Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
13



БиоВселена

Разкази за НПО


Фондация „Биоселена" подпомага фермери в производството и намирането на пазар на  екологично чиста храна




Българското селско стопанство. Когато говорим за него в минало време, асоциациите най-често са позитивни и носталгични – България е била значим производител и износител, изхранвали сме себе си, изнасяли сме и е имало достатъчно за всички.

Когато обаче говорим за българското земеделие в сегашно време, асоциациите по-често са негативни и кахърни. Внос на второ качество плодове и зеленчуци от Гърция и Турция, вносно месо в магазините, прекупвачи от борсата на общинските пазари, евтаназия на добитък и пернати домашни животни от страна на БАБХ, имитиращи млечни продукти, спекула с цени на храните, злоупотреба с еврофондове.  Все неща, водещи до залиняване на българското производство. Или поне на доверието в него или в тези, които определят политиките за него.

Има организации обаче, които успешно работят за развитие на българското земеделие и подпомагане на дребните производители. Една от тях е Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ с основател д-р Стоилко Апостолов. 





.

Покълването на Биоселена


Пътят на фондацията започва през 1996 година
. В началото не е имало организация, само екип от пет човека от цяла България. Всичко започва като проект към един от най-добрите в света институти за биоземеделие – Научен институт по биологично земеделие (FIBL) – Швейцария. Идеята е да се допринесе за развитието на биологичното и устойчивото земеделие чрез застъпничество и лобиране за осигуряване на реална политическа подкрепа и ефективен достъп до европейски и национални програми.

В края на 90-те години темата е непозната за държавата ни. Единствените професионалисти, които са запознавали общността с нея, били проф. Каров от Аграрен университет Пловдив и двама негови студенти. Затова, реално погледнато, д-р Стоилко Апостолов и съмишлениците му започват от нулата.

Съсредоточават се в района на Централна Стара планина и Пловдивското поле. Тогава земеделието в селата следва любопитен модел – големите кооперативи са в ликвидация, правителството връща земята на старите собственици, появяват се наченки за създаване на нови ферми. Много от земеделците стават такива по неволя, тъй като са съкратени от заводите, но притежават наследствена земя. Други пък започват с огромен хъс и желание, но без никакво образование и умения. Без познания за състава на почвата, за анатомията на животните, за отглеждането на реколта, за отглеждане на животни  и т.н. В същото време липсва държавна политика, насочена към производството, което допълнително ограничава фермерите.

В тези начални години, в които фондацията все още се сформира и изчиства концепцията си, членовете ѝ провеждат сбирки и лекции по старопланинските и родопски села, раздават обучителни материали, правят демонстрации, посрещат специалисти от Швейцария, с които обменят опит.

Първата програма с Научен институт по биологично земеделие (FIBL) – Швейцария приключва през 2000 година. От 2001-ва до 2005-та Биоселена е одобрена по втори проект към института. В този период нещата изглежда потръгват за родното селско стопанство. Големите фирми започват да инвестират в него, доходите на хората (потребителите) растат. Разрастват се веригите от супермаркети и частните магазини, пътуването в чужбина вече не е недостижим блян, а то отваря нови хоризонти за бъдеща визия и дава възможност да се пробват различни вкусове.

„В хората се зароди нужда да питат, да се интересуват. Често завърнали се познати от някоя европейска страна ме питаха тук нямаме ли био продукти. Не, нямахме! Първите започнаха да се предлагат през 2003 година. Вече официално работехме като българска неправителствена организация, а екипът ни нарасна. Основните ни занимания са консултантска дейност за производство на био храни и напитки. Извършваме обучения с малки и/или нови ферми, правим опити с нови продукти, като паралелно ги и промотираме, защото след като се произведат, трябва да се продадат. От 2000  до 2007 г. организирахме Национален празник на биоземеделието, след което създадохме фермерски пазар на производителя“, разказва д-р Стоилко Апостолов.

 

„Детските“ години





През 2010 г. Биоселена създава първата в България детска учебна ферма
„Слънчева градина“. Реализирана по Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, фермата е насочена е към училищни практики, за да могат децата и младежите да научат повече за селското стопанство и за начина, по който храната достига до магазините. Оказва се, че много от тях нямат представа за времето, грижите и труда, нужни за един зеленчук, например, за да стигне от почвата до трапезата. Затова Стоилко Апостолов и екипът му решават да разбулят тази „мистерия“ на консуматора. Сключват партньорски договор с Аграрен университет Пловдив, по силата на който две учебни зали биват реновирани  със средства от проекта, оборудвани с хладилници, пастьоризатори за мляко и пещ на дърва. Техниката е там и до ден днешен. Детската ферма се намира в Агроекологичния център на университета. Само за година през нея минават над 3000 деца от 31 училища от различни градове, които биват превозвани до Пловдив от туристически фирми. Странното е, че нито едно пловдивско училище не проявява интерес към образователната програма, въпреки че се намира в покрайнините  на града.

Заниманията се водят в сезоните пролет и есен от специалисти в селското стопанство, част от Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, както и от две обучени студентки от Аграрния университет, които изпълняват ролята на аниматори и асистенти.

Практиката се състои в по-лесни задачи, свързани с кулинарията и производството: белене на картофи, месене и печене на хляб, садене на зеленчуци и билки, варене на лютеница и конфитюри. Направената храна се е изяждала на момента или децата си я носят у дома.

Взимат и две зайчета, които да стимулират малчуганите. Който се представял най-добре през деня, си извоювал правото да гушка и храни зайчетата.

„Децата бяха изключително въодушевени. Дори по-буйните участваха активно и се забавляваха. Това е необятно поле за работа. По-малките ферми спокойно могат да използват програми по зелени дни и часове и да работят с областните училища. Децата имат нужда от такъв образователен елемент, защото контактът с природата е много важен. Да видят откъде идва храната, защо е важно да се опазва природата,  как да рециклират. За жалост, сме стигнали до там, че повечето родители държат децата си под стъклен похлупак. Пазят ги толкова зорко, че ги лишават от естествената им природа. Няма да забравя как на едно от заниманията в „Слънчева градина“ учителка от гостуващото тогава елитно софийско училище ни вдигна скандал, че даваме на децата ножове да белят и режат ябълки за конфитюр – опасно било! Деца в трети клас! Обясних ѝ, че може да е свикнала всички да ѝ се подчиняват в тяхното училище, но когато е тук, ние сме преподавателите, а те не трябва да ни се месят. В крайна сметка хлапетата се справиха отлично и не се нараниха. Едно момиченце плачеше със сълзи – от радост, че се беше справило да реже с нож. Никога преди не бе използвало прибора – мама й забранявала вкъщи, учителите в училище!, обяснява д-р Стоилко Апостолов.

И докато всичко върви гладко, в един момент Агенцията по храните изисква от „Биоселена“ регистрация като обект за търговия с храни, макар че такава не се реализира. Неправителствената организация няма как да инвестира в такава регистрация, а ректорът на Аграрния университет тогава не проява интерес да регистрира помещенията  и точно това се превръща в причина детската ферма да спре дейността си.

За Балкана и хората

Друг голям проект е „За Балкана и хората”, започнал през 2012 г. и финансиран по Българо-швейцарската програма. Той включва подкрепа на граждански организации, институции и малкия и среден бизнес в девет Натура 2000 зони в България с цел икономическо развитие в хармония с устойчивото използване на природните ресурси.




В проекта Биоселена си сътрудничи с Българско дружество за защита на птиците, Българска фондация Биоразнообразие, Асоциация на парковете в България и WWF Дунавско карпатска програма в Българияа. Министерството на земеделието, храните и горите е институционалният партньор от българска страна в проекта. Три швейцарски неправителствени организации помагат за осъществяването му.
Сътрудничеството набляга на изграждането на стабилна връзка между местното развитие и опазването на природата, като едновременно с това допринася за повишаване на доходите и стандарта на живот в селските райони. Амбицията е да се помогне на фермерите да направят втората стъпка – директната продажба на продукти, при това не на безценица, каквато е практиката.

Цената на продукцията се определя от пазара. Един малък производител на мляко няма силата да преговаря с мандрата, затова най-често се съгласява на предложената ниска цена. Това рязко разминаване между производител и изкупвач се получава, защото земеделецът няма алтернатива. Повечето живеят и отглеждат реколта или добитък по далечните планински райони. Изолирани са от развитите населени места и не могат да сменят изкупвача. Не могат и да намерят друга мандра, която да пътува специално заради тяхното мляко. По този начин вместо да се създава реална пазарна конкуренция, по-скоро се образува вид дискриминация и изкупуване на ниски цени.

„В същото време е грехота такова хубаво, чисто мляко, добито в малка ферма в планината, да се смесва с, да речем, 10 тона  мляко, идващо от голяма индустриална ферма в равнината. Така качествата на чистото и ароматно мляко се губят в общото количество. В цял свят продукцията на малките ферми се води бутикова и е много по-ценена, само при нас не е. Мога да дам пример с най-скъпото сирене в Швейцария. То се прави в хижа на 1500 м. надморска височина. С очите си видях как млякото се загряваше в бакърен двесталитров казан. Под него горяха цепеници дърва и пушекът се смесваше с млякото, докато се пастьоризира. След това мандраджията бъркаше с ръце и тензух, за да извади сиренината. После го продаваше с патентовано наименование и географски произход“, разказва Стоилко.




Партньорството между организациите започва от най-важното – промяна на законодателството, което не е позволявало на фермерите сами да си обработват млякото.
Нормативите ги задължават да продават млякото на млекопреработвателни предприятия, животните на кланици, яйцата и пчелния мед на фирми за пакетиране и продажба.

За да убедят Министерството на земеделието, храните и горите, че наредбата трябва да претърпи изменения, организират посещение в Швейцария на служители от министерството и Агенцията на храните. Показват им десет планински ферми, за да докажат, че млякото може дори да се загрява на открит огън. Че няма европейски закони, които да забраняват подобни практики. На следващата година водят и група фермери, за да почерпят опит. Така постепенно се заквасва промяна в нагласата към дребните производители. Впоследствие законодателството се променя в тяхна полза.

От фермата директно до трапезата





Към днешна дата биоземеделието е приоритет на Европейската комисия и на Министерството на земеделието, храните и горите. Всяка година от държавния бюджет се разпределят близо 40 млн. лв. за подпомагане на биоземеделието в България. По данни в страната ни са регистрирани почти 6000 производители. Някои произвеждат продукти само за износ, други са специализирани за местния пазар. 5% от общата селскостопанска земя в страната е сертифицирана за био производство.

Проблемът е, че правителството отделя субсидии за частните фирми и неправителствени организации, но не и за професионално обучението и предоставянето на консултантски услуги, поради което и много фермери без опит остават без базови знания за бранша.

 

През всичките 20 години, в които работим в бранша, сме се борили и ние, и другите като нас, да имаме равен шанс за държавно подпомагане. Неведнъж сме предлагали идеята да се вкара ваучерна система в полза на фермерите. Един ваучер, например, да е зареден с 1000 лв., с който фермерът да заплати консултантска услуга по негов избор. Настоявахме за подобна политика с години. Пращали сме официални писма до министерството, но без резултат. Приложи се някакъв подобен модел за втората Програмата за развитие на селските райони, в периода 2014-2020-та. В нея са заложени мерки, които са насочени да финансират професионални обучения и консултации за фермерите. Но смешното е, че системата така и не се стартира“, коментира управителят на „Биоселена“.




Тук идва мястото и на фермерските пазари, които възпитават и консуматорите. За да предпочитат те родното и качествено производство, трябва да знаят за съществуването му. Пазарите наброяват десетина в България и всички налагат контрол на качеството. Те са реалната свръзка, в реално време, между производителя и купувача. „Биоселена“ успява да организира постоянен фермерски пазар в столицата пред сградата на Министерството на земеделието, храните и горите. Той се провежда всяка сряда с подкрепата на Столична община.




Във фермерските пазари не може да участва всеки. Продукцията им се проверява предварително, трябва да са регистрирани по Наредба 26 на МЗХ, трябва да имат нужните сертификати, а самите пазарни пространства задължително трябва да са оборудвани с нужната техника, например хладилни витрини за запазване качеството на предлаганата стока.

Този тип фермерски фестивали и пазари са много важни, защото двете страни могат да общуват помежду си. Това няма как да се случи в магазина. Там дори да има дегустации, те се предлагат от студенти, които не могат да обяснят какво има в стоката. Това, което ми прави впечатление е, че много малко ресторанти се включват във фермерската ниша. Много рядко сме имали запитване от ресторант, а когато им се предостави ценова оферта, даже не получаваме обратен отговор. Чуваме коментари, че им идва скъпо, но се чудя тогава скъпите ресторанти, които имат претенции за високо ниво, от къде зареждат и с какви продукти приготвят храната на клиентите си“, коментира Стоилко Апостолов.


На пазара може да се открие изобилие от занаятчийска храна – месо, млечни продукти, домашен мед и сладка, яйца, билки, сезонни плодове и зеленчуци, колбаси, нектари. Организацията не работи с компостираща фирма, защото фермерите носят в столицата малки количества продукция и каквото не се продаде, се изнася обратно за тяхна лична консумация. Активните фермери, които ходят всяка седмица на пазара, наброяват 38. Отделно има и такива, които пътуват от време на време. От общо 630 предлагани артикула, 167 са с био сертификат.

Рискът ще дойде, когато пазарите станат повече от производителите. Тогава е възможно организаторите да си затварят очите за качеството и произхода на продукцията, само за да могат да запълнят пазара.

Как да разпознаем фалшивите фермери край пътя


Когато някой се занимава със земеделие или е потребител, държащ на чист продукт, трябва да може да различава истинските фермери от представящите се за такива.


Д-р Апостолов ни научи как да разпознаваме кои продавачи по пътищата са производители и кои са поставени там от някой прекупвач. Трябва да следим за няколко аспекта. Първият е ако няколко продавача са разположени последователно един след друг на къс участък. Наблюдавайте подредбата на сергиите им и предлаганите артикули. Ще забележите, че са като копирани – всички са еднакви. Това трябва да провокира съмнение у вас, че нещо не е наред. Ако не сте убедени, спрете при няколко и им задавайте един и същ въпрос, за един и същ продукт. Ще получите еднакви отговори, предварително назубрени. Друг елемент е начинът на пакетиране. Ако няма етикет, са в нарушение на закона. Сиренето и кашкавалът най-често се предлагат в хладилни пластмасови кутии. А да продаваш млечни или месни продукти без хладилна витрина също е нарушение съгласно Закона за храните. Ако кашкавалът пък е вакуумиран, значи е правен някъде, където има вакуум машина, а не в домашна обстановка. Една такава машина струва между 4000 и 5000 лв. и рядко някоя малка ферма може да си я позволи.


Незнайно защо обаче Агенцията по храните си затваря очите за такива бизнесмени, използващи хора в нужда, за да представят купени продукти за фермерски. Това е реална заблуда на потребителя, която е възможна заради отсъствието на ефективен държавен контрол.


Но както е известно пазарът не търпи вакуум и там, където държавата отсъства, се появява частната инициатива. Благодарение на нея, благодарение на организации като Биоселена и другите като тях, потребителите могат да получат истинска храна от проверени фермери, а самите фермери да получат заслужения доход за труда си.



.


Снимки: Биоселена




#регионалникореспонденти


 

 


Автор: Паулина Гегова, кореспондент на НПО Портала за Южен централен регион

 

 

 

Сходни публикации

27.07.2020
Риболовът като грижа Риболовът като грижа

Гражданската активност на ЦРОО осигурява зарибяване и облагородяване на водоеми, ограничаване ...

20.07.2020
Обединени за по-достъпни планини Обединени за по-достъпни планини

Българският планинарски съюз подава ръка на всеки, който обича, цени и пази ...

25.06.2020
Мрежата на живота - НАТУРА 2000 Мрежата на живота - НАТУРА 2000

Граждани и природозащитни организации имат решаваща роля за опазване на природата чрез най-голямата ...