Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село": За търсенето на себе си

Есето на Вероника Йосифова е финалист в конкурса „Защо искам да живея на село", организиран от „Икономедиа"

Най-доброто в живота е възможността да се занимаваш с работа, която си струва.  Теодор Рузвелт

Обществото ни е болно. Не знам доколко нелечима или сериозна е тази болест… проблемът е, че според мен е дълбоко неразбрана. Борим симптомите, пием хапчета, а социумът продължава да линее. Битка с неясни врагове, неидентифицирани заболявания и измерения, обхващащи милиарди… специалисти, лечители, заболели…

Но като че ли понякога забравяме, че най-важната частица на обществото е човекът. И ако той съхрани себе си, намери себе си и бъде себе си, независимо колко трудно е това… може би болестта ще бъде излекувана отвътре. Моралните устои, добротата, съвестта, душевната чистота ще се превърнат в лостовете, които да ни оздравят и да пренесат битката на онова ниво, на което ще можем да намерим, отстояваме и прилагаме работещите механизми за промяна.

Търсейки себе си, аз срещнах Човеци. Отстоявайки себе си, намерих Селото. В Селото общата болест май не се е проявявала, а може би пък отдавна е излекувана. Там е бедно. Там душата е спокойна, ценностите не са разтегливи понятия, а всекидневни действия, сърцето ликува, а тялото е здраво.

Горчилката не е във въздуха, не е в храната, тя е в отношението на света извън Селото, към Селото. А това е лечимо. И ако се обърнем към Селото, ще го излекуваме, но по-важното – ще излекуваме себе си… и ще можем да осъществим себе си, с всички достойнства и вълшебства, таящи се в човека, с всички препятствия и предизвикателства, с онова жизнеутвърждаващо чувство на удовлетворение, че сме част от собствената си съдба.

Не си правете илюзии, на Село не е лесно, нито перфектно. Но там е чисто – в душите, във въздуха и в храната. И може би „магията” на Селото е онова чудотворно лекарство, което търсим… стига да повярваме и инвестираме в него.

Защото човекът е неразривно свързан със земята, и то не само заради корените, обичаите и бита ни. Връзката не е нито във, нито заради миналото – то е поучителен пример, но не е причина. А причината е толкова очевидна, че умело успяваме да не я забележим… може би защото „най-трудно е да се отговори на въпрос, чийто отговор е очевиден”[1], а може би въобще не си задаваме правилния въпрос… Земята ни пречиства - телом и духом. Тя е религията на тялото, спасението за изтормозения ум и смисълът за търсещата душа. Изисква, без да съди, и дава власт сам да посееш и направляваш своето бъдеще.

Трудно е за един човек да отиде на село. Селата са почти пусти, а отглеждането на собствената храна - изтощително и скъпо. От утопия мечтата за живот на село може да се превърне в присъда за социална смърт и бързо пресъхващи икономически запаси. Затова и повечето млади хора виждаме живота на село като недостижим копнеж или далечно бъдеще. Но аз съм убедена, че това трябва и може да се промени…

Аз искам да ям истинска храна, аз искам да мога да я отглеждам. Аз искам да се грижа за собственото си здраве. Аз искам да знам какво е да бъдеш приятел със земята, аз искам да познавам магията на Селото. Аз искам да бъда там… там, където усещам себе си и смисъла с всяко дихание, и там, където отношенията са по-сърдечни и чисти, защото хората са щастливи. Не знам дали това ще стане днес, утре, след месец, след година или след 30 години, но искам да имам шанс за това. Искам всеки от нас да има шанс – да изживява своята идилична приказка, да се прибира уморен и доволен от работата си, да създава своето бъдеще, да бъде уважаван земеделски производител, да бъде фермер новатор, да бъде читалищен настоятел, да бъде радетел, да бъде себе си.

„Градът” със своите механизми за планиране и развитие, със своите ресурси и със своите знания е длъжен да подкрепи Селото, за да спаси себе си и да съхрани онази същностна единица на социума – Човека.

Единствено целенасочената политика, в която Селото не се възприема като неудобен, трудоемък, маргинален и скъп проблем, а като един огромен запас от потенциал за развитие, би могла да направи Селото наш дом. То е пазител на нашите история, бит и идентичност. То е тест дали ще успеем и дали заслужаваме да се съхраним като нация. То е вълшебната страна, встрани от забързания и прагматичен делник, която ни поставя на физически, психически и духовни изпитания, за да преборим и надскочим себе си. То ни показва света, отърсил се от болестите – красив и истински.

Селото е минало, бъдеще и настояще, магически дух и сила, в които да инвестираме. Всички усилия да „съживим” и развием Селото – чрез работещи селскостопански политики, чрез земеделие и животновъдство, чрез създаване на реални условия за живот на село, чрез насърчаване на малките производители, чрез създаване на училища, детски градини, транспортни връзки, чрез комуникационна обезпеченост и внимание към всяка възможност и идея, си струват…

Животът на Село си струва…

[1]Бърнард Шоу

Снимка: Одисея-ин, Любомир Попйорданов