Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
28



Инвестиция с хиляда процента възвръщаемост

Разкази за НПО

Доброволчеството е стратегически актив за обществото и дейността на Българския Червен кръст в условията на пандемия e

прекрасен пример за това

 



 Снимка: Николай Стойков, motif media

Малкото е прекрасно, казва една популярна (бизнес) теория, с идеята, че малките организации са по-гъвкави, по-мобилни и по-лесно управляеми. За щастие животът ни среща и с големи и утвърдени организации, които демонстрират впечатляваща гъвкавост и адекватност,  при това в критични ситуации.

 

Най-дълголетната и голяма неправителствена организация в България – Червеният кръст – е добър пример в тази посока. В дните на пандемични изпитания, на непознати ситуации и тревоги, в битката за опазване на човешки животи, доброволците и работещите в Българския Червен кръст са всеки ден и час (отново) на първата линия – организирани, мобилизирани, помагащи, рискуващи, вдъхващи надежда у стотици безпомощни и нуждаещи се от подкрепа българи.

 

История и традиции

 

Червеният кръст възниква в Европа 1863 г. като доброволческа организация, която да се грижи за пострадалите след битка. И на която всички осигуряват  неприкосновеност и безопасност преди, по време и след сражението. Следва  бързо и всеобхватно развитие до световна хуманитарна организация със статут на наблюдател в ООН и с четири Нобелови награди за мир.  Над един милиард доброволци  превръщат „страната на доброволчеството“ във втората по население в света и седмата по размер на бюджета, създаден от техния иначе безвъзмезден труд.

 

В България веднага след Освобождението през 1878 година са учредени първите червенокръстки дружества, а след Съединението през 1885 година е създадена и националната организация на Червения кръст. Българският Червен кръст (БЧК) играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, обучава самарянки и милосърдни сестри, оказва помощ на пострадали от природни бедствия в България и в чужбина, участва в борбата с маларията, холерата и тифа, спасява от глад и мизерия хиляди бежанци, които идват от Беломорието и Одринска Тракия в периода 1924 - 1928 година. През 1937 година БЧК поставя началото на Бързата медицинска помощ и на организираното кръводаряване в България. По време на Втората световна война доброволците и медицинският персонал на БЧК са на фронтовата линия, организирани са болници и санитарен влак, започва масовото обучение на населението по оказване на първа помощ. През 1947 година е положено началото на санитарната авиация, през 1950 година Планинската спасителна служба преминава към Червения кръст, през 1964 година е създадена Водно спасителната служба. Днес БЧК е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и работи в полето на подготовка за първа помощ и доброволчество, кръводаряване и здравна просвета, планинско и водно спасяване,  готовност при бедствия и социални услуги, подкрепа на бежанци и мигранти.

 

За акад. Христо Григоров, председател на БЧК, ролята на организацията и в момента е такава, каквато е била през всичките изминали 142 години от нейното съществуванедоброволците са там, където хората имат нужда от протегната ръка, топла дума и реална помощ.
 






.


Пандемия и реакция

 

Пандемията завари Българския Червен кръст в изпълнение на много дейности и на високи обороти, осъществявани с помощта на 18 000 доброволци от различни възрасти и професии. В условията на заплахата от коронавирус отпаднаха най-рисковите групи – младите и възрастните доброволци. Първите заради това, че са потенциални преносители на заразата, а вторите – защото са сред най-застрашените от вируса. Спазвайки указанията на здравните власти, те трябваше да си останат вкъщи и така БЧК още в началото на извънредната ситуация се лиши от голямата част от своя най-ценен  ресурс – доброволците. Останаха обаче добре подготвените членове на специализираните формирования на БЧК, административните структури на организацията по места и българите, заявили готовност да доброволстват.  

 

Така благодарение на своя опит и на традициите да обединява и решава проблеми, Българският Червен кръст бързо реорганизира дейността си, успя да разгърне мащабни национални акции и кампании, утвърди се като основен партньор на централните и местите власти в борбата с КОВИД-19.



 

Още на 17 март кампанията „Заедно срещу коронавируса“ призова за подкрепа и съпричастност към усилията на българските медици и към човешките страдания. Дарителската акция продължава, всеки може да се включи чрез SMS на кратък номер 1466 на цена един лев към всички мобилни оператори, чрез банковата сметка на Българския червен кръст или чрез онлайн дарения на сайта на организацията www.redcross.bg. Междувременно 250 доброволци от 15 областни организации достигнаха до 11 000 българи чрез организираните публични информационни акции за вируса и мерките за предпазване от него.



 

БЧК предостави своя склад в село Лозен, за да се съхраняват там даренията в натура – храни, лични предпазни средства, консумативи, апаратура. От съвместната инициатива с Хранителна банка са подкрепени 1 800 семейства, ежедневно близо 800 доброволци на БЧК изпълняват поръчки за купуване на храна и лекарства, като само в дните на пандемията 32 379 човека са получили храна, купена със средства по европейска програма, чрез която е осигурено изхранването на 300 000 българи. Налага се да се положат нови и различни от досегашните грижи за бездомните, както и за собствените на организацията социални заведения за деца – тези в Русе, Пазарджик и Добрич.



 

Българският младежки Червен кръст обяви кампания за набиране на доброволци сред студентите медици за участие в дейностите по овладяване на пандемията от COVID-19,  започна работа национален он-лайн чат за  безплатна психологическа помощ и подкрепа на хората, които трудно се справят с настоящата ситуация. 500 души вече получиха професионална консултация и подкрепа от доброволците на Дружеството на психолозите. На много места в страната заработиха горещи телефонни линия за психо-социална подкрепа с участието на доброволци на Червения кръст, към които вече са се обърнали повече от 800 човека.

 

БЧК е в помощ и на хората със слухови увреждания. Специално формиран екип общува с тях чрез онлайн платформи, по имейл, видео разговори, съобщения и всички възможни и достъпни електронни форми. В ход е и  менторската програма „ТАНДЕМ“ в помощ на бежанците за по-добрата им социализация в нашето общество. Още при обявяването на пандемията бе създадена многоезична телефонна линия с информация за вируса и мерките за борба с него в помощ на мигрантите, пребиваващи в България и които са извън специализираните за тях центрове.

 

Доброволците – най-ценния актив на БЧК

 

Все повече организации и компании в България избират доброволчеството като начин да помагат на различни обществени каузи.

 

“Хуманизмът, човеколюбието е великолепно чувство и то може да бъде превърнато в дейност чрез доброволчеството и чрез дарителството“, казва д-р Славита Джамбазова заместник-генерален директор на БЧК.

 

През годините организацията успя да изгради ефективна системата за набиране, обучение и задържане на доброволците, за което бе отличена от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. БЧК продължава да усъвършенства доброволческия мениджмънт на местно ниво чрез разгръщане на мрежа от доброволчески клубове, които създават условия не само за проникване в “сърцето” на всяка общност, но и за увеличаване на броя на симпатизантите и приятелите на организацията. И това се отплаща. В момента ¼ от доброволците в България са доброволци на БЧК. В дните на извънредното положение, хиляди млади хора проявиха желание да станат доброволци, като  в БЧК се  регистрираха нови 2 700 човека.

 

Те показаха какво означава  хуманност, милосърдие, солидарност. Само няколко примера. В София доброволците оказаха помощ на 3500 души, всекидневно доставяха  храна в домовете на нуждаещите се. Осемдесет и девет доброволци в Шумен доставиха храна и вода на 3 467 души от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се, купиха лекарства и храна  на десетки семейни и самотни хора, приеха  на телефон и електронна поща 169 молби за подкрепа,  раздадоха 400 пакета с хранителни продукти, дарени от Българският Червен кръст и от турският Червен полумесец, продължиха подпомагането и на 1069 социално слаби жители на областта, двама от психолозите  доброволци оказаха психо-социална подкрепа на 37 души. В област Благоевград хранителни продукти от първа необходимост достигнаха до 2 500 човека – възрастни хора, бедни семейства, безработни.



 

„Това е истинска радост, щастие и отговорност. Неповторимо е изживяването да видиш радостта и доверието в очите на тези, на които помагаш. Чувството за съпреживяване към нуждаещите ме прави щастлив и полезен човек“, казва Кръстю Воденичаров от Хаджидимово, област Благоевград. А за Роза Русева, ангажирана в системата на БЧК от 32 години, „доброволчеството е да помогнеш на нуждаещ се, да върнеш надеждата, усмивката, доверието от  човек към човека“.



 

Талантливата доброволка от младежката организация на Червения кръст в  Благоевград Александрина Механджийска – изпрати чрез мрежата към всички доброволци, симпатизанти, приятели и щатни служители на БЧК своето изпълнение на песента „Ако си дал“, защото „доброволчеството те променя до такава степен към по-добро, че ти да можеш да променяш света около себе си“ казва Александрина.

 

Най-малките червенокръстци от Разград подготвиха електронна книга, която нарекоха “Правете добро, то никога не излиза от мода“.  Скучно ли ви е вкъщи?“ – това пък е името на играта, която организираха техните връстници от Хасково за децата и младежите, като им предложиха да се включат он-лайн в интересни домашни занимания и различни забавления. Младежката организация на БЧК пък организира онлайн обучение по първа долекарска помощ.

 

Сред доброволците на БЧК с пълно право трябва да се причислят и служителите на организацията. Те не са много на брой, не само работят по основните направления на дейностите на БЧК, но постоянно привличат, обучават, подкрепят, стимулират, управляват добоволчеството. Те са сред първите на мястото на събитията и извънредните ситуации, там където има бедстващи и нуждаещи се от помощ хора, за да могат да вземат правилните решения как да  насочат към тях доброволците. 

 

Все повече стават и дигиталните доброволци, които създават нови възможности за онлайн общуване и помощ.

 

Защо е нужен закон за доброволчеството

 

Въпреки вдъхновяващите примери от дните на пандемията,  България е на едно от последните места в Европейския съюз по брой доброволци. По данни на Евробарометър 12% българи участват редовно в доброволчески дейности, при средно 24 % за ЕС. Статистиката сочи още, че доброволци в България стават най-често млади хора между 15-30 години, като се ангажират с културни и спортни мероприятия, дейности по опазване на околната среда, благотворителни кампании и други.

 

Казват, че доброволците не се раждат, а се създават. Което значи, че доброволчеството трябва да бъде възпитавано, да бъде създавано като усещане и престиж, за него трябва да се работи систематично – от семейството през училището и държавните институции, законодателя, медиите  до  гражданския сектор. За да бъде ефективен, доброволецът трябва да бъде обучаван, психически подготвен, застрахован, снабден с нужните за специфичната дейност облекла и материални средства. А за това се изискват време и пари, за да могат хиляди  хора да се докоснат до възпитанието, солидарността и взаимопомощта.

 

„Ако имаше закон за доброволчеството, една част от тези проблеми щяха да са в много  по-високо ниво на готовност за решаване“, убедена е д-р Славита Джамбазова. Защото хората по природа са добри, а всяка извънредна ситуация има първоначален мобилизиращ ефект. „Но това не е управление. Управлението е да предвиждаш процесите, да направиш така, че този феномен – доброволчеството – да е достатъчно силен. Трябва да се работи с доброволците, с тяхното съзнание и душите им, да ги стимулираш, да ги наградиш“, аргументира д-р Джамбазова своето разбиране за нуждата от закон за доброволчеството у нас. Законът би бил предпоставка да се създава сигурност за доброволците и за организациите, работещи с тях. На законовите правила в сферата на доброволческия труд се гледа и като на гаранция за качеството на този труд, което е много важно за всички. Това ще бъде и средство за насърчаване на доброволчеството в България, което е разнообразно като дейност, участници и проблеми.

 

Опитът на 72 страни, в които действат национални закони за доброволчеството, показва увеличаване на броя на активните доброволци и доброволческите организации. Европа създаде своя  мрежа за развитие на доброволчеството, финансира проекта за доброволческата служба, за да привлича младите хора към доброволчество, да го прави по-лесно за тях и да подобри неговото качество. Практика и тенденция, от които България  се нуждае.

 

В създаването на климат за доброволчество и неговата законова регламентация се преплитат интересите на много институции и организации и това е едно от обясненията защо вече второ десетилетие проекти на БЧК и десетки НПО на Закон за доброволчеството се „губят“ в Народното събрание.

 

А трудни времена, като пандемията от коронавируса доказват смисъла от доброволчеството и създаването на предпоставки за неговата устойчивост. Неслучайно БЧК и неговите доброволци редовно присъстват в „Календара на доброто“, който създадоха граждански организации, за да покажат добротворците по време на пандемията. Ще е жалко, ако този импулс не бъде използван стратегически и не бъде приет смислен закон за доброволчеството.


Изследване на авторитетния институт „Джонс Хопкинс“ показва, че възвращаемостта на един долар, вложен в доброволчество, е между 9 и 15 долара. Кое е това общество, което не иска такава стратегическа инвестиция – с повече от 1000% възвращаемост?



 

*Използвани са снимки от официалния сайт на Българския червен кръст, от Фейсбук страницата му, както и от страницата на Столичната организация на БЧК, на Български младежки червен кръст и поделенията му в Благоевград, Шумен, Разград, Варна и Хасково.

 

 

 #нпонапървалиния

 #регионалникореспонденти






Автор: Росинка Проданова, регионален кореспондент на НПО Портала за Югозападна България

Източник: НПО Портал, 26 май 2020

 

 

 

Сходни публикации

24.08.2020
Социално предприемачество за промяна Социално предприемачество за промяна

Как сдружение „Фабрика за идеи" създава среда за генериране на обществено значими идеи и търси ...

05.08.2020
Фабрика за герои Фабрика за герои

Как от TimeHeroes променят българската реалност чрез ученическо доброволчество В днешно ...

16.06.2020
Живей един живот – спаси хиляди Живей един живот – спаси хиляди

Как гражданската организация „Съюз на българските спасители“ работи за изграждане на национална ...