Сдружение на олимпийските отбори по природни науки - инвестиция в бъдещето на децата, образованието и нацията

На другия полюс на нашето образование обаче са стотиците медали, спечелени през годините от талантливи български ученици от 8 до 12 клас. Откакто съществува българското олимпийско движение (1959), на най-авторитетните международни олимпийски състезания по астрономия, биология, информатика, математика, математическа лингвистика, физика и химия до 2016 година са спечелени общо 726 медала, от тях 132 златни, 244 сребърни и 350 бронзови. Цифрите се променят постоянно, защото още преди да бъде публикуван този текст, ще бъдат прибавени нови постижения от летните олимпиади.

Бих искал да разбера какво се крие зад успеха на нашите олимпийци.

СООПН - протегната ръка към талантливите деца в естествените науки

През 2010 г. у нас започва дейностСдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). То е създадено по инициатива на фондация „Америка за България“, като целта му е да подкрепя подготовката и изявите на олимпийците ни, на техните ръководители и научни ръководители. Общата стойност на отпуснатото от фондацията финансиране до момента е 2,8 милиона лева.

СООПН е продължение е на програмата на Американска фондация за България, насочена към финансирането на националните отбори по астрономия, биология, информатика, математика, математическа лингвистика, физика, химия и отбора на младите физици. До юни 2017 наименованието му е Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки (СРООПН), а с новия проект на фондация „Америка за България” дейностите и функциите се разширяват, в които влизат научните ръководители на отборите, участниците в олимпийските отбори, както и участниците в подготовката им (разширените отбори). Председателят на Управителния съвет (УС) на СООПН е Алексей Христов.

Срещнах се с част от екипа на СООПН. Лиляна Цонкова е координатор на мрежата от възпитаници – Алумни клуба, който обединява олимпийските състезатели в една общност. Диана Георгиева е мениджър развитие и фондонабиране, човекът, който се занимава със стратегическото планиране на сдружението и с осигуряването на необходимите средства. Рада Бонева е технически сътрудник, отговорен за съдържанието на уебсайта, подобряването и популяризирането на имиджа на неправителствената организация.

Преди програмата на Американската фондация за България  и СООПН родителите на състезателите са търсели сами начини за финансовото обезпечаване на участията на децата им на международните олимпиади – такси за участия, които варират спрямо различните категории и страната, в която се провежда и достигат до няколко хиляди евро на отбор, транспорт, разходи за настаняване, дневни. Сами са търсели дарения, спонсорства от различни фирми и компании и др.

Днес СООПН е поела дългосрочната отговорност, за да гарантира финансирането на подготовката на олимпийските отбори и участията им в най-престижните международни състезания.

Събеседниците ми споделят, че ролята на държавата в подкрепата на тези талантливи деца и младежи се свежда основно до провеждането на националните кръгове на олимпиадите, когато се определя съответният разширен отбор във всяка от дисциплините (8–10 участници в зависимост категориите). Рада разказва, че „този разширен отбор минава през продължителна целогодишна подготовка, след което се прави селекция на най-добрите, които заминават на състезания в чужбина.“  Подготовката започва непосредствено след националните кръгове на олимпиадите, когато ръководителите организират научни лагери из страната. СООПН отпуска средства за покриване на учебни материали и консумативи, транспортни разходи, настаняване и хонорари на преподавателите.

Хегемон по отношение на бройката и успеваемостта на олимпийците е Софийската математическа гимназия (СМГ), а след нея е Националната природо-математическа гимназия. Екипът на сдружението уточнява, че от повечето областни градове също има състезатели – „най-добрите от най-добрите“ от местните математически и природо-математически гимназии. Това е показател, че този тип профилирани учебни заведения изпълват със съдържание статута си на престижни и елитни.

От събеседниците си разбирам, че просветното министерство има законовата и финансова възможност за отпускане на средства за олимпийците, но проблемът е в липсата на целенасочена стратегия. Например в момента МОН плаща част от билетите, но остават най-големите разходи – такса участие, настаняване, дневни, командировъчни за ръководителите.

От съществена важност както за конкретните състезания, така и за развитието на олимпийското движение, е финансовото поощряване на научните ръководители и преподавателите, отдали се на каузата да подготвят олимпийците. За ръководителите СООПН осигурява финансова подкрепа и за участието им в международни семинари, като по този начин им помага да разширяват хоризонтите на изследователската си работа и академичното си  развитие. По-късно това знание ще бъде предадено на техните млади бъдещи колеги.

„За нас най-важната цел е бъдещето на тези деца"

Това е идейната основа на СООПН – „инвестирането в олимпийските състезатели по природни науки е инвестиция в бъдещето на България, в нейните млади хора, които в идните години ще бъдат двигател на иновациите, а научните постижения и на икономическия просперитет на страната ни“.

В СООПН вярват, че инвестицията в олимпийските ни таланти е много повече от международно признание и медали. И въпреки че момичетата и момчетата, които всяка година се явяват на международни олимпиади, са едва около 50, в дългосрочен план те могат да се превърнат в иноватори, откриватели или вдъхновители в сферата на науката. За да стане това обаче, според СООПН, са необходими и максимално гъвкави форми на образование, осъвременяване на методите на обучение и преподаване, стимулиране на иновативността и критичното мислене. Към това би трябвало да се стремят държавните институции, училищата и гражданския сектор. И да го правят заедно.

Питам събеседниците си какъв е пътят на олимпийците след завършване на гимназията. Лиляна има най-пряк контакт с тях и наблюдава развитието им. Тя споделя, че немалка част от олимпийците следват висшето си образование извън България. Професионалната си реализация в чужбина намират не толкова в академичните среди, а в големите международни компании като Google и Microsoft. За България интересът е към професии, свързани с биологията, химията, медицината. Точно този аспект се покрива от работата на Диана, която отговаря за набирането на средства. Тя се стреми да изгражда по-тясно  сътрудничество с бизнеса, да ангажира чрез спонсорства корпоративния сектор и промишлеността към развитието на олимпийците. „Днешните дванадесетокласници след две-три години могат да бъдат наети в същите компании, които преди това са били спонсор на даден олимпийски отбор“,смятат Рада, Лиляна и Диана. Важна роля за осъществяването на тази мисия е възложена на Съвета за развитие.

Съветът за развитие към СООПН се създава през 2016 година, за да подпомогне определянето на стратегическите дейности на организацията, изграждането на по-добър мост между МОН и учениците, осигуряването на по-адекватно финансиране, подобряването на комуникацията между институциите и неправителствения сектор и по-тясното обвързване на бизнеса. Сред имената в него са евродепутатът Ева Майдел, проф. Николай Денков, просветен министър в служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков, и Ивайло Пенчев, съосновател на Walltopia. През същата година именно Walltopia е един от спонсорите на отбора по математическа лингвистика.

България и международното олимпийско движение

България е инициатор Международната олимпиада по информатика, проведена за пръв през 1989 г. в Правец. Страната ни е сред шестте учредители на Международната олимпиада по биология, както и на тази по физика, създадена през 1967 г. заедно с Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния. България е и основателка на олимпиадата по математическа лингвистика през 2003 г. и неколкократен домакин на олимпиади в различни природонаучни направления.

Днес страната ни за пореден път е основоположник на олимпийски формат – Европейската младежка олимпиада по информатика (European Junior Olympiad in Informatics). Тя ще се проведе от 7 до 13 септември 2017 г. в Иновативен форум „Джон Атанасов”, част от София Тех Парк. Инициативният комитет на състезанието e с председател проф. Красимир Манев, който е и президент на Международната олимпиада по информатика.

Рада, Лиляна и Диана са категорични, че това попълва вероятно най-мащабната липса в Европа – паневропейски олимпийски формат, който да залегне в основата на общото икономическо пространство. Според тях все още съществува едно деление на Балканска, Централноевропейска, Традиционна руска и т.н. видове олимпиади. Разширяването на периметъра ще накара европейските държави да преосмислят ползата от подобни състезания, ще допринесе за по-активен обмен на кадри, партньорски програми за специализация, общоевропейски проекти в сферата на научните изследвания, технологиите, иновациите и икономиката. В крайна сметка европейските държави ще станат по-конкурентоспособни, устойчиви и съизмерими със САЩ, Китай или Япония, например.

А междувременно преди броени дни българският отбор завоюва един златен и три бронзови медала на Международната олимпиада по химия в Тайланд. И още - националният ни отбор по математика спечели четири сребърни и два бронзови медала от Международната олимпиада в Бразилия, а отборът по физика -   едно сребро и четири бронза в Международната олимпиада в Индонезия.

Календарна предстоящите състезания.

Снимка 1: Спечелените медали от наши ученици на Международната олимпиада полингвистика през 2016, в Индия

Снимка 2: Български олимпийци по природни науки с президента Росен Плевнелиев

Снимка 3: Международната олимпиада по физика в Индонезия, 2017 г.

Снимка 4: Българският отбор с медали на Международната олимпиада по химия в Тайланд, 2017 г.