30 години Асоциацията на студентите медици в България вдъхновява младите хора за тяхното развитие и им помага да трупат  знания, опит и контакти

Студенти доброволци във ВМА

Студенти срещу КОВИД-19

(„Сега е моментът да действаш. Никога не е твърде късно да направиш нещо“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери)

"Вдъхновение за всички нас и за цяла България". Така посланикът на САЩ в България Херо Мустафа нарече бъдещите доктори от Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ). "Изключително сме впечатлени от работата ви в подкрепа на болниците из страната. Готовността ви да подкрепите професионалистите на първа линия е доказателство за загрижеността за сънародниците ви", коментира и президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър. Преди броени дни посолството и фондацията обявиха, че даряват 123 000 лв. на АСМБ.

Средствата от дарението ще бъдат използвани за популяризиране на каузата студенти медици да помагат в КОВИД-отделенията на болниците в България, като целта е да се включат повече млади хора в отговорното начинание. "За студентите е особено трудно, защото учат за медицински професионалисти в много трудна обстановка и работят в екстремни условия", споделя Теодора Делчева. От 29 ноември тази година тя пое председателството на Асоциацията на студентите медици в България, след като един мандат беше неин заместник-председател, а преди това – координатор на обменните програми. С удовлетворение Теодора разказва, че през ноември 2020 г. асоциацията успява да съгласува със здравното министерство единни правила за наемане на студенти в КОВИД-отделенията в болниците в цялата страна. Те могат да варират, но задължително трябва да бъдат в рамките на:

- наемане на трудов договор на длъжността болногледач на половин или цял щат;

- работно възнаграждение между 1300 и 1700 лева като сбор от основното заплащане за позицията, на която е назначен студентът, и държавната премия от 1000 лева за борба на първа линия с КОВИД-19;

- осигуряване на необходимите лични предпазни средства и обучение преди влизане в КОВИД-отделенията.

- редовно тестване с PCR тестове и здравна застраховка.

Работи се и запризнаване на времето на работа в КОВИД-отделенията като присъствена учебна заетост за студентите.

До скоро нямаше точна информация за броя на студентите, които работят. Много от тях са започнали преди старта на инициативата, без да се свързват с организацията на студентите медици. Към този момент в асоциацията са подадени над 200 заявления от студенти, за които предстои да се направи връзка с конкретни лечебни заведения. 58 от тези 200 вече работят, като 25 помагат в „Пирогов“, 15 в Александровска болница в столицата,  в Свищов са трима, във Варна – 15. „Още през март и април Моника Ганчева, колежка от 5-и, курс, беше доброволка в Александровска болница, а през останалото време работеше в болница "Софиямед" като болногледач, сега също се включва. Друг наш колега –  Ивайло Иванов – от началото на ноември доброволства в Монтана, като всеки ден пътува от София за смените си в болницата там“, разказва Теодора Делчева. А нужда от помощта на студентите има навсякъде.

Студенти доброволци във ВМА

Първите болници, които спешно ги потърсиха, бяха тези в Свищов, Ловеч и Шумен. В по-малките градове местните власти дори осигуряват безплатна квартира, поемат транспортни и други режийни  разходи на студентите медици, отзовали се на повика да помагат. Така е в Добрич, Кнежа, Русе, Бургас, Пазарджик, Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Разлог. Своята подкрепа дават и студенти по фармация и стоматология, обучаващи се за медицински сестри. Като Даниела Бояджиева от Разлог и Пламена Бучкова от прочутото разложкото село Добърско, които от месеци работят в едно от най-натоварените отделения на болницата в Разлог – това  по образна диагностика. Двете момичета се обучават за рентгенови лаборанти в медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицинския университет в столицата. А болницата в Разлог, която  обслужва хора от четири общини – Разлог, Банско, Белица и Якоруда – има нужда от още поне трима студенти, които да помагат в нейните три КОВИД- отделения. От студентската асоциацията подчертават, че предстои да се разгърне информационна кампания за целите и практическата реализация на програмата „Студенти срещу КОВИД-19“. Тя е планирана да продължи една година, а до дни ще заработи и специалният сайт на проекта. Чрез него студентите ще имат канал за пълна и точна информация, пряк път за ясна комуникация и бързи действия.
 

Любовта към медицината ни свързва!

(„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“ - Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Вече 30 години Асоциацията на студентите медици в България  обединява студентите по медицина в стремежа  им за демократизиране на образователния процес, за отстояване на правата и законните студентски интереси, за подобряване на професионалната им квалификация и издигане на социалния им статус. Гражданската организация е създаденана 3 март 1990 година като самостоятелна, независима, неполитическа, неправителствена организация на студентите по медицина в България. Нейни пълноправни членове са клоновете в медицинските университети в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен и Софийския университет. Подготвя се членството и на медицинския факултет на университета „Проф. д-р А. Златаров“ в Бургас, за да се изпълни на дело девизът на асоциацията – „Любовта към медицината ни свързва“. 

Всички локални организации имат представители в националното ръководство, в което се включват и отговорниците по основните направления на дейността. Управителният съвет е от 19 човека, а членовете на организацията са близо 1500. Членският внос и спонсорите на отделни прояви са основните източници за финансиране на младежките инициативи, а локалните клонове получават финансова подкрепа и от своите университети. За годините на своето съществуване гражданската организация се превърна в една от най-големите младежки неправителствени организации в България. Тя е съучредител на Националния младежки форум, пълноправен член на Международната федерация на студентите по медицина (най-голямата студентска организация в света, представляваща 1.5 млн. студенти медици от 105 страни), партнира си със Световната здравна организация,  ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, Фонда на ООН за населението и други световни организации.

Национална среща на АСМБ, 2017

Основните направления в дейността на Асоциацията на студентите медици в България са медицинското образование,  проблемите на репродуктивното здраве и СПИН, общественото здраве, човешките права и мира, програмите за професионален и научен обмен. Добра традиция са националните срещи на студентите членове на организацията, като тази година срещата се проведе онлайн, но традицията бе запазена.  Постоянни са усилията асоциацията да представлява и защитава интересите на студентите от всяко ниво на обучение, да дава конструктивни предложения за повишаване стандарта на обучение, да организира конференции, обучения, многобройни и разнообразни кампании, да разширява програмите за професионален и научен обмен. Те са много полезни за бъдещите лекари, защото им дават възможност да обогатят своето медицинско образование, да опознаят различни здравни системи и принципи на здравна грижа, да придобият изследователски опит, да изградят здрави връзки и контакти със свои колеги от различни националности.

В помощ на студентите

(„Цел без план е само желание“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Антоана Гочева е председател на локален клон на Асоциацията на студентите медици в България – този в Медицинския университет в София. Тя е от Свиленград и нейните родители са я нарекли на името на автора на забележителната книга „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери. В семейството няма друг медик, но от малка Антоана е била наясно, че иска да стане лекар, за да помага на хората. С гордост посочва, че членове на софийската организация са 349, което я прави най-голямата в семейството на Асоциацията на студентите медици в България и която развива дейност в пет основни направления: обществено здраве, репродуктивно здраве, човешки права и мир, медицинско образование и обменни програми, следвайки принципа "Ние караме нещата да се случват".„Главната ни цел е да бъдем в помощ на студентите, да споделяме иновациите с тях, да направим студентството по-приятно, по-ползотворно, да им помагаме да изберат своята специалност, да се опознаваме с колегите от другите университети, да ги срещаме с вдъхновяващи лекари“, подчертава Антоана Гочева и посочва запазените марки на софийската организация –  Международният конгрес по медицински науки и обменните програми. Конгресът се провежда всяка година през май, като за участие в него се канят лектори от международна класа, участвали са дори нобелови лауреати. Конгресът е един от малкото по рода си не само в България.За изминалите  години се е превърнал в един от най-престижните и реномирани научни форуми за студенти медици и млади лекари от Централна и Източна Европа. Безспорно, сред най-мотивиращите фактори за членство в асоциацията са обменните програми в страни от почти целия свят.  Те са възможност за бъдещите доктори да практикуват и да се докосват до медицината в други страни, да виждат как се случват нещата, да черпят опит и умения, които след това да прилагат в България.  

Антоана Гочева

Динамиката на управлението на студентската организация е голяма,персоналните смени на практика стават всяка година. Това от една страна е възможност да се влеят нови попълнения със свежи идеи, но от друга има опасност да се загубят натрупан опит и постижения, дори да се прекъсне приемствеността. Но гражданската организация се е опазила от загубата на опит и традиции. Доказват го многобройните научно-образователни форуми и поредицата от ежегодни общественозначими кампании.

Лекари за пример

(„Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен“ –   Антоан дьо Сент-Екзюпери)

„Немалка част от завършилите студенти по медицина напускат България и започват работа в чужбина.Това е много важен въпрос. От студентска гледна точка (коментирали с колегите, правили сме и анкети) става ясно, че те не са доволни от заплащането и от начина, по който се случва кандидатстването за специалност“, конкретна е Теодора Делчева. И пояснява, че в чужбина е доста лесно млад медик да започне работа – обикновено е достатъчно да знае езика на приемащата страна и да има диплома. Сериозен проблем пред завършващите студенти медици в България е бавният, труден и скъп път до специализацията. „Ако нещата са по-прозрачни, ако заплащането е по-високо, ако има някаква сигурност, че студентите ще получават места за специализация – няма толкова много от тях да се насочват към чужбина“, убедена е Теодора. Колежката и Антоана Гочева също потвърждава, че темата е сред постоянно обсъжданите в студентските среди. „В нашата организация сме си поставили задачата да покажем на колегите и двете страни – какво е да работиш в България и какво се случва, когато заминеш в чужбина. Имаме проект „Лекари за пример“, в рамките на който каним лекари, които са специализирали в чужбина и са се върнали да работят в България. Те разказват защо са го направили, дават пример“,споделя Антоана Гочева.

Да караш нещата да се случват!

(„Смисълът не е в самите неща, а в отношението ни към тях“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Студенти доброволци във ВМА

КОВИД-пандемията изведе на преден план доброто отношение и уважението към лекарите, медицинските сестри и санитарите, признанието за тяхната всеотдайност и самоотвержен труд.„Това не променя ли ситуацията и може ли да се очаква, че занапред по-малък брой от завършилите медици ще напуснат България?“,  питам моите събеседнички, но разбирам, че е твърде рано да говорим за обрат в тенденцията, макар че голяма част от студентите медици в момента работят в българските болници. „Опитваме се да разбираме здравното министерство и всички, които имат отговорности по управлението на пандемията. Одобрявам това, че затвориха ресторантите, нощните клубове, но можеха да помислят за нас студентите, които скоро ще бъдем лекари и трябва да бъдем малко повече в час с нещата. Имаше един период, в който бяха разрешени нашите практически обучения, но след това отново ги забраниха. На тях им се струва, че за нас е опасно, но колегите от 6-и курс след по-малко от 2-3 месеца ще влязат в болница и от тях ще се очаква да лекуват. И как тогава рискът няма да бъде толкова висок?“, разсъждава Антоана Гочева. Тя е убедена, че след като излезем успешно от пандемията, отношението на обществото към медиците ще стане още по-добро и уважително. Защото сега има българи, които смятат, че лекарите не могат да се справят с болестта и не винаги вземат най-вярното решение, въпреки че водят самоотвержена битка за безценния човешки живот.  

Студентите медици добре знаят, че борбата за опазване на здравето и живота на хората не само че не е спирала, но става все по-тежка, отнема все повече сили и изисква все повече подкрепа от цялото общество. Разбират, че са изправени пред отговорността не само да усвояват качествено знания и умения, но и да бъдат активни граждани с висок морален ангажимент към своето бъдеще на лекари и към обществото, да вдъхновяват по-младите си колеги да бъдат не само добри лекари, а и добри хора. И да приемат предизвикателството да караш нещата да се случват!

 
Снимки: Асоциация на студентите по медицина

#регионалникореспонденти