English   14171 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




И една птичка пролет прави

 
И една птичка пролет прави

За какво се сещате, когато чуете „Северозападна България"? Сигурна съм, че за повечето от нас асоциациите са тягостни – най-бедният регион в Европа, закрити болници, разбити пътища, обезлюдени села. Дори избягваме да употребяваме някога остроумното „Северозападнала България“. Всеки разговор за този регион започва с неговите проблеми и често свършва там. Затова реших да пропусна тази част и да ви разкажа за решенията, които местни хора търсят и намират. Щастлива съм да познавам такива хора, които носят истинска надежда, които  помагат на хиляди други – и възрастни, и деца, и цели семейства. Помагат да има култура, да има живот, да има смисъл за младите. Правят го не кампанийно, а целогодишно. Често работят доброволно или срещу смешно заплащане, в граждански организации и читалища. Вероятно не сте чували за тях – обикновено не ги показват в национален ефир. Няма висок рейтинг в техните истории, няма и сензации. Местните обаче ги познават много добре. Идете например в Бяла Слатина и питайте

за Наталия и Иван от Сдружение „Първи юни"

Работата на НПО Портала е да ви среща точно с такива необикновени хора, които  работят за добрата промяна в страната ни. Затова ще ви разкажем подробно за Сдружение „Първи юни“ и ще ви докажем, че и една птичка пролет прави. Разговорът ми е с Наталия Костадинова, председател на сдружението.

Как се е излюпила птичката? Преди точно 15 години трима млади доброволци решават, че могат да променят към по-добро живота на децата и младежите с интелектуални затруднения, настанени в Дом „Надежда”, с. Търнава, общ. Бяла Слатина. Събират средства за облагородяване на дома и за компютри, водят децата и младежите на дискотека, ходят при тях, за да си говорят, организират им рождени дни и т.н. „За никого не е тайна, че преди 15 години институциите за деца бяха ужасни места, в които децата, особено тези със затруднения, буквално вегетираха“ – си спомня Наталия, която е един от тези доброволци. Не след дълго тримата виждат ползите от това, което правят, за настанените в Дом „Надежда“ и осъзнават, че искат и могат да работят за всички деца в общината.  А през 2004 г. започват да помагат и на възрастни хора, като предоставят услугата „Социален асистент”.


Продължението на тази история за младежка отдаденост на кауза е в следния разказ на Наталия, за който ще вземем назаем от Стайнбек заглавието „За мишките и хората":

„В Бяла Слатина има една сграда, известна като „Старата просвета”. Някога в нея работеха общинските служители, отговарящи за образованието в общината. По-късно всички общински служители бяха събрани на едно място в бившия хотел „Скът”. „Старата просвета” остана празна и рушаща се. Когато започнахме  услугата „социален асистент”, Община Бяла Слатина ни предостави за ползване помещение именно в тази сграда. Веднъж единственото мултифункционално устройство, което имахме, спря да работи. Беше в гаранция, натоварихме го и го занесохме в Плевен на ремонт. Много пъти съм се срамувала от различни неща, но този случай беше особено конфузен. Техникът отвори устройството, разгледа го  и ни попита в някой сайвант ли работим с него. После ни показа изпражненията от мишки в него и прегризания от тях лентов кабел. Устройството беше поправено, но мишките продължиха да ни създават проблеми. Няколко пъти задействаха СОТ-а в сградата. Полицията ми звънеше нощем, за да проверяваме дали някой не е нахлул в така богатия ни офис… Сигурно и на тях им е изглеждало, че работим в сайвант. Тогава обаче бяхме доволни, че изобщо имаме помещение за офис. Никога не се бяхме замисляли за условията, в които работим. Слагахме кофите под капките от течащия покрив и творяхме качествено предоставяне на социални услуги. Успяхме да запазим този начин на мислене – на първо място да е качеството на работата ни, а на последно – незначителните детайли от организационния бит..."

13 години по-късно, след сайванта, „Първи юни" подкрепя хиляди хора в Бяла Слатина, Оряхово, Кнежа и селата Алтимир, Буковец, Бърдарски геран, Бъркачево, Враняк, Габаре, Галиче, Драшан, Комарево и още Попица, Соколаре, Търнава, Търнак, Селановци, Остров, Еница. Помага на семейства, за да останат заедно и да не изоставят децата си, на възрастни самотни хора, на бедни семейства, на самотни майки, на жени и деца, претърпели насилие, помагат на хора, пострадали при наводнения, на деца да не изпаднат от училище, на деца със специални потребности, на бащи да участват в училищния живот на децата си, на родители, претърпели загуба на дете, на църкви, на училища, почти на всеки, който се обади за помощ.




 „На 14-и септември т.г. помагахме на една майка да запише детето си в първи клас. Бяха я търсили от кметството и училището, но тя не им беше отговорила. Беше се скрила дори от учителката. Само от нас не се скри. Когато я потърсихме, за да й помогнем, тя ни се довери изцяло. Направихме заедно всичко, каквото трябва, така че на другия ден детето й да тръгне редовно на училище" – разказва Наталия. – „С много работа успяхме да покажем на хората, че единственото, което искаме, е да помагаме, че не сме институция, която ще дойде и ще наказва. Неотдавна ни потърси семейство, загубило детето си. Заедно сме с тях и им помагаме да се справят със загубата. Наскоро семейството учреди фондация, която да популяризира донорството“.

И още. От Детско отделение на МБАЛ в Бяла Слатина се обаждат преди по-малко от месец с молба да помогнат с дрехи на едногодишно дете и на неговата майка, която трябвало да изкъпят, но нямали никаква възможност да облекат с чисти дрехи. Сдружението поддържа винаги наличности от дрехи в офиса си и успява да реагира. В друг случай от читалището в Бяла Слатина ги търсят, защото в мазето открили изгубено дете… 

Основният екип на сдружение „Първи юни" в годините най-често се състои от двама души – Наталия и Иван Янков. В предоставянето на социални услуги, особено за деца със специални потребности, се включват утвърдени местни специалисти – социални работници, логопед, специален педагог, психолог, рехабилитатор и др., без които не би било възможно да осигурят качеството на услугите. В различните дейности често участват и доброволци – бивши учители, читалищни служители, младежи, ученици и др.

„Най-големият страх в социалната ни работа е страхът от грешка“ – казва Наталия. – „Защото в тази работа се сблъскваш с чувства, с преживявания, с психика и нагласи – с едни невидими неща, с които трябва да си изключително внимателен. Някои разговори са много трудни. Разговорите за загуба, за насилие или неглижиране, за взаимоотношения в семейството. Най-голямото предизвикателство е да не преминеш през тънката линия, да не прекрачиш прага на професионалните отношения и да останеш човекът, от когото хората имат нужда, за да извървят сами пътя към решаване на проблема" – допълва тя.

„Направеното добро предизвиква още добро"

Спечелило доверието на местната общност, сдружението непрекъснато се стреми да привлича съгражданите си към своята кауза.  От 2015 г. имат Програма за малки проекти, по която финансират идеи с бюджет до 2400 - 3000 лв. на местни институции и граждани, насочени към образование, спорт, култура, и детско развитие. В осъществяването на тези идеи се включват стотици доброволци. „Защото хората виждат смисъл. Например през лятото в Начално училище „Цани Гинчев” в Бяла Слатина по тази програма подмениха вратите на класните стаи. Това от своя страна ентусиазира много хора и доведе до цялостен ремонт и боядисване на коридорите и всички класни стаи. Над 30  учители, родители и ученици се включиха като доброволци“ – разказва Наталия.



Всеки ден хората даряват в офиса на сдружение „Първи юни“ дрехи и вещи. За да почнат да го правят обаче са необходими осем години изграждане на доверие. При създаването на сдружението хората трудно се отзовавали. Тогава дори и такива, които ги познавали, отказвали да се включат като учредители или членове. Звучало им съмнително – какво е това неправителствена организация, какво е това сдружение, какви са тези регистрации в съда... Сега, както се казва, и врабчетата даже ни познават. Сега наблюдаваме ефекта на доминото. Когато е необходимо, ставаме лавина" – казва Наталия.

Чрез Програмата за малки проекти сдружението помага на група граждани да осъществят своя стара идея за създаване на музейна църковна сбирка в храма „Света Параскева” в Бяла Слатина. Художникът и иконограф Марио Беров реставрира няколко много стари икони, останали от предишната църква, която е била на същото място. С помощта на служители на Общинско предприятие „Чистота и строителство” ремонтират пода и стъпалата, водещи към музейната сбирка. Доброволният труд за реставриране на иконите се равнява на хиляди левове, а вдъхновени от това, което иконописецът е направил, други граждани от Бяла Слатина изразяват желание да дарят средства, за да се реставрират и стенописите в църквата. „Иконографът сподели с нас, че това, което се опитваме да правим чрез програмата за малки проекти и дарителския фонд, работи. Че малкото средства привличат още средства, че направеното добро предизвиква още добро“ – разказва Наталия.

Работят много добре с местната власт в Бяла Слатина и Оряхово. Кметовете на двете общини – Иво Цветков и Росен Добрев – са отворени към техните идеи, подкрепят предложеният им с хора, техника, време, финансови средства, помещения, информационни ресурси и др. Двете общини подкрепят с ресурси и изпълнението на малките проекти, както и развитието на дарителските фондове.

Благодарение на сдружение „Първи юни", Бяла Слатина и Оряхово са едни от малкото общини у нас, в които работят местни дарителски фондове за граждански инициативи. Предназначението на тези фондове е да подпомагат с финансиране решаването на проблеми, които цялата общност смята за важни. И идеите, и средствата се събират на местно ниво от местни граждани, бизнес, община, НПО и др.



В Бяла Слатина фондът е учреден на 1 юни 2015 г. Досега в него са събрани близо 9000 лв. С тези средства са финансирани обновяването на дворните пространства в училище „Цани Гинчев” и детска градина „Радост” в Бяла Слатина, създаването на творчески работилници за деца в читалище „Развитие 1892” в Бяла Слатина и изграждането на сцена на открито в с. Попица, община Бяла Слатина. Решенията за финансиране  се вземат от Обществения съвет на Дарителския фонд. Периодично, след събиране на определена сума, Фондът отправя покана до граждани и институции да кандидатстват със свои идеи, свързани с детско развитие и образование. „Имаме намерение да създадем дарителски фонд в още една община от област Враца“ – обяснява Наталия.



 „Ние все още сме ентусиасти, които вярват, че могат да променят средата. Когато подготвяхме рождения ден на сдружението през октомври, си зададохме въпроса  „Ама това всичко ние ли го направихме?” казва Наталия и допълва - „Мисля, че успехът е усещането у и за хората. Не ми се говори за проекти и идеи. Те идват, изпълняват се, отчитат се, отиват си. Но усещането от радостта в очите, която създаваме, е най-големият успех. Успех е уважението, доверието и обичта, които получаваме. Успех са децата и младежите със затруднения, които вече са сред нас, видими са, децата със затруднения, които са в училище“ - казва тя. 


Чрез социалните услуги и проектите по превенция на настаняването на деца в институции сдружението е обхванало над 3000 души в община Бяла Слатина. Чрез всички проекти, с които развиват дарителството и доброволчеството пряко и косвено са достигнали до над 30 000 души.


 „Социалните услуги трябва да са дългосрочен и добре планиран ангажимент на държавата, а не на европейски програми"

„Имаме нужда от Закон за социалните услуги, от закон, който задължава общините да правят конкурси за доставчик на дадената социална услуга и от социални услуги, които се предоставят чрез финансов ангажимент на държавата, а не по проекти с европейски средства. Сегашната нормативна уредба, която регламентира предоставянето на социални услуги и изборът на доставчик (Закон за социално подпомагане и Правилник за прилагането му) не задължава общините да правят конкурси.  И те правят, когато искат,а когато не искат, самите общини са доставчик. Мисля, че след три години ще умрат всякакви социални услуги – когато спре европейското финансиране. В Бяла Слатина направиха Център за ранна интервенция – финансира се по проект. Когато свърши проектът, не съм сигурна, че ще стане държавно делегирана дейност тази услуги. Социалните услуги трябва да са дългосрочен и добре планиран ангажимент на държавата, не на европейски средства и програми. Повече от 10 години „социален асистент” не става държавно делегирана дейност. Защо? При нас услугата се предоставяше по проекти, имахме едни и същи хора, назначавани и освобождавани от работа пет пъти“ споделя за проблемите Наталия.


Наталия е родена е в Бяла Слатина. Тук живее и тук  е отгледала децата си. Тук са родителите й. Учила е много и продължава да учи. Магистър е по „Социални дейности” и „Икономика на труда”. Натрупала е много знания и с участието си в сертификационна програма „Управление на европейски проекти” на Американския университет в България и в Националната програма „Управленски умения” на Българското училище за политика. Гордее се,  че е успяла да запази баланс между посветеността си на обществената дейност и възпитанието и отглеждането на децата си. Те вече са големи и по-рядко се оплакват, че „третото” й дете – сдружението – им причинява „страдания”. Отдавна са приятели на сдружението и независимо че са студенти в други градове, продължават да се включват като доброволци. „Гордея се с това, че ме разбират и имат търпение, уважение и интерес към това, което правим в и чрез сдружението“ – казва майката Наталия.

Иван е социален работник и по професия и по душа. Работи в организацията от 11 години и е допринесъл изключително много за нейното развитие и за изграждането й като доставчик на качествени социални услуги за деца и възрастни. Завършил е „Социална педагогика" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".


За работата на сдружението можете да научите повече на неговата интернет страница.



Автор: Ралица Николова

Сходни публикации

„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци

„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци

Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно

Асоциация „Деметра”: Заедно срещу домашното насилие

Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие

Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,

Фондация „Светът на Мария”: да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност

Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност

Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените