„За Земята“ подаде жалба до Европейската комисия срещу недостатъците на българския план за енергетика и климат

Българският план за енергетика и климат погазва законодателството на Европейския съюз за възобновяема енергия, декарбонизация, енергийна ефективност и социална справедливост. В риск са поставени както климатичните цели, така и благосъстоянието на хората и конкурентоспособността на икономиката. Това се казва в жалбата на Екологично сдружение „За Земята“ подадена на 09.04.2025 г., до Европейската комисия относно сериозните пропуски в окончателната версия на Интегрирания план за енергетика и климат (ИНПЕК) на България. Тя бе качена на сайта на ЕК на 15 януари 2025 г. без текущо обществено обсъждане.

„За Земята“ настоява Европейската комисия да открие процедура за нарушения относно съдържанието на българския план за климата, докато не бъдат изпълнени изискванията на ЕС за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и насочване на средствата към енергийна ефективност и ВЕИ, както и конкретни мерки срещу енергийната бедност и пълноценно включване на обществото в процеса на вземане на решения. В рамките на 12 месеца комисията трябва да разгледа жалбата и да реши дали да започне процедура.

Планът включва енергийно моделиране (сценарий с допълнителни мерки WAM (With additional measures), който е избран да ни води към климатична неутралност до 2050 г. Но вместо да видим допълнителни мерки, виждаме по-скоро сбор от съществуващи политики и проекти, което е и нарушение на Регламента за управление на Енергийния съюз.

Буди притеснение, че България е поставила твърде ниска цел за енергийна ефективност, която ще доведе до недостатъчно намаление на емисиите (–0.4 Mtoe), залага се пропуск в поглъщането на CO₂ (–1.5 млн. тона). Ниските цели за възобновяема енергия и намаляване на емисиите на парникови газове пък нямат нужната правна рамка и финансова обосновка. Това означава, че възможността да превърнем икономиката в модерна и конкурентна се пропилява с лека ръка.

Резултатите от промяната на климата вече се усещат в Европа по данни на Европейската агенция за околна среда. Загубите от екстремни климатични прояви в периода 1980-2023 г. в държавите-членки на ЕС са оценени на на 738 милиарда евро.

Транспортът е източник на значителна част от емисиите с цели 22%, но политиките за декарбонизация са вяли и неясни. В същото време субсидиите за замърсителите продължават — въпреки че официално твърди обратното, България продължава да подкрепя с държавна помощ работата на остарели технически и морално тецове като „Марица Изток 2“, „Брикел“, „Бобов дол“. Над 90% от субсидиите нямат крайна дата или са след 2030 г. Да се надяваме в тези условия да развием конкурентна и независима енергийно икономика е изключително недалновидно.

Настоящият план за енергетика и климат ни отдалечава от възможните решения за справяне с климатичната криза чрез отклоняване на средства и ново заключване в ядрени реактори, в приоритетно проучване на залежите на нефт и изкопаем газ в Черно море и др.

В ИНПЕК липсват и цели за намаляване нивата на енергийната бедност, както и механизми за подпомагане на уязвимите групи, не е създадена и Национална обсерватория за енергийна бедност, нито се знае как ще се идентифицират домакинствата в енергийна и/или транспортна бедност, бенефициенти по свързания Социалния план за климата. За държава с близо 30% енергийно бедни, тези пропуски са проиграване с лека ръка на ценна възможност за овладяване на енергийната бедност.

Далеч от добрите практики е не само формалното поставяне на цели, но и начинът, по който беше изготвен самият план. Сроковете за консултация бяха кратки, липсваше прозрачност, а критиката на експерти и общественост не беше взета предвид. Не са проведени оценки за въздействието на плана върху околната среда и климата.

„България рискува да забави изпълнението на климатичните си ангажименти, а това ще задълбочи социалното неравенство и ще застраши конкурентоспособния и сигурен енергиен преход. Искаме ЕК да изиска незабавни корекции, за да имаме реален, а не фиктивен план за устойчиво бъдеще“, коментира Радостина Славкова от „За Земята“.