Или за пътя от домашната тенджера до юнашкия казан

в едно русенско село

На 30 минути път с кола от Русе в посока към Силистра се намира село Бабово. От края на селото до брега на Дунав са към три километра. Днес постоянните жители тук са около 500 души. Има един февруарски ден в годината обаче, когато улиците отесняват от оживление. И буквално хиляди хора се стичат от близо и далеч – весели, усмихнати и любопитни. Понякога и гладни. Шест поредни години в Бабово местните хора организират фолклорния празник

„Греяна ракия и зелева чорба

от старовремската софра“.

Още в началото са нужни няколко пояснения. Първо, „зелева чорба“ тук е гореща гозба, която се прави със сока на киселото зеле. В него врат праз, свинско месо, слага се чубрица за подправка. Второ, „софра“ е дума за подредена трапеза с празнични ястия, но и за ниска, кръгла, често трикрака дървена масичка от фолклорното минало. Трето, греяната ракия – е, тук май няма нужда от пояснения.

Защо тази публикация започва с малко география и кулинарен фолклор? Нали уж пишем за неправителствените организации и как те променят живота на местните общности?

В случая на Бабово фолклорният празник наистина променя местния живот през последните години. Че каква по-голяма промяна от това да посрещаш хиляди хора, пък било то и за един ден, през най-мразовития месец на годината.

Както много други идеи, и тази се ражда уж случайно, като желание да се създаде някакво забавление за жителите на селото. Има активни хора, читалищни деятели, има и млади, жизнени и дейни пенсионери, които търсят смислени занимания.

„На една репетиция на танцовата група по-скоро се шегувахме и се питахме за какво му е времето сега, през февруари, какво се хапва, какво се пийва – и ей-така просто решихме да си направим едно събитие за нас самите. Обещахме си, ако се окаже успешно, да започнем да го правим всяка година. Избрахме февруари, защото през зимата наистина е трудно и студено, но пък съвсем липсват разни събития и събирания.“ Това разказва Пепа Стоянова, секретар на читалище „Никола Вапцаров 1927 г.“ от двайсет години. Тя има две пораснали деца и двегодишен внук. Активистка в клуба за народни танци, познава почти всички в Бабово.

Пепа Стоянова, секретар на читалище "Никола Вапцаров 1927 т.", с. Бабово

През 2016-а година организацията на БЧК в Русе ги насърчава да се включат с конкретни инициативи за подобряване на живота на възрастните хора. Така се стига до първото издание на фолклорния празник. Защо точно зелева чорба и греяна ракия?

„Това е типично за зимата и най-студеното време на годината. Всяка къща прави кисело зеле, а от неговия сок – и типично местната рецепта за горещата гозба. С нея пък върви най-добре греяната ракия. Здравословни храни, прости, помагат за имунитета и са от нашия край,“ обяснява Пепа Стоянова.

Първото издание през 2016-а събира основно местните хора. Кметът на селото – Пламен Пенков – е млад, но вече трети мандат хората му се доверяват. Той е сред най-ревностните активисти на фолклорния празник. Бабово се намира административно в община Сливо поле на Русенска област. Кметският екип от общинския център винаги е сред членовете на журито на многобройните конкурсни прояви, които се развиват през годините с всяко следващо издание. Кметът на Сливо поле Валентин Атанасов искрено се забавлява всяка година при откриване на концертната програма.

Колко са посетителите и как събитието расте през годините – може да видите кратката история в снимки тук. Личи си най-вече по съдовете, в което готвят фестивалните гозби. Ако в началото успяват да се справят с няколко от най-големите тенджери, които се намират в селото, то вече четвърта година идват вълшебни помощници – шеф Ангел Ангелов от Копривщица и неговите юнаци с юнашки тигани. Най-големият юнашки тиган побира 450 литра течност. През 2020-а идват най-много гости - успяват да сготвят и раздадат пет хиляди порции чорба. Тази година го правят отново, макар и без посетители заради пандемията – но за това след малко.

Пламен Пенков - кмет на селото, вдясно
 

Конкурсите се оформят постепенно през годините. Най-интересен и за местните хора, и за гостите на фолклорния празник, е „За най-автентична старовремска софра“.Идеята е да се подредят и представят традиционни гозби – да са характерни за региона, да са по стари рецепти, да представят типични ястия за даден празник или обичай. „Трябва да ни замирише на бабини гозби, журито търси атмосферата на едновремешната къща, вижда бързо кои рецепти са нови и кои са от старите традиции на хората“, обяснява Пепа Стоянова. 

Хората много искат да опитат ястията, да разберат какво е например еченица (счукани орехи във вряла вода, с оцет и сол на сос), долангач(вид наложена баница с ръчно точени кори),  раки (пълнени чушки)… Само че обикновено участниците са приготвили по няколко порции, колкото журито да дегустира. Така се стига до най-симпатичната проява на предприемачески дух: местните жени се престрашават и започват да се организират ден-два преди самия празник. Месят, точат, пекат. И в деня на празника продават направените домашни баници, мекици, бабини курабии… А посетителите купуват – и за мнозина сигурно това не е просто парченце храна, а късче от вкуса на мястото, което посещават. Спечеленото едва ли успява да покрие разходите за продукти, но все пак е заявка за смелост да предложиш направеното и да поискаш отплата за него.

Освен хиляди гости на живо и многобройни медийни публикации, фолклорният празник в Бабово привлича и интересите на изследователите. Изданието през 2019-а година е представено от етнолога д-р Стефана Йорова на национална научна конференция „Стари места – нови празници“. Публикацията излиза в том XXII от престижната поредица Известия, издавана от Регионален исторически музей в Русе.

„Съвременните локални празници са от особено значение за селски или отдалечени общности, където в допълнение към икономическата роля на фестивала за насърчаването на туризма те се превръщат в средство за укрепване на връзките в общността и форма за изява на чувството за местна идентичност.“ Това обобщава проф. Николай Ненов, един от съвременните задълбочени изследователи на образите на наследството.

„И в този фестивал добре са използвани мотивите за храненето и софрата, тъй като по същността си те са подходяща метафора на тези процеси, предполагат заедност, споделеност…“, отбелязва д-р Стефана Йорова.

Конкурси, конкурси, концерти:

и на живо, и виртуално

През 2021-ва конкурсът за най-автентична старовремска софра в Бабово обаче е едно от трите състезания, които минават във виртуална среда. Снимки на 55 трапези от цяла България се борят за признанието на първите места. Много странно звучи, наистина, да оценяваш гозби само по картинки, но организаторите не се отчайват.

„Нас една пандемия не може да ни уплаши. Хората си искат празника, питат за него, явно им харесва и го ценят. Затова разделихме нещата на части: едната мина виртуално чрез снимки и предварителни заявки: три от конкурсите. Е, този за греяната ракия отпадна по разбираеми причини, но останалите ги проведохме. Ако беше до мен, исках да дадем награди на всички участници. Защото е толкова ценно – те са положили толкова усилия“, разказва Пепа Стоянова.

Със снимки и виртуално се провеждат и още два конкурса: за „най-напет юнак“ и „най-лична мома“, разделени в две възрастови категории всеки: за подрастващи до 13 годишна възраст и за по-големи. До крайния срок в средата на февруари снимки изпращат 210 участници от 55 населени места на 17 български области. Всички са облечени в традиционни фолклорни одежди, мнозина представят облекло, характерно за дадена етнографска област. За организаторите виртуалното провеждане си има и добра страна – идеята се популяризира в социалните мрежи, включват се хора от другия край на България, които иначе едва ли биха дошли до село Бабово, Русенско, на брега на Дунав. Всички получени заявки и снимки са публикувани в албуми по категории на Фейсбук страничката на празника.

Пет хиляди порции храна:

за благотворителна кауза

Въпреки виртуалните конкурси на фолклорния празник през този февруари на пандемичната 2021-ва, организаторите не се отказват от юнашките тигани и приготвянето на емблематичната зелева чорба. Добавят и кметски кебап – ястие от свинско с месо, дарено от кмета. При строги мерки за дистанция и без външни гости и посетители успяват да сготвят пет хиляди порции храна. Каузата е благотворителна. Чорбата и кебапът са безплатни – както всяка година – но голяма част от порциите отиват, за да нахранят бездомниците от кризисната трапезария на Червения кръст в Русе. Идеята е на младата директорка на БЧК Русе Антоанета Ябанозова, която гледа на всяка подобна инициатива като на кауза, която си струва да бъде подкрепяна, поощрявана. И най-вече – с благодарност към безкористната подкрепа. За съвсем кратко време успяват да създадат организация и храната да стигне и до всички ползватели на услугата за домашен социален патронаж в 11-те селища на община Сливо поле. Както и за хората в Бабово, естествено.

„Доброволците, доброволците да са живи и здрави! Поне 40 доброволци ни се връзват на тихата лудост и протягат ръка всяка година. Това си е тежка работа – режеш, носиш, готвиш, чистиш – за няколко хиляди души!“ Пепа Стоянова се вълнува, защото освен всичко останало, и времето през февруари си е истинско предизвикателство край Дунав: я мъгла ще натисне, я температурата ще падне до минус 15-16 градуса. Доброволците не се плашат и от това – тази година не са толкова много, естествено, заради пандемията, но иначе са мотивирани и верни. И спонсори помагат със средства –бабовският фолклорен празник се провежда с помощ от кметството, от община Сливо поле, но и от много близки и по-далечни приятели, които държат на традицията и се радват на оживеното място. По-добре да не посочвам в тази публикация колко точно е годишният бюджет на фестивала. Защото в него не влизат нито трудът на хората, нито енергията, нито помощта в натура.

„Не сме свикнали да оценяваме труда си в пари. Добре, че имаме приятели – нищо, че те може и да съжаляват, че са ни приятели, защото рано или късно им се налага да помагат“, шегува се Пепа Стоянова. И разговорът приключва, защото жената, която гледа на работата си като на хоби, трябва да започне да разпраща десетките грамоти за участие в конкурсите, отличията и благодарствените писма.

 #регионалникореспонденти