Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
17



Лична отговорност, насочена към споделената отговорност

Разкази за НПО

Как сдружение Враца софтуер общество опитва да задържа младите хора в най-бедния регион на Европейския съюз

 

Иван Стрижлев е част от управленския екип на Враца софтуер общество. В  сдружението е от две години. Завършил е психология. Повече от десет години се занимава с провеждане на обучения и тиймбилдинги. Хобита са му фотографията, планинарството и графичният дизайн. Разговаряме за мисията и целите на организацията, за това какво правят, за да дадат перспектива на младите хора от Враца и региона да останат в родния край. И защо е нужен неправителственият сектор.

Разкажете как и защо е създадено Враца софтуер общество?


Сдружението е създадено през 2015 година, но основателите му започват своята дейност малко преди реално да бъде създадено като организация. Емилиян Кадийски, Теодор Костадинов и Илиян Димов решават да дадат своите знания и умения на хора от региона, като правят курсове по програмиране за врачани. Виждат, че тук има доста безработни хора, има и много млади хора, които в търсене на по-добри алтернативи напускат града. А пък ИТ уменията дават възможност на младите да се реализират в добре платена и перспективна професия и то като го правят от родното си място. Така започват с малки съботно-неделни курсове, които те самите водят. Интересът бил голям и решават да разширят целите си - да има повече врачани, които успешно завършват курсовете и сред тези врачани да има хора, които започват работа във Враца в сферата на програмирането. Така се създава Враца софтуер общество (https://school.vratsasoftware.com). Първоначално курсовете са само по програмиране, деветмесечни, в две направления – JAVA и  PHP, два от най-популярните и масово използвани програмни езици в ИТ сферата. От 2018 година професиите са разширени и с дигитален маркетинг. Идеята е това разширяване да продължи. Защото не всички хора припознават програмирането като своя професия и личностният им профил отговаря на други професии. Такива са дигиталният маркетинг, дизайнът. От тази година ще стартира и курс по софтуерно тестване (QA) , което ще добави още възможности за хората от града да могат да се реализират в тази сфера.



От ляво надясно - Емилиян Кадийски, Илиян Димов и Теодор Костадинов - основателите на Враца софтуер общество

Какъв е обхватът на обучаемите?


Първоначално само от града и от област Враца. Вече при последния курс, който и заради пандемията започна да се провежда онлайн, имаме и хора от други населени места. Сега предприемаме стъпки да разширим своя териториален обхват в региона. Планираме провеждането на курсове в Монтана и вече стартира кампания за провеждането на безплатни курсове по дигитален маркетинг и софтуерно тестване. Предишните курсове ги популяризирахме в Монтана и Плевен – там също имаме участници. През тази година ще започнат и курсове в други населени места - Пловдив и Смолян, Велико Търново, Плевен, Монтана и Враца по проект „Посока професия“, изпълняван от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Тя управлява средства, които са по Норвежкия финансов механизъм и този на Европейското икономическо пространство (бел. ред. – Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП). Идеята е да се даде възможност на млади хора, които по един или друг начин са засегнати от Ковид-19, за по-добра реализация – да могат да променят своята професионална квалификация и да се занимават с технологии, да са в ИТ сферата. Ще се провеждат курсове в трите направления – програмиране, дигитален маркетинг и софтуерно тестване. Но извън проекта Враца софтуер общество се е насочило към разширяване в региона.



.

А вие самият – завършили сте психология, интересувате се от фотография, планинарство. Как така станахте част от екипа на обществото?


От дълго време се занимавам с тренинги, насочени към личностното развитие, и с тийм билдинг. Работя с организации по развитие на техните служители, т. е. работа в самата организация. Защото човек може да има много добри професионални умения, но за да може да ги реализира, той трябва да има добре развити личностни умения – за комуникация, за работа в екип, за справяне със стреса, за организиране на личната дейност. Само така професионалните умения могат да бъдат приложени. Защото ние обикновено работим в екип, комуникираме с други хора и това са много ключови компетенции. Така че от една страна тук припознах поле за изява, но по-голямата част от причината е да избера Враца софтуер общество бе един проект, който в момента се реализира – споделено работно пространство „Гнездото“.  Аз поех инициативата да бъда една от движещите сили при неговото създаване. То вече е факт, а част от дейностите в Гнездото са свързани с моя профил.

Разкажете ни повече за това споделено работно пространство.


„Гнездото“ дойде като естествено продължение на Враца софтуер общество, защото екипът ни цели да се създаде общност от хора. За да има тази общност от хора и свое физическо място, където те да се срещат, да се събират, да могат да стартират проекти, да създават полезни приятелства и партньорства, създадохме това споделено работно пространство. Именно при формирането на общността влиза в употреба моят т. нар. хуманитарен профил. Защото освен споделено работно място, „Гнездото“ предлага възможност за  организиране на различни събития. Възможност за хората, които го посещават, да работят за своето изграждане като екипи. Да провеждат тийм билдинги, различни тренинги, насочени към развитието на служителите. Разбира се, в настоящата обстановка това става малко по-трудно, защото тя не позволява такива дейности. Но се надявам скоро да имаме възможност да продължим с тях, защото те са заложени в идеята на „Гнездото“. В чисто потребителския аспект аз мога да помагам на организации и фирми да използват продуктите, защото това е друга част от дейността ни. Стараем се да помагаме на различни организации и фирми да използват по-активно дигиталните продукти. Защото по този начин улесняват своята работа. Особено в днешната ситуация на пандемия, която изисква дистанционна работа, проследяване на резултатите, възлагане на задачи от разстояние, те са доста полезни.

Има ли интерес към „Гнездото“? Генерират ли се нови идеи от самото общуване?


Мястото, както се казва, тръгна, макар досега да не сме успявали да запълним капацитета му от 25 места. Но то заработи малко преди да дойде пандемията и нямаме реална представа колко би се ползвало и какъв би бил интересът, защото тя влияе сериозно на неговата работа., От опита ни досега и от събраната информация виждаме, че има интерес и е полезно. В „Гнездото“ идват да работят хора с различни профили, които често създават контакти с други хора, намират си партньори. Например програмисти могат да се срещнат с дизайнери или пък нови бизнеси могат да намерят контакти със специалисти по дигитален маркетинг, които да са им полезни при развитието на бизнеса, особено в днешната дигитална среда, която е приоритетна за бизнеса. Журналисти и хора на свободна практика също идват и създават полезни контакти.



.
 

Споменахте пандемията. Наложи ли ни се да се обучим бързо, да станем по-гъвкави, да израснем?


Да, мисля, че се наложи да го направим. Тези технологии съществуваха и преди самата пандемия, просто сега се появи необходимостта хората да ги използват по-активно и по-масово, да навлязат с по-висока скорост. Ако пандемията се беше случила преди двадесет години, ние може би нямаше да се справим по този начин с нея. Самите технологии ни позволиха да реагираме по-гъвкаво, да запазим голяма част от дейността си. Защото имаме много информационни портали, много възможности за комуникация, много възможности за разработване на софтуери. Сега се работи по много медицински софтуери, които помагат за по-бързото справяне с цялата ситуация.

Може би се преосмисли смисълът и значението на технологиите? Че това не е само сърфиране, не е само постване в мрежите.


Да, когато говорим за масата от хора, за широкото потребление на технологиите, мисля, че точно това се случи. Всъщност те винаги са били създавани с тази цел, да са в помощ на хората, да ги облекчават. Само че може би не винаги са били добре комуникирани или пък хората не винаги добре са ги разбирали и не са ги ползвали пълноценно. Например ние имаме в джобовете си телефони, които притежават богати възможности, но използваме много малка част от тях – да пишем в чат, да се обаждаме, да сърфираме. А бихме могли да правим много повече неща и напълно безплатно да организираме своя живот и дейност. Малка част от хората могат и използват пълноценно тези технологии. Ако повече хора ги припознаят, ако им се доверят, те могат да им улеснят живота. Тук искам да вмъкна още нещо, което е по моята професия. Много е важно как технологиите идват при хората. Често пъти те са съпроводени със страх ще завладее ли изкуственият интелект човечеството, машините ще победят ли хората. Това е страх, който е продиктуван от непознаването на технологиите. Тяхната идея е не да се конкурират с нас, а да ни помагат. И могат да го направят, ако ние можем да ги използваме по правилния начин. Когато ги опознаем, разбираме, че ние сме тези, които ги управляват, а не обратното. Враца софтуер общество търси точно този ефект – да развива дигитални общности, да популяризира технологиите сред обществото, сред младите.



.

Вярвате ли, че това ще стане трайна тенденция - да работим по-често у дома и въобще да бъдем мобилни в работата си?


Това е естествен процес. Ние се възползваме от удобствата, които ни предлагат технологиите. И аз смятам, че винаги, когато имат възможност, хората ще се възползват от това да работят извън офиса. Не случайно такава е и идеята на „Гнездото“. Хора, които могат да работят извън офис, да могат да пътуват, да се разнообразяват – например от някой друг край на България, или от друга страна – да дойдат и да поработят седмица, ден, два, колкото преценят. Да посетят Враца. Има такива хора, които наричаме дигитални номади. Те работят с клиенти от целия свят от всяка една точка на земята. И пътуват. Това им дава удобството да съвместяват работата с почивката. Да виждат нови места, които да ги вдъхновяват, да ги зареждат допълнително. Мисля, че занапред няма да го има варианта, при който хората работят само от вкъщи. Ние имаме нужда и от социални контакти, и от професионални контакти с нашите колеги. Това не може да бъде заместено или пък премахнато от живота на хората, защото сме социални същества и имаме нужда от контакт с другите.

Вие се занимавате с ИТ, с дигитален маркетинг и програмиране – неща, които обикновено не се свързват с неправителствения сектор. А ето, че идеална цел може да има и във вашата сфера. Как се финансира организацията, защото доста от обученията, които правите, са безплатни?


Още от самото си създаване организацията се финансира по различни програми. В началото започва с финансиране от Reach for Change за провеждането на курсовете напълно безплатно. След това фондация „Америка за България“ няколко години осигурява финансирането за това. Помагат и много други организации, които подкрепят нашите събития и нашите дейности – ФРГИ, ИТ компании. Благодарение на тях курсовете по програмиране бяха дълго време безплатни. За да може да се осигури устойчивост, защото няма как през дълъг период от време ние непрекъснато да намираме финансирания, направихме курсовете платени, като се стараем цените да бъдат такива, че да могат да си ги позволят хората от нашия регион. С приходите покриваме основно разходите, които са за лекторите. Ние помагаме с финансирането на логистичните и режийните разходи за провеждането на курсовете. В момента сме на етап, в който съчетаваме помощ от външни организации с приходите от курсовете. Но идеята си остава. Смятам, че колкото и бизнес да е ориентирана една идея, тя може да служи на обществото и точно това е целта на неправителствения сектор – да служи на обществото. Враца софтуер общество е създала дейността си именно за да подпомага хората от Северозападния регион – един от най-бедните в Европа. Тук има много демографски проблеми, младите хора предпочитат да търсят реализация на други места и в един момент започва да липсва критична маса от млади активни хора, които да дават пример на останалите. Целта на Враца софтуер общество е да ги задържи, както и да привлече такива, които вече са излезли от града и от региона, но пък харесват стила на живот тук и биха искали да се върнат. Северозападът е добро място, където човек да създаде семейство. Тук е много по-спокойно, много по-подредено е. Много по-лесно могат да се отглеждат деца. Няма я тази динамика, няма ги трудностите на живота в столицата. Но за да се върнат младите хора, трябва да имат перспективи, защото за да се отглежда семейство, са нужни и финанси. Та това е тази наша идеална цел –  да се съживи регионът, като за това съживяване да допринасят хора, които са добри в ИТ сферата. По същия начин един бизнес може да допринесе с това, в което е добър, за да се върнат хората. Убеден съм, че хората са ключът към развитието на един регион.  Да, инфраструктурата, инвестициите също са важни, но те се правят за хората.


Сигурна съм, че всеки един от вас е имал много възможности да работи навсякъде. Целенасочено ли останахте тук или така се случи?


Мога да кажа за себе си. Но познавайки историята на другите, всъщност те вече са били извън града. Учили са, работили са в София, но просто са решили да се върнат. От една страна заради начина на живот тук, от друга страна – за да помогнат това да стане едно по-добро място. Защото е много лесно да чакаме едно място да стане по-добро, за да заживеем в него, но по-трудно е ние да го направим такова.

Аз лично избрах да остана тук, защото ми харесва мястото – то е много мое, обичам планината, обичам да снимам, смятам, че това е много голямо богатство. И реших, че мога от тук да реализирам себе си. Така че при едни важи принципът, че са останали, при други, че са се върнали. И в двата случая изборът е осъзнат.

Работите за това дигиталните умения да дават хляб на хората. Имате ли вече конкретни примери за хора, обучени от вас, които вече са успешни?


Повечето лектори в нашите курсове са минали през обученията на Враца софтуер общество. Вече има и 30 човека, които слез завършването на курсовете работят във Враца в ИТ компании. Компаниите, наели наши курсисти, засега са три. Искаме да бъдат още повече. Важното е, че вече се създава култура ИТ индустрията да се развива в нашия регион. В Монтана, например, също има компании с ИТ профил. Ние си партнираме с тях и търсим други – във Видин, в Плевен, в по-малките населени места. Искаме да създадем мрежа от компании, които да си помагат и да насърчават създаването на нови.


Разкажете ми повече за Хакатон Враца. През 2020 темата е била ИзЦЕЛляване – решения по време на криза.




Последният хакатон е едно от регулярните наши събития. Целта ни е да привличаме младите хора, да ги въвличаме да се занимават с технологии. Форматът е предизвикателство за хора, които вече имат познания в програмирането и като цяло в технологично отношение, да работят по определена тема, да измислят свой проект, който да разработят в рамките на много кратки срокове, макар и като пилотен проект, като нещо, което е на идейно ниво. Принципът е състезателен. Темата се обявява преди събитието, събират се отборите и в рамките на два дни денонощно работят. Следва представяне на техните проекти. Има жури, което ги оценява. Следва награждаване. Стараем се темите да са актуални за обществото. Пак искам да направя връзката с това, че технологията се създава, за да помага на хората. Последната тема беше свързана с пандемията и решенията, които се взимат по време на криза. Целта беше отборите да помислят и да намерят решения, които да подпомогнат справянето с нея. Имаше много интересни решения. Това, което спечели първо място, беше програма, която да се използва от болнични заведения и лични лекари за дигитална чакалня. Знаем, когато отидем на лекар, обикновено има големи опашки, често часовете не се спазват, губим време. А и сега, при тази обстановка,  не е желателно да се струпват много хора, особено които може да са потенциално болни. За това идеята на дигиталната чакалня беше човек да види кога лекарят има свободни часове и, влизайки в платформата през своя телефон, да си запази час, да може да следи как вървят пациентите преди него, защото когато влезе пациент в лекарския кабинет, той може да следи прогнозно време, което му остава. Така се създава по-добра организация и за пациентите, и за лекарите. През хакатона могат да дойдат много добри идеи, които впоследствие да станат решения и да намерят своята реализация. От друга страна, когато има състезание, когато има тръпка, това е по-привлекателно за хората, виждат повече ползи от това да се занимава с технологии.




.

Всяко предишно поколение май казва „бе тия младите… нищо не става от тях, ще се провали тая държава“. А май не е така? Защото всяко поколение си носи своя тип интелект, своя тип креативност. Как усещате младите хора днес?


Аз също съм си задавал този въпрос много пъти. Всяко поколение е различно. То е адекватно на своето време. И така би трябвало да бъде. Смятам обаче, че трябва да има и приемственост. Поколенията да бъдат отворени едни за други. Защото така се предават много ценни умения. Младите, макар носещи новаторството, биха могли да вземат много ценни качества и вече развити умения от по-старото поколение. А пък по-старото поколение да бъде отворено за всичко ново, което се случва. Отново ще се спра на технологиите – на по-възрастните хора им е по-трудно да ги използват, те не са израсли с тях. Обаче и на тях могат да им бъдат много полезни. В този смисъл не мисля, че вървим към лошо, по-скоро обратното. Просто не винаги го разбираме.

Работите и с деца. Кажете ми и за тази част от вашата дейност? Предполагам тя е от най-зареждащите и емоционалните.


Да, това са курсове по програмиране за най-малките. То е по-скоро забавно и интересно програмиране. Така че те да могат да го разберат. Правим го с таблети и малки роботчета,  които децата трябва  да програмират. Целта е малките да заживеят с технологиите. Да заживеят по един функционален начин, тоест те да не са потребители, да гледат клипчета или да играят на игри, а да  създават продукт. Да има някакъв конкретен резултат от техните действия. Да им създаваме нагласата да използват технологиите целенасочено и да се развиват. Много е важно изграждането на този съзидателен момент в младите хора. Много млади хора прекарват часове  пред компютъра и ние смятаме, че са много добри. Но в същото време те функционално са неспособни да използват технологиите. Не могат да търсят в Google, не могат да управляват документи, да използват приложения, които да им помагат в живота, защото нямат изградени нагласи. Те просто се забавляват с технологиите и нищо повече. Когато използваме технологиите  лежерно, консуматорски, те не само, че не могат да ни помогнат, но те ни и вредят. Те ни правят лениви и неспособни да се справяме с живота, да отговорим на динамиката и на това, което е актуално в момента. Същото е и с книгите. Не е важно само да се чете, а какви книги четем и как ги разбираме, как прилагаме наученото.



 

Можем ли да кажем, че доброто владеене на това знание намалява времето ни за полагане на усилия. 

 

Да, това е безценното предимство на технологиите. Преди 30 години човекът е бил много по-малко продуктивен от сега. Технологиите ни дават възможност да комуникираме, да вършим много повече неща, да спестим време и да ни остане повече от него за себе си, за семейството, за това да се чувстваме добри. Но за съжаление често се получава точно обратното. Ние се затрупваме с още повече работа. И тук проблемът не е в технологиите, а в нашето отношение към тях. Това са чисто човешки, чисто личностни качества, които трябва да развием. Да, реално сега светът ни  много по-конкурентен, ние се движим с много по-голяма динамика заради технологиите, но това води до много повече стрес и ни се отразява зле. Тук е парадоксът. Имаме инструментите да улесним живота си, а си го утежняваме. Важно е да се развиваме не само в технологично, но и в личностно отношение, така че да можем да водим по-балансиран начин на живот. Да знаем кога да спрем, да не забравяме човешката част от нашето ежедневие.

Вашият избор да останете тук е вашата форма на отечестволюбие – да подкрепяте бизнеса за това повече млади хора да остават тук, да получат шанса да работят в и за Северозапада.


Да, и аз така бих го нарекъл. Това е тази лична отговорност, насочена към споделената отговорност.  Колкото повече хора го правят, толкова повече ще нараства като ефект.

Ще дам пример с отпадъците – не е нужно да правим някакви големи кампании за почистване на местата, на които живеем, достатъчно е всеки си изхвърля отпадъците и си почиства. Същото е и с тази споделена отговорност. Едва ли ние ще можем да донесем промяната, но искаме да дадем добрия пример. Оптимист съм. Оптимизмът дава енергия, а енергията на ентусиазма е незаменима. Въпросът е да намерим начини и воля, за да продължим да правим нещата.

Вярвате в смисъла на гражданския сектор?


Да, разбира се, без него не може да има развитие. Все пак бизнесът се основава на конкуренция, а тя не винаги е много хуманно насочена. Така че гражданският сектор прави това, което бизнесът не може.


Снимки: Враца софтуер общество




#регионаленкореспондент





Автор: Петя Генова, кореспондент на НПО Портала за Северозападен регион

 

 

 

Сходни публикации

03.05.2021
МИГ-овете, които не бива да пропускаме МИГ-овете, които не бива да пропускаме

Как местните инициативни групи могат да бъдат двигател за развитието на местните ...

24.03.2021
Фабрика за нови бизнеси Фабрика за нови бизнеси

Или как пандемията предизвиква скок в онлайн пространството   Startup Factory хакатонТе са ...

01.03.2021
За хората и предприемачеството като страст и риск За хората и предприемачеството като страст и риск

Бизнес инкубаторът в Гоце Делчев е един от първите в България, който проправи пътя на предприем ...