Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
04



Възрастни хора от 9 села, стотици дарители и една кауза

Разкази за НПО
Възрастни хора от 9 села, стотици дарители и една кауза

От 18 ноември 2019 г.  възрастни хора от 9 села в община Мездра ще получават в домовете си, от понеделник до петък, прясно приготвена домашна храна. Две години, много усилия и много дарители са били нужни, за да може Фондация „Проект Северозапад" да съобщи новината за отварянето на социалната кухня в село Люти брод, общ. Мездра. Начело на фондацията и инициативата е Яна Рупева – софиянка, която не е имала село и като дете е виждала кокошка само на картинка. Яна неотдавна напуска София, премества се в село Люти брод и се отдава изцяло на своята кауза. А тя е подкрепа за възрастните хора в един регион на стотина километра от София, където „селата са много тъжни“. „Особено през зимата, когато е  мрачно, студено, сиво и полупразно. Хората почти не излизат, защото или не могат, или няма къде да отидат. Много от тях са самотни. Децата им са далече, за да търсят работа. Виждат се с тях веднъж седмично или по-рядко“, разказва Яна.

В  част от тези  села няма обществен транспорт, само в едно има аптека. За да си купят лекарства, хората трябва да отидат до Мездра. „На мен ми е тъжно от всичко това.  В нормалния свят е прието да се казва, че според качеството на живот на възрастните се определя нивото на израстване на едно общество. Ние нашите сме ги натикали в ъгъла“ – казва Яна. „Хората са свикнали, справят се някак си, но има и страховити истории. Бяхме в дома на възрастна жена, която е на над 90 години – болна на легло, с болен син с ментални увреждания, който също е на легло. Няма кой да им запали печката, да им купи храна, да почисти. Друга самотна възрастна жена, изоставена от близките си пък години наред е яла само вафли“ – допълва тя.

Селата, до чийто възрастни жители ще достига храната от социалната кухня, са: Люти дол, Ребърково, Люти брод, Зверино, Елисейна, Игнатица, Оселна, Зли дол, Очин дол. Избрани са, защото не се обслужват от общинския патронаж на Мездра поради отдалеченост и малък брой жители.Но ние много добре работим с общинския патронаж“ – казва Яна. – „Те са изключително отворени към нас и са много добри съветници“.  Фондацията планират на следващ етап да включи още 4-5 села.

Сградата, в която се намира кухнята, е бившата детска градина на Люти брод и е предоставена от Община Мездра за безвъзмездно ползване за 10 годишен период.

„Направихме кухня според всички изисквания. Ние сме сериозна организация и не можем да си позволим да правим компромиси с каквото и да е било. Кухнята има оборудване, което повечето от ресторантите в региона не притежават. Идеята ни от една страна е това да позволи да готвим енергоефективно и да приготвяме здравословна храна. От друга страна имаме разговори с ръководството на професионалната гимназия по готварство в Мездра за това техните ученици да провеждат практиката си в нашата кухня. Имаме амбицията постепенно да се превърнем и в партньор за дуално обучение на училището. Но това са следващи етапи – разказва Яна.



.

От черпаците до печките и мебелите – всичко в кухнята е набавено от дарители, и, като Яна подчертава, „само от дарители, без средства от донорски организации и европейски фондове“. Десетки компании и частни лица откликват от 2017 година до сега и стават част от каузата. Един от дарителите е VIVACOM чрез програмата си за подкрепа на местните общности – VIVACOM Регионален грант*. Благодарение на тяхната подкрепа се осигуряват първоначалното зареждане с продукти и част от заплатите на основния екип в кухнята – готвач, разносвач, касиер-домакин, снабдител. Двама младежи с интелектуални затруднения от Комплекса за социални услуги в Мездра също ще бъдат част от екипа и ще се обучават в кухнята. „Ще се опитаме да ги обучим на всяка стъпка от процеса по приготвяне и доставянето на храна“ – казва Яна.


Идеята е кухнята да работи като социално предприятие  Бабите и дядовците ще получават веднъж дневно три готвени, качествени и хранителни ястия – супа, основно и десерт. Цената, която ще плащат е 75 лв. на месец за 21–22 дни месечно. Това е под половината от реалната себестойност на храната в общинските патронажи в други села. „И щом ние можем да постигнем такава цена, значи има какво да се научи от нас относно оптимизирането на разходите при този вид социална услуга“ – казва Яна и допълва – „Стараем се да минимизираме или да спестим онези разходи, които е възможно, за сметка на по-мотивиран екип. Не сме обвързани с обществени поръчки и гоним максималния баланс между ниска себестойност на суровините и качеството им“.

Фондация „Проект Северозапад" е един от новите партньори на Българската хранителна банка. Част от продуктите за кухнята ще идват именно чрез нея и ще се съхраняват в специално създаден склад от фондацията. „Вярваме, че не е честно, разумно и хуманно да бъде унищожавана годна за консумация храна. Къде ни е човечността, когато има възрастни хора, които гладуват или се хранят с вафли,  при положение , че годна храна се изхвърля по различни причини всеки ден. Колкото повече продукти от Хранителната банка успеем да вложим в храната, толкова повече ще намаляваме месечните такси“ – обяснява Яна.

Говорили са с етнолози и студенти от Софийския университет да изучават местната кухня, да правят в селата конкурс за най-добра местна рецепта на месеца и да готвят по нея. И всички да знаят, че това например е рецептата на баба Гина от съседното село. „Много ми се правят такива неща. През храната можем да създадем различни дейности, които да накарат хората да се чувстват доволни, обгрижени, зачетени“ – казва Яна.

Здравни грижи и домашен помощник

„В началото беше много трудно, защото бяхме само двама души, работехме ентусиазирано и изцяло на доброволен принцип. Но когато твърде дълго обещаваш какво ще направиш и няма какво да покажеш, идва един момент, в който се обезкуражаваш. Намираха се и хора, които ни казваха, че тая работа, дето сме я намислили, няма как да стане. Това страшно ме мотивираше. Сега ми олеква, защото оттук нататък, след отварянето на кухнята, работата няма да е по-малко, но вече имаме какво да покажем. Самочувствието ни е друго“ - си спомня Яна.


Преди да заработи кухнята, фондацията е предоставяла и други социални услуги в тези села и Яна и колегите и познават лично много от хората в тях.

През 2017 г. са започнали с работилница за сувенири, в която работят местни младежи с интелектуални затруднения. След това успяват да създадат склада, който днес е част от мрежата на Българска хранителна банка.

Отново с помощта на  дарители от близо 3 години извършват посещения в домовете на възрасни хора, които имат нужда от услугата „Домашен помощник". В зимен период са помагали на около 60 човека. За помощници са обучили местни хора, като най-често те се налага да секат дърва, да палят печки, да почистват и пазаруват. Помощниците са платен екип, който се наема отново благодарение на дарителски средства. „Решихме обаче, че е важно да се знае, че този труд има цена и 10% от стойността на услугата възрастните хора я заплащат сами. На сайта ни има цени и всеки може да види. Остойностяването на тези услуги и поставянето на минимална цена учи хората, че всичко струва нещо. Домашният помощник идва регулярно и е ангажиран непрекъснато с даден възрастен човек, който може да му се обади по всяко време, ако има нужда. Средствата от таксите и даренията покриват само възнаграждението на помощниците“ – пояснява Яна.

Имат и програма за здравни грижи, благодарение на която лекари от Александровска болница в София посещават периодично възрастните хора в тези села за прегледи и консултации. Новото е, че от юни 2019 г. лекар от болницата ще посещава бабите и дядовците всеки месец. До края на годината ще има посещения и прегледи и от други специалисти на столичната болница. „Безкрайно съм благодарна на лекарите от Александровска болница и на нейния директор д-р  Коста Ангелов , защото много рядко  срещаме хора, които имат нашето разбиране за мисия. Лекарите, които идват по селата, имат  това усещане за мисия. Нашите възрастни хора са им много благодарни и им отвръщат с топлота, признателност и усмивки“ – разказва Яна.

През годините Фондация „Проект Северозапад“ е успявала да организира много доброволци от София и страната, които са помагали на възрастните хора със зазимяване на къщите и дворовете през късната есен или обратно, с пролетното почистване. „Контактите с външни хора много променя бабите и дядовците – виждат, че някой го е грижа, че някой ги зачита, че те не са забравени, а са хора, които са ценени.“ – казва Яна.

„Искам да бъдем едно много устойчиво социално предприятие“

Яна и нейните колеги от фондацията искат да създадат едно истински  устойчиво социално предприятие. „Социалните услуги за възрастни трябва да бъдат подчинени на принципите на социалната икономика. Ние трябва да създадем такъв вариант, в които много различни икономически дейности да подкрепят основната ни функция да предоставяме социални услуги, защото патронажната кухня сама трудно ще се издържа. Нито програмата ни за здравни грижи, нито програмата за помощ в дома може до безкрайност да се издържа от дарителство. Ако ние не генерираме обем приходи, които да ни позволяват да пренасочваме към други дейности, няма да се справим с всичко, което искаме да правим. Предизвикателство и смелите мечти са ни в тази посока, да развием достатъчно на брой качествени бизнес продукти, които да ни позволяват да издържаме социалната услуга“ – казва тя.

„Има невероятно предизвикателство в това да правиш нещо, което никой не е правил. Много е интересно и палещо е. Много си струва!“ – казва на края на разговора ни Яна.

 

*Очаквайте началото на петото издание на програмата VIVACOM Регионален грант на 21 ноември 2019 г. С програмата компанията подпомага развитието на регионите в България и насърчава участието на местните общности, като предоставя безвъзмездно финансиране на граждански организации, спортни клубове, читалища, настоятелства на училища и детски градини от цялата страна, за да осъществят проекти на местно ниво. Инициативата се провежда в партньорство с Български център за нестопанско право.


Снимки: Фондация Проект Северозапад






Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 19 ноември 2019