English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Становище на БЦНП по проектозакона за изменение и допълнение на Закона на социално подпомагане

 
По повод предложения за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, публикуван на 17 юни 2015г. от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Български център за нестопанско право в свое становище изразява конкретни бележки по текстовете на законопроекта. Според експертното мнение на Центъра предвидените промени в ЗСП отново решават „на парче" въпросите, свързани с развитието на социалните услуги, като част от тези промени се намират в открито противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Целия текст на становището на БЦНП може да прочетете по-долу:


СТАНОВИЩЕ
на Български център за нестопанско право
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за социално подпомагане (публикуван за обществено обсъждане на 17.06.2015г.)

Български център за нестопанско право (БЦНП) е фондация, регистрирана съгласно българското законодателство през 2001 г. като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа при изработване и прилагане на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България. От 2012 г. заедно с партньорите ни Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и Глобалната инициатива в психиатрията – София (ГИП) реализираме програмата Следваща стъпка в България, чиято цел е развиване на пилотни проекти за конкретни лица с интелектуални затруднения или психични разстройства, голяма част от които поставени под запрещение, за самостоятелно упражняване на права. От 2012г. БЦНП е част от работна група в Министерство на правосъдието (МП), чиято работна задача завърши с подготвения Законопроект за физическите лице и мерките за подкрепа, публикуван от МП за публично обсъждане.
Имайки този опит, и работейки активно в политиките за човешки права и развитие на социалната сфера, изразяваме своето становище по повод публикувания от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане (ЗИД на ЗСП), като нашите конкретни бележки са следните:

1.    На първо място, категорично трябва да подчертаем, че предлаганите редакции на чл.16 и новите разпоредби на чл.16а до 16г от законопроекта се намират в противоречие със стандартите на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ).
КПХУ е международен правен акт, обнародван и ратифициран от Народното събрание на Република България и съответно според чл. 5, ал. 4 от Конституцията съставлява част от националното законодателство с приоритет над вътрешното право. В цитираните разпоредби на чл.16 до чл.16г от законопроекта се регламентират въпроси, свързани с ползването на социални услуги от лица, поставени под запрещение. Съгласно чл.12 от КПХУ и нормативното му тълкуване, представено в Общ коментар № 1 на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, държавите, страни по Конвенцията, включително България, имат задължение да премахнат режимите на настойничество и попечителство и да регламентират система за оказване на подкрепа при вземане на решения и лично упражняване на права от хората с увреждания. ***
С предложените текстове от чл.16 до чл.16г от законопроекта не се гарантира лично упражняване на права. Липсват механизми за разчитане и зачитане волята и предпочитанията на лицата относно ползването на социални услуги. Текстовете на чл.16а ал.4 и ал.5, относими към ползването на социални услуги от страна на лица, поставени под ограничено или пълно запрещение, допускат заместване, което е в противоречие с Конвенцията. Предложените текстове не дават разрешение на проблемите, поставени от двете решения по дела срещу България (делото Станев срещу България, 2012, и делото Станков срещу България, 2015) във връзка с настаняване на лица, поставени под запрещение в специализирани институции от техните настойници или попечители, без да е зачетена волята им.
Лицата, поставени под пълно запрещение, както и тези под ограничено нямат самостоятелна процесуална дееспособност, което прави неефективен текста на 16б, регламентиращ съдебната процедура за настаняване в специализирани институции. Проблемен е също така и текстът, който овластява настойника или попечителя да има право да прави искане за настаняване в специализирана институция, без наличие на механизми за разчитане и зачитане на волята на лицето с увреждане. Нещо повече, в предлаганата разпоредба на чл.16б, ал.3 никъде не се говори за волята и предпочитанията на лицето. Посочено е, че съдът задължително изисква доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда, оценка на потребностите, индивидуален план и справка относно съществуващите подходящи услуги в общността, но никъде не се изследва волята на лицето, което ще ползва услугата. Цялостната философия на цитираните текстове от 16 до 16 г отразява остарялата парадигма за „най-добрия интерес на лицата", така както е разбиран от другите и обществото, вместо да се приложи новият подход, овластяващ хората с увреждания и гарантиращ тяхното самостоятелно упражняване на права чрез лични действия.
Буди недоумение обстоятелството, защо след като МТСП участваше в работната група към МП, както и след като организира и участва в различни конференции, посветени на темата по прилагане на КПХУ, пристъпи към предлагане на тези конкретни предложения, които остават несвързани и противоречащи на идеи и предложения за по-комплексни реформи, предлагани от настоящото правителство, макар и представено от друго министерство.

2.    Оценката на потребностите от социални услуги е важна предпоставка за ефективността на социалните услуги и постигане на целите, които те си поставят, а именно социално включване на лицата и създаване на умения за независим живот.
Оценката на потребностите от социални слуги следва да бъде развита като подходи и принципи в закона, а не в подзаконов нормативен акт. В тази връзка, се неприемливи текстовете на чл.16а, ал.1 и ал.2, които предоставят критериите за оценка на потребностите, както и състава и методите на работа на екипа, извършващ оценката, да се регламентират в Правилника за прилагане на закона.
Следва да се обобщи, че предлаганите тестове на чл.16 до чл.16г не отговарят на философията и ценностите на чл.12 от КПХУ, на приетата концепция от Министерски съвет за промени, свързани с ратификацията на Конвенцията, както и във връзка с изпълнение на препоръките по делата Станев срещу България и Станков срещу България.

3.    С предлагания законопроект се запазва конкурсът като единствена форма и механизъм за възлагане на социални услуги на частни доставчици, което не решава въпросите, произтичащи от хипотези, когато доставчикът е разработил услугата и съответно - материалните ресурси са негова собственост.
При сега действаща правна уредба е невъзможно да бъде развита социална услуга съвместно от частен доставчик и общината в рамките на партньорство, в което всяка от страните участва с определен ресурс (най-често доставчикът има собствена сграда, а общината участва с финансирането). Винаги общината трябва да организира конкурсна процедура - констатиран проблем от практиката по прилагане на ЗСП след промените от 2002 г. Законопроектът не предлага текстове в тази посока, което може да бъде отчетено като неадекватен подход, защото всички анализи на социалната сфера в последните 10 години сочат, че липсата на възможност за пряко договаряне е сериозна пречка и по-скоро създава проблеми в хипотезите, когато доставчиците са развили услугите, разполагат със собственост върху материалната база и е необходимо да се осигури устойчивост, превръщайки услугата в държавно делегирана или местна дейност. В тези хипотези неефикасно е винаги да се „задължава" общината да осигурява материална база.

4.    Регламентирането на процедурата за регистрация на доставчиците в Агенция за социално подпомагане на законово ниво може да се определи като положително. Въпреки това следва да се разгледа въвеждането на срок на регистрацията - 3  години и необходимостта от подновяване. Считаме тригодишния срок за регистрацията за излишно преекспониране на ролята на администрацията.
Смисълът на вписването в регистъра на доставчиците на социални услуги е гарантиране на публичност, възможност потенциалните техни партньори-общините да се запознаят с докладите на дейността им и как спазват установените критерии и стандарти за качество на услугите. Доставчиците представят ежегодни доклади и съответно могат да бъдат санкционирани при всяко нарушение. Те, също така, имат законовото задължение да отразяват в регистъра промените на обстоятелствата, когато такива настъпят. В този смисъл не е нужно да има срок на регистрацията.  Контролът се осъществява текущо и съответно доставчиците могат да бъдат санкционирани текущо. Срокът не гарантира по-високо качество, само създава предпоставки за превишаване на ролята на администрацията и създаване на излишна административна тежест върху доставчиците на всеки три години.
Също така следва да се отбележи, че с предлаганите промени не е нерешен и един друг съществен проблем, а именно двойният стандарт при третирането на общините и необходимостта услугите, които те предоставят, също да подлежат на регистрация.

5.    С предлагания законопроект не е решен и въпросът за развиване на интегрираните социални услуги, разбирани като кръстосване на системите и механизмите за финансиране, а не като разработване на нови видове социални услуги, както и въпросите, свързани с качеството на услугите и въвеждането на измерими стандарти за качеството.

В заключение може да се каже, че предложеният ЗИД на ЗСП решава въпроси „на парче", като липсва цялостна концептуална визия за развитие на сферата на социалните услуги, както и че част от предлаганите промени са в открито противоречие с Конвенцията за права на хората с увреждания.

Имайки предвид, че за втори път е създадена работна група за разписване на закон за социалните услуги, смятаме че би било много по-ефективно да се използва експертизата, за да се подготви цялостен проект на закон, който ще адресира и поставените проблеми и ще им даде комплексно решение.

*** Ясни насоки на рамката за нормативни промени са развити в Концепция за промяна на законодателството касаещо дееспособността, приета от МС през 2012г., която концепция очерта конкретната задача на работната група към МП, в която участваха представители на МТСП.

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар