Или за усилията на едно училищно настоятелство в Русе да подкрепя млади таланти

Годишен концерт на класовете по балет и танци през 2019-а. Фотоархив НУИ

„Ние в училището сме изключителни щастливци, защото винаги сме имали уникални личности в настоятелството. И основателите, и сегашните членове –  те са невероятни. Те са истински възрожденци, защото винаги се занимават с делата ни напълно отдадено, безкористно и по свое желание.“

Това казва директорът на Националното училище по изкуствата в Русе Мария Дуканова. Самата тя е завършила това училище преди десетилетия, специалист е по музикознание от Консерваторията, а от 1996-а е директор. Познатите й я определят като жена фурия, която не се спира пред нищо, за да постигне целите си. А те обикновено са фокусирани в съкращението НУИ – Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“, Русе. Създадено преди 60 години като средно музикално училище, днес образователното средище на брега на река Дунав обучава музиканти, художници, певци, танцьори, а от няколко години – и млади актьорски таланти.

„Създадохме училищното настоятелство преди 20 години – за 40-годишнината на НУИ Русе. Времената бяха много тежки – парите не стигаха за нищо. Учредихме настоятелството като неправителствена организация в обществена полза. Днес това е една прекрасна мрежа от спомоществователи и приятели, дарители… Те помагат със средства, с логистика, за да правим истински събития“, продължава Мария Дуканова в типичния за нея задъхан ритъм.

Духът на благотворната подкрепа

„Може би този дух на благотворителност и подкрепа, този тон се зададе от първия председател на училищното настоятелство – д-р Петя Тодорова, една русенка до мозъка на костите си. Тя и до ден днешен е отдадена на своята професия и на децата в училището. Отдавна вече не е в настоятелството, но е негов почетен председател и досега присъства на заседанията“, допълва Мария.

Председатели на училищното настоятелство на НУИ Русе са били и други именити русенци: Марияна Соколова, д-р Стоян Стоянов, който и до днес се обажда, пита с какво може да помогне, създава връзки с нови хора, които стават приятели на Председатели на училищното настоятелство на НУИ Русе са били и други именити русенци: Марияна Соколова, д-р Стоян Стоянов, който и до днес се обажда, пита с какво може да помогне, създава връзки с нови хора, които стават приятели на училището…  

Любим, Дарѐн и Чуден 

Не са измислени имена на герои – истински трима братя са. Майка им е Иглика Кирилова, сегашният председател на Училищното настоятелство на НУИ Русе. Любим учи мениджмънт в Обединеното кралство, Дарѐн плува в Спортното училище, а Чуден тъкмо ще става на пет и чака да го запишат на уроци по пиано. В тази история ще става дума няколко пъти за тях, както и за много други талантливи деца.

Иглика Кирилова е втори мандат председател на настоятелството. По професия е нотариус. Млад и креативен човек. В управителния съвет на гражданската организация влизат още две дами: Силвия Крушкова, психолог, и Силвия Цонева, която развива бизнес. Хора, които познават този дамски триумвират, ги определят като огън-жени с неизчерпаема енергия.

„Основната ни цел е да подпомагаме училището с набиране на средства, за да се сбъднат конкретни инициативи. Правим го директно – с лични контакти, убеждаване, разговори… Но става все по-трудно и по-трудно“, признава Иглика Кирилова. А тя не е от хората, които се оплакват.

„Настоятелството е опора, надежда, че ако ние не можем да се справим докрай, има хора, които ще ни подкрепят. Можем да се опрем на техните контакти, познати, човешки връзки и мрежи от приятели“, казва Мария Дуканова.

Значителна част от художествените проекти, които НУИ осъществява, се движат съвместно или са на самото училищно настоятелство. Идеите винаги са свързани с краен художествен продукт: спектакли, концерти, пърформанси… Училището няма достатъчно средства, за да бъде самостоятелен продуцент и идеите просто биха пропаднали, ако го няма настоятелството като гражданска организация за подкрепа.

Международният конкурс „Франц Шуберт“ е уникален за България и региона музикален форум, посветен на австрийския композитор. Конкурсът се провежда през година, през есента на 2021-ва предстои 13-ото му издание. Форумът открива таланти, създава контакти между изпълнители и педагози, дава възможност за съизмерване със световните изпълнителски практики и културни политики. Над 900 изпълнители от 30 страни по целия свят са посрещани с аплодисменти от публиката в Русе. Освен всичко друго, конкурсът „Шуберт“ привлича участниците и с наградите си, а две трети от средствата на наградния фонд се осигуряват от училищното настоятелство. Победителите в конкурса пътуват в чужбина, изявяват се на признати световни музикални сцени.

„Форматът, в който се случва международният конкурс „Франц Шуберт“, е абсолютен прецедент за музикалната практика в региона на Източна Европа“, казва музикологът Ива Чавдарова, директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Конкурсът е ценен, защото провокира таланта на различни възрастови групи участници: от деца до студенти и хора, завършили висше образование. В класическото музикално изкуство днес много рядко се поддържат тематични конкурси, Франц Шуберт в случая. Но най-важното е, че това събитие вдъхновява поколения възпитаници и приятели на русенското училище за нови срещи, контакти и творчески взаимодействия.

„Като чуят, че съм от настоятелството на Училището по изкуствата и търся финансиране, и започват – какъв е тоя конкурс, кой е тоя Франц Шуберт… А това е престижен форум с толкова дълги години живот! Обаче на много хора не им е ценно, предпочитат други забавления. Тези, които разбират изкуството на класическата музика, просто нямат финансови възможности, за да отделят средства. А става дума за толкова скромни суми обикновено… Ние събираме средства само за изкуство, за творчеството на децата. Който копнее за това и го цени, е беден. Който е богат – не го цени…“, обяснява Иглика Кирилова. Според нея става все по-трудно да се събират средства за подкрепа на изкуството.

Когато Коледните фестивали бяха възможни…Фото: Петър Стаменков

Тя не крие, че се обръща най-вече към свои клиенти и познати. Но споделя, че те даряват не от любов към изкуството, а го приемат като жест към този, който ги моли да направят нещо. Няма системност, няма го убеждението, че трябва да даряваш, да помагаш…

„В България липсва политика, която истински да насърчава дарителството. Никой не дарява, защото това слабо би се отразило на данъците му. Е, и защо тогава да го прави? Само от убеденост и отдаденост към изкуството не става. Като добавим и усещането на хората, че едва развиват бизнеса си, особено днес в това всекидневие на сътресения и криза, нещата стават съвсем песимистични“, разказва Иглика Кирилова. 

„Културните центрове на Европа“ е международен китарен фестивал, създаден от харизматичния преподавател Иван Кочев, който за съжаление отиде на небето през януари миналата година. Във форума се включват изпълнители от цял свят, но най-ценното е, че вдъхновява родните таланти на този експресивен инструмент. Догодина предстои шестото му издание. Публиката препълва залите във фестивалните дни и за това има заслуга училищното настоятелство, което изнася цялата рекламна кампания за събитието.

Сто китари излизат на сцената едновременно под ръководството на легендарния музикален педагог Иван Кочев. Фотоархив: Арена Медиа.

Любим, най-големият син на Иглика Кирилова, завършва преди няколко години училището тъкмо в класа по китара на легендарния Иван Кочев. Дарѐн, средният, е бил фаворит в китарния оркестър, макар и единствен с друг инструмент – флейта. Само че спортът надделява над музиката и днес Дарѐн проявява таланта си в плуването.

„Работата на настоятелството е много важна не просто за училището, а за самите деца, които учат тук“, споделя директорката на НУИ Мария Дуканова. „Членовете на настоятелството винаги са родители на нашите ученици. Това е много важно, защото децата виждат отношението на своите близки към процеса, към средището, към изкуството…“

Иглика Кирилова, естествено, не получава възнаграждение за работата си като председател на настоятелството. Напротив, тя е един от основните дарители, заедно с останалите колеги в гражданската организация. „За мен това е кауза. Вярвам, че децата растат по-различни в това училище. Излизат различни хора от останалите. Не приемат училището просто като място, където се учат да свирят, пеят или рисуват… Духът им е различен, чувстват се принадлежни към общност. Обожават училището си, приятна им е атмосферата“, разказва Иглика. 

Първокласници. Фото: Силвия Трифонова-Костадинова

Настоятелството работи с Община Русе, с фондация „Русе – град на свободния дух“. Съвместно с Държавен архив Русе разработват проект за историята на русенските музиканти. За 50-годишния юбилей на училището излиза на бял свят и книгата на бившия директор Борислав Михайлов „Моят живот“.

Настоятелството е отворено за много съвременни, провокативни проекти на децата от училището в Русе. Сред тях е артистичната акция „По вода“, която преди време оживява градския център за началото на учебната година. Друга артистична акция –  „Калейдоскоп“ – населява централния градски площад с огромни светещи фигури. Така Националното училище по изкуствата в Русе наистина се вписва в градския пейзаж, а творчеството на възпитаниците му излиза от училищните пространства и заявява сериозно артистично присъствие.

За питомците на едно училище за таланти международните изяви са изключително важни. Младите артистични звезди имат нужда да бъдат разпознати в международен план, да получават покани от признати авторитети… И тук настоятелството отново има своята значима роля. С подкрепата на общинската фондация „Русе – град на свободния дух“ по проект „Музика без граници“, Русенският фестивален оркестър прави запомнящ се концерт в емблематичната зала „Атенеум“ в румънската столица Букурещ през април миналата година. Изява на тази сцена сред познавачите на класическото изкуство е признание за световна класа. Издигната в края на 19-и век, сградата е обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО заради изящната си архитектура и невероятна акустика.

 .

Русенският Фестивален оркестър на концерт в зала „Атенеум“ в румънската столица Букурещ. Диригент: маестро Емил Табаков, солист: Светлин Русев, цигулка. Фото: Цветомир Цветанов

„Трябваше доста да се потрудим, за да допринесем за финансирането на начинанието – разбира се, заедно с Община Русе, с много бизнес дарители. И се получи. Толкова се радвам, че съм в настоятелството – иначе можеше и да пропусна това забележително събитие“, разказва Иглика. Тя е истински ценител на изкуството, който познава преживяванията на аудиторията в много европейски зали. Концертът в „Атенеум“ всъщност е и една прекрасна реклама на Русе и България, но най-вече на възпитаниците на русенското музикално училище. Неслучайно диригентът маестро Емил Табаков и цигуларят Светлин Русев (единият преподавател, а другият  – възпитаник на русенското училище) са чести гости на тази сцена. Самият Русенски фестивален оркестър е формация от бивши възпитаници на училището, които са звезди на световния музикален хоризонт. От 2010-а насам те се събират всяка година, за да участват в програмата на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе.

„На практика училищното настоятелство е нещо като инкубатор, който подкрепя нашите идеи, генерира енергия, дава ни шанс за опора и възможности училището да се реализира по-мащабно и с по-голям капацитет,“ казва Мария Дуканова.

Най-скорошният проект на училището, воден от настоятелството, е Виртуалната изложба 60, подкрепен от Програма „Култура“ на Община Русе. Голяма част от събитията от афиша за 60-ата годишнина на образователния център бяха отменени заради ограниченията на пандемията. Сегашни и бивши възпитаници обаче предоставиха свои художествени творби, а младите танцьори и актьори участваха в специален артистичен пърформанс. Видеореализацията е продукция на Арена Медиа Русе, може да се види тук и тъкмо прави своята онлайн премиера.

Откриване на Виртуалните 60. Фото: Иво Ботев.

„Аз рисувам песимистична картина, но всъщност има лъч надежда. Единствен, но невероятно важен“, признава Иглика Кирилова. „Децата ни, които сега учат в чужбина, искат да се върнат в България и да останат тук. Това ми е надеждата. В момента в България хората, които се борят тук, са малко. Така наречената интелигенция е малко. Синът ми иска да се върне, негова приятелка иска да се върне. И двамата са завършили русенското училище по изкуствата. Животът в училището ги е построил като добре организирани пълноценни хора, които се развиват с визия за бъдещето. Това е надеждата“. И още една надежда – че петгодишният Чуден с неговите артистични заложби може и да сбъдне мечтата на своите родители да видят свое дете на звездната сцена на изкуството.

 #регионалникореспонденти