Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
20



Пловдивската фондация, която създаде културна традиция

Разкази за НПО

Капана фест е не само фестивал, но и добротворческа акция




Пловдивският квартал на творческите индустрии „Капана“ стана национално известен, след като градът спечели титлата Европейска столица на културата за 2019 година. Това подтикна Общината да осъществи един проект от 90-те години за нови пешеходни зони в квартала на занаятите и да възвърне предишната му слава чрез стимулиране на артистичното съсловие.


В годините след Освобождението зоната е била занаятчийска и търговска чаршия, център на занаятите за цяла Югозападна България. До града са пътували хиляди търговци, за да се докоснат до изяществото на майстори ювелири, дърводелци, обущари, звънчари, кожари, пекари, тъкачи и много други.

Но идва поредица от злощастни събития - Чирпанското земетресение, разграбването на Куршум хан с цел добиване на строителни материали за нови домове, разрушаването на десетки автентични къщи с цел построяването на жилищни кооперации и Съдебната палата, национализирането на частни имоти и разпродаването им след прехода.


Всичко това приспива за почти 100 години квартал „Капана“, който постепенно
замира и се превръща в зона, през която пловдивчани с години преминават транзитно, без да се застояват особено. Неосветено, мръсно място, тотално изгубило спомена за отминалия си блясък и просперитет.


През 2013-а обаче светлина озари Капана - общинска фондация „Пловдив 2019“ пое едногодишния наем за помещения на млади творци, служещи за развиване на занаяти, изкуство и бизнес в мрежовидния квартал, специфичен с малките си очарователни калдъръмени улички, преплитащи се като лабиринт. След като годината изтече, наемателите продължиха да развиват сами създаденото в малките ателиета. Тази инициатива роди много идеи след себе си, кои успешни, кои по-малко. Едно по едно изникваха крафт ателиета, малки галерии, арт заведения и бирарии. Кварталът се възроди, а днес цяла България говори за него.
Неговата слава стигна и до нашите сънародници зад граница, както и до техни близки приятели.


Защо Ви разказвам за „Капана“? Защото оттам тръгва историята на фондация „Soul City”, която организира един от може би най-популярните за последните седем години фестивали в страната – „Капана фест“. Тазгодишното му издание ще бъде през август.


Началото


Фондацията е създадена от Никола Сивков, който заедно с братовчед си Иван Янев е сред първите, спечелили пространство по програмата на „Европейска столица на културата, Пловдив 2019“, с основна дейност производство на собствена марка за дрехи, тип градска мода. След по-малко от година, прекарана в квартала на занаятите, Никола и съседите му констатират ежедневната липса на човекопоток и наличието на автомобили и забързани минувачи от сутрин до пладне. Решени да променят заобикалящата ги среда, марката „Що за чудовище“, ателие „Дърводелие“, галерия „А+“ и антиквариатът „Магазин при Сашо Костов“, решават да създадат квартален купон, който да докара малко живот из техните улички. „Капана фест“ се ражда с пилотното име “Капана звучи” през 2014 година, благодарение на междусъседско обединение около идеята за повсеместно възраждане.




Никола Сивков


„От общинската фондация ни обясняваха как зоната ще стане пешеходна и всичко ще се нареди, но докато това се случи, тези занаятчии и фирми нямаше как да останат тук, защото нямахме никакъв клиентопоток. Да, плащаха ни наемите за 12 месеца, но това не беше достатъчно. Затова започнахме ние, хората, работещи и живеещи тук, да мислим какво можем да направим, за да съживим квартала“,
разказва Никола.


По това време той няма опит в организирането на събития, но с братовчед си Иван  решават да направят съвсем малко събитие пред магазина им. Разговарят със съседите си по помещения, всички се ентусиазират и запретват ръкави, за да се случи „Капана звучи“. Средствата събират от собствения си джоб, със съседите се ентусиазират, канят няколко музиканти и формации да свирят, създават празнична декорация. Събитието се провежда между самите коли, паркирали по паважа. Очаквали да дойдат максимум стотина човека, а дошли над 700.


Тогава осъзнават, че нещата могат да станат много по-сериозни. Привличат за съмишленици пловдивския DJ Стефан Колев Skill и музиканта Ивайло Стайков, убедени, че ще наложат една нова традиция. Заедно учредяват гражданката организация „Soul City”, за да могат евентуално да кандидатстват по бъдещи културни програми на Фондация „Пловдив 2019“. Оттогава досега Сивков е председател на организацията, чиято единствена дейност е организация на събития. За всяко конкретно издание на фестивала се събира екип, осъществява се, после екипът няма задължения към фондацията, докато не дойде време за следващото издание. И тъй като дейността не е ежедневна, се работи с
фирми подизпълнители, всички взаимоотношения между фестивал, спонсорства и участници се уреждат чрез договори и фактури, което гарантира коректните партньорства.


Искрата на най-шарения фестивал в България 





В основата на „Капана фест“ застава гражданската ангажираност да се разработи улица „Загреб“, а впоследствие и останалите улици и пространствата около тях. Философията е тя да стане привлекателна, забавна и уютна за всички, което поражда желание и за инвестиция на предприемчивите хора. Така фондацията реално работи в полза развитието на цял квартал.


Фестивалът е гражданско начинание, което ми се иска да е заразна, за да амбицира хората да поемат собствени инициативи и заедно да водят към добро. Може да се опише със слогана „ние, гражданите, единни сме душата на града“, защото нищо в живота не идва даром или без да вложиш старание и любов. А силата на гражданската ангажираност е дотолкова, доколкото всеки я възприеме като лична мисия. Ние решаваме доколко ни се занимава и доколко ще дадем от себе си. Личната ми мисия с Капана Фест е да се занимавам с дейност, която радва колкото околните, толкова и мен самия, защото позитивната енергия и щастието са безценният заряд живот, от който всички се нуждаем. Смея да кажа, че засега съм доволен от постигнатото, но винаги знам, че ще има какво да надграждам в професионален план като организатор“, споделя Никола.



Другата основна линия е подкрепа на артистите и създаване на работна среда за всякакъв вид изкуство. Това включва музиканти, актьори, спортисти, алпинисти, обучаващи деца как да се катерят, художници, фотографи, зелени организации, арт инсталации, дизайнери, графит майстори, артисти на кокили, писатели. Всички получават възнаграждение или от фестивалния бюджет, или от създаден директен контакт със спонсори на събитието. 


На феста са гостували творци като П.И.Ф, Gravity Co, Белослава, Рут Колева, Bobo and the Gang, Джанго Зе, а сред чуждестранните изпълнители  са James & Black от Хюстън, Revery от Лос Анджелис, комедиантите от Comedy Club Sofia, театрални групи, графити майсторите Stern и Nasimo, шахматен клуб „Чес Бомб“, сценаристите на анимацията „Златната ябълка“ и други. Подборът е широк откъм стилове, без да се набляга на комерсиални изпълнители.


.




Основните герои обаче са артистите на приложното изкуство – майсторите на крафт изделия, заради които фестивалът създава съббранд
„Базар Капана“, чиято идея е да представя подбор от автори, представящи продукти, подходящи и отбелязващи всеки сезон. Базарът представлява наредени шатрички, на които handmade творци от цяла България идват, за да предлагат артистичната си стока - крафт храна и напитки, книги, текстилни изделия, бижута, дървени изработки, свещи, картини, плетива, играчки, керамика, козметика, сувенири.


През последната година Никола регистрира и „Капана фест“ ЕООД, за да работи по-
добре с банковата система, тъй като освен частни спонсорства, за да се поддържа постоянно високо ниво, са необходими финансирания и от кредитни програми. „Работейки на светло, установих, че без да си забъркан в сделки, не получаваш финансиране току-така. Затова реших, че ще се концентрирам върху самофинансирането от банка и спонсори, за да остана верен на моралните си принципи“, обяснява той.


Благотворителност






По време на своите фестивали фондация „Soul City” провежда и благотворителни акции. На всеки базар и фестивал организаторите отдават безвъзмездно шатри на хора, които събират средства за свои близки и роднини, страдащи от тежки заболявания. Може да е всеки един човек, нуждаещ се от помощ. Трябва само да се свърже с фондацията и да удостовери с документи реалната ситуация. Така на предстоящия Великденски базар шатра ще бъде предоставена за събиране на средства за момче, страдащо от тежка форма на левкемия.


С Раунд Тейбъл клуб–Пловдив пък четири поредни пъти организират интерактивната игра Човешка джага. Тя представлява джага в реални размери, като вместо фигурки, се включват реални хора, които се разделят на отбори и играят футбол, вързани през кръста и с ограничени движения на ръцете. В кутия за дарения се събират пари, които отиват за стипендии на студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Засега са събрали четири стипендии по 4000 лв. на човек, които са раздадени на ежегодния бал на Раунд Тейбъл клуб–Пловдив.


Фестивалът подкрепя и гимназистите. На коледните събития учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив – единственото по рода си средно училище по изкуствата в България и на Балканите – създават коледни инсталации за пешеходната вече зона, които им се водят не само като практика, но им се и заплащат.


Друга благородна инициатива, в която „Soul City“ се включва, е събирането на помощи за приютите за животни в града, в партньорство с организации, които спасяват и търсят дом на улични кучета и котки.

 

Зелени инициативи и облагородяване на средата





Гражданската организация работи не само в посока забавление за гражданите, но и оставяне на наследство, което облагородява завинаги средата на квартал „Капана“. Така наречените зелени инициативи са ключов елемент, който тепърва ще приема още по-голям мащаб.


През 2020 година фондацията инициира единствения официално регистриран в общината проект за облагородяване на „Капана“. На теория прави цялостен чертеж за облагородяване на няколко улици. На практика засажда дръвчета в кашпи, които поставя равномерно на територията на ул. „Златарска“. Поставя и декоративно осветление, което увлича и останалите работещи пространства да последват примера. Създават мини градинка две улици по-нагоре – в началото на ул. „Абаджийска“, с подкрепата на фирма Site Ground. Не на последно място, поставят кошчета за боклук от ковано желязо по ул. „Загреб“, ул. „Златарска“ и площад Ядрото.



„Капана“ е добре познат и с графити композицията си (стенописи) – дело на различни графити майстори. Графитите са най-достъпното улично изкуство, а тези по стените на прекрасните сгради в квартала могат да ти спрат дъха. Рисуването по стените има двойна функция – разкрасяване на заобикалящата среда и създаване на работа на самите художници.


„Графитите са наследство, което е добро за всички. Има смисъл във всяка една рисунка, тя не е правена просто така. Всяка една е с кауза. Такава например е грандиозният ни проект върху фасадата на Централни хали. Той прави паралел между миналото и настоящето и дава призив за мир в отношенията между хората. Една част от него е нарисуван от Stern, а друга от Nasimo. Stern изобразява миналото на Централни хали – бившия Куршум хан –  а Nasimo създава негова концепция, която олицетворява пълната
свобода и мир на духа, коментира Никола Сивков.


Когато гражданската активност се сблъска с общинската администрация


За жалост много често вижданията на гражданските организации се разминават с тези на общинската или държавна управа. Случаят на „Soul City“ не е по-различен. Макар „Капана фест“ да бива отличен в Културния календар на община Пловдив за пета поред година, да е с национално значение и да привлича хиляди туристи от цялата страна, а и извън нея, от което се облагодетелства и целият туристически сектор на града, общинската висша администрация по-скоро спъва организирането му, отколкото да го улеснява.


Най-често проблемите са свързани с бюрокрация и по-точно с бавене на документи, което води до изпускане на срокове и финансови загуби. За пример: от 2016-а до 2020-а фондацията подава ежегодни заявления за дейността си около 4 февруари и не получава отговор чак до началото на конкретното мероприятие, при положение, че срокът за получаване на такъв е двуседмичен.
Други пъти са се губили папки и листове от документацията. Имало е случаи, в които са им отказвали разрешително с оправданието, че не е одобрено от пожарната, при все, че самата пожарна е сложила печат и подпис на документите със съгласие за провеждане на събитието.


„Проблемът е, че в Общината продължават да работят все едно им е бащиния, а не е социално движение, което функционира за гражданите. Водещите фигури не приемат длъжностите си като призвание, а като работа с ниско заплащане, но с „големи възможности“. И всички такива добри проекти и инициативи, а такива има много в Пловдив, не сме само ние, дотолкова не ги интересуват, че ако не им носят някакъв конкретен материален интерес, ги приемат като досадна ежедневна рутина. Трябва да призная, че винаги има едно „но“ – има и много добри кадри, и те обикновено са от дълги години в Общината. Администрацията сама по себе си не е лоша, но една или няколко птички пролет не правят. Отдавам факта, че имаме финансиране по Културния календар, на това, че още се намират истински хора, които ни гласуват доверие, но отпорът от самата висша администрация е винаги налице“, обяснява председателят на гражданската организация.


Последният проблем, който общинските служители създават на организацията, е изтъкването, че базарът, който се реди на ул. „Райко Даскалов“, по-известна като Малката главна (част от главната улица в Пловдив),
пречи на останалите магазини, макар да са спазени всички законови норми за разполагане на кампанийни обекти. Малко известен факт обаче е, че Малката главна всъщност е главната улица на квартал „Капана“ – в миналото Узун чаршия. В наши дни тя изглежда различно и за разлика от вътрешните улички на зоната, паважът е премахнат, а на негово място е положен асфалт и след това добре познатите газобетонни павета, които унищожават духа на прекрасния център.


Затова фондацията намира решение на проблема и в бъдеще ще премести базара, според сезоните – пролетният и зимен базар ще са в Цар-Симеоновата градина, а летният и есенният ще бъдат ситуирани на централната алея при парк Бунарджик (ал. арх. Здравко Василков). Засега обаче текущият Великденски базар ще остане на ул. „Райко Даскалов“ и ще се проведе от 29 април до 2 май, а самият „Капана фест“ ще се превърне в знаково мероприятие само на територията на творческия квартал.

Така екипът полага нови традиции за своите събития, като следва мисловния път на първите и най-знакови търговски мероприятия в града:

1.  Създаването на Куршум Хан през 1370 г. - днешни Централни Хали, ситуирани на ул. „Райко Даскалов“

2. Създаването на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. от правителството на Стамболов, ситуирано в Цар-Симеоновата градина

3.  Откриването на Пловдивския Панаир на 4 март 1933 г., ситуиран на парк Бунарджика.

 

Бъдещи цели


Никола Сивков е амбициран да входира официално предложение Общината да прекрати концесията на Централни хали, разположени в началото на квартал „Капана“, и да си възвърне собствеността, запазвайки нужния персонал. След което от търговски център, каквито са сега, да ги преобразува във функционална и съвременна сграда за пловдивчани и цялото съсловие от  занаятчиите и съвременни артисти, с достъпни наеми, по модел на едновремешния Куршум хан (малки ателиета в цялата обиколка на сградата), и евентуално с бутикова концертна зала в центъра на сградата.

Сивков е убеден, че само така може да бъде запазена историята на квартала и названието му “Квартал на творческите индустрии”, което в момента не отговаря на масовата заетост сред помещенията.


„Моето предложение е Централни хали да възстановят и надградят оригиналната функция на Куршум хан, да се превърнат в ключово занаятчийско средище и да защитят историята на „Капана“ като квартал на творческите индустрии. Това, от своя страна, ще одухотвори ежедневието на нашия красив център и ще привлече значително повече туристи и странични инвестиции от съграждани и сънародници “, завършва той.




Снимки: Soul City и Паулина Гегова




#региноалникореспонденти




Автор: Паулина Гегова, кореспондент на НПО Портала за Южен централен регион

 

 

 

Сходни публикации

28.12.2020
Кой е този Франц Шуберт? Кой е този Франц Шуберт?

Или за усилията на едно училищно настоятелство в Русе да подкрепя млади таланти Годишен ...

16.11.2020
„RockSchool на колела” - една сбъдната музикална мечта „RockSchool на колела” - една сбъдната музикална мечта

Как мобилното музикално училище буди интереса към музиката у деца и младежи   Мисията на ...

27.10.2020
Творческото сърце на Стара Загора Творческото сърце на Стара Загора

Как една гражданска организация изпълва с живот рухнал архитектурен паметник и го превръща в ...