Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
21



Училище по изкуство и добрина

Разкази за НПО
Училище по изкуство и добрина

При децата, които се занимават с изкуство, няма агресия 


Детски център по изкуства „Зографче", София


Този човек има много за разказване. И много изкуство и човещина за даване. Завършил е Художествената академия през 1975 г. и с благоговение споменава учителите си. В тяхно присъствие се е чувствал като в храм. Определя себе си като човек, който обича изкуството, децата, обича да прави добро, да помага.

Стойчо Зерлиев е художник, на 71 г., създател и учител в Детски център по изкуства „Зографче" в София. Баща на Веско Зерлиев, също художник и бивш вокалист на група „Атлас". Внучката му Аннабел - почти тригодишна - е наследила таланта и на баща си, и на дядо си, и не се притеснява в парка да пее с пълно гърло „Хубава си моя горо".

Стойчо винаги ходи с папка с листове и моливи под ръка. Така един ден през 2011 г. минава през градинката на Народния театър и вижда три деца, които си играят, но едното от тях пуши. Заговаря ги и пита дали не искат заедно да порисуват на пейката. Хлапетата с радост приемат. Разбира, че децата обичат да рисуват и им предлага да продължат да се срещат, за да ги учи. Два дни след това родителите им се свързват с него. Така започва дейността си Детският център по изкуства „Зографче“ в София.

„Станахме много добри приятели, а по-късно те доведоха свои приятели“ – спомня си той.

Днес ателието се посещава от деца от 5 до 14 години. Всяко от тях има програма, по която работи и знае от предния урок какво ще рисува на следващия. За да има най-голяма полза от обучението, Стойчо работи индивидуално с едно или най-много две деца наведнъж. Някои са по-напреднали и рисуват с маслени бои върху платно, а по-новите работят с акварел и темпера върху картон. „Всяко дете, което има желание да се занимава с изкуство, е добре дошло“ – казва Стойчо.

В ателието сварвам две зографчета - Ралица и Александра. Приятелки са, в четвърти клас и с големи усмивки ми показват рисунките си. Идват в събота и всяка от тях вече има огромно портфолио с коя от коя по-хубави рисунки. Ралица мечтае да се занимава с реклама и дизайн, а Александра иска да стане анестезиолог. Казват, че  тук са срещнали нови приятели.



Срещите на децата и Стойчо не са само уроци по изкуство, те са и разговори за уважението между хората, за приятелите, за човещината, за доброто и злото, за съпричастността към другия. Учителят говори с децата за уважението към родителите, за уважението към природата. Разказва ми как след всяка среща с изкуството вижда децата променени. Помагат си  едни на други, стават по-съпричастни. „Няма завист, учим се да се радваме на успехите на другите" – казва той.

„При децата, които се занимават с изкуство, няма агресия. Не можеш да твориш, ако си агресивен. Те си тръгват от тук спокойни и споделят, че мислят за изкуството и вкъщи, след уроците. Имаме едно момиченце Рая, тя е в първи класи и наскоро ми казаГосподине, аз май и когато спя рисувам“.

Веднъж им поставя задача да нарисуват портрет на майките си, като преди това са говорили за тяхната важна роля в живота им. След седмица една от майките се обажда на учителя, за да сподели развълнувана, че намира сина си променен. Отношението му към нея станало различно, започнал да показва много по-голямо уважение.

Една година след създаването на школата тя пораства в детски център по изкуства, като предлага и обучение по кукловодство, актьорско майсторство, дизайн и др. Стойчо разказва, че се издържат трудно и финансирането на дейността е най-голямото му предизвикателство. Рядко среща разбиране защо каузата е важна. Децата плащат минимални такси, които покриват само разходите за материалите, които използват. Той не само, че не печели от дейността, но и покрива лично останалите разходи, като наем и месечни сметки. Налагало се е да взима и заеми. Заради високите наеми се местят от едно място на друго. Ателието на Стойчо е отворено  за деца в неравностойно положение. Със съжаление разказва, че за разлика от предишното ателие, настоящото не позволява да идват деца с двигателни проблеми, защото има много стълби, а няма асансьор.

Планира през лятото да заведе децата на пленер в Родопите и търси подкрепа за разходите по пътя и настаняването. А скоро им предстои поредната годишна изложба. Тя ще бъде на 22 май, в Дома на културата „Надежда“. Откриването е от 18.30. Изложбата е отворена за всеки.

За да търси нови възможности за продължаване на дейността, преди два месеца Стойчо създава фондация „Зографче". Мечтата му е да разшири центъра, за да могат да идват повече деца, да е достъпен за деца със специални потребности  и да има нови арт-дейности. Като първа крачка в тази посока той прави дни на отворените врати в центъра (бул. Христо Ботев 115 б) до края на юни, където е изложил свои лични картини. Идеята му е със средствата от продажбата им да подпомагане дейността на ателието. „Всеки лев ще отиде за това“ – пояснява той. А левовете са нужни за по-голямо помещение, за бои, картони, платна, рамки, сметки, за пленери, изложби. Мечтае също да може да си позволи да наеме повече учители за другите дейности.



Всичко правя за децата, нищо не искам за себе си. За мен лично е важна само следата, която ще оставя след себе си в децата, както и занаятът, който ще им дам“ – казва многократно в разговора ни той.

 „Наскоро прочетох, че цар Фердинанд е владеел кошничарството. За онова време е било много важно всеки да има занаят, независимо какъв е.  Смятам, че това важи и днес. Каквото и да учиш, винаги е добре да владееш и занаят. Това е и моята цел. Имам ученици, които вече са завършили художествената академия. Дори един от тях има собствена галерия в Германия.  Поддържаме връзка и до днес“ – разказва Стойчо.

„Най-много ме радва да виждам как децата създават нещо добро. Картините им са родени от усмивка“ – допълва той.

Ако каузата на Стойчо ви е докоснала, подкрепете го с усмивка, добра дума, вдигнат палец във фейсбук, с посещение в ателието, с идея, с контакт, закупуване на картина или със средства при възможност.    




На снимките Стойчо Зерлиев с ученичките си Александра и Ралица в ателието.
НПО Портал





Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 16 май 2017