За хората с увреден слух и как Българският Червен кръст разкри вайбър линия, за да ги подкрепя

„Аз имам увреден слух – не зная какво ми казвате, не чувам клаксона на колите, песента на птиците, не разбирам обясненията на лекаря, не знам как се смее дете, какъв звук има въздишката от облекчение, какво е дъждът да барабани по покривите. Пропастта на тишината ме дели от вас. Единственият начин да се срещнем е аз да започна да градя мост от едната страна на пропастта, а вие от другата и да се съберем по средата.“

Това не е изповед на човека Х. Тези думи могат да ги кажат 120 000 българи – деца и възрастни. За тях тишината не е убежището, което динамичният човек търси в усамотението на природата. За тях тишината е страх, вакуум, преграда, препятствие, нежелана. Познавам само един човек с такъв проблем. Поздравява ме винаги с огромна усмивка, сякаш да компенсира липсата на добра артикулация. Благодарение на упоритост и късмета да живее в малък град, където всички се познават, пропастта е преодоляна и той е „вписан“ в общността. Работи в клуба на хората с увреждания и се чувства полезен. Но не така е с по-голямата част от общността на „тихите хора“, както ги наричаме.

Дияна Балова, заместник-директор на Национален учебен център към БЧК – Лозен, също като мен не е познавала глухи хора. Сблъсква се пряко с този здравословен проблем при работата си по два проекта за търсене на заетост на безработни. Между безработните имало и такива с увреден слух.  Заинтригувана била от това как се справят хората с такъв дефицит, как общуват, как възприемат света. Отговорите потърсила в Средно специално училище за деца с увреден слух „Дечо Денев“ в София – най-голямото в страната за деца с такъв проблем.

„Аз самата никога не се бях сблъсквала с такива хора. Никога не съм имала познати или някой от семейството ми да е бил със загуба на слуха.“ От директора Севдалина Джонгарска научила много неща за трудностите им не само в комуникацията, но и като цяло за справяне с живота. Срещнала много прекрасни хора.

Статистиката говори…

Оказало се, и за нейна изненада, че не загубата на зрение, а загубата на слух се смята за най-тежкия сензорен здравословен проблем според Световната здравна организация. Чрез зрението възприемаме едва 10% от общата информация, която е необходима за нормалното протичане на живота, твърдят от БЧК. Представете си тогава как тези десет процента могат да компенсират липсата на слухово възприятие.

Приблизителният брой хора с увреден слух в България днес е близо 120 хил., като около 90% от тях са неактивни или трайно безработни. 30 хиляди от тях общуват чрез жестов език.

Валиден, но изолиран

Огромният информационен поток, който преминава около нас и ни е необходим за нормалното функциониране, при загуба на слуха става реално недостъпен или изключително затруднен. Жестовият език не е сто процента еквивалент на говоримия език. Той е доста по-опростен и не може да интерпретира абстрактни думи и изречения. Представете си, когато става въпрос за нормативни документи, когато става въпрос за лекарски указания, дори лекарят да знае жестов език, когато става въпрос за връзка с институции – може ли всичко да бъде предадено в пълнота. Това ограничава възможностите за общуване, за намиране на „твоето си място“ в света, за реализация във важните житейски сфери като ученето, работата, задълженията като част от общността.

Това не прави тези хора инвалиди („инвалид“ буквално означава „невалиден“). Глухите хора са също толкова валидни, колкото и тези със здрав слух. Те са тук, сега, действителни са и вероятно са с по-развити други сетива, с по-голяма чувствителност, с „по-мъдра“ оценъчна система. Редно е да приемаме глухотата като дефицит и проблем на социалната изолация. И като всеки проблем, тя може да има решение.

Такова решение се търси чрез проекта „Помощ, подкрепа и реализация“, подготвен и спечелен през миналата година от Диана и нейните колеги от Национален учебен център към БЧК – Лозен. Той подкрепя хора с частична или пълна загуба на слуха да се впишат в обществото.

Комуникация от нов тип

По проекта е създадена специална вайбър линия, на която хората с увреден слух могат да разговарят с двамата консултанти. „Контактуват чрез видео телефонни разговори. Те виждат какво артикулира отсреща човекът и си пишат в същото време. Много е важна ясната артикулация, защото те четат по устните.“  Осигурени са още жестов преводач тълковник и юрист. Това са хората, с чиято помощ трябва да се преодолее социалната изолация. А тя е ужасна, особено когато става въпрос за институции, здравни заведения. Кръгът на подкрепа е широк – социално-административна помощ, правни услуги, юридически консултации.

„Линията върши много добра работа, особено сега, по време на пандемията. Двамата консултанти приемат проблемите на потърсилите помощ, срещат се с тях, разбират къде, как трябва да бъдат насочени. Жестовият преводач ги придружава до различи институции, телкови комисии, банки. Трудно е, много сериозна е бариерата между глухите и чуващите хора. Те дори не могат да разберат диагнозата си, когато отидат на лекар, не могат да разберат какво трябва да пият и как да им протече лечението. Сериозни са и перипетиите по отношение на законите, затова юридическите услуги са от голяма полза“ – разказва Диана Балова.

Оказва се, че поради неразбирането на законите и неправилната им интерпретация, много от глухите хора имат правни проблеми, проблеми с топлофикация, често са мамени дори от близки. Една от класическите ситуации, в която попадат, е кражба на собственост, защото се доверяват на близки, не разбират всичко и подписват документи на доверие.

Във вайбър групата се публикуват и всички основни нормативни документи, касаещи членовете й, обяснени по подходящ начин. Връзката с консултантите се прави чрез имейл – podkrepa.ppr@abv.bg. След това те свързват с нуждаещия се по най-достъпния и подходящ начин.

На кого помага вайбър линията

Съгласно спецификите и ограниченията, които произтичат от това увреждане, в проекта са включени две категории лица.

В първата група влизат младежи със слухови увреждания, завършили училище през последните 3 години и лица до 29 години (също и техните семейства). Те имат професионална подготовка или се нуждаят от допълнителни знания и умения, за да започнат работа. Нямат обаче професионален стаж и опит, срещат затруднения при комуникацията, търсенето и попълването на документите при кандидатстване за работа. Често не знаят къде и как да търсят информация за свободни работни места, както и за начините на кандидатстване. Непознаването на особеностите на хора с увреден слух, както и на трудностите, които те срещат при изразяването си, водят до негативна нагласа на повечето работодатели и честото отхвърляне на кандидатите, дори когато позицията е подходяща за тях.

Втората група са хора над 29 години, които имат епизодичен трудов опит или никакъв. Те често са отхвърляни или лъгани от работодатели, от тях са се възползвали по отношение на заплащането и условията на труд. Всичко това е довело до нежеланието да търсят работа, до апатията. Ограниченият достъп до информация, невъзможността да се следят промените в законите, непознаването и непълното разбиране на функциите на институциите е довело до допълнително обезсърчаване и самоизолация. Всичко това засяга и техните семействата и като цяло общият им статус в обществото в социален  и материален аспект  значително се занижава.

Тишина по време на криза

Диана Балова разказва за новите предизвикателства по време на кризата с корона вируса. „Хората от „тихата общност“ са доста сплотени и си контактуват. Всеки, който имаше някакво притеснение, се обаждаше.  Например много от тях се обаждаха във връзка с разни фалшиви новини. Основните новини имат жестов преводач, но всичко останало, което излиза по социалните мрежи, е много трудно да бъде „пресято“ –  кое е истина и кое не е. За това понякога при тях паниката е доста голяма.“

От 13.03.2020 год. основните новинарски емисии включиха жестов превод в ефира си, но хората със слухови увреждания нямат възможността да задават въпроси към отговорните институции, да общуват с лекари, медицински специалисти, социални, обществени служби и с органите на МВР. Всичко това води до дезинформация и поддаване на фалшиви новини.

„Благодарение на консултантите, жестовия преводач и юриста по проекта успяхме да запазим психичното здраве на хората, с които работим, и да не се стига до паника“ – удовлетворена е Диана Балова.

Целевата група за работа и помощ от 50 човека отдавна е набрана. Но Диана е категорична, че ще бъде оказана помощ на всеки, който се обърне за подкрепа. От онлайн общуването чрез вайбър линия и електронна поща се възползват всички нуждаещи се хора със слухови увреждания, като дневният брой запитвания за съдействие е над 100. Консултантите предоставят помощ на всички, които са се обърнали за помощ.

А сега, по време на епидемията, те са се обаждали денонощно – и на двамата консултанти, и на жестовия преводач – уплашени, че имат някакъв симптом и трябва да се свържат с личния лекар. Личните лекари пък почти във всички случаи не владеят жестовия език. Още повече че при препоръчаното общуване с лекарите по телефона те не могат да обяснят какъв е проблемът. Екипът по проекта е връзката между двете страни – за консултации, за успокоение и ако някой има реално нужда от медицинска помощ.

Вайбър групата включва и родители на деца с увреждания. В момента те се вълнуват от онлайн обучението, кандидатстването след седми и след дванадесети клас. Притеснени са от ориентирането и сроковете.

Да се учиш да говориш, без да имаш спомен за звука

Проектът се осъществява през Средно специално училище за деца с увреден слух „Дечо Денев“ в София. Хората с увреден слух са свикнали и се доверяват много на работещите в училището. Голяма част от тях са го завършили. Това е начинът Диана и нейните колеги да достигнат до тях, защото те трудно се доверяват. Когато често си лъган, си доста предпазлив да допуснеш някого до себе си. „Дори на мен през първите месеци не ми се доверяваха. Сега мога да кажа, че близо шест месеца преди края на проекта имат доверие и на мен“ – доволна е Диана Балова. 

Голяма част от възпитаниците на училището и въобще от глухите хора са загубили слуха си като бебета, най-често в следствие на антибиотици и получена алергична реакция. В училището те се учат да говорят, без някога да са чували. И е много трудно рехабилитаторите, които работят там, да успеят да им помогнат.

„Да нямаш спомен за звука. Не знам дали можете да си го представите. И аз не мога. Ако никога не си чувал звук, как да го възпроизведеш – вълнува се Диана. В това училище работят само хора с призвание. Хората, с които аз контактувам, са изключителни – отдадени, нямат почивка и работно време.“

Трудът като достойнство

Безработицата е основен проблем за хората с увреден слух. Проектът има за цел и това – да търси работа на тези хора. С помощта на жестовия преводач се правят регистрации в Бюрата по труда, попълват се документи за помощи. Реално проблеми като на всички останали хора, само че в усложнена среда.  Но с адекватна помощ може да се помогне на хората, които не чуват, да намерят социална интеграция, да не се „загубят“, да намерят място в обществото и да могат да се реализират. Защото те губят мотивация, когато са излъгани, когато не им се дава шанс. Това води до тежка социална изолация, до материална зависимост от държавата, ниски доходи, слаба самооценка.

Питам я има ли стигма. „Много голяма – категорична е тя. Има работодатели, които приемат този дефицит като „заразно“ заболяване, а глухите като хора, които не са нормални, защото махат с ръце. Много има да се работи в тази посока – дори само за това, обществото да ги възприеме като „нормални“ хора. Ясно е, че те като служители, като работници не могат да работят в кол център, но съобразно техния здравословен проблем има много неща, които биха могли да вършат съвсем спокойно и дисциплинирано. Единствено при навлизането в работата на такива хора трябва да се обърне повече внимание, за да разберат възможностите си и задълженията си, след което – от собствен опит го казвам – те са много съвестни и дисциплинирани.“

В учебния център на БЧК в Лозен са наели такъв човек. Като заместник-директор Диана Балова има пряк поглед върху работата му. Тя е категорична: „Изключително съвестен човек, всеотдаен, изпълнителен. Сработи се с колектива много добре. Вече се отпусна, „разговаря“ с тях нормално, те го разбират. Вече почти не може да се разбере, че той има слухово увреждане. Съвсем нормална част от нашия екип е.“ Когато има разбиране и нормално отношение, всичко е възможно, защото полагането на труд има две страни – освен да работиш достойно и добре, някой трябва да ти даде възможност да го направиш. В учебния център са дали този шанс, не са се отнасяли с него различно. Те са насочили вниманието си върху неговите възможности, а не върху трудностите, които изпитва. Те са му дали вяра и живот.

Диана призовава работодателите да се обърнат на същия имейл – podkrepa.ppr@abv.bg – ако могат да предложат работа за тези хора, защото са много ценни работници.

Пропастта може да бъде преодоляна, ако всеки измине своите петдесет процента от разстоянието

Най-често ние не се замисляме и не можем да влезем в обувките на тези, които имат някакви сензорни проблеми. Как се живее, без да можеш да използваш всичките си сетива. Да искаш да чуеш света, да искаш светът да чуе теб. Дори чисто метафорично, това е много сериозно желание. А тук говорим за буквалното „чуване“ на света.

Пропастта може да бъде преодоляна, ако всеки измине своите петдесет процента от разстоянието. Големият композитор Лудвиг ван Бетовен го е доказал. Когато написва великолепната Девета симфония, част от която е и „Одата на радостта” (избрана за химн на Европа), той вече е напълно оглушал. Композиторът не успява да чуе възторжените овации след премиерата ѝ на 7 май 1824 година, но знае, че е написал нещо гениално. „Чуващите“ чуват произведението не само с ушите си, но със сърцата си, с цялото си същество и се покланят на гения, заличил стигмата с таланта си.

Всеки трябва да извърви своите крачки от разстоянието…

Снимки: БЧК и Pixabay

 
#регионалникореспонденти