Разказ за историята и проектите на младежите от Авиационно-космически форум

Знаете ли, че в момента млади български инженери конструират самолет, който да може да лети на Юпитер? И аз не знаех до преди няколко дни, но след случайна среща с Недислав Веселинов(вярвам, че няма случайни срещи), разбрах това и много други интересни неща за Космоса и космическата индустрия.

Недислав и неговите приятели и съмишленици създават неправителствена организация, свързана с Космоса - Авиационно-космически форум (АКФ).

Неди е инженер физик. През 2011 г. завършва Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а след това и Факултет „Авиационна техника“ на Московския авиационен институт (МАИ), специалност „Самолето- и вертолетострене“.

Още като студент в Москва започва работа като инженер-конструктор в специализираното конструкторско бюро за експериментално самолетостроене към МАИ. И така пет години. Намира си мястото, утвърждава се. Но мечтата му е да се реализира в Родината. „Те дори не повярваха, че искам да си ходя в България. Бях си направил място, добра кариера, хората ме познаваха, разбирахме се много добре. Но исках да се прибера – тук са ми близките, роднините, хората, които обичам. Природата, градовете. И за това се върнах.“

Младият инженер тръгва по пътя на баща си, също физик, който се занимава с космически въпроси. Но не защото трябва да продължи по задължение семейната традиция. Небето и Вселената го привличат, любопитството му към необятността е силно. „У дома идваха космонавти, летци. Нямах никакъв шанс да стана нещо друго покрай толкова вдъхновяващи и интелигентни хора. От детството животът ми е авиация, Космос и изследвания в тази област.“

Недислав - отляво

За Дедал и Икар

Недислав е закърмен с думата полет и въпреки това, когато за пръв път в училище чува легендата за двамата митични герои Икар и Дедал, тя му прави много силно впечатление. Осъзнава този вечен стремеж на човека да полети. „Това е едно от първите неща по литература, които ми привлече вниманието“.

Още тогава си вади и поука, която в последствие ще му е много необходима в работата. Икар заради своето младежко нетърпение загива, а нещата трябва да се правят с търпение и с обмисляне. „А също и със смирение към природата, към всичко, което ни обгражда. Природата е велико нещо. Трябва да осъзнаем, че ние сме част от нея, а не тя от нас“ – вълнува се младият учен.

Оказва се, че екипът на Недислав в момента проектира самолет за планетата Юпитер. „В света всички знаят как изглеждат самолети, които летят на земята. Открихме, че в световната научна общественост няма нищо за това как би изглеждал самолет, който да лети на друга планета от Слънчевата система.“

До сега са пращани летателни апарати, като международната мисия до Венера, включително с българско участие. Но за самолети не е изчислявано. Работят по двигателя и външния вид. „За да определим външния вид на самолета, трябваше да започнем от двигателя. Тъй като такива двигатели не съществуват, първото с което се захванахме е да го проектираме концептуално - колко тяга може да даде, на какви височини може да лети – вече сме готови с данните. Това определи и външния вид на самолета. Вече имаме приблизителна представа как би изглеждал самолет за Юпитер. Той ще е доста по-различен, защото Юпитер се отличава от Земята. Там няма кислород в атмосферата, а водород, т.е. горивото е в атмосферата. Ние сме избрали двигател, който да лети на много висока скорост. Самолетът за Юпитер ще прилича по-скоро на земна ракета, отколкото на земен самолет. С малки крила, с много остри форми, за да може да образува ударни вълни – те са максимално изгодни за такива скорости. Ще се използват алуминий, легирани стомани, неметали, които издържат на много ниска температура, защото в тези слоеве температурата отива към минус 190 градуса по Целзий. В двигателя ще  е обратно – трябва да има метали, които да издържат на високи температури.“

Да полетиш, без да летиш

След връщането си от Русия, заедно със свои приятели и съмишленици през април 2017 г. Недислав създава сдружението в обществена полза. Целта им тогава е конкретна – да могат да набират дарения и да помогнат за ремонта на университетската обсерватория в Борисовата градина в София. Помагат, доколкото могат, на катедрата по астрономия в ремонта на един от куполите. „Построихме скеле, започнахме да подменяме част от сегментите, защото куполът беше  прогнил. Но не успяхме да работим нормално с колегите и трябваше да пренасочим дейността си.“ И тъй като организацията вече е създадена, решават да продължат да работят с нея.

Така създават първия в България авио-симулатор Фотоника.  Вълнението е голямо, интересът също. Започват да обучават деца, да правят предварителни обучения за млади пилоти. При тях започват да идват да се упражняват и военни пилоти. Симулаторът и в момента работи и се намира в Руския културно-информационен център в София. „Вече може би са минали над 4 000 човека. Идват и ученически групи. Правим курсове. До епидемията правехме по два или три курса месечно.  Идваха и свободно хора да си летят“ –разказва Недислав. И въпросите на посетителите са много – най-вече как се става пилот. „Част от работата ни е, освен да ги научим на базисното управление на самолета, е да им предадем нашия опит и да им обясним по какъв път трябва да вървят, какви предмети трябва да учат, за да станат пилоти. Да осъзнаят, че трябва здраво учене и че това е нещо много сериозно.“

Научно-техническите фестивали

Те са друга част от работата на сдружението.  Успяват да „пренесат“ от Русия известния фестивал за младежко научно-техническо творчество „От винта“.  А след това правят още три големи фестивала „Дни на авиацията и Космоса“.

„От винта“ е един от големите проекти на сдружението. Фестивалът е руски и се провежда от години на площадката на международния авио-космически салон в Жуковски до Москва. Самият Недислав е участвал два пъти, изпращал е и други българи, където представят български разработки. „Това е едно от най-големите изложения за авиация и Космос в света и възможността българи да участват в него е изключително важна, защото по този начин не слагаме точка, а запетайка и казваме – да, ние все още сме на картата, все още работим, стараем се да направим нещо.“

Успяват да получат доверието и възможността да го „пренесат“ в България. На първото издание през 2018 г. се включват над 100 български участници и 40 от Русия.

Фестивалът се казва „От винта“, защото това е последната команда, която механиците са давали при излитането на самолета в далечните години, когато те са били витлови.

Тази година, от 22-ри до 24-ти октомври, ученици, студенти, докторанти и млади специалисти представиха своите оригинални изобретения в областта на техниката на второто издание на фестивала. Блестяща организация в Руския културно-информационен център, усмихнати и талантливи млади хора, интересни и иновативни идеи, описват накратко случилото се в двата дни. Със свои проекти участваха над 60 млади експериментатори и ентусиасти. Интерес предизвика "живата хартия", оцветена с водорасли; екологичен велосипед, който се захранва от въздуха и може да се презарежда; нова система - декодер за цифри; програми за моделиране с 3D принтер.

.

АКФ организират и еднодневно техническо изложение „Дни на авиацията и космоса“ с богата и интересна програма: полети с авиоационно-космическия симулатор „Фотоника“, наблюдения на обекти от Слънчевата система – Луна, Юпитер, Сатурн, Марс – и обекти от далечния космос – Галактика Андромеда, мъглявини и звездни купове, прожекции на български научно-популярни филми, научни лаборатории, дискусии с летци и космонавти.

.

„Този форум има вече три издания. Привличаме фирми от авиационния сектор като Луфтханза.Стараем се да привлечем тези, които присъстват на пазара, както и учени, така че да направим връзката между тях. Защото връзката между учените и частният сектор е много важна. Това може да даде началото на нови проекти, на нови открития.“

Къде сме ние?

Голяма болка на Недислав са изгубените позиции в сектора. Без индустриален капацитет няма как да сме част от световния елит. „Освен качествени хора, трябват много неща – сериозен капитал, време, борба за пазара. И такова нещо трябва да има много сериозна подкрепа от държавата, от частния сектор. Знаете, че дори фирми като американската авио-космическа корпорация Спейс екс се подкрепят от НАСА. За да можем да бъдем конкурентни в 21 век, ние трябва да тичаме, а за съжаление ние много слабо мърдаме. А иначе българи работят в най-големите научни институти в света – в ЦЕРН, в НАСА, даже в Спейс екс. Българите са много талантливи хора и ако им се даде възможност, могат да направят много хубави проекти. Когато един българин попадне в среда, в която може да се развива, той е като експлозия.“

Организацията си поставя задачата България да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА). „За това ние трябва да имаме развита индустрия, която е свързана по някакъв начин с целите на агенцията. Например да можем да правим някакви компоненти за ракетна и космическа техника, които са важни за този отрасъл.“

Инженерът физик си спомня за близкото минало, когато в България е имало много високотехнологични производства. За съжаление повечето от тях са унищожени. Припомня отново за проектите  Вега 1 и Вега 2 за Венера. Там българската техническа мисъл е участвала с лабораторна апаратура, произведена за балоните. „Двата балона са прелетели 22 000 километра в атмосферата  на Венера, на друга планета! Но ние сме имали базата, за да можем да произведем тези спектрометри и да ги включим в мисиите. Тези балони, като се пуснат в атмосферата на Венера, се надуват и почват да летят, носейки се от ветровете.“Храната за космонавтите, с която България се гордееше, днес  също не се произвежда. „Навремето, когато сме произвеждали храни, и двамата ни космонавти са летели, заредени с българска космическа храна. Съветските, американски космонавти също са ползвали нашата храна. Казват, че била много вкусна.“ 

С поглед в бъдещето

Питам Недислав дали държавата ни е много бедна или е много късогледа по отношение на високите технологии. „Много късогледа е, но и не е много богата. Но и това си е точно заради късогледството. Има държави в света, които го доказват. Ако се залага напред в бъдещето, ще има и възвръщаемост.“

Недислав е реалист и оптимист в едно – вижда, че нещата не са много добри, но и вярва, че това може да се промени, ако има единомислие и единодействие между държавата, бизнеса, неправителствения сектор. Вярва, че е време държавата да „прогледне“ и да подаде ръка на малкото български компании, които имат успех в тази област. „Тук-там имаме някои примери на технологични компании, които се развиват в България. Например „Ендуро сат“ правят и изстрелват малки спътници, „Ники ротор авиейшън“ също се справят чудесно. Те са българска авиационна компания, която продава летателни апарати в целия свят - автожири. Силни сме на фармацевтичния пазар, в програмирането и инженерните науки. Но в реалния сектор изгубихме капацитета, който имахме.“

Това кара екипът да създаде и фирма - „Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ ООД. „Планираме, след завършване на първите ни проекти, които са с цел да привлекат някакво финансиране,  да видим какви са допирните ни точки с ЕКА и да направим предприятие, което да може да е полезно на ЕКА и по този начин да се осмисли участието ни там.“

Фирмата допълва работата на неправителствената организация. Със сдружението искат да привлекат вниманието на младите хора да се занимават с технологични производства. А чрез фирмата се опитват да привлекат финансови средства, за да се изпълняват високотехнологични производства. „Без финансиране високи технологии не могат да се развият. Просто се наложи да създадем фирмата. Две от момчетата сме инженери, а третото момче е в 11 клас.“

Мечтите на инженера Недислав Веселинов са много практични, но и пълни с идеали. „Мечтая с всички тези млади хора, които са покрай нас в АКФ и конструкторското бюро да успеем да развием високотехнологична компания, клъстер даже – група от компании, които да имат бъдеще в страната. Много ми се иска да осигурим добро бъдеще на нашите специалисти. Много от тях се връщат от чужбина, а за съжаление в България не може да се намери работа, която да е на тяхното ниво. А това в крайна сметка ще е в полза на Родината. Защото ако ние направим такива български компании и успеем да си осигурим пазари в Европа и света и си плащаме данъците тук, можем да направим България едно по-добро място за живот. Много ми се иска да направим страната си по-красива, по-успешна, по-привлекателна за нас самите.“

Да върнем връзката си със звездите

В днешно време хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но тези, които искат да научат повече за Космоса и да разберат тайните на Вселената, могат да го направят с помощта на планетариумите.

Точно с това се занимава в момента в ЕКБ „Фотоника“. На базата на „Ники ротор авиейшън“ в Правец те изработват планетариум с пет метра диаметър и вместимост между десет и петнадесет човека. Правят го по авиационна технология - от фибростъкло, епоксидна смола, възможно най-скъпите и най-добри на пазара. Засега всичко върви по план. Най-трудната част, изработването на матрица, отнема два месеца. От нея „вадят“ компонентите. Вече са готови три компонента и остават още девет, за да е готов куполът. Искат да е готов през март 2021 г. Ще бъде монтиран в София, където няма такова съоръжение, а след това мечтаят да направят още във Вършец, Плевен, Правец. Куполът ще е като малко небе – ще могат да се гледат филми на полусферичния екран, ще се водят лекции. И тук използват помощта на ученици доброволци. „Всяка сряда и събота ходим в завода. Доброволците сами ни намират и интересът е много голям. Има толкова силно желание от ученици да се занимават, че се налага да идват да ни помагат по график. Защото виждат, че се занимаваме със създаване на реален обект.“Така помагат и на студенти и ученици да изкарат стажовете си.

За земните и извънземните цивилизации

Младият инженер е категоричен, че има извънземни.„Би било много егоистично от наша страна, ако си мислим, че сме сами в цялата тази огромна вселена. Природата добре го е измислила. Сложила е на толкова големи разстояния звездите, че трябва първо ние самите да станем по-умни, за да можем да стигнем до нивото, на което можем да се свържем с друга цивилизация.“Ако има шанса да срещне инопланетяни, ще ги поздрави с радост, ще има каже„Добре дошли, радвам се, че не сме сами.“ Най-любопитно му е как са се развивали другите цивилизации, тяхната история, култура, техника.

„И на Земята – най-интересното нещо не са Айфеловата кула, пирамидите и други строежи. Най-интересното са хората. Начинът им на мислене, как работят, какво създават, как творят, как се развиват. През какво са преминали, кое им е било сложно и трудно“, вълнува се Недислав.

Недислав оценява шанса, който му е даден – да променя, да мечтае – дори шанса, от който се е отказал сам – да стане истински космонавт. „Благодарен съм, че намирам хора, които ни помагат. Че намирам съмишленици, хора, които искат също да се развиват. Благодарен съм им, че сме заедно. Всеки от нас трябва да е герой в ежедневието и да се стреми да допринася с колкото може повече. Всеки се ражда с определени интереси и таланти, възможности и мечти. Ние трябва да използваме всичко така, че да се допълваме и да работим заедно. Не може да седнем и да очакваме без нищо да правим. А трябва да направим държавата си по-хубава, и света, и Земята.“

Снимки: Авиационно-космически форум България

#регионалникореспонденти