Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
08



МИГ-овете, които не бива да пропускаме

Разкази за НПО

Как местните инициативни групи могат да бъдат двигател за развитието на местните общности



 Кръстан Кръстанов, земеделец


Разказ от първо лице


За пръв път чух за местните инициативни групи през далечната 2007 г. Работели много добре в Италия и Испания. Тогава, като историк, ги оприличих с нашите читалища и училища през Възраждането – нещо, създадено отдолу нагоре, с местна инициатива и идеи – за добруване и градиво. Тогава бях ПР на Община Берковица, дялан камък, готов да попълни всеки дефицит. Така се оказах в групата по организирането на берковската МИГ. Първото условие бе територията на сдружението да наброява 10 000 души. Нашата община имаше този човешки ресурс, но осъзнахме, че ако се обединим с други общини, това ще обогати потенциала – като география, ресурси, възможности. Поогледахме се в околните общини за партньори. Оказа се, че и това е дълга битка, но така или иначе тя бе спечелена и наш партньор стана Община Годеч. Макар и от две области – Монтана и София – те са съседни и здраво свързани от Балкана. Така през декември 2010 година Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група – Берковица и Годеч“ стана факт.


 

МИГ - що е то?


МИ-овете представляват доброволни сдружения на юридически и физически лица, които искат да развиват своите общини, които искат „оживяване“ на селищата, които искат да създадат поминък там, където са родени. Създаването им е свързано с подхода „Лидер“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Сдружение МИГ е инструмент за участието на гражданите на местно равнище в разработването на отговори на социалните, екологичните и икономическите предизвикателства, пред които сме изправени днес. Със създаването на МИГ работата съвсем не е приключила. Напротив – едва сега започват големите отговорности и изпитания. Някои от МИГ-овете не успяват да ги преодолеят и си остават „само на хартия“. Всеки МИГ прави обществено обсъждане и много проучвания на ресурсите, възможностите, слабите страни на територията си, възможните перспективи, заплахите и на тази основа изработва Стратегия за местно развитие. С този най-важен документ организацията кандидатства за средства по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.  Ако Стратегията е оценена като добра и възможна за реализиране, тя бива финансирана със средства от ПРСР. Стратегията включва различни мерки, подходящи за района и идентифицирани от хората като важни – земеделие и преработка, управление на горите, туризъм, други неземеделски дейности, с които да се обогатят селските територии, подобряване на инфраструктурата, подкрепа на читалищата и други. Както казах, ако Стратегията на МИГ-а не е добра, тя не се финансира. Ако организацията получи финансиране, всеки човек от територията на сдружението, всяко НПО и всяка от Общините могат да кандидатстват за част от средствата. МИГ-ът, заедно с независими оценители, прави класиране на проектите по предварително изработени критерии и финансира най-добрите.  Класираните проекти минават на повторна проверка и одобрение от Държавен фонд „Земеделие“, който е контролиращ орган по Програмата. 

 

Няколко красиви истории


Мечтите са за смелите, казва максимата. Често обаче забравяме да градим планове, да мечтаем, обгръща ни скептицизмът и инерцията. Припомних си тези неща, когато Стратегията за местно развитие в периода 2012 – 2015 г. на нашия МИГ бе одобрена и финансирането осигурено.

Трябваше да преодолеем именно скепсиса на местните хора, да „развържем“ мечтите им и те да започнат да вярват, че идеите им могат да станат реалност. Не много лесно, но стана – а когато видиш реализирани мечти, това е наистина красива история.

Две праскови посях…






Всъщност героят на първата история не отглежда плодни дръвчета, но метафората за това да оставиш нещо след себе си важи с пълна сила за него. Той дава живот всеки ден и доставя радост на хората с декоративните растения, които отглежда.


Казва се Иван Стоянов, познават го като Горския. Има разсадник за чудо и приказ в местността Чапраза – на пътя от Берковица за прохода Петрохан и София.

Завършва Лесотехническия университет и работи по специалността си в разсадника в Берковица. Отеснява му преди години и решава да започне свой бизнес. С много труд, с много мерак и разбиране той разработва мястото, разположено на 27 декара. След време наетият под наем имот е закупен. Иван Горският става марка. 

Научава за възможностите, които му дава „МИГ Берковица и Годеч“, в точния момент, когато има нужда от трактор с различни приставки, за да може качествено да обработва земята, а и да надгради направеното до тук. Кандидатства по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР. Договорът е подписан през 2013 г. Със средствата са купени роторна фреза Del Morino, заравняващ валяк за Flash 125, трактор марка KIOTI, предпазител от камъни, челен товарач TAESUNG, вилици комплект с подвилична рама, марка APEX.
 

 „Не знам как щях да се оправя без този трактор“ – спомня си Иван. „Вече имам нов, но и до днес си използвам този по програмата. Лично аз го управлявам. Чрез МИГ-а получих възможност да се утвърдя, да облекча работата си. Пак бих кандидатствал, ако ми се наложи.“ От тогава са минали осем години, стопанството е разширено с още 66 декара. Отглежданите цветя, храсти и декоративни дървета вече са над сто вида. Бизнесът се развива, но най-важното е, че цялата фамилия се включва – майката и бащата на Иван, съпругата му, когато не е на работа, седмокласничката Ивета.




Най-голямата опора на Иван Горския е неговият син Кристиян – завършил Лесотехническата професионална гимназия в Берковица, е сега студент в специалността „Ландшафтна архитектура“ в Лесотехническия университет. Кристиян вече е „попил“ знанията от гимназията и от баща си и в момента надгражда с университетските знания. „Баща ми ме научи как да отглеждам растения, да давам живот всеки ден. В университета ме учат как по най-добрия начин да покажа хубостта на този живот.“ И сякаш да докаже това, преди дни Кристиян спечели конкурса на ЛТУ на тема „Дърво с история“ със своята снимка на Самотния бор в Берковица. 


Преди да се разсърдиш, увери се, че нямаш повече усмивки



Теодора Николова, Агнеса Захариева

В това вярват Теодора Николова и Агнеса Захариева, от "Дентал Лабор А и Т” ООД. Те не само са винаги усмихнати и позитивни, но, без да са позитивни треньори, помагат усмивките да се множат и да са по-красиви. Теодора и Агнеса са едни от най-добрите зъботехници в област Монтана. Помня ги още от времето, когато съществуваше държавното зъболечение. Съвсем млади, нахъсани, с много мечти и почти никакви възможности за използване на нови продукти и технологии в архаичната структура. Когато идват промените, като най-млади, първи са освободени. Но както се казва – затваря се врата, отваря се прозорец. Агнеса и Дора отварят свое ателие за зъбни протези и корони от металокерамика. Бързо доказват моженето си и днес имат клиенти, не само от Берковско.

„Трябва постоянно да се развиваме в крак с новото и програмата ни даде тази възможност. Бихме кандидатствали отново“ – споделя Теодора. Разбират за възможностите, които им дава сдружението, съвсем случайно. Ентусиазмът и оптимизмът им са толкова големи, че въобще не се замислят дали да кандидатстват за модерната в момента циркониева биокерамика. Подписват договор за финансиране в края на 2015 година по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, а одобрената безвъзмездна финансова помощ е 70% - 7 056,88 лв.  Купуват пещ за керамика Heramat C3. С  нея  могат да се правят корони с цирконий. „Те са много здрави и естетични. Не предизвикват алергии. Много е важно да се усмихваме, тогава сме живи и красиви“, завършва разказа си Агнеса.

Модерна техника за модерно земеделско стопанство



Новата техника на Кръстан Кръстанов

Това е любимата ми история - за Кръстанчо Кръстанов от Годеч. Казват, че земеделието не храни, че е тежък кръст. За Кръстан земеделието е живот, любов, смисъл, страст.

Завършва електротехникум и „Съобщителна техника“, но в кръвта му от дете са животните и земята. Нямал колебание, че това ще бъде пътят му. Намерил голяма опора в съпругата си. Красивата Вася ми разказва през смях: „През 1990 година, младо семейство, купихме косачка, първата ни техника. Хората апартаменти купуват, коли купуват, а ние косачка.“

Сякаш поличба било и харизмото (зестра за сватба) от бабата на Кръстан. Тя им подарява десет овчици, които поставят начало на стадото. Баба Нада била такава – силна, истинска, трудолюбива. „Във въздуха предеше и чепкаше вълната“, с респект си спомня Кръстан. Явно на нея се е метнал, а овцете си остават най-голямата му „шуга“ и до днес. Обича ги повече и от тракторите.

Успехът идва постепенно – с много труд и постоянство. „Правим го за себе си, иначе не върви – обяснява Кръстан. А и две момчета имаме, мъже вече, и те са с нас. Голяма помощ ни е това.“  Всъщност момчетата опитали столичния живот, но бързо се прибрали в Годеч, осъзнали истинския смисъл на битието. Вече и внучета красят дома на семейството.

Кандидатства за пръв път по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони към МИГ – Берковица и Годеч. Искал нов трактор с различни приставки, защото старият руски трактор вече бил амортизиран. Така ПРСР финансирала купуването на трактор New Holland J5050, дискова брана, плуг, сеялка за пролетници и мулчер (машина за очистване на земя, рязане и смилане на всякаква растителност). Безвъзмездната финансова помощ била 50%  -  65 795,93 лева.  „Момчетата като се качиха на него – не искат да слязат“, доволен е Кръстан. – „Новото си е ново.“

Сега  Кръстан и фамилията му гледат около 5000 декара земя, от които 1000 дка са пасища и ливади, 270 овце, 20 кози, 9 телета, 3 коня. Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, малко тикви и картофи.

Две болки има Кръстан – липсата на ТКЗС-та, където младите реално да се учат на земеделие, защото „в техникумите само документ дават“. Втората болка е липсата на работна ръка. Обикаля цялата страна, за да търси овчари – чак в Пловдив, в Добрич. „Само за помощи има хора. А ние сме се превили над земята и стоката от 6 сутринта до 12 вечерта, и това 365 дни.

В новия програмен период Кръстан отново има спечелен проект по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ към Стратегията за ВОМР (Водено от общността местно развитие) на „МИГ – Берковица и Годеч“, финансирана по ПРСР 2014-2020 г. Стойността на проекта е 150 000 лева, а от програмата ще получи 60% от сумата. Иска да купи нов прикачен инвентар – сеялка за пролетници, сеялка за есенници, валяк, а също така и вана за мляко.

Докато ми разказва, Кръстан наставлява по телефона: „Преместете машината на оня блок, дайте трактора тук, закарай животните там“. А към мен се обръща замечтано: „Най-хубавата сеялка искам да купя!“ и видимо не му тежи кръстът да е „на график“ 365 дни в годината.

 

Равносметката за първия програмен период


„Местна инициативна група – Берковица и Годеч“ изработи и изпълни своята Стратегия за местно развитие в периода 2012 – 2015 г. Сдружението е сред „отличниците“ в страната в предишния програмен период по спечелени и изпълнени проекти.

МИГ-ът е провел седем приема на проектни предложения по различни мерки – общо 75 предложения. 47 са сключените договори. Благодарение на изпълнените идеи са създадени за постоянно или с временна заетост 125 работни места. Изплатените средства са на обща стойност  1 191 900 лв. „МИГ – Берковица и Годеч“ има неусвоени средства от едва 3.95%.

  • Със средства от ПРСР са купени редосеялка за окопни култури, оборудван е автосервиз, както и цех за мебелно производство, оборудвани са цех за изработка на бижута и сувенири от благородни метали и сладкарски цех в Берковица, купено е модерно оборудване - дигитален принтер за директен UV печат върху сувенири. И още – в Годеч са изградени две къщи за гости в скандинавски стил. Купена е специализиран софтуер-ресурсна платформа и разработена маркетингова стратегия и рекламни материали, свързани с възможностите за туризъм на територията на МИГ-а, оборудване за фризьорски салон, оборудване  и обзавеждане  на хранителен магазин, изградено e торохранилище, изградена птицеферма за 3 000 бр. кокошки носачки, изградeно e микро-предприятие за производство на бетонни блокчета и др.

  • .

  • .
  • За Община Берковица: изградено е постоянно изложение на дървени пластики и е подобрена инфраструктурата в парк "Здравец", извършена е рехабилитация на парк „Св. Георги Победоносец“, купено е оборудване за Дома за възрастни хора, създадена е нова туристическа атракция на открито - постоянна експозиция на уникални макети на значими местни културно-исторически обекти - църкви, манастири, музеи, паметници и др.

  • .
  • За Община Годеч: Изградена е външна сцена за експониране на местното културно наследство в Годеч. Купено е кухненско оборудване за нуждите на Домашен социален патронаж. Изградена е улица, обзаведен е Посетителски център за предоставяне на местно природно и културно наследство и центрове за изкуства и занаяти в Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1899».

Водено от общността местно развитие


От края на 2016 г. Сдружението изпълнява Стратегия за водено от общността местно развитие (ВОМР), защитена пред Управляващия орган на ПРСР.  Стратегията е за периода 2016-2023 г., а ВОМР е продължение на подхода ЛИДЕР в новия програмен период 2014 -2020 . Основните принципи, върху които се гради подходът, са същите, както при ЛИДЕР.

  • Общият бюджет на Стратегията за прием на проекти е в размер на 2 933 745 лева;
  • Всички  мерки вече са отворени за кандидатстване;
  • Интересът е още по-голям.

 

МЕРКИ И ОДОБРЕНИ ПРОЕКТИ


Направени са над 20 приема на проекти по мерките:

4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“;

4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти;

6.4 «Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности»;

7.2 «Инвестиции в създаването, подобравянето или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура»;

7.5 «Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура»;

7.6 «Съхранение и приобщаване към местното културно, историческо и природно наследство»;

8.6 «Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти».


Актуални за кандидатстване в момента са мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“; мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ и мярка 7.6 «Съхранение и приобщаване към местното културно, историческо и природно наследство». През май тази година предстои нов прием на проектни предложения по мярка 19.2-7.5 „Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура“.


Подписани са и първите три договора за финансиране. Първият договор е по мярка 19.2-8.6 – „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти”. Ще бъдат закупени дробилка, заточваща машина и хоризонтален банциг.


Вторият договор е по мярка 19.2-4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Инвестицията ще бъде за ремонт на помещения за преработка на мляко, купуване на пастьоризатор , хладилна вана, камера, количка за зреене, вакуумна машина, работна маса. 


Третият е по мярка 19.2-7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, като ще бъде направена реконструкция на част от тротоарна мрежа в гр. Годеч.


Не, не са само „цветя и рози“


До тук написаното е много позитивно. Всеки ред е истина, но има и други редове, има и между редовете, за което искам да кажа няколко думи – отново от първо лице. Така се случи животът, че човекът до мен реши да кандидатства с проект за производство по мярка 19.2-7.2 «Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности» към Стратегията от новия програмен период. Бяхме изключително въодушевени – аз с опит в писане и изпълнение на проекти, той – пълен с идеи. Направо летяхме, мечтаехме със замах. Проектирахме лого, слогани, вече в главите си разработвахме рекламна и маркетингова стратегия. Нощем сънувах рекламни клипове, денем пишех писма за оферти до български и международни доставчици. Изучихме въпросното производство в такива детайли, че можехме да говорим по темата с часове. Разбира се, изучихме електронната платформа ИСУН, където се подаваха проектните предложения. Всичко мина „по мед и масло“. Бяхме сигурни, че сме се справили и вече предвкусвах тежки, работни, но славни дни. Дойде заветната дата за класиране. Оказа се, че по тази мярка има подадени 25 проекта. Всички, които отговаряха на условията, бяха класирани, ние бяхме сред тях. Пред нас имаше четири проекта, всеки на стойност около 150 000 лева, още шест бяха с нашия брой точки. Това автоматично постави ситуацията в пат, защото оставащите средства по мярката нямаше да стигнат за тези шест проекта. Нямаше как да се избере между проекти с еднакъв брой точки и така те се превърнаха в „резерви“. Очакваше се оценката на ДФ „Земеделие“, която е контролна и решаваща. Минаха две години от тогава, едва преди няколко седмици получихме писмо, че проектът ни продължава да участва в класирането. Само че вече ентусиазмът ни се бе изпарил, а новите идеи за бизнес – избуяли и в ход. И така – от този личен опит искам да отбележа три проблема, които пречат на работата на МИГ и на местната общност. На първо място това е забавянето на вземане на решения от страна на ДФ „Земеделие“, за съжаление обичайна практика. Това отказва много от „състезателите“, особено когато става въпрос за местния бизнес. Част от тях, особено ако желаните средства не са много големи, се отказват и търсят други пътища за сбъдване на идеите си.

На второ място – системата ИСУН. Смятам, че тя е непосилна за много от хората в земеделските райони и те не биха могли да се справят с документите без външен експерт.

На трето място, но особено важно – както и за други мерки и програми – те сякаш са направени за богатите. Защото финансирането става в средата и в края на реализирането на проекта. Тоест ти трябва да имаш предварително средствата. Това означава банки, заеми, ипотеки и т. н., и т. н.

МИГ-ът на общността


Казаното от мен по-горе и личният ми опит не ме е разколебало обаче нито за секунда в смисъла на местните инициативни групи. Този подход „отдолу нагоре“ показва на местните общности, че могат да предприемат конкретни стъпки към форми на икономическо развитие, които са по-интелигентни, по-устойчиви и по-приобщаващи.

Че могат да бъдат оживени изостанали райони и да се създадат предпоставки по-малко хора да напускат родните си места или да се завърнат от чужбина и тук да създадат поминък. МИГ-ът на общността е нашият миг, който не трябва да изпускаме, въпреки предизвикателствата.



#ретионалникореспонденти


Автор: Петя Генова, кореспондент на НПО Портала за Северозападен регион

 

 

 

Сходни публикации

29.03.2021
Лична отговорност, насочена към споделената отговорност Лична отговорност, насочена към споделената отговорност

Как сдружение Враца софтуер общество опитва да задържа младите хора в най-бедния регион ...

24.03.2021
Фабрика за нови бизнеси Фабрика за нови бизнеси

Или как пандемията предизвиква скок в онлайн пространството   Startup Factory хакатонТе са ...

01.03.2021
За хората и предприемачеството като страст и риск За хората и предприемачеството като страст и риск

Бизнес инкубаторът в Гоце Делчев е един от първите в България, който проправи пътя на предприем ...