English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село": Шарената черга

 
Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село”: Шарената черга

Есето на Ралица Цветанова е финалист в конкурса „Защо искам да живея на село", организиран от „Икономедиа".

Това е историята на едно българско семейство. На пръв поглед - съвсем обикновено семейство като много други в България. И все пак посвоему интересно. Интересно, защото е шарено. Шарено като българска черга. Така и ще ви разкажа историята му - ще подхващам различните цветове един подир друг, а накрая ще се получи хубаво - шарено!

В началото била Любовта! Любовта към корена, към своето! Тя „отвела" майката и таткото на клуб... по народни танци. Когато таткото видял майката... и майката видяла таткото... магията била сторена. А когато майката случайно чула как прозвънява телефонът на таткото, тя вече знаела!

Кога точно е узнал таткото, ще трябва да попитате него, защото това не знам.

И така... много скоро майката и таткото се оженили. Сватбата била шарена - типично по български. Традициите, създавани от поколения, били спазени. Имало автентична възрожденска атмосфера, български хора́, носии.

След това майката и таткото решили да поживеят заедно, да попътуват, да научат много нови неща... и след това да имат... 3 деца... Всъщност броят на децата бил договорен още много преди сватбата.

Когато дошло време за първата рожба, майката и таткото решили, че искат да и́ осигурят истинско шарено детство - боси крачета, къщичка в дърво, цъфнали глухарчета и сливи, истинско домашно сладко и чай от липа. Затова започнали да търсят селска къща, в която да се влюбят. И скоро я намерили - в едно съвсем мъничко село. То било много красиво - имало си рекичка, зелени полянки, планини, дървета, имало дори диви животни - зайчета, лисички, язовци... и много сладкогласни птички. Истинска красота! Точно като за отглеждане на безгрижни деца.

Малко по малко майката и таткото се заели с изпълнението на плана. Е, отнело им повече време, отколкото очаквали, но всичко става точно така, както трябва да бъде. И започнали новия си живот на село - с две деца момченца, едното току-що родено.

Да не си помислите, че всичко им било наред... не, разбира се! Например нямали обхват на телефоните, интернет, асфалтиран път... нямали дори съседи, а в селото нямало никакви други деца... нали било много малко.

Но точно както става в българските приказки, на хората с чисто сърце добрите сили помагат. И така... къде с личен труд, къде като с магия нещата се подредили и вече семейството имало каквото му било нужно.

Много скоро се родило и третото им момченце. А малко след това в селото се заселило младо семейство с три деца. Какъв късмет! Още пъргави крачета и весели игри!

Двете семейства си станали близки и съвсем естествено започнали заедно да правят малки жестове, които да направят селцето им още по-красиво, а живота в него - малко по-цветен. Така неусетно двете семейства се сприятелили и с останалите съселяни и започнали да се чувстват съвсем приети и на място.

Сигурно се чудите как се издържали тези шарени хора. Ами, те били образовани, имали малко натрупан професионален опит отпреди това и били решени да живеят на село. Затова с малко повече решителност успели на намерят своя начин. То е както с чергите, ако някъде има изпусната нишка, няма да изхвърляш шарената черга, я! С всичките тези цветове! Просто ще помислиш как да я поправиш и току-виж си вмъкнал някой нов красив нюанс.

Как продължава историята след това ли? Не знам, още се пише. Но понеже историите често приключват със сватба, ще ви разкажа още нещо.

Случило се така, че майката и таткото решили да отпразнуват 10-годишнината от сватбата си с... нова сватба. На село, на зелената поляна пред вкъщи, заедно с деца, роднини, приятели и, разбира се, съселяните. Имало огън, шарени черги, българска музика и много хубави хора, облечени с български носии. И всички празнували заедно, на село, под открито небе, с песен на щурци, малко дъжд и много звезди.

Защото Любовта движи всичко. А Любовта към корена, към своето, към родната земя -   тя е непреходна!


Снимка: Одисея-ин, Любомир Попйорданов



Автор: Ралица Цветанова

Сходни публикации

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село”: Омайно е

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село": Омайно е

Есето на Светлина Трифонова е финалист в конкурса „Защо искам да живея на село", организиран от „Икономедиа". Заглавието е на

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село”: Изкуството да живееш без часовник

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село": Изкуството да живееш без часовник

Есето на Нанси Борисова е финалист в конкурса „Защо искам да живея на село", организиран от „Икономедиа". Мирис на препечен

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село”: Нека ти разкажа

Финалист в конкурса „Защо искам да живея на село": Нека ти разкажа

Есето на Елиза Хаджиева е финалист в конкурса „Защо искам да живея на село", организиран от „Икономедиа". Заглавието е на НПО По