Атанасовско езеро, снимка - Спас Узунов

Как една гражданска организация демонстрира симбиозата между хората, природата и бизнеса и въвлича различни заинтересовани страни в съхраняване на българската природа

Българската природа и биоразнообразие са впечатляващи не просто за страната ни, а и в Европейски мащаб  и имат не един приятел в страната и по света. Едни от техните ценители и пазители са експертите от гражданската организация „Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) и …. гражданите на Швейцария. За Фондацията, която съществува повече от 25 години разказва Радостина Ценова – експерт Комуникации в БФБ и управител на клон Странджа, която работи в Регионалния офис на БФБ в Бургас.

„Българска фондация „Биоразнообразие“, обединява хората с различни идеи за опазването на българската природа. Работата на организацията е насочена към съхраняването на природните ресурси, промяната на отношението към защитените територии и защитените видове и осъзнаването на възможностите, ползите и отговорностите към тях“.

Как Швейцария вдъхнови българите да пазим природата си

Фондацията започва своето съществуване първоначално като междуправителствена програма на Швейцария и България. „При свое посещения в България в началото на далечните вече 90-те години, отговорни лица в Швейцарското правителство остават силно впечатлени от красотата на българската природа и голямото ни биоразнообразие. Те преценят, че то на всяка цена трябва да бъде съхранено и изразяват готовност да отделят средства от държавния си  бюджет за опазване на българската природа“, споделя Радостина. Така, през 1994 г. е създадена Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (БШПОБ). Средствата, които Швейцарското правителство отделя се насочват към едни от най-значимите и уязвими райони за биоразнообразието в страната, сред които са Странджа-Ропотамо, Бургаски влажни зони, Източни Родопи, Добруджа и Северното  Черноморие, Централен Балкан, а по-късно и Пирин.

„Първата ни задача беше да изготвим планове за управление на тези важни защитени територии, за да се осигури тяхната дългосрочна и институционална защита и да започнем да прилагаме някои спешни консервационни дейности.“, разказва Радостина. Паралелно програмата финансира развитието на специални отдели за защитени територии и биоразнообразие  в регионалните структури на Министерството на околната среда и водите във Варна, Бургас и Хасково.

През 1997 г. екипът на БШПОБ регистрира българска гражданска организация - Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), за да може самостоятелно да търси и разпределя финансиране за природата и да продължи мисията на междуправителствената програма. С присъединяването на България към ЕС, Швейцарското правителство окончателно преустановява своята финансова помощ, тъй като страната ни вече е пълноправен и пълноценен член на ЕС.

Архивна снимка от 1999 г.

Уязвимото Черноморие и битката за неговото опазване

Още от създаването си активната работа на Фондацията е насочена към един от най-приоритетните райони у нас - красивото, уязвимо и застрашено от бетониране Българско Черноморие. Фондацията създава офис в Бургас през 1998 година, който с малки прекъсвания функционира и до днес. Тя създава и мрежа от регионални клонове – „Калиакра“, „Източни Родопи“, „Странджа“, „Беласица“, но продължава да действа по горещи природозащитни проблеми в цялата страна. 

Особено активна е БФБ в района на Странджа, където влиза в тясно сътрудничество с Дирекцията на Природния парк и оказва сериозна подкрепа в нейните законови задължения за опазване природата на планината.

Странджа

„Започнахме един интересен и важен процес по разработването на План за управление на природния парк, по реда на Закона за защитените територии, тъй като това е един от най-важните документи, регламентиращи опазването на този уникален природен обект. За пръв път у нас това се случваше с активното участие на всички заинтересовани страни, които в ПП Странджа са наистина много и разнообразни.“, споделя Радост. Години наред планът се доработва, прави му се Екологична оценка, водят се съдебни дела и граждански акции, но и до този момент той остава неприет. Въпреки това добрите контакти с местните хора и партньорските отношения с дирекцията на практика го привеждат в действие, без планът да е официално приет от институциите, като всички значими природозащитни мерки, които са предвидени в него, започват поетапно да се изпълняват.

Фондацията има огромен принос за популяризирането на природното наследство на Странджа. Заедно с ДПП Странджа провеждат не едно издание на „Фестивал на зелениката“, който повече от 15 години събира приятели на Странджа, увлечени както от природното, така и от културно-историческото наследство на района.

село Бръшлян, Странджа

БФБ полага значителни усилия за развитие на местния туризъм и бизнес, базиран на природните дадености. Тя създава и регистрира регионална марка „Странджа“, с която се отличават места за настаняване и забавления, за да развие малките бизнеси и туризма в района.

Велотур Странджа

Като организация с регионални клонове по Черноморието, Фондацията работи особено активно за опазване на крайбрежната територия, по всички наболели проблеми, свързани с опазването на дюните, горите на Странджа, степите в Североизточна България и крайбрежните лагуни.

Посегателство върху дюни, снимка - БФБ

Алепу, снимка - Спас Узунов, БФБ

От 2010 година Фондацията, с подкрепата на програма Life на ЕС, разгръща мащабна дейност за опазване на уникалното Атанасовско езеро и другите влажни зони около Бургас и Поморие. Проектът „Живот за Бургаските езера“ е съвместен с Българското дружество за защита на птиците, Черноморски солници АД, RSPB и Община Бургас. Следва проектът „Лагуната на живота“, отново съвместно с БДЗП и с Черноморски  солници АД. Последният проект е „Живот за Поморийската лагуна“, съвместно с друга гражданска организация – „Зелени Балкани“, с Поморийски солници и Тур дьо Валат, Франция.

В рамките на тези проекти, БФБ и партньорите работят за цялостното подобряване на състоянието на тези уникални природни обекти, за възстановяване на инфраструктурата, използвана за солодобив и за гнездене на птиците, за тяхното популяризиране.

„Ние демонстрираме как симбиозата между човека и природата е възможна и не е необходимо да има противопоставяне между природозащита и бизнес. В тези уникални природни обекти солодобив, балнеолечение, производството на козметика и продукти от лугата и калта, опазване на птиците и местообитанията, туризма, образователните и рекреационни дейности са в синхрон“, споделя с ентусиазъм Радостина. Въпреки статута на Атанасовско езеро като поддържан резерват, защитена местност, Рамсарско място, обект от НАТУРА 2000, , и въпреки че е най-богатото на птици място в страната, това не е в противовес със значението на обекта, като място за стопански добив на сол и други продукти, като например лечебната кал, луга и други.

За любовта на шоколада със солта

 Радостина Ценова, експерт Комуникации на БФБ, на Фестивал на солта 2019

Фондацията използва различни иновативни методи, за да популяризира обектите, като провеждания редовно „Фестивал на солта“, рожден и имен ден на езерото, Карнавал на биоразнообразието и др. Но в последните години активно търси връзка между запазената природа, местните вкусове и добрата храна – така се появява бутиковият шоколад със сол от Атанасовско езеро на пловдивска занаятчийска фирма, а скоро се очакват нови изненади. Така, хората, които припознават обектите и са наясно с тяхната значимост стават все повече. Расте и обществената подкрепа за тяхното опазване.

Атанасовско езеро

Наред с влажните зони в близост до брега на Черно море, огромни са и проблемите на крайбрежните местообитания – като дюни и степи, както и проблемите на самата акватория – свързани със замърсяване, тралене, свръх-улов и унищожаване на редки видове и дънни местообитания. „Тези проблеми за изключително наболели и в Черно море, като по тази причина планираме да станем член на международната мрежа „Морета в риск“, за да започне координирана работа с други страни и за опазване на нашата акватория“, споделя Радостина.

Опазването на Черноморието от една гражданска организация е особено трудно, когато то се сблъсква с държавната политика, или по-точно с липсата на дългосрочна политика за опазването на района. „Развитието“ му е до голяма степен хаотично и подчинено на местните частни, корпоративни или регионални интереси, като няма поглед на национално ниво за дългосрочно и устойчиво развитие на региона и опазване на неговите природни дадености. Използваме средствата на дипломацията и всичките си комуникационни умения, изградени през годините, за да въвлечем всички заинтересовани страни, да намерим баланса на интересите им и по този начин да намерим действаща формула, която да помогне да запазим природата и за тези след нас.“, завършва разказа си Радостина… 

А дали усилията на БФБ и другите неправителствени организации ще бъдат успешни…Това зависи до голяма степен и от всеки един от нас – гражданите на България.

Класна стая на открито с БФБ

Младежки практики с БФБ по проект "Бъдещи природозащитници" , Еразъм +

Още много и интересни снимки от мащабната дейност на фондацията можете да намерите на нейната Фейсбук страница.

Снимки: Българска фондация Биоразнообразие

#регоионалникореспонденти