Обновената сграда на читалището

Обичам това читалище. Красивата мраморна сграда е достолепна и величава. Още преди да влезеш в тази светая светих на местната култура, усещаш мириса на миналото, чуваш ръкоплясканията на публиката, виждаш усмивките на децата и възрастните читалищни дейци. Тук история са писали Йордан Радичков, Младен Исаев, Иван Давидков, Анастас Стоянов. Част от деня му са станали Рангел Вълчанов, Свилен Русев, Крикор Азарян, Виолета Гиндева, Мая Новоселска, Хайгашод Агасян и още много други творци. Чувала се е реч на много езици, шумолели са народните носии на много народи.

Обаждам се на Надя Тимчева, начален учител и председател на читалищното настоятелство. Уговаряме си среща за интервю след няколко дни, защото сега трябва да окомплектова документите по проекта за ново оборудване на читалището и главата й е пламнала. 

Срещата се състои в читалищната сграда. По време на разговора ни два пъти се разплаква, а аз съм доволна – веднъж, защото явно съм избрала правилния човек, и второ, защото явно успявам да изкарам съкровени неща от сърцето й. (На снимката: Надя Тимчева)

Пророческото име „Бъдущност"

Читалището в Берковица е едно от най-старите в страната. Основано е на 11 май 1872 г. По това време Берковица е важен административен център. Образователното дело е направило първите си успешни стъпки и създаването на читалище е логично продължение на обществения възрожденски дух. Организирано е с дарения и помощи от културни и обществени дейци, от населението. Създава се под името Берковско българско читалище "Бъдущност" и има свой печат с кръгла форма. По този повод вестник „Училище“ пише: „Пристигна ни добра вест от Берковица, дето също са празнували деня на Св. Кирила и Методия. А по-радостното е, че на този ден тамошните съотечественици са основали и едно българско читалище на име „Бъдущност“. Целта на читалището у Берковица щяла да бъде просвещението. Каква хубава цел, боже, какво похвално предприятие!“ 

Имало библиотека и читалня, като книгите са събирани от гражданите. Като населено място с типична градска култура, в читалището е имало и бюфет и се приготвяло кафе. Гражданите в свободното си време се събирали, за да прочетат новини от получаваните вестници "Зорница", "Дунав“ и др. и да разискват различни въпроси. Играели се театрални постановки, като любима била „Многострадална Геновева“. По- късно с Протокол №1/14 октомври  1893 г., по инициатива на местните учители, читалището е преименувано на "Развитие" и неговата дейност се активизира.

През 1950 година, послучай 100 години от рождението на Иван Вазов, то е преименувано на името на народния поет, работил две години като председател на берковския съд – период, който самия Вазов определя като „един от най-плодотворните“ в живота си.

Театър, любов моя…

Самата Надя Тимчева е в читалището „от както се помни“, повече от 35 години. Започва като актьор в детски театрален състав под ръководството на Росица Кирчева. По-късно се присъединява и към голямата читалищна трупа. Спомня си с възторг осемдесетте години на миналия век, когато съставите са били три и нито едно градско събитие не минавало без тяхно участие. „Тогава почти нямаше свободна гримьорна и сцени за репетиции. Толкова много млади и стари бяха привлечени от театъра.“ За да дойде моментът, в който тя самата поема режисьорския пост. Става уж случайно. Времената били тежки и било трудно режисьори да пътуват постоянно до Берковица за репетиции. „Тогава си спомних, че моята дипломна работа като студентка бе за Николай Фол, чиито корени са от Берковица. Един изключителен творец, създател на първата детска театрална школа в България. Бил е и драматург. Той формулира театъра „от деца за деца“. Така на Надя  й хрумва да направи детски състав с още по-малки артисти. Идеята е да се включи нов раздел във вече утвърдения международен детски фестивал „Лачени обувки“ – театър „от деца за деца“. Тогавашният секретар на читалището, Мария Иванова, приема с радост идеята и тя не само е реализирана, но е изключително успешна и до сега.

Така се създава детската театрална студия „Николай Фол“, през която са минали повече от 100 деца, някои от които вече професионално реализирани като актьори, аниматори и режисьори. „Синята птица“ на Метерлинк, „Малкият принц“ на Екзюпери, „Джуджето Дългоноско“ по Хофман, „Джуджето и седемте снежанки“ на Стефан Цанев и още, и още. Госпожа Тимчева започва да ръководи и големия театър. Поставят сериозни постановки – „Пир по време на демокрация“, „Службогонци“, „Госпожа министершата“, „Криворазбраната цивилизация“, „Любов по италиански“ са малка част от пиесите, направили състава един от символите на читалищната дейност, но по-важното – чрез тях се възпитава качествена театрална публика, дори в годините, когато една друга планета бе превзела телевизионния ефир.

За читалището и емоционалната грамотност

„Мисля си, че и до днес сме запазили това, което е най-голямата заслуга на тези велики родолюбиви българи при създаването на читалището – да се пази искрицата, това блещукане въпреки консуматорската ориентация на съвременното общество. Всеки преминал през читалището има емоционална грамотност. Грамотност да слуша, да възприема, да аплодира, да знае как да се държи по време на спектакъл“ – размишлява Надя. Според нея това е спасението на по-малките градове, в които няма професионални театри. Това е и възможността на хората от селата да пътуват до най-близкия град и до читалището, където кипи живот. Където има школи за деца, защото освен съставите за възрастни, културната институция има и много добра школа по изкуствата за деца – певци, инструменталисти, танцьори. Кръгът се затваря. От една страна са децата, които след това кандидатстват в средни музикални училища по свое собствено желание. Това не е заповедта на родителя, а това е избуяването на таланта. Ако пък не – той ще стане един прекрасен зрител, ще може да оцени труда на хората на сцената. Тази емоционална грамотност се получава в читалището. „Всички наши бивши участници с носталгия и радост се връщат към годините, прекарани тук. Защото освен всичко друго това не е индивидуално изкуство, защото всяко изкуство е свързано с много хора. Ако отидем до онази мъдра поговорка, че всяка среща с подходящия човек е един век време, и е безславно време, ако не си го срещнал, значи тези непрекъснати срещи в тези колективи са нещо незаменимо.“ –вълнува се читалищният деец. И затова родителите трябва да насърчават децата да участват или просто да ги водят, да им показват. Да ги подготвят за това как ще дойдат в залата, какво да очакват да видят, как ще възприемат, как ще съпреживяват. Познато ми е - именно това, което открива всеки за себе си, а и общата емоция в залата в един момент те поглъща и ти се чувстваш част от нещо неописуемо. Става чудо от енергия – енергия от сцената, енергия от залата.

За социалната функция на читалището

Момент от фестивалът "Балканът пее и танцува"

Читалището в Берковица има Обединена школа по изкуствата, както и състави за възрастни. Чрез тях се обогатяват възможностите за социален живот в малките населени места. И още - дава се шанс на хората от селата в общината, които нямат възможност да посетят големия град, за съприкосновение с най-красивата част от това, което човекът може да сътвори. Надя Тимчева не само се съгласява, но илюстрира това твърдение с много мил спомен от берковското село Гаганица. Преди години читалището гостувало с постановката „Криворазбраната цивилизация“. Малък салон, но с великолепна сцена и акустика. „Всички тези отрудени хора, нашите баби и дядовци, бяха успели да нахранят животинките си, да се облекат празнично и да дойдат в салона. Върви спектакълът, аз съм някъде в публиката, вече към края на представлението започват да пукат пушки, крадат Анка. А пред мен една жена от първите редове се обръща към съседката си по стол и казва: „Яле колко е убаво. Я викама на Ванка да дойде, она вика, луко требва да си скопа. Па тва е толко убаво, по-убаво от телевизора.“ Никога няма да я забравя тази жена. Потекоха ми сълзи.“

Така действа изкуството и на малките деца, които с чисто сърце поемат емоцията от сцената. „По време на фестивала „Лачени обувки“ в театралния ден, играем по два спектакъла – на малката и голямата сцена. Започваме с представленията за най-малките. Децата от детските ни градини идват, гледат прекрасната пиеса на Недялко Йорданов „Страшни смешки, смешни страшки за герои без опашки“. И там лошата лисица взима хубавото славейче в клетката. Скача едно дете от първото столче и започва да вика „Марш от тука, мръсна лисицо! Остави славейчето, остави го!“ Учителката се опитва да го върне на стола. Докато лисицата не излезе от сцената от естествения ход на представлението, това детенце не се успокои“ – със светнали очи разказва Надя. Сцената учи – на емоция, на правилна българска реч, попиваш от изключителното богатство на нашия български език. Това е и едно общуване с класици на нашата и чуждата литература. И самочувствието, че си го чел, правил, рецитирал. Размислите й са в същата посока: „Почти до сълзи ме трогна в едно от последните предавания на „България търси талант“, когато от Дупница един дядо с внучето си рецитираха. Това като че ли се позабрави. А силата на нашия език е и в това да научиш едно дете да рецитира, да интерпретира, да усети красотата на езика ни и необятното му богатство. И си мисля, че летвата не трябва да се снижава с премахването на старите думи. Летвата трябва да се вдига и читалището също помага за това чрез театъра.“

Да разходиш „лачените си обувки" на берковската сцена 

Момент от фестивала "Лачените обувки"

През далечната вече 1993 година в берковското читалище се ражда един от първите фестивали за изкуствата за деца „Лачени обувки“. Всичко започва някак на шега – с едно тържество в детска градина. Малките изпълнители така вдъхновяват възрастните, че се ражда идея за детска група, която да се подготвя към читалището. Директорът на читалищната музикалната школа – Красимир Цветков, ръководител и на „Берковската духова музика“ –  веднага приема. После за малките певци се подготвя коледно-новогодишен концерт конкурс. Успехът на проявата води до  единодушното решение, че конкурсът има потенциал да се развие в по-голям мащаб, излизайки от града и областта. Ентусиастите са подкрепени и от ректора на музикалната академия в София проф. Георги Костов. Така фестивалът набира скорост, включват се гости от чужбина – Украйна, Русия, Румъния, Македония, Сърбия – а през годините участниците достигат до над 900. Разделите са за песен, изобразително изкуство, балет и театър.

Детско танцово представление от фестивала "Лачените обувки"

И така 27 години древна и млада Берковица прави света по-добър и красив, защото дарява усмивки, подкрепя талантливите деца, вдъхновява мечтите и полета.  А какво по-важно от това – да усмихнеш едно дете, да го окрилиш и да му кажеш „Браво, ти можеш!” За съжаление, последните две години фестивалът не се провежда заради пандемията. Но и това ще мине и деца от цяла България и гости от чужбина отново ще разхождат лачените си обувки на берковската сцена.

Празник за 25-годишниината на фестивала

Госпожа Тимчева ми разказва за разговор със сегашния секретар на читалището, Иван Павлов, за времето, в което излязоха множество комерсиални детски фестивали. „Някак се изкривиха нещата. Всичко стана по-лъскаво, по-скъпо, с по-големи такси. Да, без това не може. Но Иван Павлов не престава да ми напомня, че това не само е един от първите големи детски фестивали, всичко, което правят големите – от първия до последния човек, без значение дали ще е творческата работа на художествения ръководител, дали ще бъде екипът на читалището, заети с посрещане, организация, родителите, членовете на всяко жури, всичко е за децата и в името на децата. Искам да им кажа, че никога усилията им не са били напразни и че всяко усилие си струва. И всички неволи, които няма как да не съпътстват подобно голямо събитие за толкова години, остават само блед спомен.“ Така е - остава другото – колко много деца, хиляди, са преминали на тази сцена. От фестивалната сцена са тръгнали изпълнители като Тодор Койчинов и Михаела Филева, Магдалена Петрова, Мелинда Христова, Нелиан Николова. А толкова приятели са създадени на Берковица, защото безспорно културата и творчеството са най-добрата дипломация.

Да вървиш по пътя на „големите“

Младежкият духов оркестър

Берковската духова музика

Последният музикален проект на читалището е създаването на Младежки духов оркестър. Успешен е и няма как да не е така, когато твои учители и вдъхновители са големите музиканти, емблеми на града под Ком от „Берковската духова музика“. Със задачата преди пет години се заема музикантът и секретар на читалището Иван Павлов. Помага му виртуозният тромпетист Мирослав Тошев. „Българите сме такъв народ, че често обясняваме с мистичното добре свършената работа и успеха. И аз по същия начин – смятам, че е чист късмет (както в театъра има правило за единство на време, място и действие)на едно много подходящо място – нашето читалище –в едно много подходящо време да се срещнат художествени ръководители, които решиха да останат в нашия град и да работят. Един от тях е Иван Павлов, който е и секретар на читалището. Негова е голямата заслуга за това децата толкова бързо да се научат да свирят и с огромна отговорност да го правят. Защото знаеха, че застават редом до Берковската духова музика, които също са наш състав. Когато имаш такъв пример, от Иван Павлов и от тези прекрасни музиканти, сигурно това е огромна емоция. Сигурно тя ги кара след училище да тичат на репетиции. Искам да благодаря на Иван, защото усилията му са титанични – заедно с организационната работа, с двата проекта, които реализирахме, подготвя тези младежи. А те носят награди“ – вълнува се Надя.

Иван Павлов

За предизвикателството да ръководиш читалище

Надя Тимчева е председател на читалищното настоятелство вече трети мандат с решение на Общото събрание. Питам я дали е очаквала тази работа да се окаже толкова голямо предизвикателство. „Искам да започна с това, че за да ни има нас, да я има културната институция Читалище „Иван Вазов 1872“, трябва с благодарност винаги да се обръщаме назад. Не вярвам на хора, които смятат, че с дейността си или с позицията, която заемат, започват да пишат азбуката или с тях изгрява слънцето. И когато нямаш памет и спомен за това, което са направили тези преди теб, нещата бързо стават тежки и неприятни за вършене. С целия респект към хората, които ме поканиха в читалището – Никола Василев, секретар на читалището и Мария Иванова секретар, а след това по новия закон и председател на настоятелството – които направиха и невъзможното нещата да се случват и да стават по-добри. Имаше добри години, но имаше и тежки години (края на деветдесетте), в които бюджетите на читалищата бяха малки. Но пък тогава имаше огромен глад у хората да посещават спектакли и концерти. Спомням си един човек, който ми каза: „Няма как да искаш хората да купуват билети за театър, когато нямат пари да си купят хляб“. Не е нормално в 21-ви век да избираш между билети за театър и хляб.“

Въпреки всичко това нито един от съставите не отпада или не е оголен така, че да не може да функционира. Липсват пари, но има много идеи. Като че ли от страха да не се загуби това, което е постигнато, със съзнанието, че то трябва да продължи да се развива, всички се мобилизират и дават сили, които не подозират, че имат. И ето тук отново прозира социалната функция на читалището. Защото нещата не се свеждат до това да дойдеш един път в месеца на концерт или театър. Работата на библиотека „Йордан Радичков“ към читалището създава онова ежедневно културно кътче – да подсигурява нови книги за възрастните и за децата, да организира в читалнята пространството за компютрите по програмата „Глобални библиотеки“ на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, да бъдат обучавани и възрастните хора да работят с интернет, мейл, търсачки.

А и съставите никак не са малко – школа по пиано, кийборд, духови и ударни инструменти, вокална група, народно и поп пеене, детска театрална трупа, танцовите  състави „Малинарче“ и „Малинарчета“ за най-малките. Към тях се прибавят съставите за възрастни – група за стари градски песни „Сладък спомен“, Берковската духова музика, три танцови фолклорни формации – „Малинарка“, „Танцувай за здраве“, „Веселие“, театрална трупа.

За работата по проекти

Обновената сцена

Работата по проекти е предизвикателство. „Бюджетите се орязаха, но се даде възможност за разработване на проектни идеи. Това също бе огромна мобилизация на човешки ресурс. И ние осъществихме през годините много проекти, трансгранични, по национални програми. През последните две години се реализираха два проекта - за енергийна ефективност и за ново оборудване на големия читалищен салон – театрални столове, озвучаване, професионална мултимедия, осветление, стационарни уредби и микрофони в две от репетиционните. Партньорството на Общината е неоценимо при подкрепата с експерти - всичко това се случва, защото едни хора не пожалиха време и усилия да помагат на читалището. Защото в малките населени места читалищата нямат собствен капацитет да направят всичко сами.  В момента Берковица разполага с изключително модерна база за концерти, спектакли. Невероятно хубаво е това, което се случи, и винаги, когато влизам в обновената зала, ми се плаче от радост, че виждам това – то вече е реално, а не мечта“ – удовлетворена е Надя.

Обновеният салон

Проектът за доставка на оборудване се забавя с две години поради естествената невъзможност да се реализират и двата едновременно, а след това и заради забавяне на документи от различни национални институции. Надя Тимчева отнася много „емоционални“ шамари за това забавяне, особено сега, през последните месеци, когато всичко се е впрегнало в предизборна борба. И все пак тя е категорична – „който го е страх от мечки, не ходи в гората“. „Беше много тежко на моменти. Даваха се много тежки и окончателни присъди от малка група хейтъри за това какво ще се случи или няма да се случи. Но, както се казва в поговорката, това което не ни убива, ни направи по-силни. Повтарях си в тежките моменти, че истината понякога бива възпрепятствана, мачкана, газена, убивана, но въпреки всичко идва време, в което се изправя, показва се. Тогава вече няма нужда никой да говори. Вижда се това, което е постигнато. Всяка стотинка от тези два проекта е вложена по най-добрия начин, по който могат да се управляват европейски средства. Ще го отпразнуваме с голям концерт на нашите читалищни състави и на децата от школата по изкуствата. А другото, Петя, ще се забрави.“

За екипната работа

Надя Тимчева работи с хора всеотдайни и с осъзната мисия – и оперативния екип, и настоятелството, и контролната комисия. Не спира да им благодари, още повече, че почти всички са млади и бъдещето на читалището е в техни ръце. В настоятелството са хора, които са участници в състави на читалището или общественици с принос в развитието на културния живот в града. Те дават онази мъдрост и онази стабилност, от която Надя има нужда, когато трябва да се решават важни въпроси за читалището. Те носят тази енергия на промяната да предложат нещо ново, нещо неочаквано, но интересно. Чисто човешки отношенията в настоятелството са като в едно голямо семейство, като в приятелски кръг, на който може да представи проблемът. Те работят безвъзмездно, но продължават и намират време за читалището и за нуждите му.  Оперативният екип е единен и добре смазана машина. Надя не спира да казва, че е късметлийка. „Новите млади хора, които привлякохме, се вписаха чудесно и се сработиха с по-старите, които завариха тук. Колегите от школата по изкуствата, библиотечният отдел, ръководителите на състави – всички те дават себе си. Толкова много получавам от тях, толкова много човешка топлина и разбирателство, че съм сигурна, че съм една от щастливките, която почти през целия си живот е имала не едно, а две семейства. Много е странна датата, на която правим това интервю – Разпети петък. Нашият Спасител и кръстните му мъки са тежки и решени в името на грешните човеци. Но, колкото и да е грешен един човек, е хубаво, че в такива дни си припомняме да бъдем по-добри един към други и по-смирени. Ако закъснееш да бъдеш добър, е непростима. Защото, когато осъзнаеш, че добротата е по-важна от това да си мъдър, тогава вече си узрял да бъдеш мъдър.“

Читалище - будилище

Лятна читалня на открито

Казвам на Надя, че съм решила заглавието на този текст да е „Читалище – будилище“. Тя много харесва идеята. „Това е много важно. Защото читалищата са огнище на памет и пробуда". Когато всичко и изглеждало безнадеждно в онези тежки години на петвековно робство, този народ е станал от пепелище и е тръгнал да прави нова държава, да създава нови правила без да има господар. Това се дължи и на уникалната българска институция на читалищата. Родолюбците, които са давали собствени средства, за да ги организират, да се построят и сградите, дарените земи, всичко това е било със съзнанието, че се прави за добро. Имало е това усещане у тези хора, че читалището ще пребъде. И към това прибавяме енергията на всички, които са ползвали доброто в тези институции – знанието, книгите, музиката, театърът. Тази енергия я има и до днес и няма как да се загуби. И тогава, и днес читалищата са място за пробуда. В нашето е събрана е духовната енергия на стотици берковчани и тя няма как да изчезне.

За бъдещето и вярата

Догодина берковското читалище ще чества 150-годишен юбилей. Първото име на читалището – „Бъдущност“ – се оказва пророческо. Век и половина тази най-българска институция носи светлина и красота, независимо от времето, конюнктурата, обществения строй. Надя Тимчева също е сигурна в това добро утре на читалището: "Ще пребъдем. Не да пребъдем, аз съм сигурна – ще пребъдем. Не познавам читалищни деятели, които да не са сърцати българи и българки. Това ми дава огромна надежда, че докато такива хора са начело на тези институции, ще пребъдем.“

>> Повече информация за дейностите по обновяването на читалището, ще намерите на НПО Портала тук.

#регионалникореспонденти