Националната асоциация на ресурсните учители от десетилетие помага на деца със специални потребности да имат достъп до качествено образование 

„Какво е ресурсен учител? Не знаех, че има и такива. Те какво правят?“,  пита майка ми, която е с 40-годишен стаж като начална учителка. Беше „базова" за обучаващите се за педагози студенти в Югозападния университет "Н. Рилски“ в Благоевград, наставник на идващи млади колеги в нейното училище, с авторитет и признание от няколко випуска ученици и техните родители. За промените в българската образователна система след пенсионирането се ориентира от бързо порастващите внуци и от медиите. Но ресурсните учители са нещо непознато, оказва се, не само за нея.

Приобщаващото образование: мисията възможна

„Има значителен напредък в разпознаването в обществото на ресурсните учители, яснота за това, което правят те в сравнение с първите години, когато започнаха да работят в България. Преди 10 години това бе абсолютно непозната професия, докато сега, с увеличаването на броя на учениците със специални образователни потребности, се повиши броят на ресурсните учители и тяхната разпознаваемост“, споделя Калоян Дамянов, учредител на Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ) и първи неин председател. В момента той отговаря за контактите на асоциацията с университетите и за международното сътрудничество,  отскоро е национален координатор за България на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование.

Калоян Дамянов с част от екипа и доброволци

„Към днешна дата ресурсните учители в страната са около 1 600, в Националната асоциация членуват 600 ресурсни учители и още 100 други специалисти, основно психолози и логопеди, а децата със специални образователни потребности в България са около 25 000, като техният брой нараства непрекъснато“, пояснява Калоян Дамянов. И припомня, че през 2006 година в България бяха създадени първите ресурсни центрове за подкрепа на деца и ученици със специфични образователни потребности, наследени по-късно от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Това стана, след като през 2016 година влязоха в сила Законът за предучилищно и училищно образование и Наредбата за приобщаващо образование. С тях нормативно за първи път в България бе въведено приобщаващото образование, което безспорно е една от значимите иновации в областта на образованието през последните няколко десетилетия. За доброто, съвременно и съобразено с реалностите ново законодателството принос имат и експертите на Националната асоциация на ресурсните учители. Те не само участваха в процеса на неговото създаване, но гражданската организация е една от първите, която посочи необходимостта от въвеждане на модела на приобщаващото образование в България, очерта мястото и ролята на ресурсния учител в него. Националната асоциация на ресурсните учители продължава да развива и утвърждава профила на професията като неизменна част от всяка детска градина и училище.

За Националната асоциация на ресурсните учители

Лятна школа за училищно приобщаване 2020

Националната асоциация на ресурсните учители в България е създадена през 2011 година като неправителствена организация, обединяваща професионалисти, работещи за приобщаване и образование на деца с различни възможности и потребности в общообразователната среда. Вече  има представители във всички региони на страната и осъществява дейност, свързана с квалификация, изследвания, проучвания, застъпничество и закрила. Гражданската организация работи за утвърждаване на професията на ресурсните учители и другите специалисти в сферата на ресурсното подпомагане, за утвърждаване на професионалните и етичните стандарти. Съществено направление в дейността са обменът на професионален опит между членовете, съдействие за повишаване на тяхната квалификация, предоставяне на образователни и социални услуги. Важна е задачата за постигне на представителност пред институциите на специалистите от сферата на ресурсното подпомагане, те да участват на експертно равнище при изработването на политики, при промени в законодателството и нормативната уредба за сектора.

„Изключително ценна е огромната работа на асоциацията да свързва хора с различен опит и възможности, да им помага да обменят добри практики, както между ресурсните учители, така и с другите в процеса на приобщаващото образование“, казва Десислава Радкова, която е с 10-годишен опит на ресурсен учител, а в момента ръководи Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Благоевград. И подчертава  ролята на асоциацията за утвърждаване на професионалния профил на ресурсния учител в детските градини и училищата. В Благоевградска област ресурсните учители са 61,  щатните са в 39 училища и една детска градина. 21 са ресурсните учители към регионалния център, който разполага още с психолози, логопеди и с един рехабилитатор на слуха и говора. В няколко училища в Благоевград, в  Симитли и Петрич има назначени по двама ресурсни учители. Не всички обаче са членове на професионалната асоциация и това е една от нейните постоянни и важни задачи - да привлича със своята активност, подкрепа и авторитет все повече ресурсни учители в своите редици.

Експертите на гражданската организация разчитат на добрата връзката с родителите. Винаги са готови да обясняват как работи ресурсният учител, каква е неговата роля и как може да помогне. Съществена роля има обратната връзка за качеството на обучението, което получават децата им. А и родителите търсят съдействие по всякакви казуси. Сред добрите примери е 140 СУ “Иван Богоров" в столицата. Училището е образец за уникална приобщаваща атмосфера и иновативен подход към учебната дейност. То е дългогодишен партньор и на асоциацията в различни проекти и инициативи.  От неправителствената организация съобщават, че предстои да бъдат описани и публикувани добри практики в областта на социално-емоционалните компетентности, които преподавателите прилагат в България, Италия, Исландия, Чехия, Румъния и Естония в рамките на партньорския проекта „Изграждане на приобщаващо общество чрез подкрепа на ранно детско образование и грижа за развитие на социално-емоционални компетенции на деца в предучилищна възраст“. 

Празник в 140 СУ "Иван Богоров, София

Водещ е стремежът професионалната общност да е в крак с европейските образователни тенденции, активно се обменя опит в семинари, срещи за мобилност, обучения. Успяват благодарение на успешните проекти по европейската програма „ЕРАЗЪМ+“. Ясен знак, че НАРУ е с авторитет в международната професионална общност, че е търсен партньор и успешно популяризира българския модел на приобщаващото образование и ролята на ресурсния учител в него.  Дори пандемията от КОВИД-19 не спря тази важна дейност. Месец октомври  е наситен със срещи в онлайн формат с участието на партньорите на асоциацията по няколко проекта от редица европейски държави.

Още с първите си стъпки гражданската организация търси партньорство и с европейската доброволческа служба. Днес вече може да се говори за добра традиция млади хора от Европа със сходни професии да стажуват в България, да работят като ресурсни учители и да повишават своята квалификация, да изясняват бъдещата си професионална реализация. В рамките на петте реализирани проекта до този момент неправителствената организация е посрещнала доброволци от Испания, Италия, Турция, Армения, Латвия, Гърция. Дори двама от тях са останали в България да работят след края на  доброволческата си мисия.

Мястото на ресурсния учител в образователната система

Национална конференция на НАРУ 2019

Концепцията за приобщаващото образование утвърждава, че всяко дете има право на достъп до качествено образование в общообразователната училищна система и е способно да учи. И понеже децата са различни, училището и образователната система трябва да се променят така, че да отговорят на индивидуалните им нужди, със или без специални образователни потребности. Това означава не само достъпна архитектурна среда, добре оборудвани специализирани кабинети, но и квалифициран преподавателски и помощен персонал, индивидуални планове за обучение, щатни ресурсни учители, психолози, логопеди.

Ресурсният учител преди всичко е учител, но не преподава по отделни предмети. Той е подготвен да осигурява адаптиране на учебно съдържание и методи на преподаване спрямо индивидуалните потребности на децата с различни увреждания. Работи с тях както самостоятелно, така и екипно с общообразователния учител или с помощник на учителя, с цялата общност в класа, с родители. Неговата специална професионална подготовка е изключително важна, но са нужни още комплекс от качества – разбиране, състрадателност, търпение, диалогичност, екипност, непрекъснато усъвършенстване.

Специфично за българския модел са двата типа ресурсни учители  - едните, които се назначават в детските градини и училищата, когато в тях има достатъчен брой ученици със специални образователни потребности и другите, които се осигуряват от регионалните центрове за подкрепа на приобщаващо образование, изградени във всяка област на страната като специализирани звена към Министерството на образованието и науката.  В тази деликатна и отговорна дейност черпим опит от Европа, особено от Великобритания в самото начало, а сега в рамките на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование – от всички европейски страни. „Важно е да подчертаем, че и те черпят опит от нас, защото нашият модел в някои отношения е доста по-напредничав. Например страни като Франция, Белгия, Унгария в момента започват да развиват модела на ресурсния учител и на приобщаващото образование – път, по който ние тръгнахме още през 2016 година“, казва  с гордост и удовлетворение Калоян Дамянов. И подчертава, че безспорен успех за Националната асоциация на ресурсните учители е „избистрената“ професионална идентичност и структура на професията ресурсен учител. Част от този процес са  постигнатите нормативни промени в стандартите. Така нормативът за работа с деца за ресурсния учител е 25 часа седмично,  а максималният  брой на децата в групата – 12. Националната асоциация на ресурсните учители е активен участник в работата и на Националния съвет за закрила на детето, където представители на държавни институции и неправителствени организации си партнират в утвърждаването на политики, проекти и практики за развитието и закрилата на децата.

Учителите - водещи в криза, преосмислящи бъдещето

Коронакризата изведе на преден план нова, непозната и дори отричана за ресурсния учител потребност - електронната образователна среда. Тя е по-различна и от тази на общообразователните учители и тяхната работа с учениците. „Почувствах се като майка, която трябва да опази децата си от внезапно връхлетяла буря“, споделя ресурсният учител Виолета Георгиева, която подкрепя децата от ДГ № 12 „Звънче“ в град Лом. Тя вече знае, че „когато учителят е успял да изгради добра емоционална връзка с ученика и родителя, а в основата на отношенията стои доверие, нещата се случват, макар и от разстояние“. Оценила е възможността образователният процес за деца със специални образователни потребности да продължи онлайн. Така и срещите с родителите стават по-чести, те могат да присъстват по време на работата на специалиста и да получават непрекъснато инструкции, напътствия и консултиране относно спецификата на работата с тяхното дете. Разбира се, остават предизвикателствата, свързани с липса на устройства и достъп до интернет на някои семейства, потребността от селектирани онлайн образователни ресурси, подходящи за деца със специални образователни потребности. Съществени са трудностите учителят да преосмисли формулировката на инструкциите и въпросите към децата.  В отговор на тази потребност, НАРУ  участва съвместно с Министерство на образованието и науката в изработване на методически насоки за работа на специалистите в условия на пандемия.Асоциацията организира и онлайн обучение на ресурсни учители за спецификата на дистанционното обучение за ученици със специални образователни потребности в онлайн среда. Фокусът е върху подготовката на педагогическия специалист по отношение на организацията, планирането, провеждането и оценката на резултатите от дистанционното обучение. Специално внимание се обръща на взаимодействието и включването на родителите и асистентите на учениците в условията на дистанционно обучение, както и спецификата на груповата и индивидуална дистанционна форма на обучение при разнообразни образователни платформи, инструменти и настройки за достъпност, включително помощни средства и технологии за ученици със специфични образователни потребности за работа с компютър в онлайн среда. Асоциацията на ресурсните учители е част и от усилието за създаване на интерактивна платформа, насочена специално към ресурсните учители и родителите на деца със специални образователни потребности. В рамките на проекта „IE+“ в специална брошура вече са поместени основни препоръки към родителите, учителите и учениците, за да могат да работят заедно за създаването на приобщаващи класни стаи като част от участието им в приобщаваща образователна кампания. Гражданската организация разпространи информация и съвети за родителите как да оказват помощ на децата си, за да носят маските без проблеми, какво да направят самите те, ако детето им бъде карантинирано поради контакт с ученик или възрастен с COVID-19.

Извънредната ситуация на пандемията потвърди и дори „уголеми“ значими проблемив практическото утвърждаване на модела на приобщаващото образование и мястото на ресурсния учител в него. „Културата на преподаване в училище е остаряла, далеч е от потребностите и бъдещето. Законодателството е модерно, но практиката изостава. Това е най-голямото предизвикателство -  да се утвърди  нов, различен режим на преподаване, преподаване в малки групи, което ще облекчи приобщаващото образование“, признава Калоян Дамянов. И прибавя, че самата учителска общност не е еднозначно готова за промени. Все още битуват страхове и митове за приобщаващото образование, а такива негативни стереотипи поставят бариери, нараняват, изолират, дискриминират.

Децата със специални образователни потребности в страната стават все повече, а ресурсните учители не достигат. Тревожна тенденция е, че  интересът и броят на студентите, които избират професията на ресурсния учител, намаляват. Въпреки че се предлага допълнителен прием на педагози във висшите училища и се организират допълнителни квалификации и преквалификации, има неизползвани възможности в сътрудничество с властите и университетите.

Комуникацията между учителите – ресурсни и общообразователни – също не е добра, екипната дейност е далеч от нужното качество. „Все още  ресурсният учител доста често се счита и от колегите, особено в детските градини, за социалният работник или личният асистент на детето. Големи усилия полагаме за яснота на професионалния профил на ресурсния  учител, но все още не се припознава до такава степен, до която да му се отдаде необходимото значение и роля в образователния процес на детето със специални образователни потребности“, потвърждава проблема Десислава Радкова от Благоевград. Според нея промените се случват бавно и постепенно, нужно е повече време за видими добри резултати.

Заедно учим по-добре

Мерило за образователната система е доколко тя осигурява адекватна подкрепа на децата със специални потребности. В тази посока са нужни още много усилия, упорита работа, за да бъде възприеман ресурсният учител като равностойна и важна фигура в процеса на личностното развитие на децата със специални образователни потребности. За работата с тях няма точен сценарий, няма формула, която да бъде спазвана и прилагана. Най-важен е пътят, който извървяват заедно деца, учители и родители. Важна е искрицата в детските очи, която доказва, че си струва, че има смисъл.

Снимки: НАРУ

#регионалникореспонденти