Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
22



Историята на Боби – за силата на грижата и любовта

Разкази за НПО
Историята на Боби – за силата на грижата и любовта

Представяме ви историята на Боби, на 25 години, от къща „Надежда" (Център за настаняване от семеен тип, управляван от сдружение „Еквилибриум"), който от извеждането си от дома за деца и младежи с умствена изостаналост през май 2014 г. до този момент бележи огромен напредък във физическото си, емоционалното и психическо развитие.

На контактните срещи в институцията Боби е изключително бавен и пасивен, със забавени реакции. Ходи сам, но много бавно и предпазливо. По думи на персонала единственият близък, поддържал връзка с младежа, е дядо му, който твърдял, че когато са го гледали в къщи момчето ритало топка. Това се разказва с ирония поради състоянието на момчето в институцията. На контактния екип също му е трудно да повярва, че Боби някога е тичал след топката. Той е с квадрипареза - има повишен мускулен тонус, по-силно изразен в долните крайници.

При настаняването си в къщата Боби е почти неподвижен (пасивен) и прави само звукосъчетания. Страхува се от всичко и всички. Изпитва панически страх да се къпе и се самонаранява. С много насърчение става да ходи и то под звуците на детски песнички, в които е вплетено името му.

Близо година и половина след това младежът се доверява на екипа. Приема новия си дом и всички, които се грижат за него. Постепенно преодолява страховете, които изпитва в самото начало. Оказва се, че той не само може да върви енергично, но може й да рита топка. Боби дори си мисли, че всички топки в къщата са негови и трябва да бъдат подредени по точно определен начин от него и никой да не ги пипа и да не разваля подредбата.

В следствие на добро отношение, грижа на персонала и положителните емоции в къщата, Боби започва да казва някои думички. С удоволствие посещава почасово „Дневен център за деца и младежи с увреждания“.

Истинското приключение и скок в развитието и поведението му са двата лагера през лятото и есента на 2015 г., както и срещата с дядо му. По времето на първия лагер в Лесопарк Николово, сред зеленината и чистия въздух на гората, Бобо се чувства много добре. Тича на воля сред дърветата, събира шишарки, поспива си до по-късно и се наслаждава на тишината, спокойствието и чуруликането на птичките. На втория лагер през месец септември на море в с. Тюленово, Боби за първи път вижда безкрайната синя морска шир, усеща солената вода и докосва пясъка. Морето така го удивява, че той преодолява старах си от водата и с удоволствие оставя вълните да обливат краката му. През цялото време е много усмихнат, доволен и щастлив. През есента се вижда с дядо си, при когото преди години е живял и имат силна емоционална връзка. Екипът на центъра осъществява контакт с дядото на момчето, разказва му за новия дом и живот на Боби, показва му снимки и дава адреса на центъра, за да може да се осъществи тази дълго чакана среща. Възрастният човек е много доволен, че някой му е дал информация за младежа от толкова години насам и дори се разплаква като вижда снимката на внука си. Веднага на следващия ден дядото посещава центъра. Когато момчето вижда дядо си да прекрачва прага на къщата го посреща с ‚дядо“. Познава го и следва една силна прегръдка като доказателство, че връзката между тях е много силна и трайна. Макар и да са изминали доста години, през които младежът не е виждал дядо си, той го разпознава и много му се радва. След многократни посещения от страна на дядото в центъра, укрепили силната връзка между тях, за Коледните празници Боби гостува на дядо си в дома, в който преди години е живял. Връща се от там с усмивка и с един незабравим спомен.

В резултат на всичко преживяно през 2015 г. може да се каже, че Боби бележи огромен напредък. Преживените емоции като летни лагери, срещата със семейството и доброто отношение към него от персонала на центъра, допринасят за отключване на потенциала на момчето - той започва да върви по-стабилно и уверено, да качва и слиза стълби като се държи за парапета, да тича след топките, да произнася много нови думи, да прави кратки изречения, за да съобщи желанията си, например, когато идва време да ходи на дневен център той казва настоятелно „Боби центъррр“, с почти английско произношение. На шега го наричат Повелителят на топките (The Lord of the Balls). Преодолява страховете си от движение - «падне», от вода: по-скоро го е страх да не се подхлъзне, от насилие от страна на другите младежи – «не бой», придружено с красноречиви жестове на удари с юмрук по брадичката. Боби участва в публични събития на сдружение «Еквилибриум» в МОЛ-Русе – пее и танцува в импровизирния «Хайд Парк».

Историята на Боби е доказателство, че дори й младежите с увреждания, прекарали по-голямата част от живота си в институции, имат шанса да бъдат, щастливи, пълноценни и да продължават да се развиват, поставени в една по-благоприятна среда, близка до семейната, с възможност за възстановяване или изграждане на привилегировани връзки с роднини или нови познати .

 

 

Публикувано от:

Сдружение с нестопанска цел ”Еквилибриум”

 

Сходни публикации

25.04.2017
Колко е важно да бъдеш футболист Колко е важно да бъдеш футболист

Защо запустяло игрище, собственост на Гробищни паркове, възкръсна за деца от рискови ...

31.08.2015
От „Не искам да ходя на училище” до „Искам да стана уеб дизайнер” От „Не искам да ходя на училище" до „Искам да стана уеб дизайнер"

Този разказ е подготвен от Фондация „Работилница за граждански инициативи" и представя постиженията на ...

24.01.2015
Малкaта Ади и новите възможности. Разказ за СНЦ „Еквилибриум".

По данни на УНИЦЕФ всяка година над 2000 български деца биват изоставяни и настанявани в институции. ...