Гражданската активност на ЦРОО осигурява зарибяване и облагородяване на водоеми, ограничаване на бракониерството и ангажиране на държавните институции

Снимки на млади мъже с черни маски обикновено се асоциират с представители на крайно десни групировки или на ГДБОП. В нашия разказ обаче не става дума за рецидивисти, нито за военизирани държавни структури, а за една гражданска организация, чиято мисия е да спомага за спазване на законите и опазване на рибните ресурси на страната.

Централна рибно-опазваща организация (ЦРОО) е създадена през 2013 г. и регистрирана официално през 2015 г. Днес тя наброява повече от 30 000 симпатизанти, изразили съпричастност към работата на организацията чрез купуване на членска карта на сдружението в риболовните магазини.

Риболовът не просто като улов, а като грижа за рибните ресурси

В България по официални данни има 250 000 риболовци, които са регистрирани и са си купили риболовни билети. Сред тях е и Стефан Тодоров – един от хилядите българи, които обичат досега с природата и тръпката от улова. ”Като всеки риболовец редовно посещавах големите язовири в Тракийската низина. Редовно обаче “нямахме слука” , просто защото в язовирите нямаше риба. Буквално пред очите ни всяка сутрин бракониери вадеха мрежи, и то по време на размножителния период на рибите. Подавахме редица сигнали до отговорните институции, но без успех. Често бяхме свидетели как представители на контролните органи придружаваха бракониерите. Тогава разбрахме, че ако искаме да променим нещо, трябва да вземем нещата в свои ръце”, споделя Стефан. Тогава той се събира със свои съидейници, които се вълнуват от същия проблем, и правят първите самостоятелни граждански акции за залавяне на бракониерите. ”Като граждани ние нямаме правомощия да ги преследваме или санкционираме. Разчитахме на чисто мъжкото респектиране и на факта, че бракониерите не очакват подобна съпротива от други граждани”. Така те започват своите акции на различни язовири, като конфискуват десетки мрежи, а уловената в тях риба пускат обратно в язовира.

.

“Често акциите ни бяха доста рисковани, като се е случвало да ни преследват, да пукат гуми на автомобилите ни или дори да стрелят по нас! На язовир Ал. Стамболийски ни посрещнаха бракониери с брадви... Имаме и случаи на членове, приети в болница след нападение от страна на престъпниците”, споделя Стефан. ”Въпреки това, ние бяхме силно мотивирани да ликвидираме бракониерството и проявихме мъжество и упорство, които гордо можем да кажем, че дадоха своя резултат”.

Как гражданската активност може да ангажира и отговорните държавни институции

ЦРОО не срещат съдействие от отговорните по закон институции, чиято пасивност е и основната причина за проблема с бракониерството. А колко абсурдно е било положението в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) се доказва от факта, че бившият вече директор на институцията Янчо Янев е уволнен за корупция. Именно проблемите в контролните институции налагат гражданската намеса.

Упорството на хората от ЦРОО, постигнатите резултати, получената публична подкрепа и медиен отзвук, активират и от отговорните институции. Сега често са придружавани в свои акции от представители на ИАРА и от полицията. ”Благодарение на хилядите хора, които ни подкрепят, дейността ни нашумя, като принуди институциите също да ни съдействат. Сигналите ни станаха повод за уволнението на служебни лица, които се свързани с бракониерите или не изпълняват своите законови задължения”.

В резултат  на дейността на организацията, бракониерството днес е изкоренено от някои язовири, напр. Сопот, Копринка, Пчелина... ЦРОО почти всекидневно охранява 12 големи държавни язовира и 8 големи реки, в които в продължение на години са залагани  бракониерски мрежи. Това прави дейността икономически неизгодна за бракониерите и съчетано с риска от залавяне и санкции, на практика е довело до преустановяване на тази дългогодишна практика. Днес ЦРОО има 16 клона на територията на цялата страна и бързо разширява своята мрежа. Организацията търси подкрепата на гражданите за закупуване на термокамери и друга техника, повишаваща ефективността в борбата с бракониерите, които често са добре подготвени. До момента от ЦРОО са успели да закупят 6 броя термокамери висок клас. На язовирите, охранявани с тази техника, бракониерството е изкоренено. В подкрепа на организацията могат да се купят членски карти, които се разпространяват в рибарските магазини в страната и струват 2 лева. Събраните пари се използват за обществено полезната дейност на Сдружението.

Риболовците като добри стопани

Освен борбата срещу бракониерството, организацията прави кампании за събиране на средства за зарибяване на водоемите. Благодарение на тях, във водите на много от водоемите ни плуват милиони риби от видовете шаран, бял амур, сом, бяла риба, есетри и толстолоб. През март 2019 г., Сдружението официално поема стопанисването на яз. Сопот, като поема ангажимента да се грижи за охраната на изкусителния за бракониери язовир. ЦРОО се задължава още да осъществява ежегодни зарибявания на стойност минимум 10 000 лева. След като получава стопанисването на яз. Сопот, организацията провежда среща с любители риболовци и членове на сдружението от цялата страна. За първи път в страната са гласувани правила, които са в полза на опазването на трофейните риби. Тук идеята на ЦРОО е риболовът да се превърне в хоби, а не в начин на припечелване на средства. По този начин Сдружението показва как една гражданска организация може да възроди живота в един непривлекателен за риболовци язовир, като го превръща в рай. В момента яз. Сопот се посещава от рибари от цялата страна.

Аналогично на ЦРРО действат и някои по-малки регионални формирования на риболовци, напр. риболовен клуб Милет (охраняващ доброволно рибните ресурси в яз. Батак),  Риболовен клуб „Олимпик 2002“ (на язовир Пясъчник), Риболовен клуб „Приятели“(на яз. Искър), както и Риболовния клуб „Балканка“, ангажиран изключително активно по проблема с неконтролируемото изграждане на мини-ВЕЦ по планинските реки.

Протести в защита на важни водни обекти                         

Сред най-известните акции на Сдружението са протестите им срещу остарелия и неефективен Закон за рибовъдството и аквакултурите. След протести на ЦРОО в няколко града, законът е променен и бракониерите вече понасят заслужени санкции.

ЦРОО организира и няколко протеста срещу замърсяването на река Струма и яз. Пчелина.Марио Антонов (организатор на ЦРОО Перник) споделя: ”Гледката беше потресаваща. Още от май месец река Струма течеше мътна, черна, червена, кафява, сива. Реката беше замърсена от силно отровни промишлени води от предприятията в околността. Въпреки множеството сигнали, от РИОСВ не взеха никакви мерки. В момента река Струма е отпаден  канал. Всички граждани на Перник и областта смятаме, че не се взеха адекватни мерки. Държавата дори не се направи труда да види колко умряла риба има. По наши груби сметки става въпрос за тонове умряла риба в язовира. Директорът на Басейнова дирекция инж. Георгиев твърди, че причините са природни явления – цъфтеж на водорасли, слаб приток на вода и презарибяване на язовира. На пресконференция ние опровергахме неговите думи. Причината е замърсяване на водите“, казва още Марио Антонов. За доказване на своите твърдения, ЦРОО постъпва изключително адекватно, като изпраща проби от язовира във Финландия. Изследванията показват, че язовирът е силно замърсен и че това, което се случва в европейска държава, е изключително тревожно. От ЦРОО доказаха още, че язовир Пчелина не служи за утайник, както твърдяха институциите, а е бил създаден за напоителни цели. В резултат на всичко това и протеста, който ЦРОО организира в Перник, директорът на РИОСВ Перник е уволнен.

Инвестиция в бъдещето

Централна рибно-опазваща организация провежда и ежегодни почиствания на охраняваните от нея язовири. В почистванията се включват стотици членове. От една година ЦРОО започва кампании и по залесяване на язовирите. На яз. опот са засадени над 300 дръвчета, а тази година още около 350 ще бъдат засадени на яз. Ковачево.

Членовете на ЦРОО организират детски състезания, като по този начин се опитват да научат децата да опазват природата, както и да ги привлекат в своите редици, и ги превърнат в будни граждани на страната ни.

Снимки: ЦРОО

 #регионалникореспонденти