Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
18



За едно село накрая на България и за хората, които отказват да го оставят да запустее

Разкази за НПО
За едно село накрая на България и за хората, които отказват да го оставят да запустее
Едно село на края на света, в което пътят свършва. Всъщност, той свършва много преди селото. Последните 15 км, принадлежащи към републиканската пътна мрежа, сега са само жалка гротеска, подобна на правителството, което се хвали с милиардите левове, хвърлени в асфалт и магистрали. За тези няколкостотин, предимно възрастни хора, живеещи в селата Горни и Долни Вадин, обаче асфалт няма, за да може животът им да бъде свързан достойно с живота на останалата част от страната. Защото не са важни. И могат да бъдат обречени на бавно загиване. От 900 души някога, сега в Долни Вадин живеят около 160. Тук дори два от трите мобилни оператора нямат обхват и телефонната връзка става през чуждестранните мобилни мрежи, което още повече засилва усещането, че си в друг свят. И езикът е друг. Всички говорят чист български, но когато старците седнат по пейките, чуваш непознат за теб език, който напомня румънски. Селото е влашко. Магазините са два, а предлагането в тях – ограничено до най-основните продукти, които се побират на три рафта и в два хладилника. Лекар няма, нито детска градина, автобусът минава веднъж на ден, без събота и неделя. Природата е магична, Дунав – също. Въздухът чист, а тишината нощем се нарушава само когато минаващите чакали разлаят селските кучета. Долни Вадин обаче има нещо, с което малко други от безбройните отмиращи селца в България могат да се похвалят – огромни сърца, туптящи в неспирно работещи здрави машини, маскирани под външността на две нежни дами – Ани и Нинчето. Ани и Нинчето, които отказват без бой да дадат Долни Вадин на запустяването. Които от години мислят как да върнат живота в селото и отново по улиците да се виждат млади хора, а от дворовете да се чува детска глъч. Така през 2016 година се роди „Село назаем", а през тази имахме огромното щастие и ние да се включим в инициативата и да изживеем това приключение. А когато си тръгвахме снощи, за първи път от много време имах чувството, че не си отивам у дома, а си тръгвам от дома.”

 

Това споделя Александра Георгиева – един от участниците в доброволческата инициатива „Село назаем 2", която се състоя от 15 до 24 юли 2017 г. Тя е един от 15-те градски доброволци, които за десет дни през юли се заселиха в Долни Вадин, община Оряхово. Инициативата стана много популярна и сигурно сте чували за нея, но според мен „Село назаем" е много повече от доброволческа акция, в която градски хора отиват на село за няколко дена, за да помогнат с каквото могат и да си прекарат добре. Около цялата работа има много за разказване и за размисъл. Какво още е „Село на заем“ споделя за НПО Портала Анелия Спасова, административен секретар-библиотекар в Народно читалище „Съзнание 1927“, с. Долни Вадин.


 

Какво ново се случи във второто издание на Село назаем?

 

Тази година фокусът бе в облагородяване и промяна на външната среда в Долни Вадин. Доброволците изградиха външна сцена и почистиха централната част на селото (дейности, които нито един от тях до момента не бе правил). В един от дните те сготвиха топъл обяд за всички жители на селото. Жест, който  стопли сърцата на много самотни стари хора. Разбира се, имаха възможност да се докоснат до нашите традиции, да участват в седянка, където слушаха в захлас разказите и песните на нашите баби. Посетиха Етнографската къща, Рибарската къща, крепостта Валериана в Долни Вадин. Разходиха се с лодки по Дунав и посетиха остров насред реката. В края на престоя си доброволците представиха на новоизградената сцена културна програма с песни, танци и игри – подарък към местната общност. Филмът „Истории като на кино” на Атанас Христосков и уникална изложба на дървени пластики с материал от Дунав съпътстваха тазгодишното „Село назаем”. Традиционно, проектът приключи в края на септември с филм и фотоизложба.

 

Какви хора се отзоваха на поканата ви?

 

Кандидатстваха 26 доброволци от  София, Варна, Пловдив, Бургас, Септември, Шабла, Русе. Имахме кандидати и от Италия и Македония. 20 от тях дойдоха чрез платформата Time Heroes, трима писаха по имейл, а други трима се обадиха по телефона. Имаше две майки, които държаха да участват с децата си. Много шарени хора кандидатстваха юристи, IT специалисти, учител, хореограф, архитект, актьор, шивач, студенти по право, студенти по дентална медицина, по етнология и архитектура, строители и др. Възрастовата граница беше от 4 до 72 години. Тази година имахме и един задочен доброволец – Марин Маринов от Варна – библиограф, работил дълги години в Регионална библиотека Варна. В писмо до нас изказваше подкрепата си за проекта, но поради здравословни причини се включи задочно, като изпрати материал за Долни Вадин от 1904 г., публикуван в „Пътеводител на Оряховска околия”. Заръча ни да го покажем на всеки доброволец участващ в „Село назаем 2”.

 

Как ги подбрахте? Имаше ли „кастинг" и на какви условия трябваше да отговарят те?

 

Кастинг имаше. Имахме изискване хората да не са живели на село. Трябваше първо да се представят по имейл, а след това с всеки провеждахме телефонен разговор, за да преценим чисто психологически дали хората биха се справили. Беше важно при разговорите с тях да разберем какво ги е привлякло да кандидатстват, участвали ли са в други доброволчески инициативи, защо е важно да дойдат на село, готови ли са да работят тежка физическа работа и др. Дойдоха да помагат и доброволци от първата година. И така от първоначално 15 одобрени участника (от които най-възрастният бе на 57 г.) имахме още две деца и двама доброволци на собствени разноски. В последните дни в Долни Вадин пристигнаха и близки на някои от доброволците.



 

Как минаваше един ден на градските гости? С какво се занимаваха?

 

Работеше се по строга програма по часове. Работата започваше сутрин рано поради топлото време и приключвахме на обяд. По изключение два от дните работихме допълнително и вечер. Следобедите имаха разнообразни занимания, които ние от читалището им организирахме. Те сами обикаляха из селото и снимаха, записваха, срещаха се с местните, разпитваха. Имаха следобед, в който си организираха дискусия, обменяха мисли и предложения. Изнесоха на хората от селото културна вечер, като за тази цел разучиха местна влашка песен, репетираха и други местни песни, които да изпълнят. Някои от тях успяха да научат и две традиционни за Долни Вадин хора.

 

Повечето дни работата беше колективна. Заедно с местните майстори доброволци зидаха външната сцена, запълниха я и трамбоваха с 30 тона баластра. На ръка бъркаха и наляха 4 кубика бетон. Това е много тежък труд, но за тях е нещо ново, различно. Разделихме ги на групи, когато трябваше да почистват централната част на селото. Една група режеше и изхвърляше храсти, боклук, други метяха, трета група боядисваше бордюрите. В деня, когато приготвяха храна също разделихме групите – мъже, жени. Мъжете работеха на сцената, жените готвиха и разнесоха храната в домовете на хората. Тук може би е мястото да благодарим на доброволците от селото – 8 човека, без които нямаше да успеем да изградим сцената.



.

 

Какво научихте едни от други през тези десет дни?

 

Те научиха, че животът на село без взаимопомощ е немислим, че можеш топло да прегърнеш непознат и за няколко часа той да стане част от семейството ти, че тук хората жадуват да поговорят с някой, да разказват. На село един малък жест струва много и се помни дълго.

 

А ние разбрахме, че градските хора все по-често търсят селото, за да избягат от натоварения, мръсен град. Все повече младежи искат да бъдат доброволци, осъзнали значението и ползата. Видяхме как напълно непознати могат да работят заедно и да станат приятели. До ден днешен повечето от тях помагат на читалището. Заедно с нас участваха на фестивал в с. Асеново, общ. Никопол, за да дадат подкрепа на още едно малко село. Завърнаха се през септември, за да представим филм и фотоизложба „Животът на село в 10 дни”. От тях имаме уверението, че ще се връщат тук винаги, когато могат, и ще помагат с каквото могат.


 

Как се променя Долни Вадин през тези 10 дни, а и след това?

 

Всичко се променя и промяната не е само през тези 10 дни. Тя продължава дълго в спомените на местните. Променя се духът на селото. Оживява се. Хората са други – любопитни, усмихнати, разговорливи. Хората лека-полека променят затвореността си, виждат, че не са забравени. Искри има в очите им. Надежда. А когато виждаш, че са дошли хора от различни краища на страната тук, в Долни Вадин (където живеят 160 човека), и продължават да се завръщат, готови да помагат, някак си си даваш сметка колко им липсва спокойствието и простотата на живота на село. А на нас колко ни липсват хора.

 

Самото „Село назаем” също се променя и вече имаме нови идеи за следващото издание, когато и да се случи то. Имаме и идеи за събития извън проекта. Още през август тествахме една от тях. Направихме „Стрийт арт – Долни Вадин” – една много успешна инициатива, в която „има хляб“.

 

Какво е нужно, за да се подготви една такава инициатива?

 

Нужна е много вяра,  визия  и мечта. Трябва да си наясно какво искаш, защо го искаш. И в същото време реално да прецениш възможностите си. Трябва обаче да чуваш местните и хората, идващи отвън. Как те виждат нещата. Преди първото издание ни трябваше година, за да си избистрим идеята, искахме мнение, съвети от много градски приятели, от НПО организации. За „Село назаем 2” имахме много обратна връзка от доброволците от първото издание. Затова и тази година проектът е много по-различен – с фокус върху доброволчеството в полза на селото. В подготовката участваха освен нас – хората от читалището – и Кметство Долни Вадин, доброволци от първото „Село назаем” и частен дарител.

 

Тази година бяхме една от 13-те организации от цялата страна, които получиха финансиране за проектите си от програма VIVACOM Регионален грант 2016. Със средствата осигурихме пълния пансион на доброволците, разходите за транспорт, организирахме фотоизложба и купихме продуктите за приготвянето на топъл обяд за местната общност.

 

Със собствени средства поехме разходите за баластра, кинопрожекцията и тениски за доброволците – за добре дошли.

 

Кметство Долни Вадин се включи със строителни материали за сцената. Илиян и Катя Андонови, наши спонсори, подариха на всеки доброволец специално изработена флашка за спомен от „Село назаем 2”. Надграденото личи. Всеки път, когато хората минават през центъра, си спомнят колко труд оставиха тук градските герои. Думите отлитат – граденото остава, за да напомня.


 

Десетдневният престой на доброволците завърши с кръгла маса, на която те ви представиха своята гледна точка и предложения за бъдещото развитие и на инициативата, и на селото. Какви идеи ви дадоха?

 

Трудно можем да изброим всички. Имаше много предложения за подобряване на живота в Долни Вадин, които не зависят от нас. Те са въпрос на държавна или общинска политика. Като цяло те виждат Долни Вадин като място за спокойна почивка, възможности за риболовен, къмпинг, вело, конферентен туризъм. Видяха място, където да се прави тиймбилдинг и арт фестивал. Видяха възможност хора от IT сферата да работят с изнесен офис от Долни Вадин. Едно от предложенията бе много интересно – да се проведе игра тип Eskape Game за доброволци. Предложения, които тепърва ще трябва заедно да обсъждаме и да търсим възможности за тяхното осъществяване.

 

Местни хора за „Село назаем“:

 

„За втора поредна година приемам Весела у дома. Още от първото „Село назаем” тя стана като моя дъщеря. Много си я обичам. Винаги, когато ми се обажда, ме прави щастлива за дълго време. Уча я да меси питки, мекички. Показвам и различни селски манджи. Тази година след „Село назаем 2” й гостувахме в София. Разхожда ни къде ли не, показа ни много забележителности. Почувствахме се специални. Тя и семейството й са винаги добре дошли у дома и тя го знае. Покрай този проект се сдобих с още една дъщеря.” - Первина Тодорова – 57 г.

 

„Радвам се, когато доброволците от „Село назаем” са тук. Щастлива съм, че граждани искат да идват на село. Това е добър знак. Имам надежда, че селата няма да умрат. Обичам, когато идват и искат да разказвам случки от миналото. Последният път им казах много влашки поговорки, игри, броенки, с които сме израсли. Приятни са разговорите с младите. Сред тях и аз се чувствам млада. А винаги съм щастлива, когато моят доброволец Иванчо се обажда или идва ме види” - Спаска Станева – 83 г.

 

„Доброволците ми дават живот. Тази година ги научихме да пеят песента за Долни Вадин. Много умни млади хора, които с желание и ентусиазъм искат да научават… Миговете с тях са много приятни. Обменяме истории, говорим си за много неща. С тях забравям за годините си и искрено се забавлявам. Бях силно впечатлена от културната програма, която подготвиха. Те до последно работиха по строежа на външната сцена и между другото репетираха, а представянето им беше запомнящо се. Възхищавам им се и с нетърпение очаквам следващите доброволци.” - Недялка Димитрова – 87 г.



 
-----------------------------------------------

Фейсбук албум – Село назаем за 10 дни

 

Проектът „Село назаем“ 2  е реализиран с финансиране от програма VIVACOM Регионален грант 2016, в партньорство с Български център за нестопанско право.


Третото издание на VIAVCOM Регионален грант очаквайте през ноември.

 

 Снимки: Народно читалище „Съзнание 1927" и доброволци.

 

 


Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 09 октомври 2017