Или как една гражданска организация поддържа читалищната  и просветителската дейност в подбалканското градче Шипка

Лазаруване

Името Шипка отеква в съзнанието на всеки българин с чутовния подвиг на опълченците и воините, сражавали се за свободата ни. Но Шипка е и малкото градче в полите на Балкана, скътало родолюбивия дух на онези просветители, без които никога нямаше да достигнем бленуваната свобода.

В далечната 1861 г., макар че Родината ни е още под Турско робство, вече припламва искрата на родолюбието и желанието за просвещение и развитие. В Шипка учителят Христо Караджов е от онези пламенни българи, които са въплъщение на възрожденския дух и ентусиазъм. Повлиян от вижданията на Захари Княжески и от революционните идеи за свобода и независимост, Караджов събира около себе си най-будните младежи и през януари 1861 г. свиква събрание във вече създадената читалня в стаята до клепалнята на новата църква. На събранието той държи пламенно слово, което трогва всички и оставя дълбоко впечатление. С убедителния си тон и логични доводи подканва да се основе ученолюбиво сдружение с цел самообразование. Той прочита устава, а събралите се около 30 човека го одобряват. Читалището кръщават “Братско дружество в с. Шипка”.

Старата сграда на читалището

Средствата набират от членски внос по 2 гроша месечно. Всеки член при записване внася по желание и еднократна доброволна вноска от 10 гроша, като събират пари и с различни други инициативи. По-късно читалището се  премества в новопостроеното училище, в голяма и по-удобна стая, а салона на същото служи за театрална сцена. Там изнасят и първото театрално представление "Геновева”. Добавят нови книги, издания на вестници, водят беседи и „сказки“ по научни и стопански въпроси.  Читалището става духовно средище, от което тръгват най-различни културно-просветни начинания, а по-късно се превръща и в естествен център на революционна дейност.

Така, със своите възходи и падения, с усилията на цялото селце (Шипка е град от 1997 г.), читалището просъществува като туптящо културно сърце на населеното място и до наши дни.

Да превърнеш идеята в реалност

Ето какво пише Боян Чомаков за основаването на Шипченското читалище: “...много идеи си остават само идеи, ако не се преведат в реалност на практическия живот; ако няма личност, инициатор, който да въплъти идеята във факт”.

Именно това е и веруюто на Рада Стойнова – музеен уредник в етнографски музей „Чирпанлиева къща“ и част от екипа на читалището, който днес поддържа жив духа на старите възрожденци. „Близо 13 години живях в Испания. Реших да се завърна, защото тук са корените ми, тук е душата ми, и защото исках да правя нещо полезно за родината си. Завърших културология, но реших да не оставам в София, а да се опитам да допринеса за обогатяване на културния живот в страната“, споделя Рада.

Чеиза на шипченката

Така през 2019 година Рада се присъединява към екипа на НЧ „Светлина – 1861“ гр. Шипка и активно се включва в дейността му, която днес не е само библиотечна, галерийна и културна, а насочена и към превръщането на Шипка в притегателен туристически център.  

Народно читалище „Светлина – 1861“ управлява етнографки музей „Чирпанлиевата къща“. Тя е една от малкото запазени възрожденски къщи в града, която по инициатива на будни шипченци е реставрирана. В резултат на голяма събирателска дейност и щедри дарения от шипченци в нея е създадена етнографска експозиция, посветена на шипченския бит и занаяти. Етнографската сбирка е открита през 1972 г., а къщата е обявена за паметник на културата от местно значение през 1979 г. Днес читалището развива къщата като етнографски комплекс и център на културния туризъм в Шипка. Така то не само поддържа самата сграда, но и дейността й като реална културна институция с принос към духовния живот на града. През последните години, чрез спечелени проект към Българския център за нестопанско право и Национален фонд култура, читалището извършва консервация и реставрация на гюлапана – съществуваща постройка (розоварна), към която се прибавя музейно магазинче и кафене – и съживява обекта с редица събития, демонстрации и ателиета за автентични занаяти.

Чирпанлиевата къща

„Идеята ни е чрез тези работилници да вдъхновим местните занаятчии за съвместни дейности, също да ги насърчим да продължават да практикуват занаята и да им дадем поле за изява и пазар за техните произведения“ разказва Рада. „Целта ни е да спомогнем за трансформацията на Шипка в модерно туристическо, културно-историческо селище, както и да съдействаме за подобряване на условията за живот на хората и привличане на повече млади хора в града“.

Фестивали, събори, пленери

Конкурс епическа поезия

През 2019 г.  съвместно с Фондация OPEN MIND, читалището организира за първи път „Шипка фест“. По време на фестивала посетителите могат да участват в различни работилници, да изпробват уменията си в различни занаяти – ковачество, тъкачество, грънчарство, сапунджийство – или просто да се насладят на приятната творческа атмосфера. Досега в двете издания на фестивала са участвали музикални формации като  Сурбахар Лайв Банд, Soulfia, Кеминджиджи, Трио Калина, Rosenquarzexpress, Бас народен, Константин Кучев и други приятели на читалището, напр. читалня „Книги в облаците“, Малка театрална компания, прочути майстори - занаятчии, доброволци по програма Еразъм + и много други. Сформира се общност, която вдъхва живот на градчето и го превръща в истински културен център.

Шипка фест

"В продължение на три последователни седмици се опитахме да оживим Шипка с нови лица, да покажем нейните скрити съкровища, да я изпълним с цвят и весел глъч, с музика и танци, и да пленим нейните жители и посетители с майсторството на българите и с магията на автентичния български фолклор“, разказва Рада.

Шипка фест

През септември 2021 г. читалището планира да проведе третото издание на фестивала.

Шипка фест

За първа година, в началото на юли, читалището ще организира и още една интересна инициатива - Ножарски събор. Повод за това събитие са дълбоките шипченски традиции в занаята, както и възроденият интерес към него. Още преди векове, шипченци като дервенджии (охранители на прохода) имали право да носят и изработват оръжие, за разлика от другите българи в турската империя, на които това не било разрешено. В селото имало десетки майстори и работилнички, а шипченските ножове били известни в цялата страна. В рамките на събора ще бъдат демонстрирани на място всички техники и умения свързани със занаята, ще има изложба на стари ножарски изделия, снимки и документи от шипченските работилници от фонда на музея и предоставени от местни жители.

По проект, финансиран от Виваком Регионален грант, в края на август читалището ще организира и художествен пленер с благотворителна цел на тема читалищната сграда, която е в процес на възстановяване. Творбите ще бъдат изложени по време на Шипка фест, след което ще бъдат представени на изложби в Казанлък, София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Плевен. Посетителите ще могат да допринесат за каузата по възстановяването на сградата, като си купят картина от пленера. 

Тези три събития са част от 160 годишния юбилей, който читалището чества тази година. Цялата програма за годишнината на читалището можете да намерите тук.

Народно читалище „Светлина - 1861“ е пример как с желание и постоянство всичко е възможно. Неслучайно девизът на читалището, изписан в архивните документи и над сцената в читалищната сграда, е „Постоянството постига идеята“.

Ритуал розоварене

Читалища няма да „възкръснат“ сами, без личния ангажимент, всеотдайност и ентусиазъм на всички онези българи, които ежедневно даряват знанията и времето си и с огромни усилия и саможертви продължават да съхраняват и поддържат жив българския дух. В този смисъл истинският патриотизъм е не в киченото с псевдопатриотични символи, демагогията, празния патос и демонстративния национализъм, а в онези малки, но усърдни действия на истинските граждански активисти, които, както и през Възраждането, ще въздигнат от пепелта и забравата  уникалното ни културно наследство!

>> ПРОГРАМАТА за отбелязване на годишнината.

.

Снимка: НЧ "Светлина 1861"

#регионалникореспонденти