Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
21



Колко е важно да бъдеш футболист

Разкази за НПО
Колко е важно да бъдеш футболист

Защо запустяло игрище, собственост на Гробищни паркове, възкръсна за деца от рискови групи

 

Те са около трийсет на брой на възраст между десет и петнайсет години. Идват от различни етнически групи. С трима от тях треньорът говори на английски. Някои живеят в сградата на фондация Конкордия в София. Други, със семействата си, в кварталите Орландовци, Малашевци, Хаджи Димитър. А трети в бежански лагер. Един се казва Георги, друг е Милат, има и една Катя. Повечето ходят на училище. И всички тренират футбол безплатно три пъти седмично.

Преди около четири години екипът за работа с деца и тийнейджъри към фондация Конкордия България наема треньор, който да води занимания по футбол на няколко деца от различни възрасти, ползващи техните услуги. След успешния Международен футболен турнир през 2015 г., организиран от фондацията, и положителния ефект на събитието върху децата, екипът решава, че има смисъл да се обособи футболен отбор, в който и други деца да могат да тренират безплатно. Законът изисква това да стане под формата на сдружение с нестопанска цел. Подготвянето на документацията отнема около година.

През футболния сезон 2016/17 сдружение ФК Конкордия вече е факт и децата от отбора се състезават в Софийското футболно първенство, администрирано от БФС, във възрастова група деца, набор 2002-а. Тъй като липсват средства за пътувания в страната и провеждане на мачове в други градове, засега отборът се състезава само в София.

В отбора три от децата са от бежански лагери, пет са ползватели на услугите на Конкордия, а останалите са деца от общността. Децата разбират за възможността да тренират безплатно от уста на уста, от приятели. Планът за бъдещето включва организиране на кампании в училищата, обособяване на няколко възрастови групи, както и отбор за момичета.

Математика на риска

Когато си дете от т.нар. „рискова група", трудно можеш да надхитриш съдбата и да изненадаш обществеността с блестящ триумф в живота си. В по-нататъшния път на тези деца сме свикнали да се запознаваме с тях по две линии – или от криминалните хроники или от трогателните репортажи за деца-чудо, каквито са били например Кристиано Роналдо и Лео Меси. Първата група буди възмущение или съжаление, а втората – възхищение и вяра в щастливата развръзка. Колко често обръщаме внимание на подробностите – че престъпникът, познат ни единствено с инициалите  и възрастта си, е бил насилван като дете, или че талантът е бил забелязан, защото е имал възможността в детството си да играе в кварталния спортен отбор например? Тази информация обикновено се съдържа в едно-единствено изречение, което не предизвиква основното внимание към себе си. А то е ключово за разбирането на проблема, защото в началото на живота си децата нямат свои лични проблеми – те са в ситуацията, в която ги е поставил отговорният възрастен.

После стават част от статистиката, а това в коя нейна графа ще се наредят зависи в огромна степен от естеството и качеството на грижите, полагани в най-ранна възраст.

Сдружение ФК Конкордия

Фондация Конкордия е австрийска неправителствена организация, която предлага социални услуги на деца и младежи в България от 2008 г. Дейността й е разностранна, с основен фокус върху уязвими групи. В мрежата вече има много публикации за различни нейни инициативи и проекти, като един от последните е Футболен клуб Конкордия.

Петър Крумов, социален работник и ръководител на проекта, си дава сметка за ползите, които спортът носи за здравословното израстване на децата. В същото време причината да вярва силно в отбора и смисълът от неговата работа е възможността за социална интеграция, която спортът носи на децата. „Ние искаме децата да видят какво значи организиран спорт и да знаят как изглежда светът извън институцията или квартала. И искаме спортът и светът да видят тях“. И тази среща се провежда всяка събота по време на мачовете.


Треньорът на отбора Ивайло Стоименов разказва, че през първите няколко мача другите отбори, които участват в Софийското футболно първенство, са ги гледали „малко странно, защото нашите момчета са по-мургави". Но след изиграни 15-16 мача и минал първи полусезон, футболистите им са вече успешно интегрирани в спортната среда, имат самочувствие и общуват с другите деца. Има случаи, когато след мача се уговарят за срещи извън терена, просто за разходка в центъра или в мола.



Иво Стоименов треньорът и Петър Крумов – социален работник


За тях всяка събота е празник, добавя Петър. „Те се вълнуват от предната вечер, сутринта стават рано, подготвят се, защото всеки иска да е чист и спретнат, иска да го приемат за нормален човек. И на терена това се случва".

Естествено, Рим не е изграден за един ден. Както на другите отбори е нужно малко време, за да ги приемат, така и вътре в самия клуб груповата динамика се развива постепенно. Първоначално децата се делят на „Конкордия“ и „Орландовци", т.е. децата от институцията срещу децата от квартала, които тренират в отбора, но живеят със семействата си. Карат се, саботират се на групи. Но след малко тренировки и внимание от страна на треньора различията се изчистват и делението изчезва. Сега децата се подкрепят и защитават едно-друго. Оказва се, че някои от тях учат в едни и същи училища, търсят се и общуват. Имат и обща група във Фейсбук.

Друга трудност е липсата на спортна дисциплина и навици, задържането на концентрацията на децата в играта. „В началото не можехме да задържим вниманието им на терена за повече от двайсетина минути – разказва треньорът. – Те ще направят нещо красиво за малко и после ще си кажат „мачът свърши“. От педагогическа гледна точка това е ключово – знаем колко е трудно да се задържи вниманието на децата за дълго време, а при деца от маргинализирани общности това е особено ясно изразено. Но на тренировките работят и в тази посока, а спортно-техническите умения на децата се подобряват с всеки мач.

„За мен е голям успех, че на един от мачовете съдията, който и друг път ни е свирил и ни познава, дойде при мен и ми каза „вие сте направили нещо с тия момчета, аз първите 25 минути не знаех кой отбор кой е. Те наистина играят футбол“. А ние тогава играехме срещу Септември София, много силен отбор“.

Математика за футболисти

След като децата вече са спечелени за спорта, той става и тяхна мотивация да не изостават в училище, защото добрият успех е условие за участие в отбора. Петър знае в кои училища учат, кои са класните им ръководители и как се справят. Конкордия разполага с ресурсни учители и когато едно дете има проблем по някой предмет, то споделя с Иво или Петър и те осигуряват занимания с подходящия учител.

Игрището и гробището



Тренировките на отбора са се провеждали на игрища, наемани със средства на фондацията. От съвсем скоро обаче той си има „свой" терен, за който няма да плаща – това е игрището „Атанас Михайлов" в квартал Малашевци. Теренът представлява огромна поляна с две футболни врати, обрасла с трева и бурени, високи колкото някои от футболистите. И една ограда го дели от местното гробище. Екипът на фондацията, който е виждал игрището при мобилната си работа в квартала, започва да проучва чия собственост е. След известно „размотаване от врата на врата“ техни колеги от общината, с които работят в сферата на социалните услуги, им казват, че той се стопанисва от Гробищни паркове към Община Сердика.

Свързват се с кмета на общината, той от своя страна ги свързва с директора на ОП Гробищни паркове г-н Пламен Миленков и в крайна сметка искането на отбора получава резолюция „Да" и зелена светлина да използва игрището безплатно. Единственото условие е да не събират такса, което напълно съвпада с техните намерения. Екипът на фондацията и децата го окосяват, почистват и поддържат. Имат обещание от строителна фирма, които ще им предостави пръст, защото теренът се нуждае от изравняване.

Игрището е достъпно за ползване и от общността. „Ние искаме да развием спорта не само в институциите и в маргинализираните групи. Искаме да развием спорта в кварталите, искаме да върнем децата на терена. В игрищата да се събират 30-40 деца и цяло лято вместо да стоят пред компютрите, да ритат. Затова този терен не е само наш, на нашия отбор, той е на цялата общност в Орландовци", казва Петър.

Стадионът не е лицензиран от БФС, защото трябва да отговаря на редица изисквания, напр. съблекалня. Затова засега се ползва само за тренировки, а домакинските мачове се провеждат на стадион Бонсист“. Иво се познава с управителя му и успява да го убеди да го използват безвъзмездно. Това спестява сериозен разход, защото само за провеждането на един мач цената е 250 лева.

Подкрепа

Засега ФК Конкордия се издържа от бюджета на фондацията майка и частични дарения, включително и финансови. От БФС получават топки. Имат анцузи и бутонки, дарени от „Туитър ритане" - аматьорски футболен състав, участник в благотворителни турнири. От „Туитър ритане" разбрали за каузата на Конкордия, решили да помогнат и събрали парите около 1500 лева.

Мечтата на Петър Крумов и Конкордия е да имат официален постоянен спонсор. „Ние искаме на нашите фланелки да пише името на някой, който е ангажиран и със спорта, и със социалната интеграция на тези деца“, казва Крумов. Иво Стоименов допълва, че за съжаление законът в България е такъв, че дарителите не са толкова облагодетелствани както в централна Европа и е по-трудно да се намерят съмишленици. „Но ние не се отказваме и продължаваме напред“.

„Имаме нужда от реклама в другите общности, в компаниите, които имат програми за корпоративна социална отговорност. Търсим някой да подкрепи нашата кауза и неговата фирма гордо да заблести на нашите фланелки“, завършва Крумов.

Футболът – поезия на терен

Поезията е изкуство, което чрез силата на думите ни вдъхновява и възпитава. За някои тя се реди в ямб и хорей, други я измерват в математически формули, трети я откриват в науката. А за четвърти тя се нарича футбол.

Ако срещнем някой страстен футболен фен, дори ненадарен с дарба да разказва, и го попитаме защо харесва футбола, той най-вероятно ще замълчи за секунда, докато събере думите и ума си, а след това няма да спре да говори поне 40 минути. Ще започне със „Защото това е магия“, ще се върне към първите си детски срещи и впечатления и ще ги опише така подробно и красиво, че няма как да не му повярваме. Ще мине през някоя феноменална дузпа като тази на Аякс Амстердам в началото на 70-те. И в разказа му ясно ще видим как топката лети по земята. Нашият събеседник ще ни нарисува изкусно как през 1993 Левски е играл с Глазгоу Рейнджърс, как проливният дъжд е спрял точно преди мача и е започнал отново след края му. Как Стойчо Младенов е наричан „екзекуторът на Ливърпул" заради друга подобна магия. Как мъже и жени се запознават по агитките и се женят – чудото на живота, родено на терена.

Всички сме срещали такива разказвачи – по-скромни в живота и лаконични в изказа, но ако уцелим любимата им тема, страстният им разказ представлява чиста поезия. 

Тази поезия временно прекратява гражданската война в Кот д`Ивоар през 2006 г., когато футболният отбор на страната се класира за Световното първенството. Тя може да даде на света новият Кристиано Роналдо, стига да се намери добър поет, който да му бъде учител.



Бъдете честни! – вика треньорът Иво Стоименов на своите момчета по повод на някакъв сблъсък на терена. И те се опитват, дори без първоначално да схващат идеята на тази или друга морална норма, без да са преживели „вълшебството на детството“, както други деца го познават. Но усещат, че това е хубаво и е добре. Това е поезията в действие, поезията на терен – децата, които са си окосили и изчистили игрището и гласът, който ги съветва да бъдат честни.

Петър Крумов вярва, че на терена няма дискриминация и приветства всеки с подобни убеждения, който има желание да помогне на каузата на ФК Конкордия.




Автор: Йоанна Димитрова, репортер – доброволец на НПО Портала

Източник: НПО Портал, 25 април 2017

 

 

Сходни публикации

02.08.2019
Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

Изпълнителният директор на фондация „Сийдър" - Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от ...

26.01.2016
Историята на Боби – за силата на грижата и любовта Историята на Боби – за силата на грижата и любовта

Представяме ви историята на Боби, на 25 години, от къща „Надежда" (Център за настаняване от семеен ...

31.08.2015
От „Не искам да ходя на училище” до „Искам да стана уеб дизайнер” От „Не искам да ходя на училище" до „Искам да стана уеб дизайнер"

Този разказ е подготвен от Фондация „Работилница за граждански инициативи" и представя постиженията на ...