Дворец на децата: Как едно селско училище разчупва клишетата

28 май 2021 г.Разкази за НПО

Основното училище „Св. св Кирил и Методий“ в шуменското село Царев брод е емблематичен пример за успешна съвместна работа на ръководство, настоятелство и местна власт

Дворец на децата, музей, приказно царство, райска градина – така гости от цялата страна и от чужбина наричат едно селско училище в България. В паметната му книга на седем езика са изписани суперлативи за атмосферата и прекрасните деца и преподаватели в основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в шуменското село Царев брод.

Известно като „различното училище“, то изобщо не се вмества в клишетата за малко, занемарено селско школо. Това е едно от най-добрите основни училища в региона и успешно се конкурира с градските учебни заведения. Носител е на редица областни и национални награди, но с изключителна гордост всички говорят за отличието на Националната мрежа за децата, получено преди 10 години, може би защото е сред първите. През 2011 г. неправителствената организация връчи националната си награда „Златна ябълка” на училището в Царев брод за принос към живота и благосъстоянието на българските деца. Това е голяма чест, вълнува се и днес директорът на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Тихомир Трифонов, който е експонирал отличието в училищния музей.

Директорът на училището Тихомир Трифонов - вляво и кметът на селото инж. Стефан Живков - вдясно

„Различното училище“ е със 101-годишна история и макар че много други селски училища имат печална съдба, това продължава да е живо и кънтящо от детски гласове. Училището е уникално и по етнически състав, както и самото село Царев брод, в което живеят православни християни, католици и мюсюлмани от 7 различни етноса. Тук има българи, турци, татари, черкези, руснаци, а в миналото е имало немци, унгарци, албанци и арменци. От края на 19-и век селото е било дом на най-голямата немска колония в България, след като цар Фердинанд поканва немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, за да обработват плодородните земи, освободени от турците. До Втората световна война немската колония в Царев брод е достигнала около 450 души в 74 семейства, които са развивали интензивно земеделие и скотовъдство. Почти всички са се върнали в Германия през 40-те години, но и до днес в района има потомци от смесени бракове. През 1910 г. немската общност създава католическа църква, която прераства в съществуващия и сега манастир на сестрите бенедектинки в Царев брод, които са добър приятел и партньор на селското училище.

В края на 19-и век тук се заселват и банатски българи – католици – които се приобщават към немската общност. Децата им учат първоначално в немското училище, преди да се открие българско през 1920 г. Така през миналия век в Царев брод е имало три училища – немско към манастира, татарско към джамията и българско, както и три храма – православен, католически и мюсюлмански. Това мултиетническо население, което споделя живота си в делници и празници, е възпроизведено днес в големите класни стаи на местното училище, подслоняващо общо 106 деца от първи до седми клас.

Училището като галерия, музей, спортен клуб, дом

Кабинетът по музика

Самото училище се е превърнало и в своеобразна галерия музей по инициатива на директора Тихомир Трифонов, който е тук вече 27 години. Дългите коридори са отрупани със снимки и постери, запечатали всички най-важни моменти от живота на ученици и преподаватели през последните десетилетия. Картини и ръчно изработени пана и сувенири допълват всяко свободно място по стените. Класните стаи пък са изрисувани с различни стенни картини и създават неповторима атмосфера. В училището има общо 120 стенни рисунки, дело на дългогодишния преподавател Павел Павлов и на украинката Виктория Шидерова, чиито деца и внуци са учили тук. В училището се работи много и за патриотичното възпитание, а снимки от откритите уроци и срещи с изявени писатели са монтирани на видно място. От пръв поглед се вижда, че и училищната сграда, и големият двор около нея са изключително добре поддържани. Всички прозорци и врати в училището са сменени. Прозорците в училището са общо 81, преброили са ги, когато са сменяли последния в стаята на музея. За всяко дете са осигурени заключващи се шкафчета и гардеробчета, учебните стаи са просторни, слънчеви и реновирани. Училището се гордее с добре оборудван кабинет по музика, в който има орган, подарък от сестрите бенедектинки, а по стените са аранжирани различни музикални инструменти. Децата разполагат и с добре оборудван кабинет по мултимедии, компютърна зала, ателие по изобразително изкуство, библиотека с читалня, дори боксова круша за снижаване на агресията. Навсякъде е осигурен безжичен интернет, а на тоалетните с топла вода и заключващи се врати могат да завидят дори градски училища.

Класна стая

Из коридорите

Училището си има и собствен музей, открит преди 21 години, по повод 80-годишнината на учебното заведение. В музея се пазят експонати от различни събития, а в над 100 албума са съхранени снимки на всички випуски и на най-важните инициативи през учебните години. Музеят е реновиран миналата година със средства на училищното настоятелство и сега в него се провеждат откритите уроци по родолюбие, което е силно застъпено в учебната програма.

Част от музея в училището

Учителската стая за 16-те преподаватели шеговито е наречена „гнездото на осите“, но иначе е модерно и уютно обзаведена и има дори масажен стол за учителите, подарък от директора.

Селското училище в Царев брод предлага целодневно обучение, а пътуващите деца винаги се придружават от преподавател. За учениците е осигурено столово хранене, както и плодове, мляко, кашкавал, сирене и мед по проект 4 дни в седмицата. През юли се организира традиционен летен лагер за децата.

Тук много се грижат и за спорта и свободното време – училището разполага с физкултурен салон, фитнес зала и тенис маса, а в красивия и поддържан двор има спортни площадки с нови уреди, пейки и беседки. Момчетата се посвещават на двата престижни училищни спортни клуба – по футбол с професионален треньор и по карате коикушин. Момичетата пък предпочитат сборните групи по изкуства и танцовия състав към читалището.

Новите уреди и беседка в парка

Фитнес уреди в спортната зала

Царевбродското училище-галерия е известно в региона и предизвиква огромен интерес у всеки посетител. На последните избори през април, когато класните стаи бяха превърнати в секции, застъпниците с часове разглеждаха снимките и документите в сградата.

Настоятелството като инвеститор, строител, превозвач, лекар, спортен и детски благодетел

Този „дворец на децата“ обаче не е подарък от образователната система, а дело на дългогодишните целенасочени усилия на училищното настоятелство, съвместно с училищното ръководство. Резултатът е едно от най-хубавите училища в региона. Училищното настоятелство в Царев брод е създадено през 2000 г. като гражданска организация в помощ на местното училище. Начело на 7-членния управителен съвет сега е кметът на Царев брод Стефан Живков, най-дългогодишният селски кмет в Шуменско, изключително деен човек, когото съгражданите му ненапразно избират вече пет мандата. И макар че училищните настоятели работят без заплащане, настоятелството е изключително ефективна структура, която подпомага както учебния процес, така и инициативите и празниците на децата.

Без преувеличение може да се каже, че финансовата помощ от настоятелството на практика спасява училището. От общо 106 ученици, над 60 са от други населени места и пътуват до Царев брод всеки ден. Едва за 12 от пътуващите деца обаче училището получава средства от държавата. Другите над 50 деца ходят на училище в Царев брод за сметка на училищното настоятелство. „Държавата плаща транспорта до най-близкото средищно училище, а нашето не е най-близкото за децата от съседни общини. Родителите обаче го избират, защото е по-добро. Но пътуването на тези деца трябва да се поеме или от самото училище, или от общината“, обяснява кметът на Царев брод. За да не загубят тези над 50 ученици, училищното настоятелство плаща техния транспорт до съседни общини или квартали на Шумен. И така успява да запази статута на средищното училище в Царев брод.

„Вече шест години плащаме за транспорта на учениците от село Златна нива, например, което е в друга община“, казва кметът Стефан Живков. И обяснява, че преди тези разходи са се поемали от община Шумен, но от 6 години администрацията отказва да дава пари за деца от други общини. Затова ние плащаме, само и само да запазим децата и училището, коментира кметът на Царев брод. Децата до Златна нива се превозват всеки ден с малко бусче, а транспортът им струва на настоятелството около 1000 лв. на месец. Но ще продължим да плащаме, за да може да съществува училището, категоричен е селският кмет.

Настоятелството получава приходи основно от рентата на училищните земи. През 1929 г. с указ на царя са дадени общо 625 дка на училището в Царев брод, а днес тези ниви спасяват учебното заведение. С приходите от земята се превозват ученици от общо 10 селища, включително от два шуменски квартала, казва кметът Стефан Живков.

Освен за осигуряване на транспорта, усилията на настоятелството са насочени към учебния процес и материалната база, обяснява Живков. Със средства на настоятелството се правят или съфинансират много от ремонтите. Една част от училището е стара сграда още от 1941 г., а през 1975 г. към нея е долепена друга, по-голяма постройка. „Все очаквахме по някакъв начин да ни се помогне за саниране на сградата, за облагородяване на двора, но така и не бяхме включени в някакъв общински или европейски проект. Затова започнахме да си правим всичко сами“, обяснява директорът Тихомир Трифонов. И изчислява, че за всичките 27 години, през които ръководи училището, един единствен път е получил от община Шумен средства за ремонт. Дадоха ни 4000 лв. за падналата мазилка от фасадата, а пък аз преди това 3 години писах докладни за тази мазилка, спомня си Трифонов.

Поради липсата на външно финансиране всички ремонти се правят с пари на настоятелството и на дарители. „Плочите пред входа са сменени със средства на настоятелството, защото старите бяха на по 30 години, хлътнали, счупени, заливаха децата с вода. И улуците сменихме, което беше голям проблем - старите тръби течаха, водата отиваше директно по стените“, изброява училищният директор. Той обаче особено се гордее с новите тоалетни за децата. „Всичко в тях сме си правили сами, но сега те са с теракота, фаянс, огледала, осветление със сензори. Не че е супер лукс, но в колко училища го има това“, пита със задоволство Трифонов.

Новите плочи в двора на училището

Наскоро завърши и реновирането на училищния двор, където са монтирани нови спортни уреди, подновени са старите пейки, поставени са нови кошчета. „Десет години поред кандидатствах по ПУДОС за ремонт на училищния двор и все не ни огряваше за едни 5000 лв. по екопроект. Накрая с пари от училищното настоятелство, от дарители и от нашия бюджет събрахме не 5000, а 8000 лв. и направихме всичко, което искахме“, обяснява директорът.

Ремонтирания заден двор

Сега училището за първи път е получило пари за ремонт на спортната зала. Средствата обаче не са достатъчни, затова настоятелството ще доплати за нови врати. Но пък ще стане нещо наистина хубаво, ново игрище, нови съблекални, радва се директорът.

Училищното настоятелство подпомага и учебния процес, като финансира обучения на местни преподаватели – двете учителки по английски език, например, са се преквалифицирали със средства на настоятелството. Искахме да си осигурим учители по английски, защото трудно се намират, обяснява кметът Стефан Живков.

Настоятелството отпуска и средства за лечение на болни ученици и преподаватели. В момента съвместно с училището се организира акция в подкрепа на учителка която се лекува в чужбина. Настоятелството помага и на ученическите спортни клубове, като осигурява екипи и уреди.

Настоятелство + Местна власт = ВНЛ

„Това, което правим вече толкова години, е един чудесен пример как местната власт и училището работят заедно“, казва директорът на училището Тихомир Трифонов. И продължава: „С настоятелството се допълваме и си помагаме, просто е удоволствие да видим резултата от нашата работа. Всеки разход, направен от училището, се пази в големи папки с документи. Настоятелите работят на обществени начала, никой не е взел един лев, въпреки че отделяме много време и труд“, не пести похвалите си училищния директор.

Освен на училището, настоятелството помага и на други институции в селото. Миналата година то е осигурило близо 8 000 лв. за ремонт на местното читалище, което също имаше 100-годишен юбилей. „Осигурихме им средства за смяна на прозорци и врати, за нова ел. инсталация, за прожектори за сцената, и така едно по едно станаха почти 8 000 лв., което е доста голяма част от нашите приходи“, каза председателят на настоятелството Стефан Живков.

На детската градина в селото са отпуснали 1200 лв. за шкафчета на децата и за нови пердета. Помогнали и на пенсионерския клуб, в който наистина има активен живот и се събират много хора. „Там става много горещо през лятото, затова им направихме една козирка над входа като подарък за Осми март, ще им пази сянка, а през зимата ще ги пази от дъжда и снега“, обяснява училищният директор Тихомир Трифонов. Козирката излязла 700 лв., но разходите не свършили дотук. Настоятелството продължава да помага на възрастните хора с пари за още ремонти на клуба, за екскурзии, за озвучаване на празници и рождени дни. Изобщо, настоятелството помага на цялото село, гордее се училищният директор, който също е член на управителния съвет.

И настоятелството, и училището имат и много дарители. За тях Тихомир Трифонов прави специален празник преди началото на учебната година, който вече се е превърнал в традиция. „През септември каним на голямо тържество нашите дарители, настоятелите, кметовете, с които работим, става страхотен празник. Подаряваме им сувенири, изработени от децата, за да изразим нашата благодарност за подкрепата им. Снимки от тези тържества през годините са закачени в училищните коридори“, разказва Трифонов.

Училището, също като настоятелството, не се ограничава само в учебната дейност, а се опитва да бъде близо до общността. За Великден децата раздават козунаци на самотни възрастни хора, а училищните тържества се превръщат в празници за цялото село. Помагат непрекъснато и на детските градини в съседните села, които ги „захранват“ с ученици. Подаряваме им игри, материали, детски автомобили, озвучителни уредби, гостуване на фокусници и детски спектакли. „Така искаме да благодарим на хората, че ни избраха“, казва Тихомир Трифонов. И се хвали, че работи също толкова добре и с всички селски кметове, чиито деца се обучават в Царев брод.

Така със съвместните усилия на училищното ръководство и училищното настоятелство едно селско училище успява да разчупи клишетата и да докаже, че добро образование в прекрасна обстановка може да се постигне и извън големите градове.