на ДАЗД би следвало да са систематични и безкомпромисни, като търсят информация от широк кръг източници. С особена важност е проверките да вземат под внимание и информацията, предоставена от неправителствените организации, работещи на терен.

Представителството в България на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) е необходимо да положи много по-активни усилия по застъпничество пред държавните институции. В момента липсва оперативност, навременност и категоричност в позициите на ВКБООН в България срещу нарушаването на правата на бежанците и търсещите закрила от страна на институциите.

УНИЦЕФ България следва да постави пред българските власти въпроса за системното нарушаване на правата на непридружените непълнолетни и малолетни, търсещи международна закрила в страната, за което алармираме от години. Необходимо е спешно да се направи актуален анализ на техните нужди и проблеми, както и наличните предизвикателства в практиките при предоставянето на  закрила и спазването на правата им.

С оглед на настоящата ситуация, настояваме за спешна междуинституционална среща до 21 септември 2022 за обсъждане на функциите и ролите на всяка една от институциите в борбата с каналджийството и трафика на бежанци и същевременно гарантиране спазването на правата на децата и хората, търсещи международна закрила.

Организации, подкрепили писмото:

Фондация „Айвър”
Алианс на българските акушерки
Асоциация за превенция и работа със зависимостите
Фондация „Блулинк”
Фондация „Бъдеще” – Ракитово
Сдружение „Бъдеще за децата“ – Казанлък
Сдружение „България без дим”
Българска асоциация „Осиновени и осиновители”
Българска асоциация за семейно планиране и сексуално здраве
Българска платформа на Европейско женско лоби
Български фонд за жените
Български център за нестопанско право
Гражданско обединение „РавниБГ”
Сдружение „Дете и пространство”
Сдружение „Еквилибриум“ – Русе
Фондация „Екип”
Сдружение „ЖАНЕТА” – Разград
Фондация „За нашите деца“
Фондация „Заслушай се“
Фондация „Здравето на ромите“ – Сливен
Сдружение „Знание“ – Ловеч
Фондация „Импакт Драйв”
Институт за социални дейности и практики
Клуб на жените „Родопчанка”
Клуб на НСО – Търговище
Фондация „Медийна демокрация”
Международна социална служба – България
Фондация „Мисия Криле”
Младежка ЛГБТ организация „Действие”
Фондация „Надежда за малките“
Национална мрежа за децата
НЧ „Умение 2003”
Сдружение „Нов път”
Фондация „Право на детство”
Сдружение „Про Европейска мрежа”
Фондация П.У.Л.С. – Перник
Сдружение „Ре-Акт”
Сдружение за прогресивна и отворена комуникация
Фондация „Радост за нашите деца“ – Варна
Сдружение „Самаряни”
Сдружение „СИ ВИ ЕС – България”
Сдружение „Семеен център – Мария”
SOS Детски селища България
Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия – България“
Сдружение „СПОК”
Сдружение за психо-социална подкрепа и личн. развитие – Смолян
Сдружение за споделено учене ЕЛА
Съвет на жените бежанки в България
Сдружение „Театър Цвете”
Фондация „Три”
Фондация “Център за правна помощ – Глас в България”
Сдружение за безопасни детски площадки
Фондация за децата в риск по света
Сдружение „Център Динамика“ – Русе
Център за учене чрез преживяване

Снимка: unsplash