Или как Фондация „Дон Боско" от Стара Загора работи, за да превърне бедни и безперспективни деца в пълноценни членове на обществото

В средата на 19-и век индустриалната революция нахлува в живота на хората. Преди да доведе до подобряване на стандарта на живот, тя предизвиква редица катаклизми в обществото, като обрича на провал занаятите, които са били устои на икономическия живот в продължение на столетия. Хиляди хора се оказват под прага на бедност, гладуващи, бедни, отчаяни, озлобени. И тогава един католически свещеник в Италия разгръща мащабно движение, което се стреми с грижа, любов и благотворителност да даде нов шанс на децата и младежите да станат достойни хора и да създадат устоите на новия обществен живот.

„Сатаната се страхува от щастливите хора“. Това е била философията на Дон Боско, роден през 1815 г. в Мориалдо, Италия, канонизиран по-късно за светец – Свети Иван Боско. Отдаден на своята католическа вяра и на мисията да подобри живота на хората и да твори добро, той насочва усилията си към най-уязвимите – децата на най-бедните. От посещенията си в затвора той установява, че много от децата престъпници не са усетили истинска любов през живота си, а нищетата и злочестието са ги подтикнали към неправедни дела. Тогава той решава да посвети живота си на тези деца, за да им даде шанс да израснат добри и щастливи хора. Дон Боско изисква от работодателите неговите младежи да имат трудови договори. Дотогава такава практика не е имало. По-късно хиляди хора се увличат от неговата философия и създават движението „Салезианите на Дон Боско“ – монашеска конгрегация (организация, подобна на орден) по папското право (Римокатолическата църква). Философията на Дон Боско се възприема от хиляди педагози от цял свят независимо от тяхната религия, както и от редица граждански организация в различни части на света. Такава е и едноименната фондация, която е регистрирана през 2009 г . в Стара Загора.

Каква е връзката между католически свещеник от 19-и век, индиец от 20-и век и  квартал „Лозенец“ в Стара Загора

„Роден съм в Индия. Винаги съм обичал да работя с деца и младежи, за да станат по-добри хора“,разказва Донбор Жирва – директор на фондация „Дон Боско България“. – „Аз самият съм част от салезианската общност и съм монах и свещеник, но нашата цел не е на всяка цена да приобщаваме децата към нашата вяра. Целта ни е да работим с тях като педагози, за да може те да придобият самочувствие и вяра в собствените си възможности, да мечтаят и да работят за постигане на мечтите си. Така те ще станат и пълноценни членове на обществото ни и всички хора  ще живеят по-добре, по-щастливо“, споделя Донбор. Ето защо регистрират фондация в обществена полза и започват работа за образование на деца от най-уязвимите групи.

.
Фондацията решава да насочи своите усилия към децата на най-бедните – предимно роми от квартал „Лозенец“ в Стара Загора, махалата в Казанлък, село Калитиново. През 2011 година фондацията регистрира и „Фондация Дон Боско България – клон Казанлък“, за да може да работи и с деца и младежи от Казанлък.

Обикновено децата в такива общности нямат далечна перспектива. Най-смелите мечти са да имат книжка и да карат кола. В семействата често не се поощрява образованието, младежите  се женят на крехка възраст. Това ги обрича завинаги да бъдат безработни, престъпници или да работят нискоквалифицирана работа. Често в такива семейства е нормално и насилието, което нанася трайни травми на децата и не им позволява по-късно самите те да бъдат пълноценни родители. Ето защо фондацията работи по така наречената „превантивна система“, която извежда децата от този омагьосан кръг, дава им възможност да израснат като личности и граждани , и да станат част от обществото.

Фондацията е доставчик на безплатната социална услуга „Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца и младежи“ (ЦИКОП). Центъра могат да посещават всички млади хора, без значение на религиозното им убеждение или социалното положение. В Центъра децата и младежите  имат възможност да се включат в занимални, където да се обучават  по различни предмети или да участват в ателиета по интереси. Следвайки педагогическата философия на Дон Боско, екипът на фондацията активно включва в обучението и забавленията – игри, викторини, състезания. Децата участват във футболна лига Дон Боско, а по време на обучението си в занималнята  събират точки, с които могат да спечелят участие в летните лагери. „Така провокираме състезателния характер, който е заложен в децата. Така от инертни младежи те стават амбицирани млади хора, които имат своите мечти, стремежи и работят за реализирането им“, допълва Донбор.  В ЦИКОП Стара Загора на трудов договор работят двама педагози и един социален работник, останалите членове на екипа работят на доброволни начала.

.

Донбор дава пример с Иван – едно от многото деца, които са в осми клас, но не могат да четат и пишат. Това е често явление в квартал „Лозенец“ и в махалата в Казанлък. С такива деца фондацията работи активно, като тези от тях, които проявят лични качества, желание и упорство да се развиват, се преместват в по-добри училища, а тези, които проявяват тази качества в продължение на години, се настаняват в пансиона на фондацията в клона в Казанлък. В момента в Казанлък има три момчета – в дванадесети, осми и шести клас, които получават от екипа в клона и от местни доброволци всекидневна подкрепа в овладяването на учебния материал. „Вече имаме няколко  младежи, които след години систематична и упорита работа искат да учат в университет. Пред очите ни пораснаха мечтите на тези младежи, а това ни прави щастливи и ни изпълва със задоволство и оптимизъм“ .

До момента през Центъра на организацията в квартал „Лозенец“ са преминали над  1200 деца и младежи. Над 35 доброволци от Чехия и Унгария са помагали със заниманията им, за да може да се разработи интересна образователна програма, която да развие личностните им качества.

В клона на фондацията в Казанлък също се доставя безплатната социална услуга „Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа“. Там работят само доброволци и заниманията с ромските деца и младежи се провеждат два пъти седмично, с изключение на седмиците, в които има разходки или срещи от футболната лига „Дон Боско“. В Казанлък почти всяка година има и по един или двама доброволци от Европейския корпус за солидарност (в миналото Европейска доброволческа служба).

„Често хората не ни разбират“, споделя Мартина Станева-Антонова, секретар на Фондацията.– „Те не разбират защо работим с деца роми, смятат, че те не заслужават усилия и дарителски програми. Ние вярваме, че именно тези усилия са инвестиция в бъдещето, защото в противен случай тези деца ще станат възрастни, които ще „увиснат“ на социалната ни система, ще станат безработни, често престъпници, често  озлобени хора, които от своя стана също ще създадат нещастни деца. Нашите усилия дават шанс всички ние да живеем в по-добро общество на щастливи хора, с ценности и добродетели“, споделя Мартина.

Обучителни курсове

Друга активна дейност на фондация „Дон Боско България“ са обучителните курсове за аниматори (млади доброволци). В тях се включват младежи от цялата страна. Курсовете се провеждат в общо осем уикенда през учебната година. По време на тези курсове младежите се обучават за младежки ръководители и аниматори на свободното време на деца. Преминават също и курс по „Първа помощ“, запознават се с българското законодателство, свързано с правата на децата, както и със задълженията на хората, които работят с деца и непълнолетни. Имат и уикенд за психология на личностното развитие, много игри, които по забавен начин ги въвличат в тематиките. Чрез игрите младежите си отпочиват, но в същото време и набират инструментариум, който да използват след това в собствените си занимания с деца. В аниматорските курсове от няколко години насам се включват и ромски младежи от Стара Загора. След завършване на курса те помагат в организирането и провеждането на зимните и летните лагери. В момента текат два аниматорски курса. По време на извънредното положение екипът на фондацията също се е възползвал от възможността за дистанционно провеждане на заниманията.

Доброволците

.

„Работим предимно с доброволци“, споделя Донбор. – „Тази година ще имаме двама такива – момиче и момче  от Чехия, които ще работят по проект „Образованието – ключ към по-добро бъдеще 2“, съфинансиран по програмата на ЕС „Европейски корпус за солидарност“. Те водят различни занимания на децата – музика, танци, ателие по готварство, шиене, помагат в занималнята за най-малките, за организирането на зимните и летните лагери. Тези занимания помагат децата да прекарват повече време при нас, вместо на улицата. Чрез тях те придобиват нови умения, забавляват се, учат, общуват.“

Фондацията работи предимно с чуждестранни доброволци и твърди, че няма много такива от България, които биха искали да помогнат за дейността й. Изключение правят аниматорите, които фондацията обучава и които се включват с помощ в организирането и провеждането на летните лагери с децата и младежите. Даренията също постъпват предимно от други страни.„Това е жалко, защото това е нашият собствен социум“, споделя Мартина. Въпреки това фондацията не се отказва и се опитва да покаже на хората добрите примери, за да ги вдъхнови да дадат своя скромен принос, за да пораснат мечтите на повече деца. Мечти, които да ги извисят, за да се приближат до Бога – не в религиозния смисъл, а като въплъщение на духовното, доброто и извисяването над дребните човешки страсти и покварата на злото.

Снимки: Фондация Дон Боско

#регионалникореспонденти