Трето десетилетие екологичното сдружение  „За Земята“ показва как могат да се разберат „защитниците на природата" и „вредителите на околната среда"

През 1995 година група младежи се обединяват в своето несъгласие за развитието на ядрената енергетика в България. Започват с тази конкретна цел, постепенно прибавят нови и превръщат сдружението „За Земята“ в национална платформа за дейни хора в полето на екологията. С годините каузите стават по-амбициозни, екипът на организацията нараства, а задачата остава една и съща – екосправедливостта, разбирана като отказ  от експлоатация на хора и на околната среда.

Днес сдружението „За Земята“ е една от авторитетните независими екологични неправителствени организации. „Повечето екологични организации традиционно се свързват с опазване на богатото биоразнообразие в природата. Различното при нас е, че се занимаваме с проблемни замърсяващи процеси и промишлености. Те са основната заплаха за околната среда, която всъщност прави животът ни възможен. Но каузата ни е обща“, пояснява Евгения Ташева, координатор  „Нулеви отпадъци“ в сдружението. Нейният и на колегите й професионален път е категоричен пример за това колко значимо е доброволчеството и как успешно се изграждат качествени експерти в гражданския сектор. 

Бъди член на екологичното сдружение "За Земята”!

Акция за почистване на плажове

„Организацията се прави от хората“, посочват от сдружението. Подчертават колко важни са споделените каузи и ценности, възможността повече хора да бъдат техни посланици и да се подкрепят добрите идеи. Точно това обещава и дава „За Земята“ на своите асоциирани и пълноправни членове. Всеки има възможност да инициира събития, акции, кампании и да може да разчита на подкрепа. Разбира се, със задължението да споделя ценностите и принципите на сдружението, да плаща ежегодно членски внос. Пълноправните членове са с привилегията да работят доброволно поне 10 дни годишно за целите и по дейностите, съсредоточени в конкретни сфери: енергия и климат, въздух, нулеви отпадъци, храна и земеделие, икономическа справедливост.

Енергия и климат

„Трудно ще е, ако в стратегическите документи на държавата, като в интегрирания план „Енергия и климат“, пише, че до 2050 година ще използваме въглища. Ако тези приоритети останат, със сигурност ще имаме проблем с Европейската зелена сделка и няма да получим финансиране“, коментираТодор Тодоров, експерт “Енергия и климат“ в сдружението, координатор за България по темата за справедлив енергиен преход на Международната мрежа за наблюдение на международните финансови институции за Централна и Източна Европа. “За Земята” работи за популяризиране на този мащабен европейски проект, усилията са за ясна визия по пътя към съвременната и модерна нисковъглеродна енергетика. Настоява за създаване на национален план за справедлив енергиен преход, както и на конкретни регионални планове за въглищните райони в нашата страна.

В партньорство с “Грийнпийс” – България осъществява кампании за излизане от въглищната зависимост, за насърчаване на децентрализираното производство на енергия, като на преден план извежда темата за енергийните кооперативи и общностните енергийни проекти.  Чрез проекта „ClimAlt“ по програма „Еразъм +“ се работи за повишаване на осведомеността на младите хора за изменението на климата, за възможните решения и алтернативни практики. Радостина Славкова, член на екипа “Енергия и климат” и координатор на „Млади за Земята“ участва в първата младежка среща на ООН за климата и в демонстрация пред централата на Европейската инвестиционна банка за спиране финансирането на изкопаеми горива. Активно е сътрудничеството с неформалната инициатива „Петъци за бъдеще“ – България, продължава кампанията за спиране на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. Сдружението има и ясно изразена позиция за пагубното въздействие на добива на шистов газ върху околната среда и човешкото здраве.

За по-чист въздух

Акция срещу мръсния въздух в столицата

„Замърсяването на въздуха е сред най-сериозните екологични проблеми в България. Страната ни не спазва нормите на Европейския съюз за фините прахови частици и е осъдена за това. Според Световната здравна организация над 97% от българите са изложени на вредни за здравето нива на този замърсител",подчертаваИвайло Хлебаров от екипа "Чист въздух". Експертите на “За Земята” са добре запознати с реалностите, активно и последователно работят за подобряване на законодателството, свързано с качеството на въздуха и програмите на общините, за повишаване на информираността на обществото, за изграждане на мрежа от активни граждани и организации, открива и прилага решения и застъпничество пред държавни и общински органи. Натрупан е ценен опит при подготовката на новите програми за качество на въздуха в София, Пловдив и Перник. Извървян е пътят и до обжалването в български и европейски съдилища на екологично „лоши“ програми. Заедно с международната организация „Client Earth“, „За Земята“ се обърна и към Европейската комисия заради невъзможността гражданите да обжалват некачествени общински програми. А един от големите успехи на „За Земята“, след близо три години съдебна битка, е спечеленото дело срещу Изпълнителната агенция по околна среда за достъп до информация за качеството на въздуха.

Нулевите отпадъци – кауза за културна промяна

Шествие срещу изграждане на инсинератор в София

„При отпадъците има много решения и те не са свързани с високи и скъпи технологии, а зависят от човека“, убедена е Данита Зарачинова от екипа “Нулеви отпадъци”. Припомня, че една от най-старите природозащитни масови инициативи в България е кампанията „Боклукът – в раницата“. „За Земята“ поставя нейното начало през 1999 година, не пропуска нито една година до днес, дори и пандемичната 2020-а. Равносметката - премахнати повече от 115 тона отпадъци от високите части на българските планини. Привлечени, вдъхновени и мотивирани доброволци от цялата страна на различна възраст, най-вече млади хора. Тазгодишното чистене ще бъде от 28 август до 5 септември в НП "Централен Балкан", като отново ще се направи така наречения „Brand Audit“, чрез който се установява кои производители са най-големите замърсители.Продължават да са актуални инициативитесрещу изгарянето на отпадъци във въглищни централи и електроцентрали, срещу проекта за софийски инсинератор. Като част от коалицията „Rethink Plastic“ „За Земята“ се включи активно както в кампанията за гласуване на възможно най-строги мерки, така и в подготовката за прилагане в нашата страна на новата директива на ЕС за ограничаване употребата на еднократната пластмаса. Цветни, разнообразни и популярни са кампаниите “Юли без пластмаса”, “Декември без отпадъци”, преведеният на български език „Атлас на пластмасата“, продължаващите „Свободни от пластмаса“, „Действаме за чиста пролет“, „Депозитната система: бутилки с бъдеще“. Успешното партньорство между гражданската организация „За Земята“ и община Свиленград доведе до официалното включване на първата българска община Свиленград на европейска картата на общини с нулеви отпадъци. Готовност е заявила и община Габрово.

Всяка година "За Земята" организира акции по почистване на национални паркове

Акция за 3 юли - Международен ден без полиетиленови торбички

Храни и земеделие

„Новото поколение ГМО – техники, като „редактиране на гени” или „генетично насочване” – се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми. Освен познати, те носят и нови рискове за биологичното разнообразие и човешкото здраве“, бие тревога Ивайло Попов от екипите “Храна и земеделие” и “Чист въздух”. Един от големите успехи на сдружението е „преборването“ със закона за ГМО, който установи по-рестриктивен режим за тези продукти в нашата страна. Той е пример и за това, че за успеха са нужни обединени усилия между гражданските организации. „За Земята“ продължава да се бори с „нашествието“ на ГМО продуктите. Едната посока е за въвеждане на стандарт “Без ГМО” за храни, продавани в България, като в нея сдружението координира коалицията “България, зона свободна от ГМО”. Другата е част от европейската кампания за предотвратяване на безконтролното навлизане на продукти от новото поколение техники на генното инженерство (ГМО2.0) - генетичното редактиране.

Икономическа справедливост

„Мудността на обществото и на отговорните институции да се справят със замърсяването граничи с безобразие. Решенията, макар и трудни, са налични“, гневи се Ивайло Хлебаров, чийто професионален опит  е в направленията отпадъци, прозрачност и отчетност на институциите. Екипът на „За Земята“ системно наблюдава за какво се харчат обществените национални и европейки средства. “Тези теми са важни, защото данъците, които плащаме, са огромна машина за пари. Тя може или да се превърне в огромно чудовище, което всички храним, или наистина да работи в полза на обществото “, посочва дилемата Генади Кондарев, координатор на кампанията “Обществени средства за устойчиво развитие”. В нея активно е ангажирана Десислава Стоянова, а усилията са концентрирани с теми и битки, в които има опит и където може да бъде постигната промяна. Като част от европейската гражданска „Мрежа за климатични действия“ (CAN Europe), “За Земята“ координира кампанията „EU Cash Awards“ (Награди за европейско финансиране) в нашата страна, водени от голямата цел да се предотврати безразборното харчене на публични средства за проекти, които вредят на хората, природата и климата.

Еколозите – лобисти за чужди интереси?

„Този етикет не е само български патент. Целта е прозрачна – да се отклонява вниманието от корупционните практики и злоупотребите с природата, здравето и качеството на живот на хората“, споделя Евгения Ташева. Подчертава, че екологията е университетска, академична специалност, еколози работят в общинските администрации, всеки от нас е природозащитник, щом иска да живее в среда, годна за здравословен живот. Не одобрява „обичайната практика изкуствено да се създава сблъсък между местните общности и природозащитните организации, когато се обещават големи инвестиции и работни места, но с ограничен времеви хоризонт и с омаловажаване на дълготрайните щети върху околната среда и човешкото здраве“. Наясно е, че ще продължи практиката еколозите да бъдат възприемани от някои като хора, които се месят в местните работи и затова дори им плащат от чужбина. Посочва, че темата е пряко свързана с един от големите проблеми на целия неправителствен сектор в България – проектният принцип на неговото финансиране. Главното е, че той създава кратък времеви хоризонт за тях и е придружен от ограниченията на донорските изисквания. Понякога те не позволяват и не насърчават сдружаването, а нерядко допринасят и за нездрава конкуренция. „За Земята“ е от тези граждански организации, които търсят не само възможности за оцеляване, но и държат на своята финансова независимост, за да бъдат спокойни в нещата, за които говорят и в делата, които водят. Екипътежедневно доказва, че младостта е съвместима със сериозната професионална подготовка, независимостта и приемствеността, бори се да бъде възприеман сериозно. От „За Земята“ определят отношенията с властта като сложни. Разбират, че тя се опитва да не забелязва гражданските организации, не само екологичните, но  откриват хората в нея, които са отворени към сътрудничество с гражданския сектор.

Екипът на сдружение "За Земята"

Бъди този, който отваря врати

За изминалите вече 25 години зад марката „За Земята“ стоят десетки екологични акции, инициативи и мащабни събития, множество конкурси и защитени проекти, работа с деца, ученици и студенти за модерно екологично отношение и поведение, обучена и възпитана армия от доброволци, ефективно сътрудничество с другите от гражданския сектор, активност, експертност и търсене на диалогичност в отношенията с властта.

Еко-работилници с младежи

„За Земята“ стана през годините своеобразна „ракета носител“ за  хора с екологични идеи, които след получената подкрепа продължават по пътя си самостоятелно, напр. „Велоеволюция“ и Хранителният кооператив в София. Във всички направления на своята дейност „За Земята активно публикува експертни анализи, подготвя аналитични позиция по национални екологични проекти, консултира се с европейски експерти, провежда собствени проучвания, организира атрактивни  акции, привлича към екологичната кауза популярни имена от спорта, музикалната и театралната сцени, от телевизията и киното (https://youtu.be/-MB46GwqZo0). Когато се налага – организира граждански протести, изпраща петиции до български и европейски институции. Голям е броят на тематичните конференции, пътуващите изложби, арт инсталациите, участието в различни местни, национални и международни събития, в партньорски срещи, форуми и фестивали. Еко сдружението е активно в медиите, в социалните мрежи, създава собствени платформи за онлайн обучения, тематични видеа и филми (https://www.youtube.com/c/ZaZemiataBG). Помага на засегнати хора в съдебни спорове в борбата им за справедливост, самото сдружение води поредица от съдебни битки. Благодарение на спечелените се случват важни законодателни промени в обществена полза.

Кампания за премахване на чашите за еднократна употреба в детските градини

Международните партньорства са много полезни и важни за екологичната организация. Екипът на „За Земята“ има достъп и разчита на международна експертна подкрепа при предлагането на мерки или алтернативи по даден проблем и в процеса на изготвяне на предложения за политики в България. Европейските им колеги следят отблизо работата на институциите, контактуват с отговорни лица в ЕК, с евродепутати, получават „от извора“ информация какво предстои, какви проблеми се очакват, използват всички  възможности да се действа изпреварващо, компетентно и отговорно.

Признание за активността, смелостта и високата експертност за екипа на „За Земята“ е „Златният ключ“ на „Програмата Достъп до информация“. Отличието е за организация, най-активно искаща информация от институциите. Коалицията „За да остане природа в България“ определи Кресненската кампания за най-активната кампания. Инициативата "Аз избирам чашата за многократна употреба" на ОЦОСУР/Ecovarna и подкрепена от „За Земята“ спечели златен медал в категорията "Най-добра инициатива в образованието" на световното състезание „2020 BEYONDPLASTIC AWARD“. Инициативата се разраства, като вече близо 4300 деца от 64 детски заведения от цялата страна се отказаха от еднократните пластмасови чаши за вода.

Момент от кампанията "Спаси Кресна"

Въпросите на близкото бъдеще

Постер на "За Земята", свързан с Директивата на ЕС 2019/904 за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба
 

Преди изборите за 45-ото Народно събрание от „За Земята“ попитаха всички партии и коалиции, участващи в парламентарните избори, за техните политики за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България.  От сдружението се надяват  получените само пет отговора да не са знак, че битката за по-чиста околна среда не е сред приоритетите за политиците. Дори и да не искат, те ще трябва бързо да подготвят въвеждането през юли 2021 г. на Директивата (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент за намаляване употребата на пластмаса за еднократна употреба. Подобно е положението и по отношение на качеството на въздуха. На дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България.

Затова екологичното сдружение „За Земята“ упорито изисква от властта амбициозни политики и мерки, неуморно информира и активно помага на обществото да върви по трудния път към екосправедливостта.

Акция в Бургас с послание "Лошо ни е от торбички!"

Снимки: За Земята

 #регионалникореспонденти