Масажът като терапия, бизнес и социален проект

В последните години, представата за талант като че ли се свързва все повече с нещо сензационно, със спектакъл и забавление. Дарбата обаче има и други измерения. Известно е например, че незрящите хора имат способността да усещат материята и пространството по-добре от зрящите. На изток дори вярват, че тяхната чувствителност достига свръхестествени нива и по този начин могат да улавят енергиите на човешкото тяло и физическата болка. В древен Китай заниманията с масаж често са били практикувани от слепи хора, а незрящите масажисти са високо ценени там и днес.

В силата на незрящите хора вярват и във фондация „Синергиа" – един от победителите в тазгодишния конкурс на Български център за нестопанско право за най-добър бизнес план на неправителствена организация. С помощта на наградата от 8000 лв. фондацията ще превърне в реалност проекта си за социално предприятие - масажно студио с незрящи масажисти.

Каузата на „Синергиа" е да създават условия за развиване на потенциала на незрящите хора  у нас.

Срещнах се с основния екип на фондацията в Къщата на гражданските организации, броени дни след награждаването. Евгени Митев и Анита Накова, която е незряща, тъкмо идваха от обучение, което провеждат съвместно с фондация „Заслушай се“ за служителите в Национален институт на правосъдието за това как да се подобри административното обслужване на хора със специфични потребности. Това потвърди очакванията ми, че фондацията отделя внимание и енергия не само на социалното предприемачество, но и на застъпничеството. Това е работа, характерна за неправителствените организации, която обаче често остава скрита за обществото.

И все пак, бях нетърпелива да разбера повече именно за проекта им за масажното студио, което се очаква да отвори врати съвсем скоро. В момента фондацията провежда селекция на хора със завършен курс по масаж, а за тяхното интегриране в бъдещото предприятие разчитат на ментори – опитни зрящи и незрящи масажисти, които да напътстват служителите. Намерено е подходящо помещение, което ще се ремонтира и студиото ще започне работа веднага щом бъде събран пълният екип.Целта на „Синергиа" е не просто намиране на каква да е работа за незрящите хора. Желанието им е да работят с техните знания и умения и да им помогнат да се обучат още,  да разгърнат потенциала си и да се развият като предприемчиви и пълноценни личности.

Услугите в масажното студио ще са насочени предимно към хората от бизнеса, които са застрашени от т.нар. синдром на професионално прегаряне - физическо и емоционално изтощаване. „Искаме да сме на място при бизнеса. Нашето конкурентно предимство е наистина това, че слепотата се оказва преимущество – клиентът не изпитва неудобство да се показва на друг човек, а това спомага и за развиване на междуличностно доверие“ – обяснява Евгени.

„Синергиа"  заема идеята за масажно студио с незрящи масажисти от свои партньори в Австрия, където е разработен и функционира цял масажен институт. Започват проучване какви са възможностите и пречките това да се случи и у нас, като концепцията адаптират за микро социално предприятие – с двама масажисти, поне в началото. Спечелването на наградата от 8000 лв. те определят като голяма крачка напред.

Нито Евгени, нито Анита са с илюзията, че успехът им е гарантиран. Не се страхуват от грешките и знаят, че има още много какво да учат. „Ще напасваме нещата в движение – казва Евгени, – и това, което не работи, ще отпадне." Обучението и интеграцията на масажистите спрямо работната среда също е предизвикателство – важно е не само да масажират добре, но и да общуват пълноценно с клиентите си, да създават връзка с тях. В ежедневната си работа екипът на „Синергиа“ непрестанно се стреми към самоусъвършенстване, защото, както самите те казват – „Все още предстои да се доказваме“.

„Синергиа" между зрящи и незрящи хора

Инициатор за създаване на фондация „Синергиа" е Евгени, който е и председател на управителния й съвет. Философ по образование, но с интереси в рекламата и маркетинга, той прекарва немалко години в сферата на търговията. Изморен от света на корпоративния бизнес, през 2011 г. поема по нов път – „с желание за промяна в личен план и свързване с нещо по-дълбоко, с някаква кауза, с някакъв смисъл“, както казва самият той. Започва да се занимава с обучения за ефективно общуване, или как най-добре да разкажем своята история пред желаната публика. Малко след това се захваща с един социален проект – терапия чрез месене на хляб. Запознанството му с Даниела Димитрова, незряща българка, успешно развила кариера в Германия, се оказва повратен момент за Евгени и не след дълго той открива общото между хляба и тъмнината – те действат като изравнител и са инструмент за изграждане на общност.

От Даниела научава за проекта „Диалог на тъмно", чиито дейности и събития подобряват взаимодействието между зрящи и незрящи. Евгени подема инициативата да пренесе успешните практики в България, привличайки съмишленици най-напред от кулинарната сфера, с които започват организирането на вечери на тъмно. По късно правят джаз концерт и срещи  с поезия и вино – винаги на тъмно. Подготвят и печелят проект, по който провеждат общо 32 събития в пълна тъмнина.

„Това е модел, при който се сменят ролите и зрящите влизат в образа на ученици. Изключването на едно от сетивата означава излизане от зоната на комфорт, а именно това е в основата на ученето.“

След като натрупва познания и опит как една идея може да събере хора около себе си, Евгени намира и съмишлениците, с които основават „Синергиа". Тъкмо в името виждат и най-красноречивото изражение на каузата си – да насърчават взаимодействието - между държава, бизнес и неправителствените организации.

Анита се запознава с Евгени покрай инициативите „Диалог на тъмно". Тя е бакалавър по социална педагогика, след което защитава едновременно магистратури по журналистика и медии и по европейска публична администрация. Била е също и помощник в Съюза на слепите, както и доброволец в негова районна организация. Още по време на университетското си обучение търси работа и най-накрая я намира при д-р Димитър Георгиев – лекар, съпричастен към каузата на незрящите.

Днес една от основните отговорности на Анита във фондацията е подобряване достъпността на сайтове за медицински изделия и козметика спрямо специфичните потребности на хора със зрителни увреждания. Включва се в „Синергиа" през 2017 г. В момента освен него и Анита в организацията са още Панчо Карамански, млад музикант и предприемач, Ралица Чалова, административен асистент, както и д-р Димитър Георгиев, който подпомага организацията, предоставяйки офисно пространство, финансови консултации и др. Стремежът на Евгени е да постигат такива резултати, че да могат да си позволят да наемат повече служители от целевата група. Екипът особено цени приноса на своите доброволци – зрящи и незрящи, които участват и помагат за реализирането на събития и обучения.

В хода на разговора ни Анита и Евгени наблягат на това, че търсят различни форми и източници за финансиране на дейността на фондацията, но се надяват тъкмо социалното предприятие да им осигури така важната устойчивост. Насочват се към социалното предприемачество нито случайно, нито от мода, както специално подчертава Евгени. „Търсим вариант, в който хем да създадем работа за хората, които искат да работят с нас (от незрящите), а и нашият бизнес проект да бъде печеливш", допълва Анита.

Друг важен проект за фондацията е „Просто красиво”, театрална постановка с участието на незрящи актьори от трупата „Невиждан театър" под ръководството на режисьора Велимир Велев, която е финансирана от Национален Фонд Култура. Тази инициатива им дава възможност да влязат в официалната културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през месец юни 2018 г.

Тази година фондацията подкрепя и още един важен проект за провеждане на турнето „Пътуване на светлината“ на хора на слепите „Акад. Петко Стайнов" в Австрия. Обединяващото между бизнес начинанието и класическия тип проекти на фондация „Синергиа“ е идеята за взаимодействие, взаимна емоционална подкрепа и реализиране на способностите.

„Искаме да подобрим благополучието на хората със зрителни увреждания и да изместим фокуса от проблемите към възможностите и способностите на тези хора".

Според Анита и Евгени един от основните проблеми при хората със специални потребности е тъй наречената заучена безпомощност:  определен човек и дори организация може да има поведение, в което доминира моделът, че винаги трябва да му/ѝ се помага. „Много хора са ме питали „ти как се справяш по улиците“ – казва Анита. - Да се затворя вкъщи ли? Много голяма част от хората не са добре ориентирани и мобилни. Светът им се изчерпва до входната врата на домовете им.“Самата тя започва да излиза сама чак в студентските си години и споделя, че не се гордее с това – според нея е било твърде късно. Постоянното обгрижване Анита смята за „мечешка услуга”, но и двамата с Евгени подчертават, че това разбиране не се приема от всички хора със зрителни увреждания. Всъщност, техният проект за социално предприятие ще се бори тъкмо с това - да докаже, че пълноценен живот в социума е възможен и той в огромна степен зависи от собствената ни воля да преодоляваме ограниченията.

Връщайки се към първите минути от срещата си с Анита, един конкретен момент не напуска съзнанието ми. Изкачвахме стъпалата към Къщата на гражданските организации, а по стените на стълбището все още висеше украса по повод Свети Валентин. За части от секундата си помислих да ѝ я опиша – хартиените сърца, кутийките с послания... Спря ме обаче мисълта дали това не е неправилно. Дали няма да я обидя? И не казах нищо. Осъзнах, че самата аз не съм подготвена да взаимодействам с незрящ човек. Струва ми се обаче, че специална подготовка всъщност не е необходима, че тъкмо това е „поуката в разказа". Просто трябва да си говорим, да се срещаме, да си взаимодействаме без предразсъдъци. И се надявам, че все повече хора ще го правят. Вярвам също, че масажното студио на „Синергиа" ще допринесе много за това.

Източник снимки: Фондация „Синергия и БЦНП