Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
20



Да пишеш с поглед

Разкази за НПО
Да пишеш с поглед

Голямата надежда на фондация „АСИСТ“ е технологията за контрол и проследяване с поглед да стане толкова позната и достъпна, колкото са Брайловата клавиатура и слуховият апарат

Всеки човек има право да получава и разпространява информация и идеи. Всеки човек има право да изразява мнение. Всеки човек има право да общува. Звучи елементарно, нали?

Анжела Пенчева е на 49 г., актриса е, пише поезия, автор е на книгата „Моят живот. Да имаш ляв палец" – автобиография, която пише само с помощта на левия си палец, с който натиска всеки клавиш. Пише я „на един дъх"... отнема й 3 години.

Анжела страда от детска церебрална парализа (ДЦП), която не й позволява нито да пише, нито да говори. Поне не в традиционния смисъл на тези понятия. Днес тя сърфира в интернет, отговаря на имейлите си сама, използва активно социалните мрежи, може да изрази всички свои чувства и мисли.

„ДЦП не е болест. Това е състояние, при което човек се нуждае от помощ, която да го облекчи“, споделя в книгата си Анжела. Точно такава помощ получава тя, когато се запознава с Морис Гринберг.

 

Морис е председател на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии". Освен това е и преподавател и изследовател към Нов български университет. Научните му интереси са свързани с изследвания за контрол и проследяване с поглед. Известно е, че когато гледаме, ние не виждаме цялата картина, а само части от нея – именно това вълнува Морис – къде гледат хората, на какво обръщат внимание и защо.

Технологията, с която работи, включва хардуер, който се прикрепя към компютър и може да проследи какво наблюдава човек. Чрез специализиран софтуер пък компютърът „разбира" къде се фокусира погледът. Именно чрез тази технология е възможно и пълноценното управление на компютър единствено чрез поглед. Ако искате да изпишете буквата „А", е нужно само да фокусирате погледа си върху нея за 1 секунда.

В хода на своите изследвания Морис осъзнава, че технологията може да бъде полезна за много хора, които нямат алтернатива за комуникация.

„Когато разполагаш с дадена технология, за която знаеш, че може да бъде полезна за много хора, ти си отговорен да разгласиш нейното съществуване. Длъжен си да помогнеш!", споделя Морис.

А хората, които се нуждаят от тази помощ, са наистина много. По данни на фондацията в България има няколко хиляди души, които не могат да говорят и/или пишат поради различни заболявания или увреждания. Едно от заболяванията, което може да доведе до такова състояние, е детската церебрална парализа Тя засяга 1 на всеки 500 деца, но за щастие не всички имат най-тежките увреждания.

Друго такова заболяване е амиотрофична латерална склероза –  заболяването на известния физик Стивън Хокинг. То доби широка популярност покрай кампанията Ice Bucket Challenge, в която се включиха редица популярни личности от цял свят. Други причини могат да бъдат нервно-мускулни дистрофии, множествена склероза, инвалидизиращи състояния като инсулти, увреждания на гръбначния стълб и други. Накратко, всеки един от нас може да бъде засегнат.

Незнанието, предразсъдъците и скептицизмът, че с хората, които имат тежки физически увреждания, е невъзможно да се работи, са сред най-големите предизвикателства пред дейността на „АСИСТ".

Поради невъзможността на тези хора да общуват, околните често мислят, че те са „слабоумни". В книгата си Анжела споделя: „и за разлика от тежко увредените ми движения, умственият ми багаж си е съвсем на място и съм като повечето хора“. Анжела е от хората, които са получили шанс да изкажат мислите си. Колко ли са онези, които не могат да съобщят на света, че разбират всичко, просто не са в състояние да отговорят по начина, по който ние очакваме да го направят?

„Ние се сблъскваме със семейства, в които родителите не са сигурни какво знаят децата им за света, когато са на 23-25 години, защото не могат да комуникират с тях. Ето защо първо трябва да обясним на близките, че е възможно да се комуникира с тяхното дете. Изисква се много голямо усилие, за да се промени тази нагласа, а рискът е да се пропускат цели години човешки живот", споделя опита си Морис.



Ключът към пълноценния живот и интеграция според него е във възможно най-ранното започване на обучението с тези технологии. Такъв е примерът с 6-годишно момиченце от Търговище, което се сдобива наскоро с устройството. „Това дете не можеше да говори и да пише. Сега вече знае азбуката и благодарение на технологията за контрол чрез поглед написа името си. Само след 15-минутна демонстрация детето започна само да играе игри на компютъра, да изписва цифрите, които знае. Това е един от най-добрите ни примери, тъй като детето навреме започна да използва необходимата технология Момиченцето ще получи шанс да компенсира ограниченията си, да се учи и да се развива наравно с връстниците си“ – разказва той.

Преди да се замислим за възможностите за обучение и работа, които технологията ще предостави на тези хора, обаче, трябва да подчертаем още веднъж, че тя им дава преди всичко едно от основните човешки права – правото на комуникация. Това включва правото да изразиш мислите си, да изразиш съгласие и още по-важно – несъгласие с нещо.

Важно е да знаем, че при децата, които не умеят да комуникират, опасността от тормоз, злоупотреби и насилие спрямо тях е много висока. Те не могат да се оплачат и обикновено проблемите им остават скрити. Това е още един фактор, който допълва смисъла от ранното обучение като превенция не само на социалната изолация, но и на насилието над деца. Според Фондация „АСИСТ"  технологията може да промени живота не само на самите хора с увреждания, но и на семействата им.



Според „АСИСТ" погледът на обществото към тези хора също трябва да се промени. „Може би, ако се фокусираме по-малко върху проблемите и повече върху търсенето на възможности, ще видим, че всъщност „ограниченията“ пред хората с увреждания не са чак толкова непреодолими. Тези хора не биха имали ограничения по отношение на своята мобилност, ако тротоарите и градският транспорт позволяват придвижване с колички. Те не биха имали ограничения по отношение на комуникация и образование, ако училищата предоставят възможности за обучение с подходящите технологии“.

Мисията на Фондацията се радва на голям напредък. Преди две години в България едно-единствено семейство е разполагало с технологията, която е позната от над 15 години. Днес, благодарение на различни правителствени и неправителствени организации, корпоративни и индивидуални дарители над 20 училища в страната разполагат с нужната техника. Нужно е, обаче, да се набавят много повече устройства, а също и да се обучат специалисти (логопеди и ресурсни учители) за това как да работят с апаратурата.

Устройството и софтуерът могат да бъдат купени свободно от всеки, който се нуждае от тях. Цените са между 3 000 и 10 000 лв., в зависимост от индивидуалните нужди – някои са предназначени за по-напреднали, други са за деца и т.н. За да се прецени кое устройство и/или софтуер е най-подходящ за конкретния случай, е най-добре близките на засегнатите да се обръщат за консултация към Фондация „АСИСТ“.

Именно водени от желанието да предоставят шанс за общуване, обучение и развитие на хората чрез средствата за алтернативна и допълваща комуникация, от Фондация „АСИСТ“ се борят за учредяване на първия в България Център за обучение чрез технологии за проследяване на погледа.

Желанието на фондацията е Центърът да бъде достъпен за обучение и консултации за хора с увреждания и техните семейства, както и за обучение и сертифициране на ресурсни учители и логопеди. Каузата получава широка подкрепа и достига до 5-о място в конкурса за социално предприемачество на Нова телевизия „Промяната“. Според Морис необходимостта от създаване на такова място е много голяма, тъй като тези технологии са все още скъпи за българския стандарт и повечето семейства не могат да си позволят купуването им.

Фондация „АСИСТ" провежда разяснителни събития в различни градове на страната. Повече информация можете да получите на тяхната интернет страница, във Фейсбук и в Youtube.




Голямата надежда на фондацията е технологията за контрол и проследяване с поглед е да стане толкова позната и достъпна, колкото са Брайловата клавиатура и слуховият апарат.

Нека да им помогнем, като споделяме информацията, за да достигне до възможно най-много нуждаещи се!


Източник снимки: Фондация "АСИСТ"

Снимка 1: Анжела Пенчева
Снимка 2: Морис Гринберг
Снимка 3: Слогана на фондацията

Снимка 4 и 5: Моменти от информационната кампания в страната





Автор: Веселина Стефанова, доброволец на НПО Портала

 

 

Сходни публикации

29.11.2018
Разказът на фондация „Живот със Синдром на Даун” Варна - победител в конкурса „За енджиотата и хората” 2018 Разказът на фондация „Живот със Синдром на Даун" Варна - победител в конкурса „За енджиотата и хората" 2018

Защо? Има житейски ситуации, в които не можем да намерим отговор на този въпрос веднага. Това се случи ...