Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
06



Илияна Николова: Програма "Спортни таланти" е истински израз на отговорно корпоративно поведение

Интервю с Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи", с която „Еврофутбол" работи съвместно по различни инициативи вече осма година. Един от съвместните проекти е програма „Спортни таланти", чието четвърто издание стартира преди дни.

Срещаме се с Илияна, за да сподели своята гледна точка за корпоративното поведение, бъдещето на младите хора в България и как двете неща вървят ръка за ръка:

Здравей, ти си изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи" - ФРГИ, с която „Еврофутбол" съвместно организира за четвърта поредна година програма „Спортни таланти". Защо се съгласихте да работите с нас по този проект и с какво е по-различен той от всички останали?


ФРГИ работи съвместно с „Еврофутбол" от 2007 г. и нашето партньорство е едно от най-дългите партньорства между неправителствена организация и компания в страната. Продължаваме да работим заедно, защото имаме обши ценности и разбиране за смисъла на работата си. „Еврофутбол" е  истински пример за компания, която има стратегически подход към своето дарителство и доказателството е точно четвъртото издание на програма „Спортни таланти". Изобщо, програма „Спортни таланти" е истински израз на отговорното корпоративно поведение към обществото. До нея „Ефрофутбол" стигна въз основа на добро познаване на нуждите на хората и търсене на връзката на марката със социалната кампания на компанията. Не без значение е усилието на фирмата да обединява групи от хора и да търси единомишленици, особено чрез привличането на членовете на Групата на съветниците, където са Стела Енева, Евгения Раданова, Михаил Таков, Тервел Пулев – все големи имена в българския спорт, но и чрез привличането на широка група медийни партньори. И най-важното според мен, устойчивостта в усилията и нарастването на дарителските обеми при това последователно. В доста трудни икономически времена, „Еврофутбол", не само не се скри зад „икономическата криза", но постепенно увеличи своята подкрепа за избраната кауза.

Каква е твоята равносметка за резултатите от програмата от изминалите три издания?

Извън цифрите, които са най-верен измерител на смисъла на всяко действие, бих искала да отбележа  няколко важни за мен неща. На първо място това е потвърдената необходимост от програмата - над 500 кандидати за три години; на второ място е личностното развитие на младите таланти. Извън формалната финансова подкрепа, която те получават, програмата е възможност за създаване на нови умения и знания за младежите, като това да поставят цели и да могат да ги представят убедително и то писмено, или пък знанията и уменията да могат да направят своя финансов отчет. Не на последно по важност място, бих искала да спомена допълнителните възможности за популяризирането на всеки един от талантите ни, което участието му в програмата му носи като полза. А иначе, не можем да подминем и някои чисто спортни постижения – за изминалата 2014 година имаме европейска шампионка по сумо и бронзова медалистка от Световното първенство по самбо (Виолета Генчева), 6-то място на Световно по гребане на двойка скул (Георги Божилов), злато и сребро на Световно първенство по канадска борба (Георги Гайдарджиев), световен шампион на тенис на маса за хора с увреждания (Денислав Коджабашев), 5-то място на Младежките олимпийски игри в Китай в академичното гребане (Десислава Георгиева), 5-та позиция на Световното по скокове на батут в САЩ (Йонко Дончев), 1-во място на  4х100 м в леката атлетика на световните игри за хора с увреждания (Камен минков), 6-о място в генералното класиране на Европейската купа по плувен маратон (Лидия Иванова), 1-во място на турнира „М-тел Мастерс" по голф при мъжете (Любомир Костов), европейска вицешампионка по крос кънтри (Милица Мирчева), световен вицешампион на едноместен каяк (Мирослав Кирчев) и др.

Ти самата си родител на две деца, а като изпълнителен директор на ФРГИ си и „майка" на доста проекти, свързани с бъдещето на подрастващите в България. Как се променя средата и корпоративно-социалното поведение на компаниите през годините?

Като част от екипа на ФРГИ, аз съм сериозно въвлечена в работата с корпоративните дарители от 2001 г. За почти 15 години средата се промени напълно и премина през различни етапи. Ако до 2005 г., в България, ние почти нямахме примери за такова поведение и имаше само спорадични и еднократни дарителски актове, то през 2008 г. и 2009 г., 2010 г. според мен бе пика на развитие. Разбира се това бе обусловено от два важни фактора – икономическия разтеж и натиска към компаниите да даряват, идващ от гражданския сектор. За съжаление, икономическата криза оказа свото влияние и през 2013  г. имаме 22% спад на даренията от страна на бизнеса. Всъщност, важното е, че корпоративното дарителството премина от етапа на еднократните дарителски актове до стратегически избрани и изпълнени дарителски инициативи. Именно тук бих искала да подчертая партньорствата между бизнеса и гражданския сектор, които дават добавена стойност на корпоративното дарителство. Програма „Спортни таланти" е точно такъв пример.

Обясни каква е разликата между корпоративното дарителство, чистото спонсорство и корпоративно-социалната отговорност? Къде е мястото на „Еврофутбол" в изброените и защо?

Всъщност, корпоративната социална отговорност (КСО) е много повече от даване или даряване на пари, каквито са спонсорството и дарителството. Въпреки, че не съществува единна дефиниция, корпоративната социална отговорност е бизнес практика, която насърчава устойчивото развитие. Една от многото  дефиниции е тази на Световната банка, за която „..КСО е ангажиментът на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие и да гарантира връзка с работниците, техните семейства, местната власт и обществото като цяло, с цел повишаване качеството на живота, което да бъде приемливо както за бизнеса, така и за развитието". Тоест, КСО е приносът на всяка компания за екологичната, социалната и финансовата устойчивост и е управленски подход, който цели създаване на добавена стойност не само за организацията, но и за всички заинтересовани страни. И тук именно, е разликата между КСО, като стратегически разработен модел на управление на една компания и дарителството и спонсорството. Корпоративното спонсорство е част от маркетинга на една компания, която финансово подкрепя лице или институция и срещу това получава определен обем реклама. То способства за изграждане на корпоративен имидж и утвърждава позициите на марката. Най-често спонсорството е в областта на спорта и културата. Корпоративното дарителството също допринася за корпоративния имидж на една компания и за разпознаваемостта на бранда й. Трябва да отбележа, че то всъщност е една малка част от стратегията за корпоративна социална отговорност на всяка една компания. Корпоративното дарителство, обаче е изключително важно да се развива, не само защото е израз на гражданска позиция и решава важни проблеми на обществото. Корпоративното дарителството предлага алтернатива на институционалния модел за решаване на обществени проблеми. Тук бих искала да направя уточнението, че и ФРГИ и „Еврофутбол" работят за развитието на стратегическо дарителство, което цели дълготрайни промени. С такова дарителство може да се работи в рискови области, където не е лесно да се постигнат бързи и видими резултати. В САЩ, една от многото организации, в полето на развитие на филантропията, насърчава стратегическото дарителство и чрез своя  слоган - „Дарявайте повече, рискувайте повече, вдъхновявайте повече" (Give More, Risk More, Inspire More).

Какво да очакват младите спортисти през тази година от програма „Спортни таланти"?


Започвам с двете най-важни нови неща – имаме нова възрастова група за спортисти под 16 години, както и осигуряване на пълна спортна екипировка за одобрените за участие в програмата младежи. Така ние се опитваме да стигнем до всички индивидуални атлети на възраст до 25 години, които искат да развиват уменията си и да реализират своя талант, които си поставят цели за своето развитие. Отново за програмата могат да кандидатстват и параолимпийци, както и атлети с увредено зрение и/или слух, като и тази година, както и в предишните, е предвидена специална квота за тях. За първа година ще бъдат осигурени две квоти и за спортисти под 16 години. Максималната сума, която може да бъде отпусната на всеки одобрен кандидат, е в размер до 5 000 лева, като е необходимо спортистите да осигурят най-малко 20% съфинансиране на разходите по проекта си. Списъкът със спортове, допустими по програмата, наброява над 80 вида. Конкурсът продължава до 23 февруари.  И тази година измежду неизбраните за участие кандидати чрез гласуване в сайта на „Еврофутбол" ще бъде избран Спортен талант на публиката, който също ще бъде финансиран.

Имаме и промени във начина на кандидатстване – бюджетът е отделен от формуляра за кандидатстване в друг файл. И не на последно място по важност – имаме официален партньор, Националната спортна акадения, чиято подкрепа е исинско доказателство за смисъла на усилията ни за следващото поколение спортни герои.

Извън параметрите на формалната подкрепа и тази година одобрените ще получат много повече „неща, които работят" – и популяризиране на техните постижения, и нови приятелства, но може би най-важното е лидерските качества, които ще развият.

Какво би казала на родителите, учителите и младежите/децата в България? По-специално на спортистите и „Еврофутбол"?

Много е трудно да кажа нещо в едно изречение, но все пак, много ми се иска, всички ние да имаме мечти и да ги сбъдваме. Да имаме цели и да сме постоянни в опитите си да ги постигнем.  Трудът и постоянството, както и подадената навреме ръка могат да променят света. Точно за това спортистите е добре да имат своите цели и да ги преследват, а „Еврофутбол" може да е приятелската подадена ръка.

Благодаря за отделеното внимание!

И аз благодаря!

 

Публикувано от:

Фондация ”Работилница за граждански инициативи”

 

 

Сходни публикации

21.12.2018
„Вярваме в доброто”: Готвенето като шанс за по-добър живот и професионална реализация „Вярваме в доброто”: Готвенето като шанс за по-добър живот и професионална реализация

Ресторант наема на работа младежи в риск и ги обучава на социални и трудови уменияРесторант наема на ...

10.05.2014
Иванка Шалапатова: CSR съдържа една ключова дума - отговорност

На 8 май от 19.00 ч в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски" се състоя третото издание ...