English   14389 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Над 50% от младите хора в България са номинално и функционално неграмотни

 
Библиотеките се нуждаят от системно финансиране и обновяването на техните фондове не може да е кампанийно, заяви Ели Попова, директор на изпълнителното бюро на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Вече цял месец продължава Националната кампания за възраждане на българските библиотеки. Организаторите на кампанията настояват за спешно приемане на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване за обществени и училищни библиотеки, съизмерим с международния и за незабавно подновяване на програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове. Стандартът се изработва в момента, но Министерството на културата все още не е готово с финансовата му обосновка. До този момент над 20 000 души са подкрепили с подписа си кампанията, а още 3000 са се включили в електронната петиция, качена в интернет.

"Ние не противопоставяме печатната и електронната книга. Говорим за нови книги и възможностите на библиотеките да предоставят на читателите нови възможности. Иска ни се тази кампания да постави началото на нестихващ обществен дебат за проблемите на книгите и библиотеките в името на една просперираща държава", призна Ели Попова.

"Трябва да бъдем модерни библиотеки и в това се включва както информационно обслужване, така и компютрите, и онлайн услугите. Това със сигурност няма как са се случи със сегашните бюджети, тъй като основна част от парите продължават да отиват за заплати и за консумативи и поддържане на сградите", отбеляза зам.-директорът на Столична библиотека Спаска Тарандова.

Доц. Александър Кьосев от СУ "Св. Климент Охридски" е категоричен, че е мизерен процентът от БВП, който е отделен за култура. "Политиката на министър Рашидов можем да кажем, че има 2 приоритета – визуални изкуства и археология. Докато се опитва да направи руините туристическа атракция, превръща останалите елементи от културата в руини – литературата, библиотеките, музиката и т.н.", убеден е Кьосев.

Липсват книги за университетите в чужбина, в които се преподава български език, както и книги за културните ни центрове в чужбина, добави от своя страна писателят Георги Господинов.

Статистиката показва, че европеецът купува средно 11-12 книги годишно, а българинът средно 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70 % от населението, българските от 10 %. Във Финландия 90 % от населението е регистрирано в библиотеките, в България според данните от проучване от 2010 година поръчано от МОМН и "Асоциация Българска книга" този процент е 10%. Данните на изследването PISA показват, че над 50% от младите хора на България са номинално или функционално неграмотни, с което се нареждаме на предпоследно място в Европейския съюз.

През последните 20 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги Според Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея. Това е записано в отвореното писмо на Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Българската библиотечно-информационна асоциация, Асоциацията на писателите в България, Веселин Тодоров, Асоциация "Българска книга" до премиера Бойко Борисов и още трима членове на кабинета.

Утре в 11:00 часа на площад "Независимост" в София ще се проведе протестно писателско четене, по време на което редица съвременни български автори се прочетат откъси от свои произведения.

Източник: Днес+, 08.11.2011

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар