Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
апр
14



Географията като динамична, модерна и високотехнологична наука

Разкази за НПО

Повече от 100 години Българското географско дружество помага да се развива географската наука и да показва нейната обществена значимост


 

Географите учредители


Годината е 1918-а. Хиляди са загиналите в Първата световна война, бедност, разруха и отчаяние разкъсват България. В този тежък период  преподаватели по география в Софийския университет и техни съмишленици от други институции и сфери на дейност решават да основат дружество и чрез него да помогнат за духовното възстановяване на народа си. Българското географско дружество се ражда на 9 ноември 1918 година с най-близката и важна цел да се възроди националният дух и да се издигне познанието за българските земи в общонародно достояние. Пръв председател на гражданската организация става проф. д-р Анастас Иширков. Той не само е основател на географската наука в България, но и отличен познавач на българския национален проблем, изпълнил редица политически, културни и научни мисии в чужбина. В следващите години членове на дружеството продължават да развиват географската наука и да подпомагат много от нашите дипломати във важни и значими за страната ни мисии.


На снимката: Проф. д-р Анастас Иширков



Географите ентусиасти в новите времена


Българското географско дружество е най-старата съсловна организация на географите в България. Седалището му продължава и до днес да е там, където е създадено – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Впечатляващо е, че учените успяват да съхранят своята столетна гражданска организация въпреки превратностите на времето. Има периоди, когато дейността на дружеството почти спира заради липса на средства, интерес или заради състоянието на прокурорска ликвидация, в което изпада след 2001 година. Но винаги се намират ентусиасти, които да го възродят и то да продължи да обединява географите и всички, които имат отношение към географското познание. В най-новата му история го спасява инициативна група от Геолого-географския факултет на Софийския университет и департамента „География“ при Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Създава се нова общност от ентусиасти, които обичат географията, науката и пътешествията. И които продължават мисията на основателите от преди век – Дружеството да спомага за научното развитие на всички направления на географската наука, за утвърждаване на географията в училищните и университетските програми, да популяризира постиженията в българското общество и в чужбина. Насочват усилия и към изграждане на съвременна комуникационна среда между учени, организации и институции, развиващи научна, управленска или професионални дейности, свързани с географската наука. Много работа и  постоянство изискват разработването на анализи,  предложения за нормативни промени в географското образование и наука в България. Дружеството подпомага съгласуването на позиции на своите членове, адресира ги към институциите, осигурява участие в работни групи за изработване на решения по различни въпроси и на различни нива. Силна и традиционна дейност са професионалните срещи, научните форуми, семинарите, обученията и информационните кампании за максимална информираност както на членовете на организацията, така и на гражданските организации в страната за актуалните проблеми пред географското образование и наука. Работят за взаимното опознаване с географи от други страни.

Географите новатори


На Общото събрание на дружеството от края на януари тази година бе посочено, че редовните членове на Българското географско дружество са 200, но последователите са много повече. Съгласно устава на организацията, членовете на Българското географско дружество са редовни, асоциирани и почетни, могат да бъдат физически и юридически лица, които споделят целите на дружеството, задължават се да спазват устава, вътрешните правила и заплащат членски внос. Изградени са и регионални клубове в Благоевград, Велико Търново и Шумен. В тях членуват университетски преподаватели по география и техни студенти. Както всяка гражданска организация, така и Българското географско дружество е изправено пред проблема за своята финансова стабилност. Членският внос е основен източник за финансиране, но твърде недостатъчен. Разчита се още на спонсорство, дарения и проектно финансиране.

„Все още нещата се случват трудно“, споделя сегашният председател на Българското географско дружество и декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет доц. д-р Климент Найденов.


„Това, че изобщо го има Българското географско дружество, за мен е много важно. Това, че в момента организираме различни събития за студенти, учители и различни таргет групи, че съществува „Географ.БГ“. В  последните години географията наистина има сериозен подем“
, подчертава д-р Евгения Сарафова, преподавател в Софийския университет, член на Изпълнителното бюро на Българското географско дружество и съосновател на образователната организация „Географ.БГ“.


„Местните инициативи са важни, поддържат духа и съдействат за издигане на авторитета на географското дружество и на географската наука. Отбелязваме празниците, свързани с екологията и географията. Всички членовете на дружеството  се  познаваме и винаги има голямо присъствие в нашите инициативи. През 2017 година, заедно с колегите от Кюстендил домакинствахме националната научна конференция „Съвременни предизвикателства в развитието на географията в България“. Участваме и в различни национални форуми по актуални въпроси и проблеми, работим за популяризиране на географията“,
допълва картината доц. д-р Красимир Стоянов, председател на регионалния клуб в Благоевград и преподавател в катедра „География, екология и опазване на околната среда“ на Природо-математическия факултет на Югозападния университет в Благоевград.


Географията не е само коя река е най-дълга, кой връх е най-висок. Тя спомага за решаването на изключително много съвременни проблеми. Като замърсяването на въздуха в София, например. Хората трябва да знаят, че София не може да бъде изчистена напълно, защото е в котловина. Но има много модерни методи за изучаване – чрез така наречените топлинни острови, прахови точки и т.н. с което се занимават географите. В тази посока си сътрудничим със Софийска община“,
посочва конкретния пример, че географията е значима наука, която помага на обществото да се справя по-добре с различни съвременни проблеми, председателят на Българското географско дружество доц. д-р Климент Найденов.


Гордост за гражданската организация са проведената юбилейна конференция "Smart Geography” през 2018 година с участието на учени от цял свят, както и ежегодният географски фестивал, организиран от младия екип на "Географ.БГ“ и провеждан с общи  усилия. Безспорен успех са възстановеното списание „Известия на Българското географско дружество“, публикациите на български автори географи в специализираното издание "European Journal of Geography“ и в научната монография "Smart Geography”, издадена в „Springer“ - авторитетната многонационална издателска компания за книги и рецензирани списания в областта на природните и хуманитарните науки, техническото и медицинското издателство. В началото на май 2020 година бе публикуван специален брой на списанието „Известия на Българското географско дружество“, посветен на бележити български географи на XX век. Подписан е и договор за неговото управление с цел индексиране в SCOPUS - библиографската и реферираща база данни и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания – твърде съществено и много полезно за научните работници. Признание за Българското географско дружество е включването му в европейската инициатива "Geo Night“. Значим е броят и високо нивото на организираните научни конференции и семинари, обучителни дейности, екскурзии, изложби и други събития с научно-популярен характер. Добре поддържаният уебсайт на дружеството е основна платформа за общуване и размяна на идеи, възможност актуалната информация за събития и дейности да достига до всички членове. Тази активност и качество на работа забелязват все повече сродни чуждестранни организации. Задълбочава се сътрудничеството с EUROGEO – европейското научно дружество на географите. Българското географско дружество е част и от проекта "MAp  YOur Roots“ (MAYOR) в партньорство с Италианското географско дружество, Виенския университет, Естонското географско дружество,  Географския институт в Букурещ и Берлинското географско общество.



.


Макар и трудна, през 2020 година дружеството постига добри резултати в географското образование, организира и провежда редица интересни научни събития, поредица от международни и национални форуми. Заради ограниченията на пандемията Международната географска конференция "Geo Decade 2020 – 2030“ е в онлайн формат. Международната студентско-докторантска конференция „Устойчив туризъм - перспективи и предизвикателства“ също се осъществява онлайн. 2021 година започва с инициативата “Бележити български географи”. Сериозен успех е и договореното партньорство с технологичния гигант „ESRI“ и неговото поделение в България. Той дарява на Министерството на образованието и науката софтуер, който училищата могат да използват безплатно, а Националният университетски център "Геопространствени изследвания и технологии“ при Софийския университет е основният партньор за осигуряване на успешното и ефективно използване на тази образователна дигитална платформа. Обучители са преподаватели от Софийския университет и членове на географското дружество. Първите пилотни обучения се провеждат онлайн на 16 и 17 март, като ползите от използване на географски информационни системи (ГИС) са представени пред учители и директори на училища, експерти от регионалните управления по образованието и просветното министерство. Работата по програмата "ГИС в училище“ ще продължи с всички, които са  готови да си служат с  онлайн учебни ресурси.

Дигиталната география


Географите много активно използват в своите изследвания възможностите на безпилотните летателни системи (БЛС), така популярните дронове. Бързо напредва и дигиталната география. „Географията е динамична, иновативна и високотехнологична наука. За учениците и студентите това е доста непознат свят, защото в училище географията все още е  доста фактологичен предмет, учат се само факти. И когато им покажем, дори на учителите, тази по-дигитална страна на географията, обикновено първоначалната реакция е на огромна изненада, че има толкова много данни, достъпът до които е свободен, и интересни системи, които могат  да помогнат на хората“,  споделя своя опит д-р Евгения Сарафова от работата с участниците в нейната образователна програма „Дигиталната география“. Те научават за програмата "Коперник“ на Европейската комисия и Европейската космическа агенция, която  осигурява безплатен достъп до спътникови данни с изключително добро качество. „Програмата „Коперник“ доста изненадва хората, когато им показвам интерактивни карти и спътникови данни в реално време. Изненадват се и от това, че таблата на спирките на градския транспорт показват след колко време ще дойде автобуса също благодарение на много голяма и сложна географска система“,  казва още д-р Евгения Сарафова. И работи с колегите си от Българското географско дружество тази информация да бъде широко известна и достъпна в обществото, географията като наука да бъде популяризирана, за да разберат хората колко е важно да бъде добре финансирана, да виждат смисъл в това да се дават пари за наука и все повече млади българи да свързват своето бъдеще с правенето на наука.





.

Какво ще правиш с тази география?


В САЩ географи се занимават с планирането и управлението на цели територии в отделните щати. Географи са челни специалисти в софтуерните фирми, свързани с географските информационни системи (ГИС), които  са основата  на съвременния ни свят – като се започне от  Google Earth  (Гугъл Земя) и се стигне до телефоните, чрез които всеки има възможност да  избира най-различни локации. Важно е подрастващите да знаят, че географията е многомилиарден бизнес, казват от Българското географско дружество и поясняват, че така популярните Фейсбук,  Туитър и Инстаграм „стъпват“ върху географска информация или черпят географска информация за своите клиенти. Все по-развит става гео маркетингът, който е чисто бизнес ориентиран и чиято основа отново е географията. Познатите карти на наводненията в България също са дело на географи.  Географи  са част от екипа за изработване на пилотните системи по река Искър за ранно предупреждение от наводнения. Географията заема важно място при решаването на едни от най-значимите съвременни проблеми – климатичните промени, ефективното използване на ресурсите,  опазването на околната среда и нейното съхраняване за идните поколения. Точно към това се стремят от Българското географско дружество – да популяризират какво могат да работят завършилите география. В близките планове е по-сериозното навлизане в училищата, за да могат децата да разбират колко комплексна е съвременната география като наука и колко широко е полето за реализацията на географът – в образованието, здравеопазването, градското развитие, комуналните услуги, околната среда, транспорта, сигурността, маркетинга и много други области. Нуждата от такива кадри е много голяма и тя ще нараства. Не само заради нарастващото приложение на географските информационни системи във всички  сфери на живота, а и защото умението да се работи с тях изгражда критично и аналитично мислене, комуникативност и сътрудничество, воля да се решават проблеми – все знания и качества, навсякъде ценени от работодателите.


Инициативата „Европейски университети"


В Европейския съюз има около 5000 висши учебни заведения, но само 280 от тях са участниците в новата европейска инициатива „Европейски университети“ и само пет са одобрените български университети. Това са Софийският университет, Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Техническият университет - София и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив. Подкрепата на Европейския съюз ще бъде съсредоточена върху научните изследвания и иновациите. Преподавателите от Софийския университет и членове на Българското географско дружество са мотивирани да се включат активно, за да променят качеството и конкурентоспособността на българското висше образование, като неделима част от европейското. Една от основните сфери, върху която ще се градят новите бакалавърски и магистърски програми, е свързана с географията и нейното приложение в регионалното развитие и екосистемните услуги.


Декада на географията в България


В края на 2019 г. Българското географско дружество отправи апел към всички географи в страната, десетилетието от 2020 до 2030 година да бъде десетилетие на усилено развитие за българската география. Идеята е в рамките на един по-дълъг период, дружеството да даде на своите членове увереност и самочувствие, че принадлежат към общност, която си е поставила обществено значими цели. Те изискват промени в географската наука, утвърждаване на нейния позитивен образ в обществото. От дружеството се ангажират още с разширяване на дейността и с приобщаване на повече хора към предвидените инициативи, било то регионални, национални или международни форуми, проекти и партньорства. Амбицирано е да работи за активизиране на диалога за пълноценно и полезно географско образование, за насърчаване на ролята на бизнеса и технологиите в училищния и университетския образователен процес.

Българското географско дружество остава отворено към идеи и предложения за инициативи


 

 

Снимки: Българско географско дружество, Географ.БГ.

 


#регионалникореспонденти


 


Автор: Росинка Проданова, регионален кореспондент на НПО Портала за Югозападна България

 

 

 

Сходни публикации

03.11.2020
Фондация „Заедно в час” на 10 години, или как експериментът се превърна в двигател за реформи Фондация „Заедно в час" на 10 години, или как експериментът се превърна в двигател за реформи

Евгения Пеева-Кирова завършва средното си образование в Американския колеж в София и заминава за САЩ, къ ...

27.10.2020
Космосът е голям и място за мечти има за всеки Космосът е голям и място за мечти има за всеки

Разказ за историята и проектите на младежите от Авиационно-космически форум   Знаете ...

22.10.2020
Заедно учим по-добре Заедно учим по-добре

Националната асоциация на ресурсните учители от десетилетие помага на деца със специални ...