Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
24



Мисия „Криле"

Разкази за НПО

Как българи и бежанци, бягащи от (спомените за) насилието, намират упование в една гражданска организация от Стара Загора



 

Мария има престижна професия. Тя е обичана и уважавана в обществото, майка на две деца. Успешна в работата си, с ползотворни отношения с приятели и роднини. Но у дома Мария живее в капана на домашното насилие. Обидите и физическото насилие са ежедневие за нея, но темата е табу пред всички близки и познати. Срамът, чувството за вина, гневът, страхът за децата й пречат да промени живота си. Докато един ден нещата ескалират и тя едва се спасява. Оказва се на улицата, без средства, дом или помощ, без подслон и човек, на който може да се обади. Сигнализира в полицията…

Рожин е млада жена от Сирия. Домакиня, обичана съпруга и майка на две деца. Но в родината й започва война. Войници нахлуват в дома й. Убиват обичния й съпруг пред очите на децата й. Животът им е застрашен всеки ден. Тя решава да избяга в Турция, където се свързва с трафиканти с обещанието да се добере до Германия. Там са единствените й роднини. Вземат всичките й пари, но по пътя малките деца не могат да настигнат групата. Припадат от изтощение и умора. Намират ги българските власти. Заплашена е да се върне в страната, където я дебне призракът на войната...

Страданието няма народност, пол, възраст


Това са само две кратки истории – два абзаца събрали в себе си цели човешки съдби. Съдби, изпълнени с болка, страдание, тревога, унижение. Едни от хилядите примери, че всички сме просто хора и сме свързани от изконните човешки стремежи за сигурност, благоденствие, любов, подкрепа. За жалост, личните истории често остават зад паравана на политическото говорене или пропагандата в социалните мрежи. Живеещият от векове на кръстопът български народ лесно може да бъде убеден, че бежанците са заплаха за сигурността на страната. Вроденото ни родолюбие лесно може да доведе до заблуди, като тази, че зад правозащитни документи като Истанбулската конвенция се крият чужди интереси, които искат да разрушат морала и устоите на обществото ни. Между лесно манипулираните обществени нагласи и вродената за българина състрадателност има един вакуум, в който попадат всички тези хора с техните изпитания. И там институциите често отсъстват или дори са пречка за спасяването на човешки съдби. И тук се намесват гражданските организации като „Мисия Криле”, създадена през 2018 г. За мисията й ни разказва основателят – Диана Димова.


„Винаги съм искала да помагам на хората. Това ме мотивира да завърша бакалавърска и след това магистърска програма по социална работа в Пловдивския университет. Когато се завърнах в родния си град Стара Загора в края на 90-те години, това беше периодът на тежка икономическа криза. Това, което обаче остана зад кулисите и злободневните теми за ниските заплати и курса на валутата, бяха десетки бездомни деца в Стара Загора. Те живееха буквално на ЖП гарата. Хранеха се от кофите за смет. Някои проституираха в опит да си осигурят прехраната. Започнахме да помагаме с приятели напълно спонтанно, без да имаме намерение да основаваме организация или да се занимаваме професионално с това. Постепенно темата ни погълна и така започна всичко. Основахме организацията „Самаряни”, а по-късно станах основател и на „Мисия Криле“, разказва Диана.

Бежанците – заплаха или изпитание за нашата състрадателност




Повече от две години „Мисия Криле” оказва професионална помощ на нуждаещи се – без оглед на тяхната националност, религия, възраст или пол.

Преди шест години Диана започва да работи като доброволец с пристигащите бежанци в региона на Харманли. Заедно с други съмишленици насочват усилията си да подкрепят справянето с възникналата хуманитарна криза с хиляди бежанци от границата. Проблемът става особено остър след химическите атаки в сирийския град Алепу през август 2013 г.,  когато стотици хиляди бежанци от войната потърсиха спасение в Европа.

Такъв е и Хамид от Иран – понастоящем преводач във фондацията. Той прекарва близо две години и половина в затвор в Иран, където е жестоко измъчван. Причината – страница във Фейсбук, където с приятели иронизират управлението на страната и религиозните й лидери. „Не можех да стоя безучастен към случващото се в родината ми. Ще ви дам само един пример – в страната ни властват законите на шериата. Счита се за нормално баща да убие жестоко дъщеря си. Провокиран бях от такъв случай, в който баща буквално закла 14-годишната си дъщеря, заради опита и да избяга с обичания от нея мъж. Преди това той е направил консултация с адвокат – тоест актът е бил планиран и хладнокръвен. За подобно престъпление в страната ни няма наказание – дъщерята е собственост на баща си и той с декларация може да обяви съжаление си и да избегне юридическа отговорност. Тогава разбрах, че не можем да сме безучастни. В една страна без граждански права хуморът беше нашият начин да опитаме да разклатим устоите на системата. Попаднахме в затвора и бяхме жестоко измъчвани. Успях да избягам по време на  краткото ми освобождаване – буквално дни преди да влезе в сила ефективна присъда за поне 10 г. Оттогава се боря да получа статут на политически бежанец, което е изключително трудно и съм щастлив, че България ми даде тази закрила наскоро“.


.


Хамид е само един от безбройните случаи на хората, които са смазани от религиозно-политическата система в Близкия Изток или от военните конфликти в Ирак и Афганистан. Въпреки масовото мнение, че бежанците са основно икономически мигранти, според експертни оценки основна част от тях са жертви на военните конфликти и политическите репресии в страните си. За съжаление Европа и България не бяха подготвени за огромните хуманитарни кризи и проблема с бежанците. Обикновено хората са разделяни на признак националност, като сирийците, например, получават убежище, докато такова се отказва на хора от Афганистан, Ирак и Иран, без да се вникне в личните им истории. Много от тях са преживели в страната си по произход преследване, насилие и имат тежък травматичен опит. До тях се опитва да достигне „Мисия Криле”, като предоставя възможност за терапевтична работа и подкрепа на пострадалите.

„Опитваме се да изградим доверителна връзка и вникнем в личните им истории, за да  подкрепим нуждаещите се с предоставяните от нас услуги. Често това са хора, преживели ужасите на войната, станали свидетели на зверски и масови убийства или системно измъчвани в домовете или от институциите в страните си. Особено тежко е положението на жените в страните, в които властва шериатът, където те не се третират като човешки същества”, допълва Диана и разказва за последния им случай, в който търсят жилище на жена от Ирак, която с четирите си деца остава на улицата. „Помагаме с правни консултации, разходи за наем, съдействие за издаване на документи, намиране на дом, храна и лекарства. За последните няколко месеца сме подкрепили близо 160 души, от които 58 деца.”




Работата на „Мисия Криле” с бежанците получава и заслужено признание от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).  UNHCR Bulgaria номинира за особен принос проекта на Фондацията в престижния конкурс Проект на годината 2019 г. на Фондация Лале. „Имахме честа да участваме и в официалната церемония по награждаването на 8-и юли в Клуб „Перото“ в столицата. Изключително сме трогнати от високата оценка за работата ни и постижения в областта на подпомагането на възстановителния процес и закрила на бежанци и мигранти, както и застъпничеството за права, по което работим усилено през последната година и половина“, споделя Диана.

Център за обществена подкрепа в помощ на всички нуждаещи се




Въпреки че темата с бежанците излиза на преден план през последните години, тя далеч не е основният принос на организацията. В Стара Загора „Мисия Криле“ предоставя услугите в Комплекса за социални услуги за деца и семейства от 2018 г., към който са Центърът за обществена подкрепа и Звеното „Майка и бебе”. В Комплекса работят  психолози и  социални работници, които обслужват месечно около 150 семейства. В Центъра се намира и т.нар. „Синя стая“ – помещение за щадящо изслушване на деца жертви или свидетели на престъпления. „Това е изключително важно, тъй като един непрофесионален подход може да предизвика сериозни психологически травми или да попречи на събирането на ценна за разследването информация“, споменава Диана. Реално институциите не разполагат с подобно звено и нашата гражданска подкрепа е от изключително значение, което те самите споделят“.

Центърът се посещава също и от група от младежи с увреждания и техните семейства. С помощта на чуждестранни доброволци те участват в танцово терапевтично студио всяка сряда. „Макар това да звучи несериозно за някои, подобни групи имат огромно терапевтично значение, спомагат за създаването на личностни отношения и истинска общност, в която взаимната подкрепа помага на такива младежи и семейства да излязат от обръча на изолацията“.




В Звеното „Майка и бебе” се настаняват жени с техните деца, за които са изчерпани всички възможности за живот в общността и се налага, поради различни неблагополучия в семейството, да бъдат настанени за известен период от време. Често възрастни или деца се оказват директно на улицата, среднощ, без възможност да бъдат приютени от близки или институции, напълно зависими от помощта и ангажираността на гражданската организация. „В такива случаи оказваме психологическа подкрепа, съдействаме с правни консултации, но най-вече се опитваме да създадем сигурна среда, особено, когато от нея се нуждаят децата, за които подобни кризи могат да дадат отражение за цял живот“.

Близо 400 деца и родители всяка година ползват услугите на Комплекса. Много от тях са преминали или преминават през различни страдания и имат нужда да бъдат приети с уважение, без да бъдат осъждани и обвинявани. Екипът се опитва да поддържа сигурно, дружелюбно, отворено и подкрепящо реално място, където всеки може да се чувства защитен и значим. Професионалната мисия на екипа е да върне достойнството на тези хора, да им се помогне да открият ресурсите в себе си и обкръжението си, в общността, за да продължат напред. Над 300 майки и деца са преминали през Звеното „Майка и бебе“, откакто то е създадено преди 15 години. Много от майките са получили подкрепа от Община Стара Загора с общинско жилище и намиране на работа. По-голямата част от жените са успели да продължат напред в живота и да се справят самостоятелно.

В Комплекса в Стара Загора „Мисия Криле” събират и подготвят и хранителни помощи за най-нуждаещи се,  в случаи на кризисни ситуации, като тази с пандемията от Ковид-19. „Много хора бяха истински затруднени и изправени на прага на оцеляването, а в много семейства ескалира домашното насилие“, разказва Диана. През последните месеци фондацията е разпределила пакети за близо 100 семейства с общо над 170 деца в регионите Стара Загора и Харманли. Списъкът с дейности на „Мисия Криле” е дълъг и остава отворен... За нуждаещите се деца и родители.




„През последните години организацията ни пострада и стана жертва на фалшивите новини, насочени срещу социалните работници, работата на гражданския сектор, срещу стратегически нормативни документи, нужни за нашата работа и гарантиращи високи стандарти на социалните услуги. Въпреки това ние вярваме, че подобни заблуди ще избледнеят във времето, тъй като българинът е състрадателен и съпричастен и все по-активно ще се включва в благородни начинания, за да подкрепи най-уязвимите“, споделя Диана.




Снимки: "Мисия Криле"





#регионалникореспонденти



 


Автор: Елена Тилова, кореспондент на НПО Портала за Югоизточен регион