English   14399 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Могат ли да имат дом сираците с увреждания

 

Те обичат да ядат сладолед. Обичат и да танцуват, да пеят, край тях да има някой, който да им се усмихва. Те са изоставените български деца с увреждания.

Общо 1797 деца от домовете в България са напуснали специализираните институции през последната година, сочи статистиката. Страната ни си постави за цел за 15 години домовете да останат в историята.

За тази тежка задача своя принос има и фондация „Сийдър", основана през 2005 г. от ирландеца Марк О'Съливан, който идва у нас преди години заедно със съпругата си Пени. 

Фондацията помага със средства и доброволчески труд, като крайната цел е по-добър живот за изоставените българчета с увреждания.  

От октомври 2010 г. фондация „Сийдър" управлява малките групови домове в Кюстендил, построени като част от проекта по закриване на Дома за деца с умствени увреждания в село Горна Козница.

В къщичките от семеен тип и двата апартамента живеят 16 деца и 8 младежи, чийто дом преди беше старата институция. Доброволци, които работят към фондацията, посещават социални домове и си играят с децата.

На 29 октомври т.г. ще се проведе годишният благотворителен бал на „Сийдър", като събраните пари ще бъдат вложени в проектите на фондацията.

Какво го е накарало да дойде у нас и да помага на децата с увреждания и как се променят малчуганите, когато се преместят от социалните домове в къща от семеен тип – ето какво каза Марк О'Съливан пред Dnes.bg.



Защо решихте да да дойдете в България и да се посветите на каузата да помагате на сираците с увреждания у нас?


Когато дойдох в България преди няколко години, част от работата ми беше да ходя на посещения в сиропиталищата. От момента, в който стъпих там, не можех да изтрия картините от съзнанието си. Бях разстроен, че има толкова много несправедливост и потиснатост и за решаването на тези проблеми се прави твърде малко. Затова реших аз да направя нещо. Омръзна ми да виждам как хората наливат пари в неработещи системи. Парите не бяха основният проблем, някой трябваше да се опита да промени системата и да затвори сиропиталищата.

Какви са настоящите ви проекти и по какво ще работите в бъдеще?

Сегашните ни проекти са в няколко български града. В Кюстендил поддържаме 6 къщи от семеен тип за деца и младежи с увреждания. Работим също и с дневни центрове за грижи. В Кюстендил ще започнем изграждането на център за рехабилитация, който ще предлага различни услуги. В процес на стартиране сме на проект за „център за обогатяване на живота" – това ще бъде място, където хората с увреждания ще придобиват умения, с които да излязат на пазара на труда. Ще има също различни видове терапии, които да осигурят на хората с увреждания по-добро качество на живот. В Казанлък провеждаме интензивно обучение в сферата на грижата за хората с увреждания, в Ардино и Марчево направихме такова през цялата 2010 г.

Да живееш в социална институция, е съвършено различно от това да живееш в малък дом от семеен тип. Как се променят децата там? Има ли голям напредък в състоянието им, когато се преместят на новото място?

Има огромна промяна. Много от децата наддадоха тегло. Някои от тях се научиха да се хранят нормално, да използват банята. Освен това по-често правят очен контакт с хората около тях и се концентрират по-добре. Общуват повече, чистят, готвят. Децата са много по-щастливи.

Може ли да споделите за някои от децата, които имат определен талант или умения?

Трудно е да направя това, защото тези деца са много увредени от живота в институциите. Те са прекрасни – хора точно като мен и вас. Обичат сами да решават какви дрехи да обличат. Обичат да ядат сладолед. Обичат някой да им се усмихва, да си имат собствени вещи, някои могат да пеят и танцуват. Много обичат например да играят хоро.

Като чужденец как виждате отношението на българите към сираците с увреждания – проявяват ли съчувствие, пасивни ли са или дори безразлични?

Ако децата с увреждания им се представят по правилния начин, тогава мнозинството от българите са изключително състрадателни.

Колко доброволци работят във вашата фондация и каква е тяхната работа? Основно чужденци ли са, или има също и българи? Трудно ли да е намерите експерти, които да работят с децата и да отговорят на техните специфични нужди?

Имаме персонал от 6 души на пълен работен ден – трима българи, един от Украйна, един от Америка и един ирландец – аз.
За услугите, които предлагаме, помагат други 15 човека, които се грижат за децата, плюс още толкова, които се осигуряват от правителството. Специалистите, които използваме, са от целия свят – основно Великобритания и САЩ. Имаме също и български експерти. Постоянно в работата се включват доброволци – от България и от чужбина.




Източник: Днес.БГ, 27.10.2011

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар